№ 916
гр. Варна, 07.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. В.
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. В. Въззивно частно гражданско
дело № 20223100500466 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 – чл.279 от ГПК и е образувано по
частна жалба на АТ. Д. АТ. , чрез адв.В. против Разпореждане № 279962 от
18.11.2021 година, постановено по гр.дело № 9689/2017 година на ВРС, с
което е отказано издаването на ИЛ за сумата от 1 600 лева по Решение №
3148 от 03.07.2018 година, постановено по гр.дело № 9689/2017 година, по
описа на ВРС.
Жалбоподателя поддържа, че обжалваното разпореждане се явява
незаконосъобразно и неправилно.Излагат, че търсената от тях сума е била
заплатена, присъдена и следователно следва по отношение на нея да се издаде
ИЛ.
Отговор по делото не е постъпил.
ВОС, след като обсъди доводите на жалбоподателя и материалите по
делото, намира следното:
От делото е видно, че с Решение №3148/03.07.2018г., постановено по
гр.д. №9689/2017г. е уважен предявения от АТ. Д. АТ. иск с правно основание
чл.135 ЗЗД като в негова полза са присъдени разноски в размер на 1600 лева.
Решението е обезсилено с Решение №760/20.09.2019г., постановено по
в.гр.д. №193/2019г. по описа на ВОС и делото е върнато за ново разглеждане
от ВРС.
С Решение №6004/30.12.2019г.,постановено по гр.д. №9689/2017г. по
описа на ВРС, съдът е отхвърлил исковете с правно основание чл.26 ЗЗД,
чл.135 ЗЗД и чл.134 ЗЗД, предявени в евентуално съединение от АТ. Д. АТ.
срещу Здравка Жечев З. и СЛ. Й. АНДР. и на основание чл.78,ал.3 ГПК е
присъдил разноски в полза на ответниците в размер на 3069.67 лева.
С Решение №260334/13.08.2020г., постановено по в.гр.д. №732/2020г.
по описа на ВОС е потвърдено Решение №6004/30.12.2019г.,постановено по
гр.д. №9689/2017г. по описа на ВРС, в частта относно отхвърления иск с
1
правно основание чл.26 ЗЗД, е отменено Решение
№6004/30.12.2019г.,постановено по гр.д. №9689/2017г. по описа на ВРС, по
предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД като същият е уважен и
решението е обезсилено в частта на произнасянето по предявения иск с
правно основание чл.134 ЗЗД. В полза на ищеца на основание чл.78,ал.1 ГПК
са присъдени разноски в размер на 3765.34 лева, а в полза на ВОС сумата от
129.34 лева.
С Определение №375/12.05.2021г., поставено по гр.д.№630/2021г. по
описа на ВКС не е допуснал до касационно обжалване Решение
№260334/13.08.2020г. постановено по в.гр.д. 732/2020г. по описа на ВОС,
като същото е допълнено с Определение №60229/23.09.2021г. , с което З.З. е
осъдена да заплати на А.А. сумата от 762 лева и С.А. е осъден да заплати на
А.А. сумата от 1300 лева.
Виждането на настоящия съд е следното:
Съобразно на константната практика на ВКС отговорността за разноски
по делото е облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния
закон. Тази отговорност е деликтна по естеството си, безвиновна е, но не
обхваща всички вреди, а само разноските за производството, направени от
насрещната страна по делото (за останалите вреди отговорността е виновна и
се носи при злоупотреба с процесуални права) и може да бъде реализирана
само във висящия исков процес. Вън от него може да бъде реализирана само
отговорността при злоупотреба с процесуални права. Страната, която е
получила неблагоприятно за нея решение или е прекратено производството
по предявен от нея иск, дължи съгласно чл.78 ГПК на насрещната страна
всички направени от нея разноски по делото. От материалноправната
отговорност на едната страна пред насрещната страна за разноски по делото,
не може да има освобождаване, дори със закон, освен ако държавата поеме
изплащането на дължимото обезщетение от бюджета на съда.
В конкретния случай жалбоподателя настоява да му бъдат присъдени и
разноски в размер на 1 600 лева, постановени с Решение № 3148 от
03.07.20218 година, без да съобрази, че то е било обезсилено с Решение по
в.гр.дело № 193/2019 година и делото е било върнато за ново разглеждане.С
последвалото Решение № 260334 от 13.08.2020 година, по в.гр.дело №
732/2020 година на ВОС / или при повторния въззивен контрол/ съдът е
отделил специално внимание на сторените разноски, като е видно от същото,
че е съобразил всички сторени разноски – вж.страница № 24 – и пред
ВРС, и в предходната въззивна инстанция и пред настоящата въззивна
инстанция.Също тогава ВОС е присъдил разноски в размер на 3765.34 лева в
полза на А., а в полза на ВОС сумата от 129.34 лева.Това решение не било
допуснато до касационно обжалване.За въпросните суми е бил издаден ИЛ –
факта, които е бил отразен върху решението на ВОС.Т.е. като краен резултат
са взети предвид всички разноски, сторени от ищцовата страна.Необосновано
се явява виждането му за допълнително присъждане на сумата от 1 600 лева,
2
по причини изложени по горе.
С оглед на изложеното, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 279962 от 18.11.2021 година,
постановено по гр.дело № 9689/2017 година, по описа на ВРС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3