№ 3921
гр. Варна, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20233110116795 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД с искане за
осъждане на В. П., гражданин на ФРГ, с адрес област Варна, община Бяла, гр. Б. да заплати
на Р. М. Ц., гражданин на Р.Ф., роден на **********г. в Туркменская ССР/USSR,
притежаващ международен паспорт тип „Р“, код на държавата „RUS“ номер ****, издаден
на ****. от МВД ****, валиден до ****. сумите: 2 500 лева, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди болки и страдания, в резултат на деликт осъществен на
13.08.2023г. в гр. Бяла като ответникът е нанесъл на ищеца телесни повреди, изразяващи се
в причиняване на разкъсно-контузна рана на носа, травматични отоци и множество
ожулвания в указаните области, причиняващи временно разстройство на здравето, ведно със
законната лихва от деня на увреждането - 13.08.2023 г. до окончателното й изплащане; както
и сума в размер на общо 171,17 лв. представляващи имуществени вреди от същия деликт,
включваща сумата от 50 лв. за медицинска услуга за освидетелстване, сумата от 18,49 лв. за
закупване на медицински медикаменти, сумата от 102,68 лв. сторени транспортни разходи и
разходи по престой във връзка с пътуване по маршрут гр. Бяла - гр. Варна - гр. Бяла, ведно
със законната лихва от деня на увреждането – 13.08.2023г. до окончателното изплащане на
сумата.
В исковата молба се твърди, че страните живеят в един и същ жилищен блок в
комплекс Ф.. На 30.06.2023г. ответникът изпратил на Р. Ц. чрез мобилен номер +****
гласово съобщение до мобилния телефонен номер на Р. Ц., със съдържание за заплахи от
физическа саморазправа срещу него и по конкретно, че: „когато пристигнел в комплекса
щял да му счупи нещо...“. Негативното отношение се дължало на искането на ищеца да се
спазва ЗУЕС.
На 13.08.2023г. страните били в гр.Бяла на разходка заедно със семействата си. Те се
видели на ул.“С.“, ищецът поискал обяснение от ответника по отношение на отправените му
заплахи по телефона. Ответникът поискал ищецът да го последва, защото искал да му
обясни. Вървейки те стигнали до ул.“Братя Господинови“ като семействата им останали да
1
ги чакат и ги наблюдавали. След като се спрели ищецът отново поискал обяснение.
Ответникът му казал, че му било писнало от него, след което започнал да му нанася удари с
юмруци в областта на главата му, докато Ц. се опитвал да се предпази П. го сграбчил и
продължил да му нанася удари в коляно в областта на торса. Ищецът свалил ръцете си, за да
си предпази тялото от ударите, след което ответника му нанесъл удари с юмруци в главата
вследствие, на което Р. загубил съзнание и паднал на асфалта. Опитал се да се изправи, но
почувствал, че кръвното му налягане е паднало, не можел да контролира ръцете и краката си
тъй като ги чувствал отслабнали. Въпреки безпомощното състояние на ищеца, ответникът
продължил да му нанася множество удари по цялото тяло. Удрял го с някакъв предмет, който
носел на ръката си (вероятно часовник), вследствие, на което Ц. получил разкъсно-контузни
рани в областта на лицето и врата му. Побоят продължим известно време. Лицето на Р. Ц.
кървяло силно. След като В. П. напуснал мястото Ц. едва успял да се изправи, лежейки в
безпомощно състояние на асфалта.
Свидетел на побоят била жена с имена Г.Д.Р., която по това време заедно с кучето си
минавала покрай тях. Очевидци на Д.ието са били и семейството на П. и семейството на Ц..
Детето на Р. Ц. страда от аутизъм и затова жена му не се намесила, тъй като трябвало да
закрива очите на детето с ръка, за да не се разстрои, но тя видяла случилото се.
След като ищецът се прибрал у дома си, за да спре кръвотечението бил потърсен от
полицейски служители, на които дал обяснение и които го посъветвали да се снабди с
медицинско удостоверение. На следващия ден ищецът дал показания в РПУ Аспарухово и
бил прегледан от съдебен медик, който му издал медицинско удостоверение. В резултат на
побоя ищецът е претърпял временно разстройство на здравето неопасно за живота. Той не
можел да се храни и да говори пълноценно в резултат на нанесените му повреди. Ищецът се
срамувал от случилото се, страхувал се и не излизал дълго време в комплекса и в града.
Станал затворен, мълчалив, сънувал кошмари, в които хората му налитали да го бият и го
наранявали. Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът оспорва предявените искове.
Ответникът оспорва изцяло твърденията на ищеца. Счита, че изложената в исковата молба
фактическа обстановка представлява едностранна и недоказана интерпретация на случилото
се. Излага свои твърдения за случилото се между страните на 13.08.24г. Сочи, за очевидци
съпругата на ответника – г-жа Г. П., както и съседката г-жа Г.Д.Р., която по същото време е
разхождала домашния си любимец в района. Ответникът счита, че липсва причинно-
следствена връзка между твърдяното поведение на ответника и претендираните
неимуществени вреди, както и наличие на вина. Позовава се на липса на ангажирани от
ищеца доказателства за установяване твърденията му.
Съобразно събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за
установено следното:
Съдът е приел за безспорно между страните, че между страните по делото, че към
деня на твърдяната случка от 13.08.2023г. са собственици на имоти в комплекс Ф..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е необходимо да се
установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно:
извършено Д.ие, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между
противоправното Д.ие и вредоносния резултат, както и вина (при отчитане действието на
оборимата презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
Тежестта на доказване е за ищеца. Настоящото производство се развива след отмяна
на осн. чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК на неприсъствено Решение № 2729/16.07.2024г.,
постановено по гр. д. № 16795/2023г. по описа на ВРС, 51- ви с-в и връщане делото на ВРС
за ново разглеждане, като е постановено производството започне от фазата на връчване на
2
исковата молба и приложенията към нея за писмен отговор на ответника В. П., съгласно
решение на ВОС по възз. гражданско дело № 20243100502305 по описа за 2024 година. След
връщане на делото от ВОС ищецът не е ангажирал никакви доказателства.
След връщане на делото от ВОС, съдът е допуснал гласни доказателства и СМЕ по
искане на ищеца. Поради пасивното му поведение, в проведеното о.с.з. същите са заличени.
От представените писмени доказателства, Медицинско удостоверение № 992/2023г.
от МБАЛ „Св.Анна – Варна“ АД; писмо рег. № 446000-1815/06.10.2023г. от 4-
то РУ при ОД на МВР – Варна; Справка № 1585783/02.12.2023г. от Служба по
вписванията – Варна; фирмено досие по Булстат – 25.11.2020г. не би могло да се
направи обоснован извод за извършване на твърдяното от ответника Д.ие, нанесени телесни
повреди на 13.08.2023г. в гр. Бяла от ответника В. П. на ищеца Р. Ц..
След като не е установено авторството на Д.ието, то исковете за заплащане на
обезщятения за неимуществени и имуществени вреди са неонователни.
С оглед на което на отхвърляне подлежат както искът за заплащане на
неимуществени вреди, така и на имуществени.
По разноските: На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се присъждат
направените по делото разноски за адв.възнаграждение за сумата от 900 лв. На ответника
следва да се присъдят и направените разноски по възз. гражданско дело № 20243100502305
по описа на ВОС за 2024 година в размер на 75 лв. за дж.такса. За адв.възнаграждение се
присъжда еднократно сумата от 900 лв., тъй като и по въззивното производсто и в
настоящото е представена една и също преводно нареждане от 09.08.2024г. за сумата от 900
лв. за заплатено адв.възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. М. Ц., гражданин на Р.Ф., роден на **********г. в
Туркменская ССР/USSR, притежаващ международен паспорт тип „Р", код на държавата
„RUS" номер ****, издаден на ****. от МВД ****, валиден до ****. искове с правно
основание чл.45 ЗЗД за осъждане ответника В. П., гражданин на ФРГ, БУЛСТАТ: ЕИК ****,
с адрес област Варна, община Бяла, гр. Б. да заплати на ищеца сумата от 2500 лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания, в
резултат на деликт осъществен на 13.08.2023г. в гр. Бяла като ответникът е нанесъл на
ищеца телесни повреди, изразяващи се в причиняване на разкъсно-контузна рана на носа,
травматични отоци и множество ожулвания в указаните област причиняващи временно
разстройство на здравето ведно със законната лихва от деня на увреждането - 13.08.2023 г.
до окончателното й изплащане, както и сума в размер на общо 171,17 лв. представляващи
имуществени вреди от същия деликт, включваща сумата от 50 лв. за медицинска услуга за
освидетелстване, сумата от 18,49 лв. за закупване на медицински медикаменти, сумата от
102,68 лв. сторени транспортни разходи и разходи по престой във връзка с пътуване по
маршрут гр. Бяла - гр. Варна - гр. Бяла, ведно със законната лихва от деня на увреждането –
13.08.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Р. М. Ц., гражданин на Р.Ф., роден на **********г. в Туркменская
ССР/USSR, притежаващ международен паспорт тип „Р", код на държавата „RUS" номер
****, издаден на ****. от МВД ****, валиден до ****. да заплати на В. П., гражданин на
ФРГ, БУЛСТАТ: ЕИК ****, с адрес област Варна, община Бяла, гр. Б. сумата от 975 лв.
(деветстотин седемдесет и пет лева), разноски в производството, на осн. чл.78, ал.3 от
3
ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4