№ 121
гр. П., 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Елисавета Радина
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20215200500775 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба ,подадена от Н. Т. ГР., ЕГН **********, от гр. П., бул. „Х.Б. “ № 28,
против „Метлайф Юръп Д.А.К.“ гр. София , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността в
гр. София, бул. „България „ № 51Б.
С Решение № 260179/ 26. 10. 2020г. и Решение № 260209/27. 09. 2021г. ( постановено по реда на чл. 247 ал. 1 от ГПК )
на районен съд П.,постановени по гр. д. № 1530/ 2019г. по описа на същия съд,предявения иск за заплащане на
обезщетение по имуществена застраховка „Живот“ е уважен частично .
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от „Метлайф Юръп Д.А.К.“ гр. София,ЕИК
*********,,подадена чрез пълномощника на страната. Решението се обжалва в уважителната част. Във
въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени решението на районния съд в обжалваната част и
се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърли предявения
иск.Прави се искане за присъждане на сторените съдебно –деловодни разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна по въззивната жалба . В
отговора се оспорва въззивната жалба. Искането е да бъде потвърдено решението на районния съд в
обжалваната част, като правилно и законосъобразно .
Въззивната инстанция е сезирана и с насрещна въззивна жалба ,подадена от ищеца Н. Т. ГР., ЕГН ********** . С
насрещната въззивна жалба решението на районния съд се обжалва в частта , в която предявения иск е
отхвърлен, като неоснователен. Твърди се в насрещната въззивната жалба, че решението на районния съд в
обжалваната част е неправилно, като незаконосъобразно и необосновано . Искането е да се отмени решението на
районния съд в обжалваната част и се постанови ново решение, по съществото на спора, от въззивната
инстанция, с което се уважи изцяло предявения иск.В насрещната въззивната жалба не се правят нови
доказателствени искания по смисъла на чл. 260 т. 5 и т. 6 от ГПК.
1
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна по насрещната въззивна жалба
,подаден чрез пълномощника на страната. В отговора се оспорва насрещната въззивната жалба. Моли съда
решението на районния съд в обжалваната част , като правилно и законосъобразно да се остави в сила . Не прави
нови доказателствени искания.
В открито съдебно заседание жалбоподателите , чрез пълномощниците си , поддържат въззивните жалби .
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение, които са
посочени във въззивните жалби , като взе предвид становището на противните страни по въззивните жалби и
събраните доказателства, при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивните жалби са процесуално допустими .
Жалбите са подадени от активно легитимирани страни ( страни в производството пред районния съд ).
Жалбите са подадени в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно
решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в
обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивните жалби не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за
неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното
решение .
Разгледани по същество въззивните жалби са неоснователни .
І.Правно основание на предявения иск , нормативно разрешение на правния спор и фактически състав на
правната норма .
Районният съд е сезиран с осъдителен иск за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Живот
„.
►Какви са общите нормативни разрешения в КЗ на застраховането срещу вреди и специалните правни норми
на застраховка „Живот „?
1.Общи нормативни разрешения .
-С договора за застраховка застрахователя се задължава срещу заплащане на определена премия , при настъпване на
застрахователно събитие, да заплати на застрахования или на посочено от него трето лице,застрахователно обезщетение (
чл. 343 ал. 1 от КЗ);
-Застрахователният договор се сключва в писмена форма , като „застрахователна полица „ или друг писмен документ.
Застрахователният договор може да бъде съставен и под формата на електронен документ по смисъла на ЗЕДЕП( чл. 344
ал. 1 и ал. 2 от КЗ);
-Общите условия на застрахователя представляват неразделна част от застрахователния договор и обвързват
застрахования , ако са му предадени при сключване на застрахователния договор и е заявил писмено ,че ги приема . При
несъответствие между застрахователния договор и общите условия се прилагат разпоредбите на застрахователния договор(
чл. 348 ал. 1 от КЗ) ;
-За да получи застрахователно обезщетение застрахования трябва да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция, в която трябва да посочи банковата си сметка. При непредставяне на данни за банковата сметка застрахователя
не носи отговорност за лихви за забава ( чл. 380 ал. 1 и ал. 3 от КЗ). ;
-Размерът на застрахователното обезщетение трябва да бъде равен на размера на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на застрахователното събитие и не може да надхвърля застрахователната сума / лимита на
отговорността /( чл. 386 от КЗ);
-Застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията на застрахования в срок до 15 работни дни от представянето
на всички доказателства, като определи и изплати размера на обезщетението или мотивирано откаже плащането( чл. 108 ал
1 от КЗ) ;
-При настъпване на застрахователното събитие ,застрахования е длъжен в срок от 7- работни дни да уведоми
застрахователя. Застрахователят има право да изисква от застрахования необходимата информация и представяне на
доказателства във връзка с установяване на застрахователното събитие и определяне размера на обезщетението ( чл. 403 и
2
чл. 404 от КЗ);
- При настъпване на застрахователно събитие,застрахователя е длъжен да изплати застрахователно обезщетение в
уговорения срок , който не може да бъде по – дълъг от срока по чл. 108 ал. 1-3 или 5 от КЗ.
Застрахователят не дължи обезщетение за пропуснати ползи( чл. 405 ал. 1 и ал. 2 от КЗ);
-Застрахователят може да откаже изплащането на застрахователно обезщетение в следните случаи:
-при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице ;
-при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед
интереса на застрахователя и е довело до възникване на застрахователното събитие( чл. 408 ал. 1 от КЗ);
-Застрахователят дължи законна лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на срока
по чл. 405 от КЗ ( чл. 409 от КЗ);
2.Специални правни норми на застраховка „Живот „?
-Договорът за застраховка „Живот „ се сключва срещу събития , свързани с живота ,здравето и телесната цялост на
физическо лице ( чл. 438 ал. 1 и ал. 4 от КЗ) ;
-При настъпване на застрахователното събитие,застрахователя е длъжен да заплати застрахователно обезщетение.
Плащането следва да се извърши в срок от 15 работни дни, от датата когато са представени всички поискани доказателства
за установяване настъпването на застрахователното събитие и определяне размера на обезщетението ( чл. 448 ал.1 и ал. 3
от КЗ);
-Изключени рискове по застраховка „Живот „:
-увреждането на телесната цялост е в резултат на извършено от застрахованото лице престъпление от общ характер( чл.
449 ал. 1 т. 1 от КЗ);
-смъртта на застрахованото лице е настъпила вследствие на изпълнение на смъртно наказание( чл. 449 ал. 1 т. 2 от КЗ);
-увреждането на телесната цялост е в резултат на война , военни действия или вследствие на терористичен акт ( чл. 449
ал. 1 т. 3 от КЗ);
Правно основание на предявения иск и фактически състав на правната норма .
Правното основание на предявения иск е по чл. 448 ал. 1 от КЗ - осъдителен иск за заплащане на застрахователно
обезщетение по застраховка „Живот „.
Фактическият състав на правната норма е следния :
1/ Валидно сключен застрахователен договор между увреденото лице и застрахователя ;
1/ Настъпване на застрахователно събитие ;
2/ Вреда за застрахованото лице ( имуществена или неимуществена);
3/Причинна връзка между вредата и застрахователното събитие ;
ІІ. Правни изводи .
От доказателствата по делото въззивната инстанция прави извода ,че изцяло е осъществен фактическият състав
на чл. 448 ал. 1 от КЗ.
►По делото е установено ,че между ищеца и ответното дружество е имало валидно сключен застрахователен
договор за застраховка „Живот“( Застрахователен пакет „Медик Асикс) .
Договорът е сключен под формата на“Застрахователна полица „ № 50045976 , в сила от 03. 2018г. до 03. 05.
2023г. В застрахователния договор са посочени покритите застрахователни рискове ,размера на премията
,размера на застрахователното обезщетение и начина му на изплащане .
►Установено е настъпването на застрахователно събитие .
От представената по делото медицинска документация и от заключението на приетите по делото единична и
тройна медицинска експертиза се установява ,че на 12. 12. 2018г. ищеца Н. Т. ГР. е бил хоспитализиран в
УМБАЛ „Свети Георги „ ЕАД гр. Пловдив с диагноза „спонтанен П. в дясно „. На 13. 12. 2018г. ищеца е опериран
с поставяне на интраторакален гръден дрен ( вкарване на интеркостален катетър за дренаж) ,след което ищеца е поставен
под активна аспирация . Оперативната интервенция е била извършена , като пациента е поставен в състояние на
3
обща венозна анестезия. Пациентът е изписан на 17 .12. 2018г. (престоят в болничното заведение е бил 5 дни ). Както
единичната ,така и тройната медицинска експертиза са категорични за това ,че при наличието на П. с клинична
проява и данни за дихателна недостатъчност се извършва оперативно лечение , като се поставя гръден дрен.
По делото е представен лист за преглед на пациент , издаден от д-р Д.М. . В документа е посочено ,че на 12. 12.
2018г. ищеца е посетил лекарския кабинет и след извършения преглед е установено ,че заболяването на ищеца
налага болнична хоспитализация.
►По делото е установено настъпването на имуществени и неимуществени вреди за застрахованото лице в
резултат на застрахователното събитие. Имуществените вреди са под формата на „претърпяна загуба“.
Неимуществените вреди са под формата на“болки и страдания“.
►Налице е причинна връзка между настъпилата вреда и застрахователното събитие . Вредата не е случаен
резултат на застрахователното събитие , а негово закономерно следствие.
►Установено е по делото ,че на основание чл. 403 ал. 1 от КЗ ищеца своевременно е уведомил писмено
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и за изплащането на застрахователно
обезщетение.
►В изпълнение разпоредбата на чл. 404 ал. 1 от КЗ ищеца е представил на застрахователя всички документи (
цялото медицинско досие от болничното заведение) , които установяват настъпилото застрахователно събитие и имат
значение за определяне размера на вредата и на дължимото застрахователно обезщетение.
►В преклузивните срокове по чл. 448 ал. 3 от КЗ и чл. 405 ал. 1 от КЗ застрахователя е отказал изплащането
на обезщетение с мотива ,че не намира убедителни данни за заявеното заболяване и извършените интервенции.
Този отказ е незаконосъобразен, тъй като са налице всички законови предпоставки , които бяха посочени по –
горе за изплащане на обезщетението.
Недоказани са възраженията на ответната страна за липсата на реално настъпил застрахователен риск и за
съпричиняване на вредоносния резултат.
По делото безспорно е установено настъпването на застрахователно събитие ( заболяването на ищеца ) и наличието
на покрит застрахователен риск. Съображенията си за този извод съдът изложи по-горе ,поради което не е
необходимо да ги повтаря отново .
Няма данни по делото и за съпричиняване на вредоносния резултат и приложението на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.По
делото липсват доказателства заболяването на ищеца да е проворикирано от предишни негови заболявания .
Не са налице също така и изключените рискове по чл. 408 ал. 1 от КЗ и чл. 449 ал. 1 от КЗ за освобождаването
на застрахователя от отговорност. Изключените рискове бяха посочено от съда по – горе .
Обосновано и законосъобразно и в съответствие с договореното между страните районния съд е определил вида
на покритите застрахователни рискове и размера на дължимите обезщетения.
По тези съображения и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК решението на районния съд ще следва да се потвърди
,като правилно и законосъобразно .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция в тежест на всяка една от страните следва да останат
направените разноски пред въззивната инстанция .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260179/ 26. 10. 2020г. и Решение № 260209/27. 09. 2021г. ( постановено по реда на чл.
247 ал. 1 от ГПК ) на районен съд П.,постановени по гр. д. № 1530/ 2019г. по описа на същия съд.
На основание чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване
(търговска сделка / чл. 1 ал. 1т. 6 от ТЗ- застрахователна сделка / с цена на иска под 20 000 лв.).
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5