Р E Ш Е
Н И Е
№ ............... /……..2019 г.,
гр. Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Панагюрище,
в проведеното на двадесети май две хиляди и деветнадесета година публично съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Магдалена
Татарева
при участието на секретаря Параскева
Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1041/2018 г. по описа на съда
Производството по делото
е по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл
.86 ЗЗД
С
искова молба ищецът „Т.С.” ЕАД е предявил установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 110, ал. 2 ЗС срещу Н.С.А. за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение, издадена
по ч.гр.д. № 716/2018 г. по описа на Районен съд -
Панагюрище, представляващи претендирана продажна цена за потребена
топлинна енергия за периода от м. 07.2014 г. до м. 04.2017 г. в размер на
сумата 316,67 лв., ведно със законната мораторна лихва върху главницата от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.06.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението както и за установяване на законна лихва за забава
върху главното парично задължение в размер на сумата 54,78 лв., изтекла за
периода от 15.10.205 г. до 04.06.2018 г., както и сумите за дялово
разпределение в размер на 47,48 лв.- главница и 11,26 лв. – лихва.
Ищецът твърди, че между него и
ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно ЗЕ са обвързали
всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите, при неупражняване правата по
чл. 150, ал. 3 ЗЕ, какъвто е настоящия случай. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е осъществил насрещната парична престация да заплати установената
покупна цена, обективирана в представените по делото извлечения от сметки на „Т.С.”
ЕАД за абонатен № 394775 и с изравнителните сметки, издадени от „Т.С.” ЕООД за
извършване услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Твърди, че
процесните парични задължения са срочни, тъй като в чл. 33, ал. 1 от ОУ (2008
г.) е уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за
доставената топлинна енергия ежемесечно – в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Излага се, че съгласно ОУ 2014 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30 дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на дружеството, като се начислява законна лихва за
задълженията по изравнителните сметки. Сочи се, че ответника е използвал
доставяната от дружеството топлинна енергия, без да е заплатил същата за
процесния период, като не са заплатени и дължимите суми за дялово
разпределение.
Ответникът, получил препис от исковата
молба с приложенията на 22.01.2019 г., в законоустановения срок – на 14.02.2019
г., е представил молба, в която заявява, че е извършено плащане на думите,
поради което се моли да се прекрати производството по делото.
Третото лице-помагач на страната на
ищеца – „Т.С.” ЕООД, не изпраща процесуален представител, взима становище по
предявените искове, като оочи, че иска е основателен
и доказан, като за процесния период се разпределя единствено топлинна енергив, отдадена от сградната
инсталация.
Съдът, като съобрази събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Панагюрище е сезиран с
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът счита, че между страните е
съществувало действително правоотношение по договор за продажба на
топлоенергия, като този договор за продажба се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и на основание
подадено искане- заявление-декларация от ответника до ищеца за откриване на
партида при ответното търговско дружество, а топлопреносното предприятие задължително
публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Следователно,
между страните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба
(доставка) на топлинна енергия. В този смисъл правният спор по настоящото дело
се концентрира върху правнорелевантния факт дали и какво количество топлинна
енергия ищцовото дружество е доставяло на ответника.
Ищецът е представил счетоводни справки
за ответника, издадени от негов представител, в които са обективирани
претендираните вземания за доставена топлоенергия за периода от м. 07.2014 г.
до м. 04.2017 г. Тези документи съдът приема, че не представляват доказателство
за удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства, тъй като те
представляват частни свидетелстващи документи обективиращи
изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална
доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление,
направено от субекта, сочен като техен издател. Тези частни свидетелстващи
документи биха притежавали доказателствена сила, в случай че бяха подписани от
двете страни, тъй като те биха обективирали извънсъдебно признание от страна на
потребителя, че е получил от крайния снабдител топлина енергия на стойност,
посочени в счетоводните справки. Поради тези правни съображения съдът не приема
за установени обстоятелствата, удостоверени в тези частни свидетелстващи
документи.
По делото е представен е нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 37, том I, рег. № 515, дело № 34 от 08.02.2011 г. на Нотариус М.
Н. при СРС, от който се установява, че ответникът Н.С. е придобила правото на
собственост върху имот находящ се в гр. София, район Лозенец, ул. ***, подземен
гараж, по силата на договор за покупко-продажба.
От Общите условия, които са одобрени от ДКВЕР
с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г., както и с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г., общо
достъпни на електронната страница на ищеца, и които са част от поетите
задължения по учреденото договорно правоотношение, арг. чл. 150, се
установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената
цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока,
като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ.
Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася – чл. 33, ал. 1
ОУ.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата
съдебна инстанция доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК приема следното от правна страна:
Правното действие на сключения договор
за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него
договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ
за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е
физическо лице. По това гражданско правоотношение за ищеца са породени две
основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните
във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника –
да заплати уговорената пазарна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал.
2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително
установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
При релевираните
в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на три групи материални предпоставки (юридически факти): 1.
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото
на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи
и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна
енергия в твърдяното количество на купувача.
Тези обстоятелства бяха установени от
приетата като компетентно извършена съдебно-техническа експертиза. След анализ
на фактите, отразяващи доставената и отчетена топлинна енергия, вещото лице посочва,
че правилно е разпределена на абоната за процесния период – 2015-16 г., 2016-17г.
топлинната енергия, като за периода 2014
г.- 15 г. разпределената на абоната топлинна енергия е занижена, т.е. следвало
е да бъде начислена сума в по-голям размер. Експертизата се е запознала с
представените от „Т.С.” ЕООД изравнителни сметки за процесния период,.
От приетото като компетентно изготвено
и неоспорено от страните заключение на ССЕ се установява, че за процесния
период е начислена сумата в общ размер на 364, 15 лв., като за същия период ФДР
„Т.С.“ е изготвила изравнителни сметни и ги е включила в информационната
система на Т.С. ЕАД като размера на дялово разпределение възлиза на сумата от
47,48 лв., а това за отопление в размер на 316, 48 лв. В експертизата вещото лице посочва, че
дължимата законна лихва за претендирания период е в размер на 65, 84 лв.
В
отговора на исковата молба е направено единствено възражението, че претендираните
суми за заплатени, като е представено извлечени от банкова сметка ***. Съдът
счита, че така направеното възражение се явява неоснователно, доколкото съгласно
правилата на ЗЗД задължението се смята за изпълнено със заверяване сметката на
кредитора- ищец, арг. чл. 75 ЗЗД, каквито доказателства не се събраха в
настоящия случай. Освен това от така
представеното извлечение от банкова сметка ***, със сумите заплатени в полза на
Топлофикация София какви задължения към ищцовото
дружество са погасени. Вещото лице изготвило ССчЕ
посочва, че от начислените суми за топлинна енергия от ответника е заплатен
единствено сумата в размер на 1,67 лв.
Следователно, главните искове трябва да
бъдат уважени за сумата от 316,67 лв. потребена
топлинна енергия за периода от м. 07.2014 г. до м. 04.2017 г., както и сумата в
размер на 47,48 лв. – дължима за дялово разпределение за същия период.
Тъй като ответникът не е изпълнил точно
в темпорално отношение своята насрещна парична престация, той е изпаднал в
забава и дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в
пропусната полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна
лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1 от ОУ е
уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно
доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася. Ето защо искът с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД следва да бъде уважен в размера на сумата от 65, 84 лв периода от
15.10.2015г. до 04.06.2018 г (крайния момент на исковата претенция), от които:
54, 78лв. – лихва дължима за действително потребена
топлинна енергия и сумата в размер на 11,26 лв. лихва дължима върху сумата за
дялово разпределение.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание
т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно
дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се
произнесе по искането за присъждане на разноски в заповедното производство.
Предвид изхода на спора ( изцяло е уважен предявеният иск) на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и
съобразно предвиденото в чл. 26 Наредбата за заплащане на правната помощ
възнаграждението следва да бъде определено в размер на 50 лв разноски - юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. държавна такса. Ето
защо следва да се присъдят в полза на ищеца разноски в размер на 75 лв. за
заповедното производство.
Относно разноските пред настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр.
чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 25, ал. 1
Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде
определено в размер на 100 лв., както и в размер на 160 лв. възнаграждение за
вещо лице изготвило ССчЕ, 414,68 лв. – възнаграждение
за вещо лице изготвило СТЕ и 75 лв. държавна такса или разноските в настоящото
производство са в общ размер на 749,68 лв.
Мотивиран от изложеното, Районен съд-
Панагюрище,
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, чл. 318, ал.
2 ТЗ и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н.С.А. ЕГН: **********с адрес: *** дължи на „Т.С.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление:***, сумата в размер на 316,67 лв. - представляващи претендирана продажна цена за
потребена топлинна енергия за периода
от м. 07.2014 г. до м.
04.2017 г., ведно със законната мораторна лихва върху главницата
от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за
установяване на законна лихва за
забава върху главното парично задължение в размер на сумата 54,78 лв., изтекла за периода
от 15.10.2015 г. до 04.06.2018 г., както и сумите за дялово
разпределение в размер на 47,48 лв.- главница и 11,26
лв. – лихва, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 716/2018 г. по
описа на Районен съд - Панагюрище
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл.
78, ал. 8 ГПК ГПК, Н.С.А. ЕГН: ********** с адрес: ***, да заплати на Т.С.“
ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата в размер на 75 лв. – разноски в заповедното
производство и 749,68 лв. разноски за
първоинстанционното производство
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице-помагач
на ищеца – „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд- Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: