№ 10752
гр. София, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110175451 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД от **************,
ЕИК ********* срещу И. А. П., ЕГН ********** за връщане на погрешно
заплатена сума от ************** на И. А. П. в общ размер на 8920 лв.,
съгласно преводно нареждане от 12.06.2024 г., като се твърди, че в преводното
нареждане е посочен погрешно номера на банковата сметка на ответника
IBAN ***********************.
С искова молба, с вх. № 412581/18.12.2024г. на СРС, подадена от
************** срещу И. А. П. се иска същата да бъде осъдена да заплати на
ищеца сумата от 8920,00 лева, недължимо преведена на 12.06.2024г. по нейна
банкова сметка поради грешка. Твърди, че на тази дата следвало да плати
въпросната сума в полза на друго лице. Поради грешка в платежното
нареждане вписал номера на банковата сметка на ответницата и така бил
осъществен преводът. П. първоначално изразила съгласие да върне парите, но
така и не сторила това, като в последствие отговорила, че не смята превода за
сгрешен и няма да възстанови средствата. Ищецът твърди, че няма никакви
договорни отношения с ответника , нито финансови задължения към нея.
Изтъква, че ответникът участва като експерт по проект, възложен от ищеца, но
неин възложител е дружеството – бенефициент, с което тя има договорни
отношения по европейската програма. Ето защо, моли съда да уважи
1
предявения иск. Претендира присъждане на разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът И. А. П. признава, че е
ръководител на научния екип по проект „Разработване на иновативни
биостимуланти за нуждите на селското стопанство“ от 26.02.2021 г., а
господин С. е ръководител на този проект. Признава, че е била допусната
техническа грешка и преведената сума в размер на 8920 лева не е била за
заплащане на дължимо възнаграждение на ответника. Моли да бъде
постановено решение при признание на иска по чл. 237, ал. 1 ГПК. Счита , че
не е дала повод за завеждане на иска и моли на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК да бъдат
възложени разноските на ищеца.
Между страните е безспорно, че на 12.06.2024 г. е заплатена погрешно
без наличие на договорно правоотношение сума от ************** на И. А.
П. в общ размер на 8920 лв.
Ищецът чрез надлежно упълномощения си пълномощник адв. Б. е
направил искане в съдебно заседание от 29.05.2025 г. за постановяване на
решение при признание на иска.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното
поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 237 ГПК
за постановяване на решение при признание на иска, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК, когато ответникът
признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение съобразно признанието, в мотивите на което е
достатъчно да се укаже, че същото се основава на признанието на иска.
Ето защо предвид направеното признание на иска от страна на
ответника, като същевременно не се налице отрицателните процесуални
предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло, като по арг. от чл. 237, ал. 2 ГПК съдът не следва да излага
допълнителни мотиви.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на разноски за исково производство в размер на 1200 лева – адвокатско
възнаграждение и 356,80 лева – държавна такса.
2
Възражението на ответника, че не е дал повод за завеждане на делото
е неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, предпоставките за недължимост
на разноските са две кумулативно изискуеми: ищецът да не е дал повод за
предявяване на иска и да го е признал. Константата съдебна практика приема,
че преценката за предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК се извършва въз основа
на данните за извънсъдебното и процесуалното поведение на ответника.
Смисълът на посочената разпоредба е, че ответникът не трябва да се
натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило
предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на
ищеца. В разглеждания случай, съдът приема, че именно извънпроцесуалното
поведение на ответника е довело до необходимост от предявяването на
осъдителния иск за връщане на процесната сума, поради оспорване наличието
на грешка при извършване на превода в полза на ответника, видно от
представената електронна кореспонденция между страните. Установява се, че
в електронно писмо от 03.07.2024 г. от А. С. към И. П. ясно и еднозначно е
заявено, че дружеството ********** няма никакви взаимоотношения с П.,
нито договорки или уговорки за заплащане на каквито и да е суми, т.е.
очевидно ответникът е бил запознат с фактите за грешно извършения превод,
но въпреки това е оспорвал наличието на грешка /виж писмо от 03.07.2024 г.
от И. П. към А. С./ и не е върнал доброволно сумата, нито преди, нито след
завеждане на делото. Едва в хода на съдебното производство чрез депозиране
на отговора на исковата молба на 03.04.2025 г., ответникът признава, че
преводът е недължимо получен. Ето защо, съдът намира, че ответникът е дал
повод за завеждане на делото и дължи да понесе сторените от ищеца разноски.
Възражението за прекомерност предвид фактическата и правна
сложност се явява неоснователно предвид фактическата и правна сложност на
делото и обстоятелството, че същото е в минималния размер, предвиден в
чл.7, ал.2, т. 2 от НМРАВ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 59, ал. 1 ЗЗД И. А. П., ЕГН **********, с
адрес:************************************* да заплати на
**************, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
******************************* сумата в размер на 8 920 лв. (осем хиляди
3
деветстотин и двадесет лева), недължимо платена от *************** на И.
П. съгласно преводно нареждане от 12.06.2024 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК И. А. П., ЕГН **********, с
адрес:************************************* да заплати на
**************, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
******************************* сумата в размер на 1556,80 лева ( хиляда
петстотин петдесет и шест лева и 80 стотинки) – разноски в исковото
производство пред СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4