Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 10.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на трети
декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА
ИВАНОВА
мл.с. ЛОРА ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 15127 по описа за 2019г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 64496/13.03.2019г. поправено по реда на чл.
247 от ГПК с Решение № 241166/11.10.2019г. по гр.д. № 82612 по описа за 2017г.
на Софийски районен съд, 119-ти състав „Р.Е.Е.Л.”ООД,
ЕИК********със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес: адв. К.П.,***,
офис 3 е осъдено да заплати на М.П.П.,
ЕГН ********** с адрес: *** и съдебен адрес: адв. П.П.,***, офис 3 на основание
на чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД
сумата от 20 000лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 20.11.2017г., до окончателното
й изплащането , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
увреждания, причинени при трудова злополука, настъпила на 16.01.2017г.; сумата
от 1711,11лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата от 20 000лв. за периода
от 16.01.2017г. до 19.11.2017г.; сумата от 1300,60лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.11.2017г., до
окончателното й изплащането , представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се
разходи за лечение на увреждания, причинени при трудова злополука, настъпила на
16.01.2017г; сумата от 110,49лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 1300,60лв.
за периода от 18.01.2017г. и от 23.01.2017г. до 19.11.2017г.; на основание на
чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от
849,49лв., като неоснователни са
отхвърлени исковете за горница
над 20 000лв. до предявен размер от 40 000лв. като обезщетение за
неимуществени вреди; за горница над
1711,11лв. до предявен размер от 3451,33лв. като мораторна лихва за забава
на плащането на главницата за неимуществени вреди;горница над 110,49лв. до
предявен размер от 111,81лв. като мораторна лихва, както и иска за заплащане на
сумата от 219,79лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 20.11.2017г., до окончателното
й изплащането, представляващи обезщетение за пропуснати ползи , като „Р.Е.Е.Л.”ООД, ЕИК********е осъдено да
заплати държавна такса от 952,03лв. и разноски за вещо лице от 99,94лв., а М.П.П. е осъден да заплати на „Р.Е.Е.Л.”ООД, ЕИК********съдебни разноски от 1473,89лв.
Срещу така постановено решение са депозирани:
1.въззивна жалба вх.№ 5067786/16.04.2019г. по
регистъра на СРС, изпратена по пощата на 10.04.2019г. от ищеца М.П.П., ЕГН ********** в частта, с окято исковете му за
обезщетине на претърпени неимуществени вреди за горница над 20 000лв. до 40 000лв. за лихва за забава на плащането й за горница над 1711,11 до 3451,33лв.
, както и иска за пропуснати ползи от
219,79лв. ведно с лихва от подаване на исковата молба са отхвърлени.
Изложил е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон,
необосновано. Справедливият размер на
обезщетението на неимуществени вреди бил 40 000лв., бил обездвижен за 2 месеца,
имал нужда от помощ в ежедневието , възстановяването било 5-6 месеца, приемал
обезболяващи, имал ограничение на движението и прогнозата не била благоприятна,
не се бил възстановил, продължавал да накуцва и му се наложило да смени
работата си, това че не бил с определен % ТНР не обосновавало обратен извод.
Претърпял и повторна хирургична интервенция, което увеличило страданията, особено
интензивни 10 дни след същата, отново проявила се необходимост за чужда помощ в
ежедневието. Нарушен бил обичайния му
начин на живот, изпитвал постоянен душевен дискомфорт. В следствие на
злополуката пропуснал ползи от 219,79лв. За периода от 16.01.2017г. до
14.07.2017г. бил в отпуск поради временна нетрудоспособност, получил
обезщетение за същото от 2356,41лв., но пропуснал да получи възнаграждение от
2840,20лв. Разликата била 483,79лв.,
релевантно било брутното му
възнаграждение от 460лв., а не нетното
му трудово възнаграждение. Изплатеното му застрахователно обезщетение било 264лв. и така необезщетени останали 219,79лв. Претендирал е разноски.
Въззиваемият - ответник по исковете –„Р.Е.Е.Л.”ООД, ЕИК********е оспорил
жалбата. Посочил е, че решението в тази част е правилно. Оспорил е поради
прекомерност претенцията на ищеца за разноски. Претендирал е разноски.
2.насрещна въззивна жалба вх. № 5104359/17.06.2019г.
по регистъра на СРС, депозирана от
ответника по исковете –„Р.Е.Е.Л.”ООД, ЕИК********в частта, в
която исковете са уважени за горница над 5000лв. до 20 000лв.
, ведно с лихва от подаването на исковата молба до изплащането на тази
горница, както и за мораторна лихва за периода от 16.01.2017г. до 19.11.2017г.
в размер на горница над 428лв.
до присъдения размер. Изложило е
съображения, че решението в тази е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че
присъденият размер на обезщетението не съответствал на установените факти по
делото, неправилно било прието, че възстановяването на ищеца ще настъпи след 4
години, не следвало да се кредитира заключението по медицинската експертиза в
тази част, защото вещото лице не било прегледало ищеца, изводите на вещото лице
в тази част били хипотетични. Отделно присъден размер на обезщетението бил
прекомерно завишен, страданията на ищеца били 6 месеца, не било установено да
има усложнения, справедлив размер на обезщетението било 5 000лв. , това съответствало
на социално-икономически условия в страната през периода.Претендирало е
разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на ищеца за разноски.
Въззиваемият-ищец
М.П.П., ЕГН ********** е оспорил насрещната въззивна жалба.
Посочил е, че заключението по медицинската експертиза било прието без
възражения от ответника, счупването било възможно най-тежкото такова на
подбедрицата, преглед бил извършен от вещото лице, макар и след изготвяне на
заключението, но този преглед бил достатъчен за категоричния извод на вещото
лице, изложен при изслушването му, че възстановяването ще настъпи след 4
години. Изводите на вещото лице не били хипотетични, а за конкретния случай.
Претендирал е разноски.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2029494/22.11.2017г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 20.11.2017г.
от М.П.П., ЕГН ********** срещу –„Р.Е.Е.Л.”ООД, ЕИК ********, с окято е
поискал от съда да осъди ответника на основание на чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД да му заплати сумите, както следва: сумата от
40 000лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
20.11.2017г., до окончателното й изплащането, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от увреждания, причинени при трудова
злополука, настъпила на 16.01.2017г.; сумата от 3451,33лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата от 40 000лв. за периода от 16.01.2017г. до 19.11.2017г.; сумата
от 1300,60лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 20.11.2017г., до окончателното й
изплащането , представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се разходи за лечение на увреждания,
причинени при трудова злополука, настъпила на 16.01.2017г; сумата от 111,81лв., представляващи обезщетение
за забава на плащането на главницата от 1300,60лв. за периода от 18.01.2017г. и
от 23.01.2017г. до 19.11.2017г.; сумата от
219,79лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
20.11.2017г., до окончателното й изплащането, представляващи обезщетение за
пропуснати ползи в следствие на трудовата злополука, представляващи разлика
между брутното му трудово възнаграждение и изплатено от НОИ и от застраховател
обезщетение. Навел е твърдения, че работел при ответника по трудов договор като
шофьор-куриер, на 16.01.2017г. при
изпълнение на трудовите му задължения и разнос до клиента пресичал пешеходна пътека тип
„легнал полицай” в гр. Раднево на бул. „Георги Димитров” № 13 се подхлъзнал на
заледен и непочистен участък и получил счупване на лява глезенна става, бил в
отпуск поради нетрудоспособност до 14.07.2017г., не получавал трудово
възнаграждение в размер на 460лв. месечно, претърпял хирургически интервенции,
в болница бил до 23.01.2017г., 50-60 дни бил в много тежко състояние, изпитвал
силни болки, бил на легло, близките му се грижели и му помагали в ежедневието и
за елементарни битови и хигиенни нужди, приемал обезболяващи , поставяни му
били инжекции против съсирване на кръвта и към момента приемал болкоуспокояващи,
направил разходи за лечението.
Раздвижването и рехабилитацията започнали след 2 –рия месец и продължили
3 месеца, всяко движение било свързано с остра болка, проявил се страх, че няма
да успее да стъпи на крака си, едва през май 2017г. започнал да стъпва на него,
но с помощни средства – патерици. Преживял стрес, ограничения в движението,
променил се начина му на живот, 4 месеца не бил напускал дома си освен за
лечение, все още движенията му били силно болезнени, събуждал се нощем от
болки, изпитвал страх от приближаваща дата на втора операция за премахване на
винтове, игли и плаки, такава била извършена през януари 2018г. След тази втора
операция 10 дни бил в много тежко състояние, изпитвал силни болки, забранено му
било да стъпва на крака си, бил на легло и зависим от помощта на близките си,
тази необходимост продължила и след това, преживял стрес от тази втора
операция, ограничения в ежедневието. Брутното
му трудово възнаграждение било 460лв. месечно, за периода било 2840,20лв.,
изплатено обезщетение за нетрудоспособност от НОИ било с 483,79лв. по-малко,
изплатено му било застрахователно обезщетение от 264лв. и така пропуснати ползи
били 219,79лв. Поканил ответника да му плати обезщетение, но не било направено.
Претендирал е разноски.
Ответникът -–„Р.Е.Е.Л.”ООД,
ЕИК ********, в предоставения му срок за отговор е оспорил исковете. Навел
е твърдения, че действително с ищеца били обвързани от валиден трудов договор и
от 01.01.2017г. брутното трудово възнаграждение на ищеца като куриер при
ответника било 460лв. месечно, на 16.01.2017г. ищецът претърпял трудова
злополука в следствие на което му била счупена глезенна става и бил в отпуск
поради временна нетрудоспособност до 14.07.2017г., платено му било обезщетение
от застрахователя от 264лв. Ищецът бил допринесъл за вредите защото от
болницата в гр. Раднево бил преместен по негово желание в болница в гр.Стара
Загора, приемал обезболяващи, които влошили състоянието му, не спазвал
предписанията на лекарите. За определяне на размера на пропуснати ползи
релевантно било нетното трудово
възнаграждение от 358,78лв., а не брутното такова и иск бил неоснователен. Не
бил изпаднал в забава от момента на трудовата злополука, а една с подаване на
исковата молба, защото не бил пряк причинител на вредата. Размер на предявен
иск бил прекомерен. Не дължал възстановяване на разходи за потребителска такса
от 40лв. Претендирал е разноски.
По делото са приети неоспорени от страните трудов договор № 1243/22.11.2016г., носещ
подпис на страните по тях, длъжностна характеристика, трудова книжка, заповед
от 13.10.2017г., съгласно които ищецът е работил при ответника по трудов
договор за неопределено време на длъжността „куриер - шофьор на лекотоварен
автомобил”, считано от 01.01.2017г.
брутно трудово месечно възнаграждение е било в размер от 460лв. ,
трудовия договор е прекратен на 13.10.2017г.
Приети са неоспорени от страните декларация, протокол
от 18.01.2017г., Разпореждане № 20304/02.02.2017г. на НОИ, съгласно които на
16.01.2017г. ищецът е претърпял трудова злополука, като по време и по повод на
извършваната работа – „разнос на куриерски пратки“, при пресичане на пешеходна
пътека стъпил накриво и се подхлъзнал на леден и непочистен участък в следствие
на което паднал и получил счупване на други части на подбедрицата на ления
крак.
Приети са фактури, приемо-предавателен протокол, вносни
бележки, извлечения от сметки, съгласно които ищецът е заплатил за лечението на
уврежданията 1260лв. на 17.01.2017г., 40,60лв. на 23.01.2017г., на 1.08.2017г.
ДЗИ-Общо застраховане е изплатило на ищеца сумата от 264лв. по застрахователна
щета.
Прието е извлечение от
интернет-сайт на НССИ, съгласно което на ищеца за периода от
16.01.2017г. до 15.07.2017г. са начислени и платени 2356,41лв., с основание обезщетение за
временна нетрудоспособност поради трудова злополука, за август 2017г. е начислена и платена сума за обезщетение за
временна нетрудоспособност поради общо заболяване от 33,06лв.
Приети са неоспорени от страните болнични листове,
справка от НОИ , удостоверение от НОИ №
21-00060372/09.10.2018г. /лист 69 от дело на СРС/, съгласно които в периода от
16.01.2017г. до 14.07.2017г. ищецът е бил в отпуск поради временна
нетрудоспособност с диагноза „счупване на други части на подбедрица на левия
крак”, „състояние след операция”, за този период му е изплатено обезщетение за
временна нетрудоспособност от НОИ в размер на
2513,92лв.
Приети са фиш за преглед от Смешна медицинска помощ”
от 16.01.2017г., епикриза от 23.01.2017г. и от 29.01.2018г. , издадена от УМБАЛ
„Ст.Киркович” АД-гр. Стара Загора, лист
за преглед, здравна карта, изследвания,
снимки, съгласно които на 16.01.2017г.
ищецът е бил прегледан от екип на Спешна
медицинска помощ и е установена вероятност за фрактура на ляв глезен, направени
са изследвания, постъпил е в болница в
Стара Загора, поставена е диагноза „счупване на лява глезенна става трималеоларно”,
извършена е операция на 17.01.2017г. за открито наместване на фрактурата с
вътрешна фиксация, репонирани и фискирани с винт и К-игли, плака, изписан е на
23.01.2017г. с препоръки за стерилни превръзки през 3 дни, да не натоварва крайник,
на 23.01.2018г. е прегледан и насочен за хоспитализация, приет е в болница на
24.01.2018г., извършена е операция за отстраняване от костта на имплантирани
уреди и метални тела са били извадени но е посочена диагноза „счупване на лява
глезенна става бималеоларно” изписан е на 29.01.2018г. с препоръки за стерилни
превръзки през 3 дни, да не натоварва крайник.
Разпитан по делото св.Д.П.е
заявила, че е съпруга на ищеца, той работил при ответника, но претърпял трудова злополука имал увреждания,
6 месеца бил в отпуск поради болест, но продължил да не се чувства добре и не
можел да се справя с тази работа, поради което и подал искане до работодателя
за прекратяване на договора. Посочила е, че трудовата злополука била на
16.01.2017г. в гр. Раднево, ищецът бил откаран от баща си и брат си в болница в
Стара Загора и там го видяла свидетеля, ищецът
бил в тежко състояние, направена била операция, изписали го на
23.01.2017г. В дома им ищецът останал 2 месеца на легло, около 90 дни
свидетелят с помощта на бащата и братът на ищеца се грижели за него, къпели го, повдигали го,
обслужвали го, ищецът бил стресиран, имал страх да стъпва на крака си. След
това била назначена рехабилитация и ищецът ходел на процедури , водели го баща
му и брат му, ищецът се страхувал и едва на третия месец започнал да стъпва на
крака си първоначално с помощта на две патерици, а в последствие с една
патерица, в края на май 2017г. започнал да се движи без патерици. След това
ищецът претърпял още една операция за премахване на поставени планки, това било
голям стрес за него. Ищецът приемал обезболяващи, но и към момента имал болки и
схващания в крака, който още отичал.
Разпитан по делото св.
П. П. е заявил, че е баща на ищеца, на 16.01.2017г. отишъл в болницата в
гр.Раднево при сина си, заварил го да лежи в коридора, лекарят казал, че има счупване
на глезенна става и състоянието му е тежко, налага се операция и ги насочил към
болница в гр. Стара Загора, където свидетелят веднага отвел ищеца, там го
оперирали и ищецът останал около седмица.
Лекарите предписали да няма никакво движение и ищецът останал неподвижен
на легло 2 месеца, не стъпвал изобщо на крака си, ако се изправел винаги имало
човек до него, свидетелят и другият му син , съпругата на ищеца му помагали.
След това до май 2017г. ищецът ходел на рехабилитация, било му трудно,
мускулите били атрофирали, оплаквал се от болки в крака през целия ден, станал
нервен, притеснявал се че няма да проходи. През януари 2018г. била направена
операция за премахване на имплантите.
Разпитан по делото св.
Р.Б.е заявил, че работи при ответника като офис-мениджър, познава ищеца,
били колеги, ищецът претърпял трудова злополука през 2017г. и отсъствал от
работа 6 месеца. През това време свидетелят разговарял с ищеца по телефона, видял
го веднъж на 3-тия месец след злополуката, ищецът изглеждал добре, бил с
патерици, не знаел как се чувства психически. Ищецът се върнал на работа,
гледали да не го товарят много, но ищецът подал молба за напускане.
Разпитана по делото св. Д.С.е заявила, че работи при ответника като специалист в
„Управление на човешки ресурси”, не познавала ищеца, но била запозната с
трудовото му досие, ищецът бил претърпял трудова злополука, бил в дълъг отпуск
поради болест, върнал се за кратко на работа и в последствие отново излязъл в
отпуск поради болест, след това подал молба за напускане
С приетите по делото заключение по
съдебно-медицинската експертиза, вещото лице след запознаване с документите по
делото е посочило, че на 16.01.2017г. ищецът е претърпял бималеорално счупване
на лявата глезенна става, на 17.01.2017г. е направена операция, оперирани са и
двата малеола, защото на първоначални снимки се виждало, че счупване е
бималеорално, като фрактура е фиксирана с винт и Киршнерови игли от към
медиална страна и с плака откъм латерална страна, указания след изписване са
били да не натоварва крайник и да ползва патерици. Окончателна диагноза била бималеорално фрактура на лявата глезенна
става, независимо че в болницата посочили трималеларна такава, на 24.01.2018г.
била извършена втора операция за премахване на металните тела и тогава диагноза
била посочена като бималеорално фрактура на лявата глезенна става. Посочил е,
че ищецът описал че има два белега , единият 8см. по вътрешна част на глезенна
става, другият от 10см. по външна част и това било типично за такъв тип
счупвания и операции. Посочил е, че интензивни болки са търпени от ищеца
първите 30 дни след травмата, но болки и
страдания е имало 6 месеца. Това било тежко счупване и било много вероятно да
има ограничения на движението на глезена и към момента, като е нужно да се
продължи с рехабилитация още 2-3 години. Това било обикновения срок за такива
увреждания. Нямало данни лекар да е насочил ищеца да се премести от болница в
гр.Раднево в болница в гр.Стара Загора, за преместване в по-голяма и
специализирана болница било достатъчно желание на пациента и същото с оглед на
тежката травма е било правилно. Това преместване било своевременно и не оказало
влияние върху период на възстановяване. Приемането на болкоуспокояващи
било задължително, не било възможно да
се избегне оперативно лечение. Към момента състоянието следвало да е стабилно,
но можело да се предположи, че не е раздвижена все още става и следва да се
провежда рехабилитация още 2-3 години. При изслушването пред СРС вещото лице е
посочило, че е видяло ищеца пред съдебната зала и е установил, че при него все
още има ограничения в движението, което съвпада с написаното в заключението,
пълното възстановяване ще настъпи за 4 години.
С оглед на
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и допустимо в обжалваната част.
По
правилността на решението в обжалваната част:
Съгласно разпоредбата на чл.200 във връзка с чл.358,
ал.1, т.3 вр. с ал.2, т.1 от КТ (в сила от 01.01.1987г.) за вреди от трудова
злополука, причинили временна нетрудоспособност, 50% ТНР, инвалидност или смърт
работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган или
друг негов работник има вина за настъпването им, като искът следва да се
предяви до 3 години от деня, в който правото е станало изискуемо или е могло да
бъде упражнено.
Разпоредба на чл.200 от КТ е с материално-правен
характер и урежда взаимоотношенията между работодател и работник занапред,
тоест за всички вреди, настъпили преди влизане в сила на КТ(ДВ, бр.26 и бр.27
от 1986г., в сила от 01.01.1987г.), отговорността на работодателя се реализира
по реда на чл.49 от ЗЗД, а настъпилите след това вреди- по реда на чл.200 от КТ
(В този смисъл т.1 и т.2 от ТР №45/19.04.1990г. по гр.д.№33/1989г.). Дали
претенцията следва да се разгледа като такава по чл.49 от ЗЗД или по чл.200 от КТ и дали следва да се приложи давностния срок по чл.358 от КТ или този по ЗЗД
зависи от момента на настъпване на правопораждащия факт, на който се основава
претенцията за обезщетение. Съдът приема, че този правопораждащ факт е
решението на компетентните органи, установяващ наличие на трудова злополука. Това
е така, защото едва от този момент за увреденият е настъпила възможността да
претендира обезщетение за претърпените вреди, от този момент започва да тече
погасителната давност и от този момент може да се претендира основателно
законната лихва върху обезщетението за вреди (в този смисъл са: Решение
№1401/15.12.1992г., Решение №290/20.06.1989г. по гр.д.№257/1989г., ІV ГО;
решение №115/17.02.1992г. на ІVГО; Решение №1712/05.11.2002г. по
гр.д.№2064/2001г., ІІІ ГО; Решение 05/02.02.1995г. по гр.д.№565/94г. на ІV ГО;
Решение №917/17.08.1999г. на ІІІ Г№; Решение №605/06.06.1995г. по
гр.д.№2462/1994г. на ІV ГО).
Доколкото в конкретния случай се претендират вреди от
трудова злополука, настъпила на16.02.2017г., тоест след влизане в сила на КТ,
то съдът приема, че приложимия в конкретния случай закон е КТ.
Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е безвиновна отговорност с
много по-широк обхват и по-облекчен фактически състав от деликтната отговорност
по ЗЗД . За се ангажира отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е достатъчно да се установи
наличието на трудово правоотношение между страните, факта на трудовата
злополука и наличието на вреди – имуществени и неимуществени, в причинна връзка
със злополуката.
Дължимото обезщетение обхваща разликата между
претърпените от вреди, вкл. пропусната полза и получената
пенсия/застрахователна сума – арг. по чл. 200, ал. 3 и ал. 4 от КТ. При
хипотезата на иск на пострадал работник размера на вредата се съобразява с
размера на трудовото възнаграждение, които би получил, ако не беше увреден от
трудовата злополука.
Съдът приема, че в конкретния случай по делото се
установи от приетите по делото неоспорени от страните писмени доказателства,
заключение по съдедбно-медицинска експертиза, че през време на трудово
правоотношение между страните, възникнало на основание на валиден писмен трудов
договор, ищецът по време на изпълнение на трудовите си задължения при ответника
като „шофьор –куриер” е претърпял трудова злополука, като е получил бималеорално фрактура на лявата глезенна
става, бил е опериран и временно нетрудоспособен в периода от 16.01.2017г.
до 14.07.2017г., правоотношението е прекратено на 13.10.2017г., брутно трудово
възнаграждение на ищеца към 16.01.2017г. е било 460лв., на 23.01.2018г. е претърпял
втора операция за изваждане на метални материали, поставени при първата
операция.
При така установеното съдът приема, че отговорността
на ответника по чл. 200 от ГПК може да се ангажира, ако се установят останалите
предпоставки от фактическия състав по чл. 200 от КТ, тоест че ищецът е претърпял
конкретни вреди от тази трудова злополука.
По претенцията
за имуществени вреди за пропуснати ползи, представляващи разлика между
трудовото възнаграждение и изплатени от
НОИ и застраховател обезщетения за временна нетрудоспособност:
Отговорността на работодателя при увреждане здравето на
работника или служителя е обхваща не само претърпените загуби, но и пропуснатите ползи. Пропуснатата полза е приход за имуществото на
пострадалия, който не се е осъществил заради увреждането. Определянето на обезщетението по чл.
200, ал. 3 КТ за пропусната полза се извършва на базата на брутното трудово възнаграждение, без приспаднати от него данък
по Закона за данъчите върху доходите на физическите лица
/ЗДДФЛ/ и определените със закон вноски за
социално осигуряване. Данъците и вноските за социално
осигуряване, които са в тежест на работника/служителя, се определят на база на
брутното трудово възнаграждение, но се удържат от него едва след
начисляването им и плащането им от работодателя или от съдебния изпълнител, от обезщетението
при изплащането му. Изричната разпоредба на чл. 13, ал.1, т. 13, пр. 2 от ЗДДФЛ
урежда изключение за обезщетенията за имуществени вреди , представляващи
пропуснати ползи , като ги изключва от необлагаемите доход, тоест това
обезщетение подлежи на облагане.
В случая делото е установено брутно месечно трудово
възнаграждение а ищеца към 16.01.2017г. е било 460лв., тоест ищецът е щял да
получи такова в размер на 2760лв. за процесния период от 16.01.2017г.
до 14.07.2017г. Установено е по делото от прието неоспорено удостоверение,
издадено на 09.10.2018г. от НОИ, че на ищеца за процесния период изплатеното от
НОИ обезщетение за временна нетрудоспособност от 2513,92лв. Безспорно е между страните по делото, че на ищеца е
изплатено застрахователно обезщетение от
264лв. за временна нетрудоспособност, а и това се установява от прието
извлечение от банкова сметка ***. При така установеното съдът приема, че ищецът
няма вземане срещу ответника за заплащане на пропуснати ползи за този период.
Това е така, защото сборът от изплатените на ищеца суми надхвърля брутното му
трудово възнаграждение за периода на временната нетрудоспособност.
При така възприето то решението на СРС макар и по други
съображения следва да се потвърди.
По
претенцията за обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно
разпоредбите на чл. 51 и чл. 52
от ЗЗД, които съдът приема за приложими в случая за размера на
обезщетението, на обезщетение подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното
поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. В случаите на увреждане пострадалият понася страдания, които
пораждат за него правото да търси обезщетение за неимуществени вреди.
Обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания, накърнените
личните права и интереси, към момента на възникването на правото, но и
съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени
обществено-икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това
обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението
да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.
Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за
конкретно претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и
всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането (В този смисъл Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС;
Решение № 28/09.04.2014г. по т.д.№ 1948/2013г., ІІ-ро Т.О.; Решение 0917/1999г.
на ІІІ ГО на ВКС, Решение 0213/18.04.2000г. по гр.д.№1265/99г. на ВКС; Решение
№764/10.12.1999г. по н.д.№695/1999г. ІІ НО).
Съдът приема, че от приетите по делото епикризи,
болнични листове, заключение по съдебно-медицинската експертиза, което съдът
кредитира изцяло като вярно, задълбочено и неопровергано от другите
доказателства по делото, подкрепено от свидетелски показания, които съдът
кредитира в тази им част, като резултат от личните впечатления на свидетел, по
делото се установява, че в следствие на процесната трудова злополука ищецът на
млада възраст от 26г. е претърпял бималеорално
фрактура на лявата глезенна става, бил е временно нетрудоспособен в периода
от 16.01.2017г. до 14.07.2017г., претърпял е две операции, болничен престой за
14 дни, два месеца не е следвало да натоварва левия си крак, имал е нужда през
този период от чужда помощ в ежедневието си, включително за битово и хигиенни
нужди, изпитвал е силни болки 2 месеца след
травма, но и такива през следващите 6 месеца, изпитвал е силни болки и в
процеса на рехабилитация, както и силни болки и след втората операция за около
10 дни, когато отново не следвало да
натоварва крака и е имал нужда от чужда помощ, към момента не е възстановен,
има ограничения в движението, пълно възстановяване ще настъпи 4 години след травмата, рехабилитация следва
да продължи до края на този период, бил е изплашен че няма да се възстанови, 2
месеца се е придвижвал с помощни средства, приемал е обезболяващи, към момента
все още има изтръпвания, отичане на крака. Действително, изготвеното писмено
заключение по медицинската експертиза е било преди да се направи преглед на
ищеца от съдебния експерт и вещото лице е посочило обичайния за такъв тип тежки
травми възстановителен период и ограничения на движенията, интензитет на
болките. Преди изслушването пред СРС обаче вещото лице е прегледало ищеца и е
установило при него проява на онези признаци, които са типични за такъв тип
тежки счупвания ограничения на движенията. За да се изгради извод на вещото
лице не е задължително да се направят специални изследвания, достатъчно е и
преглед от лекаря. В случая вещото лице е посочило, че направения преглед му е
достатъчен, за да обоснове категоричния си извод, заключението не е оспорено от
страните, същото не е опровергано от останалите събрани по делото
доказателства. Разпитаните по делото свидетели са посочили, че при ищеца са
проявени онези ограничения в движението и болки, които вещото лице в писменото
заключение е посочило като типични за общия случай при такъв тип тежки
счупвания. Съдът кредитира показанията на свидетелите, доведени от ищеца, като
логични и последователни, резултат от личните им непосредствени впечатления от
ежедневните контакти с ищеца, неопровергани от останалите събрани по делото
доказателства. С оглед гореизложеното съдът приема, че посоченото в писменото
заключение изводи на вещото лице като типични болки, възстановителен период за
такъв тип травми съдът приема, че се отнасят конкретно за травмата на ищеца.
При така възприето, съдът приема, че справедливото обезщетение на вредите е 25 000лв. За да определи този размер на
обезщетението съдът съобрази младата възраст на ищеца, на която е претърпял
травмата, дългия период на интензивните болки, броя на хирургичните интервенции
и болките след всяка от тях, болките при
рехабилитацията, дългия период на възстановяване, дългия период на необходимост
от чужда помощ за елементарни битови нужди, страхът от възможността да не се
възстанови, както и че към момента все още няма пълно възстановяване на ищеца и
такова се очаква 4 години след травмата след рехабилитация. За да определи този
размер, съдът съобрази социално-икономическите условия в страната към 2017г.
При така възприето съдът приема, че решението на СРС в
частта в която е отхвърлен иска за обезщетение
на неимуществени вреди в размер на 5 000лв.
и за лихва върху тази сума следва да
се отмени и вместо него следва да се постанови друго, с което иска в тази част
следва да се уважи, като размер на лихвата до подаване на исковата молба съдът
на основание на чл. 162 от ГПК определя на сумата от 427,77лв. В останалата обжалвана част решението на СРС следва да се
потвърди. В забава за плащането на
обезщетението по чл. 200 от КТ работодателят изпада от настъпването на
уврежданията, не е необходимо покана за плащане на същото. Това е така, защото отговорността на работодателя за забава
на плащането на обезщетението за увреждане здравето на
работника или служителя съгласно
препращата норма на чл. 212 от КТ се урежда от гражданския закон, който в
случая за забава е този за деликтната отговорност.
Отговорността по чл. 200 КТ е съпоставима с отговорността
при непозволено увреждане с оглед на обема на тази отговорност
и на целта на законодателвя за пълно обезщетяване на работника, и при съобразяване на
възлагането на риска върху
работодателя без връзка с виновно поведение на лица, за които отговаря работодателя, както и при съобразяване на това, че увреждането на здравето в резултат на трудова злополука или
професионално заболяване не е позволено от закона.
По отговорността за разноските:
С
оглед изхода на делото съдът приема, че решението на СРС в частта в която в
тежест на ищеца са поставени разноски на ответника от 374,15лв. следва да се
отмени. На ищеца за производство пред СРС следва да се присъдят разноски от още
215,87лв. за адвокат. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СРС разноски за държавна такса от още 217,11лв. и за вещо лице от още 25,40лв.
За
производство пред СГС на ответника по
исковете не се следват разноски за подадената от него жалба, защото същата
съдът прие за неоснователна. По отхвърлената част от жалбата на ищеца
ответникът по исковете има право на разноски
за адвокат от 436,14лв.
За
производство пред СГС ответникът по исковете следва да заплати на ищеца
разноски за адвокат от общо 825,92лв. Неоснователно е възражението за
прекомерност на претендираното от ищеца
разноски за адвокат. По делото претенциите са няколко, сложността на делото не предполага редуциране
до минималния размер на адвокатското възнаграждение по Наредбата №
1/2004г., претендираното е само с 24%
над минималното такова и уговорения и платен хонорар следва да бъде съобразен
като съответстващ на сложността на делото.
Ответникът
по исковете следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от
217,11лв. за държавна такса.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 64496/13.03.2019г. поправено
по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 241166/11.10.2019г. по гр.д. № 82612 по
описа за 2017г. на Софийски
районен съд, 119-ти състав в частта, с
която е отхвърлен иска на М.П.П., ЕГН ********** с адрес: *** и
съдебен адрес: адв. П.П.,***, офис 3 срещу „Р.Е.Е.Л.”ООД, ЕИК********със седалище и адрес на управление:*** и
съдебен адрес: адв. К.П.,***, офис 3 с правно основание чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 5 000лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.11.2017г., до
окончателното й изплащането , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от увреждания, причинени при трудова злополука, настъпила на
16.01.2017г.; сумата от 427,77лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от
10 000лв. за периода от 16.01.2017г. до 19.11.2017г.;, както и в частта, с
която М.П.П., ЕГН ********** е
осъден да заплати на „Р.Е.Е.Л.”ООД,
ЕИК********съдебни разноски от 374,15лв.
и вместо това постановява:
ОСЪЖДА „Р.Е.Е.Л.”ООД,
ЕИК********със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес: адв. К.П.,***,
офис 3 да заплати на М.П.П., ЕГН **********
с адрес: *** и съдебен адрес: адв. П.П.,***, офис 3 сумите, както следва: на
основание на чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 5 000лв. (пет
хиляди лева), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
20.11.2017г., до окончателното й изплащането , представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от увреждания, причинени при трудова
злополука, настъпила на 16.01.2017г.; сумата от 427,77лв, /четиристотин двадесет и седем лева и 0,77лв/, представляващи обезщетение за забава
на плащането на главницата от 10 000лв. за периода от 16.01.2017г. до
19.11.2017г.; на основание на чл. 78,
ал.1 от ГПК сумата от общо 1041,79лв.,
представляващи съдебни разноски за производството пред СГС и СРС.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 64496/13.03.2019г. поправено
по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 241166/11.10.2019г. по гр.д. № 82612 по
описа за 2017г. на Софийски районен съд, 119-ти
състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М.П.П., ЕГН ********** с адрес: *** и съдебен адрес: адв. П.П.,***,
офис 3 да заплати на „Р.Е.Е.Л.”ООД,
ЕИК********със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес: адв. К.П.,***,
офис 3 на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 436,14лв., представляващи
разноски по делото пред СГС.
ОСЪЖДА Р.Е.Е.Л.”ООД, ЕИК********със седалище и адрес на управление:*** и
съдебен адрес: адв. К.П.,***, офис 3 на
основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от общо 242,51лв., представляващи разноски за
държавна такса и за възнаграждение на вещо
лице.
ОСЪЖДА Р.Е.Е.Л.”ООД, ЕИК********със седалище и адрес на управление:*** и
съдебен адрес: адв. К.П.,***, офис 3 на основание на чл. 78, ал. 3 и ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 108,55лв.,
представляващи разноски за държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.