Р Е Ш Е Н И Е
№….....
гр.Плевен, 30.07.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Петя Иванова, и прокурора…………. като разгледа докладваното от
съдията МАРИНСКА гр.д.№ 1991/2019г.
по описа на ПлРС., за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.178,
ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР,
и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред
ПлРС е депозирана искова молба от И.Ц.Д., чрез адв. В. П.,***, с която се
твърди, че ищецът е работи на длъжност ”мл. експерт- група ООР”, при Първо РУ-
Плевен. Твърди се, че осъществява трудовата си дейност, по утвърдени графици и
протоколи, на смени- 12 часови дневна и нощна, от 22,00- 06,00ч, при сумарно
изчисляване на работното време, на основание чл. 187, ал.3 от ЗМВР. Твърди се, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР,
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е
осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Твърди се, че за периода от м. май. 2017г., до подаване на
ИМ, са издавани протоколи и графици от Началника на Първо РУ, за дежурства и
положен труд, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и
компенсиране броя на часове, извън установеното работно време. Твърди се, че
редът за организацията и разпределяне на работното време, за неговото отчитане,
за компенсиране на работата на държавните служители извън работното време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивки, се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. Твърди се, че за процесния период
01.05.2017-31.03.2019г. е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г. обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от
2.08.2016г, като в нея липсва изрична регламентация, за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Сочи, че такъв алгоритъм предходно е бил предвиден в
Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. - чл. 31, ал.2 – в размер от 0.143. Посочва
се, че съобразно Наредба №8121з-407, при сумирано отчитане на отработеното
време, общия брой часове положен труд, между 22,00ч. и 06,00ч., за отчетния
период, се умножава с коефициент 0,143. Посочва се, че цитираната Наредба №8121з-407, е отменена с
Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г., която от своя страна е отменена с Решение
№8585/11.07.2016г на ВАС по адм. дело №5450/2016г. Твърди се, че до обнародването
на Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., - ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., е действала
Наредба №8121 з-407 от 11.08.2014г. Твърди се, че в Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.,
липсва изрична разпоредба, съответстваща на чл. 31, ал.2 от Наредба №8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд. Твърди се, че е
налице празнота в закона, поради което следва субсидиарно да се приложи НСОРБ,
обн. ДВ от 26.01.2007г. и на основание чл. 9, ал.2 от тази Наредба, при
сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни,
с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време на съответното работно място. Твърди се, че за процесния период, ищецът е
положил нощен труд , както следва:
За календарната 2017г.: за м. май- 88 часа,
за м. юни- 74 часа, за м. юли.- 88 часа,
за м.август- 80 часа, за м. септември-
40 часа, за м. октомври – 80 часа, за м. ноември- 66 часа и за м. декември -78
часа- като общо за календарната 2017 година, се
твърди полагане на общо 594 часа нощен труд, който преобразуван към
дневен е в размер на 678,942часа.
За календарната 2018 година, се твърди че ищецът е положил нощен труд, както
следва: за м. януари-58 часа, м. февруари-64 часа, за м. март- 88 часа, за м.
април- 62 часа, за м. май- 48часа, за м. юни- 42 часа, за м. юли- 86часа, за
м.август- 64 часа, за м. септември- 42 часа,
за м. октомври- 54 часа, за м. ноември- 48 часа и за м. декември 74
часа, като общо за календарната 2018 година, се
твърди полагане на общо 730 часа
нощен труд, който преобразуван към дневен е в размер на 834,39 часа.
За календарната 2019г., се твърди ищецът е
положил нощен труд, както следва: за м.
януари- 78 часа, м. февруари- 64 часа и м. март- 64 часа часа, общо за календарната 2019 година, се твърди
полагане на 206 часа нощен труд, който
преобразуван към дневен е в размер на
235,458 часа.
Твърди се, че общо за периода 01.05.2017-31.03.2019г., ищецът е положил 1530 часа нощен труд, който
следва да се преизчисли с коефициент 1,143 и възлиза на 1748,79 часа, което води до извънреден труд
от 218,79 часа и следва да бъде платен допълнително. Твърди се, че съобразно
заплатата на ищеца, часовата ставка е в размер на 7лв. или за 218,79 часа
извънреден труд, се дължи сумата от 1531,53лв. Твърди се, че на основание чл.
37, ал.2, вр ал.1, т.2 от ЗМВР, ответникът е пасивно легитимиран по настоящето
дело, като самостоятелно ЮЛ.
В заключение моли съдът да постанови решение,
с което да осъди ответника да заплати, на основание чл. 178 ал.1, т.3, вр. чл.
179, ал.1 от ЗМВР, сумата от 1531,53лв съставляваща възнаграждение за положен
извънреден труд, в резултат на преобразуване на нощен към дневен труд, за
периода 01.05.2017-31.03.2019г, ведно със законната лихва, считано от датата
на ИМ до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД,
сумата от 250лв.- лихва за забава, върху главницата от 2242,24лв., за периода 01.05.2017-31.03.2019г. Претендират се разноски.
В срока
по чл.131 ГПК, е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Твърди, че исковата молба е неоснователна.
Оспорва предявения иск, както по основание, така и по размер. Не оспорва факта,
че през процесния период ищецът е бил служител на МВР- Първо РУ. Твърди се, че
съгласно разпоредба на чл.142, ал.2 от ЗМВР, статутът на тези служители се
урежда единствено от ЗМВР, поради което счита, че в този случай не са приложими
разпоредбите на ЗДС и НСОРЗ. Сочи, че чл.187, ал.3 от ЗМВР предвижда, че за
работещите на смени работното време се изчислява сумарно, като ал.5 на същия
член предвижда, че работата извън редовното работно време, се компенсира с
възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. Оспорва се
твърдението за положен от ищеца извънреден труд. Твърди, че в процесния период,
отношение на регламентацията на редът за организация и разпределение на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители са действали следните
наредби: Наредба №8121з-776/29.07.2016г обнародвана в ДВ бр.60/02.08.2016г.,
влязла в сила от деня на обнародването й, в която липсва изрична норма,
съответстваща на чл.31. ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г. Счита, че
неправилно ищецът е посочил, че за процесния период следва да се приложи
субсидиарно НСОРЗ, в която съгласно разпоредбата на чл.9. ал.2 при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, като
никъде в Наредбата не е посочен коефициент 1.143 и не е ясно откъде ищецът е
получил този коефициент, за да иска същият да бъде приложен. Посочва, че
ограничението в Наредба №8121з-592/2015г и в Наредба № 8121з-776/2016г, е
служителите, работещи на смени, да не полагат повече от 8 часа нощен труд,
което е равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент 1.143. Счита, че е
напълно необосновано препращането по аналогия към чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Твърди,
че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, което от своя страна да
обоснове препращане по аналогия, поради факта, че в процесния период са
действали последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от
министъра на вътрешните работи, в които изрично съществуват разпоредбата, че за
всеки отработен час през нощта, на държавните служители се заплаща нощен труд в
размер на 0.25 лв. Сочи, че не е ясно откъде ищецът е стигнал до извода, че
часовата му ставка е 7.00 лв. за целия процесен период. Твърди, че от исковата
молба не става ясно дали се твърди, че нощният труд положен от ищеца въобще не
е бил отчетен и не е бил заплащан. Сочи, че на ищеца редовно е плащано в
процесния период за положен нощен труд. Посочва се, че на ищеца е заплатен
положеният от него нощен труд, като за положения нощен труд, е получил
допълнително заплащане по 0.25 лв. на час, поради което не следва де се прави
преизчисление и прехвърляне на нощен труд в дневен, поради факта, че ще се
получи дублиране на заплащането. Счита, че труда, положен между 22.00-06.00ч.,
следва да бъде отчетен само като нощен, така както е отчетен и заплатен, а не
да се трансформира в дневен. Сочи, че ищецът не може да избира едновременно да
иска допълнителни часове поради трансформиране на нощния труд като дневен и
след това да получи за същия и допълнително заплащане като за нощен. По
отношение на иска за лихва се посочва,
че същият не е конкретизиран, тъй като не е посочен падежа – ежемесечно – на
задължението. Представят се писмени доказателства.
Съдът,
като съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
С
протоколно определение от същата дата, е прието изменение на претенциите, по
реда на чл. 214, ал.1 от ГПК, като искът с правно основание чл. 178 ал.1, т.3, вр. чл. 179, ал.1
от ЗМВР, е приет за разглеждане за сумата от 1487,77лв., за периода 01.05.2017-31.03.2019г
и искът с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД-
за сумата от 132,72лв, за периода
01.07.2017г.-02.04.2019г. съобразно направеното уточнение на периода, прието от
съда.
По
делото, с протоколно определение от 04.07.2019г, съдът е постановил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, факта, че са се намирали
в служебни правоотношения, за процесния период. По делото се установява също,
че за процесния период, ищецът осъществява трудовата си дейност, по утвърдени
графици и протоколи, на смени- 12 часови дневна и нощна, при сумарно
изчисляване на работното време. По делото, в тази връзка, са изискани и
представени от страна на Първо РУ- ОД МВР-ПЛЕВЕН, в заверено копие графиците за
дежурствата на ищеца.
По
делото, от страна на ответника са представени и приети, в заверени копия,
платежните бележки, за изплатени на ищеца, за периода, трудови възнаграждения,
в които съдът констатира, че е начислен и заплатен нощен труд.
По делото
е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се установява следното: след
съответна проверка на представените по делото писмени доказателства, в т.ч. и
графици на дежурства, ВЛ е установило, че ищецът е полагал труд на 12 часови
смени, в т.ч. и нощни часове, дадени в табличен вид от ВЛ- с общ брой часове
нощен труд за периода -1530ч.; същите са отразени в платежните ведомости на
отчетен едномесечен и тримесечен период- 191,25 смени с нощен труд. ВЛ е
установило при извършената проверка, че по отношение на положеният от ищеца
нощен труд, няма съответно преобразуване на нощен към дневен труд, с коефициент
1,143. ВЛ е изчислило също, че часовата ставка на ищеца, на база основните
работни заплати за периода, е 6,686, в т.ч. 50 % за извънреден труд. ВЛ е дало
в табличен вид преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен,
преизчислени с коефициент 1,143, съобразно чл.9,
ал.2 от НСОРЗ. Посочен е и начин на формиране на коефициента 1.143 - съгласно
КТ нощните смени при 5-дневна работна седмица не могат да надвишават 7 часа, а
нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно при 5-дневна
работна седмица; поради различната нормална продължителност на дневното и
нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа през нощта следва да се заплати
трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня, поради което когато
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа и нормалната
продължителност на нощното работно време е 7 часа, отношението е 8 часа към 7
часа, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на
1,143. ВЛ сочи, че за периода от 01.05.2017-31.03.2019г., ищецът е положил общо
1530 часа нощен труд. Положеният нощен труд, не е бил преизчислен от ответника
с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд. Същият е заплащан
своевременно по 0.25 лв./час. Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент
1.143 се равнява на 1748,79 часа, като за разликата 218,79 часа, се изчислява
брутно възнаграждение в общ размер на 1487,77 лв., изчислено със средна ставка
6,80 лева, формирана от основната заплата на ищеца по периоди и нормативно
определените работни дни за всеки отработен месец. Изчислението е съобразно
поставената от ищеца задача - с увеличение 50% за извънреден труд. За целият
процесен период, видно от платежните ведомости на ответника ищеца е получил
допълнително заплащане по 0.25 лв. на час за положен нощен труд съобразно
Заповед №8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед №8121з-1429/23.11.2017 г., издадени
от Министъра на Вътрешните работи, с които е определен размера на това
допълнително възнаграждение. ВЛ сочи, че в случай, че не бъде преизчисляван
положения нощен труд към дневен такъв при коефициент 1,143, а се приложи
коефициент 1 при допустим нощен труд 8 часа, не би се формирал положен от ищеца
извънреден труд. ВЛ е изчислило лихва за забава върху изчислената главница за
периода от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася, до
датата на ИМ – или от 01.07.2016- до датата на ИМ, е в размер на 132,72лв.
По иска с правно чл.178, ал.1, т.3 вр.с
чл.179, ал.1 от ЗМВР
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР, се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в
същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение
за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл.187, ал.9
от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители, извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители, се определят с наредба на Министъра на вътрешните
работи“. В процесния период са действали последователно Наредба №8121з-407/11.08.2014
г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. на
Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.3,
ал.3 и в трите Наредби са идентични, а именно че „При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. В
Наредба №8121з-407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане
на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за
отчетния период, се умножава по 0.143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е
отменена с Наредба №8121з-592/25.05.2015г., която от своя страна е отменена с
Решение №8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016 г. Едва на 02.08.2016г.
е обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се
приеме, че до този момент действаща е Наредба №8121з-407/11.08.2014г. В Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и
Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на
разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма обаче не да
следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл.9, ал.2 е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за заплащане
на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано
изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава
като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа
/установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на
работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но
формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат - при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число да
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в
посочената Наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на
труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в
МВР, тъй като Конституцията на Република България утвърждава като основно
достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции
за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата
на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на
правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради
което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи
труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца
следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да
бъде определен реално положеният от него труд за исковия период. Определения
максимален брой часове нощен труд - 8 часа съгласно Наредба №8121з-592 от
25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. не установява нормална продължителност
на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за
полагане от служителите по ЗМВР.
Както се посочи по-горе основание за преобразуването на часовете нощен труд
в дневен с коефициент 0.143 е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а
след отпадане действието й, при липсата на специална уредба за служителите в
МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно
приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл.9, ал.2.
Във връзка с възражението на ответника, че на ищецът му е заплатен нощния
труд в размер на 0,25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл.8 от НСОРЗ/,
съдът намира, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от
НСОРЗ, се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не
означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от НСОРЗ. Съгласно чл.8
за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това двете разпоредби се
прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни
часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Неоснователно е възражението на
ответника, че коефициентът в случая е неприложим, поради представеното писмо от
Министерство на труда и социалната политика, в което се твърди, че целта на
този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя,
че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8
часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта, т. е. няма какво да се „приравнява“.
Ако изводът в писмото е верен, то служител, който полага повече от 7 часа труд
през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно правно положение, защото за
него „приравняване“ няма да е налице, което е недопустимо. От друга страна,
липсата на приравняване ще постави в неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от
страните и приета от съда, от която се установява размера на претендираните
суми. Ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на
ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период
нощен труд в установения от експертизата размер. Предвид това и с оглед
гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на нощен труд за
периода 01.05.2017-31.03.2019г., получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден е
основателна, и следва да се уважи в предявения след допуснатото изменение
размер от 1487,77лева.
По иска с правно основание чл.86,
ал.1 ЗЗД
Възнаграждението за извънреден труд е
част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е
установен срок /месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното време/. В
този смисъл ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е
следвало да заплати дължимото се възнаграждение. При съобразяване на
заключението на вещото лице съдът приема, че дължимата се лихва за забава върху
неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 1487,77лева за периода от 01.05.2017-31.03.2019г. възлиза общо на сумата от 132,72лв, дължима за периода от първо число на
месеца, следващ тримесечието, за което се дължи, до датата на исковата молба.
Предвид изложеното искът се явява основателен и доказан, поради което следва да
бъде уважен в предявения си размер след изменението.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение. В срок до края на съдебното дирене в първата инстанция,
ответникът е направил възражение с правно основание
чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение – същото е
неоснователно, по следните съображения - с подадената искова молба са предявени
два обективно кумулативно съединени искове. Съгласно чл.2, ал.5 от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно. Съобразявайки горното, както и цената на всеки един от предявените
искове, съдът намира, че минималния размер на адвокатското възнаграждение следва
да бъде определен по реда на чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, като изчислен по този ред минималния размер на
адвокатското възнаграждение за предявените срещу ответника обективно кумулативно
съединени искове е в размер по- голям от платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение от 350,00 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавната такса в размер на 109,51лв., върху уважените претенции.
Водим от горното, Плевенският
районен съд,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР, ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР –
Плевен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявана
от ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.Ц.Д., ЕГН **********,***,
сумата от 1487,77лв.- представляваща
обезщетение за
положен 218,79 часа извънреден труд, резултат
на преобразуване на нощен към дневен труд, за периода 01.май.2017г. – 31.март.2019г,
ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ- 02.04.2019г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД,
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Плевен, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявана от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на И.Ц.Д., ЕГН **********,***,
сумата от 132,72лв., съставляваща лихва за забава върху
главницата от 1487,77лв, за периода 01.07.2017-02.04.2019г.
.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Плевен, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявана от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на И.Ц.Д., ЕГН **********,*** сумата
от 420лв..- деловодни разноски.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.6 от ГПК,
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Плевен, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявана от ***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, сумата от 109,51лв.-
държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред
Плевенския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: