РЕШЕНИЕ
№ 894
гр. Пловдив, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело
№ 20245300501210 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба от С. В. А., ЕГН ********** против
Решение № 1017/07.03.2024г., постановено по гр.д. № 9865/2023г. по описа на
Районен съд Пловдив в частта, в която е признато за установено в
отношенията между страните, че С. В. А. дължи на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД- гр. ****, ЕИК: *****, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и
чл. 86 ЗЗД сума в размер от 939, 77 лв., представляваща стойност на
доставена питейна и отведена канална вода за периода 14.09.2019г.-
26.08.2022г. за имот, находящ се в гр. *****, с потребителски номер ***** и
сума в размер на 56, 86 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода 30.09.2019г.- 31.07.2022г . , ведно със законната лихва
върху главното вземане, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда /14.09.2022г. / до окончателното му изплащане. С оплакване
за неправилност на първоинстанционното решение, жалбоподателят иска от
въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част. Претендира
присъждане на разноски.
1
Ответникът по жалбата „Водоснабдяване и канализация” ЕООД
заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на
обжалваното решение. Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203
Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД, предявени от
„Водоснабдяване и канализация ” ЕООД- гр. **** против С. В. А., с които се
претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 1119,15 лв., представляваща
стойност на консумирана питейна и отведена канална вода за периода
04.07.2018г.- 26.08.2022г. за имот, находящ се в гр. *****, с потребителски
номер ***** и сумата от 98, 93 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата, дължима за периода 30.09.2019г.- 31.07.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 14.09.2022г./ до окончателното й
заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 6407 от 15.09.2022г., по ч.гр.д. № 13132/ 22г.,
по описа на РС- Пловдив, XVIIIти гр. с-в, в която е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка с Разпореждане № 30820/ 05.12.2023г., по ч.гр.д.
2
№ 13132/ 22г., по описа на РС- Пловдив.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер и иска тяхното
отхвърляне. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност.
С постановеното по спора Решение № 1017/07.03.2024г.,
постановено по гр.д. № 9865/2023г., първостепенният съд е е признал за
установено в отношенията между страните, че С. В. А. дължи на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. ****, на основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за
водите и чл. 86 ЗЗД сума в размер от 939, 77 лв., представляваща стойност на
доставена питейна и отведена канална вода за периода 14.09.2019г.-
26.08.2022г. за имот, находящ се в гр. *****, с потребителски номер ***** и
сума в размер на 56, 86 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода 30.09.2019г.- 31.07.2022г., ведно със законната лихва
върху главното вземане, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда / 14.09.2022г. / до окончателното му изплащане, като е
отхвърлил иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите, за разликата от 939,
77 лв. до пълния претендиран размер от 1119, 15 лв. и за периода от
04.07.2018г. до 13.09.2019г. и иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86 ЗЗД за разликата от 56, 86 лв. до пълния претендиран размер от 98, 93
лв., доколкото вземанията в посочените части са погасени по давност и за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 6407 от 15.09.2022г., по ч.гр.д. № 13132/ 22г., по описа на
Районен съд- Пловдив, , в която е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка с Разпореждане № 30820/ 05.12.2023г., по ч.гр.д. № 13132/
22г., по описа на Районен съд- Пловдив.
Във въззивната жалба са изложени съображения за недоказаност на
факта, че С. А. е собственик на процесния имот, респ. е потребител на ВиК
услуги. В тази връзка ПОС намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от ЗВ потребителите дължат плащане
на потребените от тях ВиК услуги. Дефиниция на „потребител“ е посочена в §
1, ал. 1, т. 2 буква "а" и буква "б. " от ДР на ЗРВКУ, според която потребител
е физическо лице или юридическо лице, което е собственик или ползвател на
имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и такива на имоти в етажна
3
собственост. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 3 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условия, ред за присъединяване на потребители и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи (Наредба № 4),
която уточнява, че ползвател е този който има вещното право на ползване или
право на строеж. По делото е представен Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № ****, том I , рег. № *****, дело № ****/
2012г. на Д. К., Нотариус с район на действие Районен съд- Пловдив, от който
се установява, че ответникът е придобил собствеността върху процесния
водоснабден недвижим имот, находящ се на адрес гр. *****. Следователно
същият, като носител на вещно право, се явява потребител на ВиК услуги. Не
се споделят възраженията на жалбоподателя в тази връзка, доколкото за
установяване на факта, че С. А. е потребител и страна в правоотношение с
ВиК, не са необходими други доказателства. В същото време, не са налице
такива, установяващи наведените от него възражения.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 получаването на ВиК услуги се
осъществява при публично известни Общи условия, предложени от оператора
и одобрени от собственика на ВиК системите, които се публикуват в един
централен и местен ежедневник и на интернет-страница на оператора, те
влизат в сила 1 месец след публикуването им, но потребител има право в
30дневен срок от влизането и в сила да предложи специални условия, които
ще обвързват страните, ако оператор ги приеме, а при неприемането им -
важат Общите условия. Потребителят следва да монтира за своя сметка
водомери в имота си и отговаря за проверка, поддръжка и ремонт на същите -
чл. 11 от Наредба № 4. В конкретния случай в имота на ответника са
монтирани два водомера с номера в картотеката на ищцовото дружество,
както следва: № ***** и *****.
По делото са представени и приети четири броя карнетни листове, в
които за част от периодите е налице подпис на потребителя, а за други липсва
такъв. Карнетите, подписани двустранно - от потребител и от служител на
ищеца- водоснабдително дружество, съгласно нормата на чл. 32, ал. 4 от
Наредба № 4/2004 г., представляват документи, удостоверяващи по безспорен
начин доставката на питейна вода и други услуги. Макар в процесните
документи да липсва подпис на потребителя за всеки един период, правилно
районният съд е достигнал до извода, че не са ангажирани доказателства от
ответника във връзка с оспореното съдържание на карнетите. В този смисъл
4
не се установява разминаване между отбелязаното в карнетните листове и
действителното потребление.
В хода на първоинстанционното производство е прието и заключение
на изготвена ССЕ. Установява се, че предоставените услуги за периода
04.07.2018г.- 26.08.2022г. възлизат на сума в размер от 1130, 21 лв. Лихвата за
забава, изчислена по всяка отделна фактура за периода 30.09.2019г.-
31.07.2022г. възлиза общо на 98,83 лева. Вещото лице посочва, че
счетоводството на ищеца е водено редовно, като са спазвани изискванията на
Закона за счетоводството. На 09.09.2019г. е извършено прихващане в размер
от 11,06 лв. Дължимата сума за главница в периода 04.07.2018г.- 26.08.2022г.
е в размер от 1119,15 лв, а за периода 30.09.2019г.-31.07.2022г. се дължи
мораторна лихва върху горепосочената главница в размер от 98,93 лв. Сумите
по отделните главници са изчислени съобразно приложените копия на
карнети и съобразно утвърдените от КЕВР цени. Ето защо, при съвкупната
преценка на доказателствата по делото, се достига до закономерен извод за
доказаност на исковата претенция.
На следващо място, в отговора на исковата молба е релевирано
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията на
ищеца. Същата, съгласно чл.111, б. „в“ ЗЗД, е тригодишна. Видно от
материалите по делото, заявлението по чл.410 ГПК е подадено на
14.09.2022г., а процесният период, за който се претендират вземания е
04.07.2018г. – 26.08.2022г. От допълнителната задача, поставена на вещото
лице, се установява, че сумата на главницата за период от три години,
предхождащи подаването на заявлението в съда, е в размер на 939,77 лв., а
размерът на лихвата върху главното вземане е 56,86 лв. Ето защо, правилно
районният съд е уважил претенцията за сумата от 939, 77 лв.- главница за
доставена питейна и отведена канална вода за периода 14.09.2019г.-
26.08.2022г и сумата от 56, 86 лв. – мораторна лихва върху главницата,
дължима за периода 30.09.2019г.- 31.07.2022г, а за разликата до пълния
размер – я е отхвърлил.
Изходът на спора налага присъждане на разноски в полза на
въззиваемата страна в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение,
платимо от жалбоподателя.
5
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1017/07.03.2024г., постановено по гр.д.
№ 9865/2023г. по описа на Районен съд Пловдив в частта, в която е признато
за установено в отношенията между страните, че С. В. А. дължи на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. ****, ЕИК: *****, на основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал.
1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД сума в размер от 939, 77 лв., представляваща
стойност на доставена питейна и отведена канална вода за периода
14.09.2019г.- 26.08.2022г. за имот, находящ се в гр. *****, с потребителски
номер ***** и сума в размер на 56, 86 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода 30.09.2019г.- 31.07.2022г . , ведно със законната
лихва върху главното вземане, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда /14.09.2022г. / до окончателното му изплащане.
В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА С. В. А., ЕГН ********** да заплати на Водоснабдяване и
канализация” ЕООД- гр. ****, ЕИК ***** разноски по делото в общ размер
100 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6