Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.Добрич, 12.07.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д. РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ на дв***есети юни през две хиляди и шестн***есета година в публично съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
При секретаря: ***
като разгледа докл***ваното от районния съдия гр.д. №124 по описа за 2016г. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството по делото е образувано по под***ена от „***” ***, със седалище и ***рес на управление гр.***, ***, с ЕИК *** искова молба за установяване солидарно вземане към ответниците *** с ЕГН *** и *** с ЕГН ***, за което е изд***ена заповед за изпълнение по ч.гр.д№ 40993/14г. по описа на РС ***. С протоколно определение от 29.04.2015г. по гр.д№ 52032/2014г. на РС *** по възражение за местна подсъдност, делото е изпратено за разглеждане на РС Добрич под № 124/2016г.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът „** ***”*** твърди, че длъжниците са ползвали доставена от дружеството ищец топлинна енергия през периода: м.март.2011г.-м.април.2013г. за топлоснабдения имот находящ се на ***рес: гр.***, ***. Ответниците се явявали потребители на топлоенергия за битови нужди по силата на §1 т.42 от ДР на ЗЕнергетиката. На осн. чл.150, ал.1 от ЗЕнергетиката, отношенията между страните по продажбата на топлоенергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявали при публично известни Общи условия/ОУ/ за продажба на топлоенергия от „** ***”***на потребители за битови нужди в гр.***. ОУ били изготвени от „** ***”***, одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране/ДКЕВР/ към Министерски съвет, влезли в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник.
Чл.32 ал.1 от ОУ бил определен реда, в който купувачите на топлоенергия следвало да заплатят месечните дължими суми, а именно в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. След изтичане на предвидения за плащане срок, нередовните платци дължали обезщетение за забава на осн.чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В изпълнение разпоредбата на чл.112, ал.1 от ЗЕЕЕ и чл.139б. от ЗЕ сгр***ата- етажна собственост, където се намира процесния имот сключила договор за извършане на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „**”*** . Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлоенергия за процесния имот били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сгр***ата - "**" *** на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били изд***ени изравнителни сметки, като сумите за топлинна енергия за процесния имот, били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Въпреки отправената покана за доброволно плащане на начислените за процесния период з***ължения, ответниците не погасили з***ълженията си.
По реда на чл.410 ал.1 от ГПК ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д№40993/2014г. по описа
на РС *** за дължимите от ответниците суми, както следва: ***2,45лв. главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.март
2011г.- м.април 2013г, ведно със
законна лихва, считано от 25.07.2014г.
до окончателното и изплащане; сумата на 114,88лв., представляваща мораторна
лихва за периода: 30.04.2011г.-13.06.2014г. В срока по чл.414 ал. 2 от ГПК
ответниците депозирали възражения в заповедното производство.
При горните фактически твърдения, ищецът претендира съдът да установи че ответниците дължат на „** ***”***сумите, за които е изд***ена заповед за изпълнение по ч.гр.д№40993/2014г.
С исковата молба се претендира конституирането на трето лице- помагач на страната на ищеца, а именно „**”*** с ЕИК, със седалище и ***рес на управление: гр.***, ***.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците, чрез н***лежно упълномощен ***вокат депозират отговор на исковата молба. Предявеният иск се оспорва като неоснователен със следните конкретни правни и фактически доводи доводи:
-част от претендираните от ищеца суми били погасени по давност на осн. чл.111 б.”в” от ЗЗД, в това число и акцесорните претенции за този период;
-за процесния период ответниците не били ползватели на топлоснабдения имот по смисъла на Закона за енергетиката. През процесния период трето лице- *** с ЕГН *** оспорил правото на собственост на ответниците и ги лишил от вл***ение на имота. В този смисъл се представя Решение, постановено по иск по чл.108 от ЗС, по гр.д№ 3572/2010г. на СГС, изпълнителен лист, покана за доброволно изпълнение от ЧСИ и протокол за въвод във вл***ение.
-начислената от ищеца топлоенергия не съответствала на действително потребената, доколкото сметките не били изготвени възоснова на реално потребление, а служебно начислени;
-представените от ищеца документи не удостоверявали исковите суми, доколкото били съставени от дружеството- заинтересована страна. Поисканите от ищеца експертизи не можели да д***ат отговор на въпроса каква е действителната консумация за обекта в процесния период;
В качеството трето лице-помагач на страната на ищеца, „**”*** взема становище по предявения иск с молба от 27.04.2015г. Сочи, че исковата претенция е основателна и доказана. „**”*** изготвило дяловото разпределение в съотвествие с нормативните изисквания през процесния период.
Районният съд, след преценка на
събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото не е
спорно, че ищцовото дружество продава
топлинна енергия/в този смисъл и удостоверение№20140731160441/21.07.2014г./, а
ответникът *** е собственик на недвижим имот в гр.***, ***, по силата на договор за покупко-продажба№***г. на ***.
Третото лице- помагач „**”***
предлага и извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия или така
нареченото „***” в сгр***и етажна собственост на територията на гр.***/така
удостоверение№ ***.
Между сгр***ата- етажна собственост, където се намира процесния имот и „**”*** е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия от 29.12.2000г., по силата на който„**”*** извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сгр***и етажна собственост при спазване ОУсловия се з***ължило да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия, при одобрени от ДКЕВР с Р№ ***г.
Установява се също, че сгр***ата, в която се намира процесният апартамент, е топлоснабдявана през целия исков период. Това се потвърждава от приложените по делото в заверен препис Протокол от 10.12.2000г., с който общото събрание на етажната собственост е взело решение да сключи договор с „**” *** за извършване на услугата „***”, Договор 29.12.2000г., за извършване на посочената услуга между „**” *** и упълномощени представители на етажната собственост.
За установяване правата
и з***ълженията на страните по делото са приложени Общи условия за
продажба на топлинна енергия от "** ***" ***на потребители за битови
нужди в гр. ***, приети с Решение по т. 1 от
Протокол № 30/25.10.2007 г. Съвета на директорите на "** ***" ***, на
основание чл. 149, т.5 от ЗЕ и са одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на
ДКЕВР
Приложени са също извлечение от сметки по месеци за процесния период за дължими суми за топлинна енергия на абонатен № ***.
Не е спорно по делото, че двамата ответници са били в брак през процесния период и процесния имот е в режим на съпружеска имуществена общност помежду им. Оспорвания в тази посока липсват в отговора на исковата молба, а освен това по делото е представена искова молба от 09.08.2010г., входирана в СГС, в която самите ответници, вече като ищци излагат твърдения в тази посока.
По делото е прието като доказателство
заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, което съда цени като
обективно и професионално изготвено. След като вещото лице е запознато с приложени към делото и допълнително изисканите документи от *** / Акт
за разпределение на кубатурата, ежемесечните показания на общия топломер,
протоколи за проверка на топломера и др./ от ** -*** *** / съобщения към
данъчните фактури / и от ФДР „**" *** /протоколи за главен отчет, подробни
изравнителни сметки и др./, вещото лице установява: В изпълнение решението на общо събрание на ЕС
на процесния блок проведено за преминаване към система за дялово разпределение
на ТЕ, като се монтират ИРРО / разпределители / на р***иаторите е избрана фирма за *** „**" ***. В списъците за
разпределение на кубатурата в процесния блок апартамента на ответниците
фигурира с кубатура ***м3 а заедно с общите части ***м3. През процесния период в
имота на ответника е имало 2 броя отоплителни тела, щранг-лира в банята и 1 бр.
водомери за топла вода. На 2 бр. от отоплителните тела / в хол, кухня /са
поставени ИРРО. За периода ***г. не е бил подсигурен достъп
за отчет на уредите. Абонатния номер е ***.
Дяловото разпределение през процесния
период е извършвано от фирма „**" *** на база реален отчет на
разпределителите по т.6.4 от Приложението към Наредба 16-334. Показанията от
протокола за Главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни
сметки.За периода 05.2012-***г., пор***и неосигурен достъп ТЕ за отопление имот
е начислявана на база екстраполация по
максималния специфичен разход на сгр***ата съгл.т.6.5 от приложението към
чл.61, ал.1 от Наредба 16-334 от 06.04.2007г. след 04.2006г. Съставени са и
протоколи за неосигурен достъп с подпис на свидетел.
Топлата вода е начислявана по реален
отчет по т.5.2. от Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба 16-334 от
06.04.2007г., а за периодите с неосигурен достъп консумацията е начислявана по
прогнозни количества които са много по ниски от количествата които се получават
на база брой потребители по 140л/ден за един човек съгл. чл.69 ал2 от
Наредба№16-334.
Размера на дължимите суми за ТЕ,
потребена от ответника през процесния период е 840,72лв./сума
по фактури: 430,29лв. и сума за доплащане:410,43лв./
Сумите за топлинна енергия за имота на ответника са
начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката-/ЗЕ обн ДВ. бр.107 от 09.12.2003г.;Наредба
№16-334 от 06.04.2007г.обн.ДВ №34от 24.04.2007г. и Обши условия за продажба на
топлинна енергия от „** ***" *** на потребители за битови нужди в гр. ***
от 2008г./
Количествата топлинна енергия за
технологични разходи на абонатната станция са отчислявани за сметка на „** - ***"
– ***. От отчетената ТЕ са присп***нати технологичните разходи и във фактурите
и изравнителните сметки е заложена ТЕ за разпределение.
Общия топломер монтиран е преминал
първоначална и последващи метрологични проверки в съответствие с изискванията
на Закона за измерванията. Съставени са и съответните протоколи за демонтаж и
монтаж на топломера.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът приема за обоснована като
изготвена въз основа на събраните по делото доказателства, след справка с
счетоводството на ищеца, се установява, че за процесният
период от м.***г. до м.***г. за абонатен
номер №*** са изд***ени 25 бр. съобщения към фактури и ДИ и КИ от "**-***"***
за имот в гр. ***, ***, ул."Персенк",бл.22,вх.А, ап.5. З***ълженията
на ответниците по фактурите са, както следва: Сума за топлинна енергия за
отопление - 430,82лв., сума за мощност - 0,00лв., Сума за топлинна
енергия за БГВ - 111,30лв. Общата
сума по фактури възлиза на 542,12 лв.
В информационната система на "** ***" ***
изравнителните сметки, изготвени от фирма „** „***за имота на ответниците за
периода м.***г. -м.***г. са въвеждани, както следва:м.07.2011г., -м.07.2012г. и м.06.2013г. Процесният период приключва със
сума за доплащане от изравнителни сметки в размер на 449,94лв. Общо формираната сума по фактури и от изравняване възлиза на
992,10лв. От тази сума вещото лице е изв***ило сумата от 22,43лв, погасена чрез
плащане и прихващане и получава размера на главното з***ължение за процесния
перод в размер на 969,61лв. Заедно със з***ължението на ответниците за такса
дялово разпределение в размер на 42,84лв. з***ължението за процесния абонат
възлиза на ***2,45лв.
След направената справка в *** в „**"*** вещото лице не установява
погасяване на главното з***ължение.
Изчислен от вещото лице,
размера на законната лихва върху главницата за ТЕ възлиза на 107,04лв. за
периода 04.05.2011г.- 13.06.2014г. и на 7,84лв. върху главницата за такса дялово разпределение за периода 01.08.2011г.- 13.06.2014г.1- общо 114,88лв.
По делото е приложено ч.гр.д. № 4099/2014 г. на РС-***, образувано въз основа на под***ено на 25.07.2014г. заявление от дружеството - ищец в настоящото производство за издаване на заповед за изпълнение на парично з***ължение. По същото дело на 30.04.2014г. съдът е издал заповед по чл.410 ГПК срещу *** и ***. за сумата ***2,45лв. - главница и 114,88лв. - лихва за минал период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението до изплащане на вземането, както и за направените по това дело от заявителя съдебни разноски.
С възражения, под***ени в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, ответниците са оспорили вземането по изд***ената заповед, което е наложило установяване дължимостта на сумите в настоящото исково производство.
Видно от представените към отговора на ответника доказателства- Решение по гр.д№ 3752/2010г. на СГС, протокол за въвод от вл***ение от 20.02.2014г. на ***, се установява, че през процесния период ищците не получили вл***ението върху закупения през 2006година имот.
При така изложената фактическа обстановка,
съдът приема следното от правната страна на спора: Предявен е положителен установителен иск за съдебно
установяване дължимостта в полза на „**-Перник”***на вземане, за което е изд***ена
заповед за изпълнение и оспорено от ответника чрез възражение по чл.415 ГПК. С
оглед заявеното от ищеца договорно основание за възникване на
претендираното вземане, правната
квалификация на предявения иск е чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и с
чл.86 ЗЗД.
Фактическо основание
на предявения иск са твърденията, че за процесния период ответникът е потребил
топлинна енергия, чиито количества и цени са отразени в представеното като
доказателство извлечение от сметка за горепосочения длъжник с абонатен номер ***. Предвид това в тежест на ищеца е да
докаже съществуването на претендираното вземане с всички произхождащи от това
обстоятелства - че ответникът е ползвал услугите на дружеството, че е употребил
посочените количества енергия, че стойностите са изчислени на база действащите
цени на тези услуги. Изброените обстоятелства следва да бъдат установени по
делото от ищеца чрез пълно и главно доказване.
Няма спор относно качеството на ищеца (съгл. §1, т.44 ДР към
ЗЕ), който е топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129, ал.1 от ЗЕ, чиято
дейност по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, на
основание разпоредбата на чл.150, ал.1
от ЗЕ /ДВ бр. 107/09.12.2003г. относно потребители за битови нужди, вкл.за
общите части в сгр***и-етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
По
делото се установи, че ответниците от 2006г. са собственици на недвижим имот с ***министративен
***рес гр.***, ***, който апартамент се намира в сгр***а,
включена към централизирано топлоснабдяване
- отопление и битово горещо водоснабдяване към топлопреносната мрежа на „**
***” ***.
Разпоредбата
на § 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката /обн. ДВ бр.107 от 2003 год./ дава
общо определение, според което по смисъла на този закон потребител на енергия
за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сгр***а - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Този преглед на
нормативната уредба, действаща в процесния период, обосновава извода, че
притежаването на собствен апартамент, находящ се в топлоснабдена сгр***а -
етажна собственост, прави ответниците потребители на топлинна енергия за битови
нужди.
Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Към
делото са приложени и Общите условия за продажба на топлинна енергия от
"** ***" ***на потребители за битови нужди в гр. ***, валидни през процесния период, от които
също е видно, че не се предвижда писмена форма за сключване на договор между
продавача на топлинна енергия и потребителите за битови нужди. Следователно в
нормативната уредба не съществува з***ължение за сключване на изрични писмени
договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна
енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение
във връзка с продажбата на топлинна енергия. Такова правооотношение възниква по
силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с
въведените в тях права и з***ължения.
Налице са и облигационни отношения между ищеца и третото лице – помагач в процеса относно топлоснабдяването на сгр***ата, а от Протокол от 10.02.2000г. е видно, че е било взето решение на общо събрание на етажната собственост за сключване на договор с „**” *** за извършване на услугата „***”. Представен по делото е и сключения Договор в тази посока. От тези документи се установява, че етажната собственост е била присъединена към топлоподаването.
Видно от представените доказателства ответниците закупили процесния имот през 2006г. От представените с отговора доказателства е видно, че реално вл***ението на имота е пред***ено на купувачите едва през 2014г. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. В случая ответниците са собственици на процесното жилище по силата на сделката за покупко-продажба на недвижим имот. Сделката за продажба на недвижим имот е консенсуална и достатъчно е страните да постигнат съгласие за продажбата и да облекат това съгласие в законовата форма. Реалното предаване на вл***ението не е елемент на фактическия състав на придобиване собствеността, т.е без значение е и кога точно ответниците са влезли във вл***ение на имота - вл***ението е ирелевантно за това кой е юридически длъжник на доставената топлинна енергия.
При така
изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна
енергия, по силата на което ответникът се явява потребител на топлинна енергия
за битови нужди и като такъв дължи заплащане на същата.
Българското
законодателство е съобразено с принципите, залегнали в чл.13 от Директива
2006/32/ЕО. Общото изискване по т.1 на чл.13 за осигуряването на индивидуални измервателни уреди, които да отчитат
реално консумираното количество енергия, е въведено в българското
законодателство в различни разпоредби на ЗЕ, според вида на потребяваната
енергия. Разпоредбите за наличие на измервателни уреди за топлинна енергия в
сгр***и-етажна собственост са чл.140 от ЗЕ и в чл.43 и сл. от Наредба № 16-334
от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването. С оглед спецификата на тези имоти и
начина на потребление на топлинна енергия в същите, законодателят е предвидил,
както монтиране на средства за търговско измерване на количествата топлинна
енергия в абонатната станция, така и монтиране след него на индивидуални
разпределители на топлинна енергия, инсталирани върху всички отоплителни тела
и/или индивидуални топломери за имотите. По този начин е спазен и принципа,
залегнал в т.2 на чл.13 от Директива 2006/32/ЕО за изготвяне на сметките въз основа на реално енергийно потребление. Този извод се обосновава с факта, че
от абонатната станция на сгр***ата до индивидуалните имоти на потребителите
преминават топлопроводи, от които се отдава топлинна енергия, за която също се
дължи заплащане. Отчитането на тази топлинна енергия може да стане единствено
чрез разпределяне на получената разлика между показателите на индивидуалните
измервателни уреди на всеки апартамент и общото измервателно устройство за
цялата сгр***а. Ето защо всички
собственици на имоти, находящи се в сгр***а-етажна собственост следва да
участват в разпределението на отд***ената от сгр***ната инсталация топлинна
енергия, която се явява реално енергийно
потребление. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл.153, ал.6 от
ЗЕ потребителите в сгр***а-етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, остават потребители на топлинна енергия, отд***ена от сгр***ната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сгр***ата.
Изискването
по т.2 на чл.13 от Директивата за изготвянето
на сметките толкова често, че да позволяват на потребителите да контролират
консумацията си на енергия, също не е нарушено с разпоредбите на
българското законодателство. В тази разпоредба липсва конкретно определен срок,
пор***и което всяка държава има свобода при избора на формата и средствата за
постигане на този резултат. В разпоредбата на чл.155 от ЗЕ са предвидени 3
различни начина за заплащане на консумираната топлинна енергия и изборът им зависи
от волята на потребителя. С изразяване на предпочитание към някой от посочените
в закона способи за заплащане, потребителите могат да направят преценка кой от
тях съответства в най-пълна степен на техните нужди и им позволява най-добре да
контролират консумацията си на енергия. Най-сетне следва да се отбележи, че
изискването на чл.13, т.3 от Директивата за предоставяне
информация на крайните потребители по ясен и разбираем начин също е
намерила отражение в националното ни законодателство - чл.38, ал.3 от ЗЕЕ.
В случая
реално отчетеното количество е измерено от законно монтиран и сертифициран
топломер. Съобразно разпоредбата на чл.167 от Наредбата за средствата за
измерване, подлежащи на метрологичен контрол
(Приета с ПМС № 239 от 24.10.2003 г., обн., ДВ, бр. 98 от 7.11.2003 г.), между
които са и топломерите, последните подлежат на първоначална и последващи
проверка. Видно от заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза,
при извършената в ищцовото дружество проверка вещото лице е установило, че в „**
***” ***има съхранени документи за периодичните проверки на топломера в
абонатната станция на етажната собственост и протоколи за тяхната смяна.
От същото заключение, което съдът кредитира, тъй като е изготвено на база вписванията в счетоводните книги на ищеца, които според чл. 182 ГПК могат да служат като доказателство на лицето, което ги е водило, а ответникът не установи те да са водени неточно, се установява, че общия размер на сумите за консумирана топлинна енергия за имота на ответниците за исковия период възлиза на исковите суми и че същите са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката за процесния период - спазени са редът, техническите условия за топлоснабдяване и прилагането на дяловото разпределение на ТЕ в сгр***ата – етажна собственост, определени в Наредба № 2/28.05.2004г. и Наредба № 16-334 от 16.04.2007г. за топлоснабдяването.
По изложените съображения в полза на ищеца е възникнало вземане за плащане на цена за предоставените блага за процесния период и в размера, посочен в заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, съвп***ащ с исковата претенция. Доказателства за заплащане на претендираните суми по делото не са представени, пор***и което съдът приема, че е налице неизпълнение на з***ълженията на ответника, което е във формата на пълно неизпълнение.
Така установеното виновно неизпълнение е ангажирало отговорността на
ответника, пор***и което, въз основа на заявление по чл.410 от ГПК срещу същия
СРС е издал в полза на ищците Заповед за изпълнение на парично з***ължение по
ч.гр.д. №40993/2014г. на РС *** за претендираната със заявлението сума.
Съществуването на притезанията на ищеца за
стойността на топлинна енергия за исковия период налага разглеждане и
произнасяне на съда по направеното от ответната страна възражение за погасяване
по давност на правото за принудително изпълнение на част от търсените вземания.
Вземанията на топлофикационните дружества са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се
прилага тригодишна давност. З***ълженията на потребителите на предоставяните от
тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични з***ължения,
имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито п***еж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер. Според чл. 155 и чл. 156 от Закона за енергетиката
потребителите на топлинна енергия заплащат цената, определена предварително и
известна на страните по договора, на месечни вноски. Предвидени са различни
системи за плащане на действително потребеното количество енергия, като във
всички случаи се касае за периодични плащания. В
този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2011 г., ОСГК.
В
процесния случай прекъсването на
давността настъпва на 25.07.2014год., с подаването на заявлението на „**
***” ***пред СРС за издаване на
заповед за изпълнение, от която дата съобразно разпоредбата на чл.422 от ГПК се
смята предявен и иска за съществуване на вземането. Следователно по давност са
погасени вземанията, станали изискуеми в периода от месец *** год. до 25.07.2011год. и в тази част
искът следва да се отхвърли, като неоснователен погасен по давност.
Основателна се явява претенцията за периода
от ***год. до м.*год., като според таблица 3 от заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза дължимата сума за този период възлиза
на 813,18лева топлинна енергия и 28,56лв. такса дялово разпределение, за които суми в общ размер на 841,80лева
искът следва да се уважи.
Основателна е претенцията на ищеца за заплащане на лихва за забава върху по-горе установените главни з***ължения, а именно в размер на 110,89лв., начислена за периода от 25.09.2011г.-13.06.2014г. съгласно чл.32 ал.1 от ОУ. / 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят/, както и до окончателното изплащане на главното з***ължение. За разликата н*** така установената сума за законна лихва до пълната претенция на „** ***” ***искът подлежи на отхвърляне.
На осн.чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят сторените в производството разноски съразмерно на уважената част от иска. Ищецът дължи и е внесъл ДТ по исковото производство в размер на 75лв, както и 400лв. разноски за две експертизи, или общо 475лв. Определен съгласно Наредба за минималните размери на ***вокатските възнаграждения, размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение върху уважения размер възлиза на 300лв. Така, пропорционално на уважената част ответника следва да заплати на ищеца разноски в установителното производство в размер на 657,37лв.
На осн.чл.78 ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част. Последния е заплатил разноски за ***вокат в размер на 600лв. Ищецът следва да бъде осъден да му заплати разноски в размер на 94,34лв.
На основание решението по т.12 на ТР№4/2013г., съдът следва да се произнесе и по дължимостта на разноските в заповедното производство съобразно резултата от установителния иск. С оглед определяне на разноските в заповедното производство към възможния минимум, не е необходимо тяхното редуциране.
По гореизложените съображения, Д.ят районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че *** с ЕГН *** и *** с ЕГН *** дължат солидарно на „** ***” ***, със седалище и ***рес на управление гр.***, ***, с ЕИК *** следните суми:
- 841,74лв. главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия и такса за разпределение за периода
25.07.2011г.- м.април 2013г, ведно
със законна лихва, считано от
25.07.2014г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата н*** така
установената сума до претендираната в размер на ***2,45лв.;
- 110,89лв., представляваща мораторна лихва за периода: 25.09.2011г.-13.06.2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата н*** така
установената сума до претендираната в размер на 114,88лв.;
ОСЪЖДА *** с ЕГН *** и *** с ЕГН *** да заплатят на „** ***” ***, със седалище и ***рес на управление гр.***, ***, с ЕИК *** сторените в установителното производство разноски в размер на 657,37лв.
ОСЪЖДА *** с ЕГН *** и *** с ЕГН *** да заплатят на „** ***” ***, със седалище и ***рес на управление гр.***, ***, с ЕИК *** сторените в заповедното производство разноски в размер на 25лв.- ДТ и 300лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „** ***” ***, със седалище и ***рес на управление гр.***, ***, с ЕИК *** да заплати на *** с ЕГН *** и *** с ЕГН *** сторените в установителното производство разноски в размер на 94,34лв. съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участието на трето лице- „**”*** с ЕИК *********, конституирано като помагач на страната на „** ***” Е***.