РЕШЕНИЕ

гр.София, 28.03.2019 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на осемнадесети март  през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                                 мл.с.ПАВЕЛ  ПАНОВ

при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 9616 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

               Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

         С решение от 29.01.2018 г. по гр.д. № 23300/17 г., СРС, ГО, 90 с-в ОСЪЖДА С.М.С. с ЕГН ********** да заплати на „С.“ ООД с ЕИК ********сумата от 2970,64 лв., представляваща сбор от заплатени в периода от 01.01.2012г. до месец септември на 2014г. социални и здравни осигурителни вноски и наказателни лихви, без основание, предвид това, че ответникът в качеството на съдружник в ищцовото дружество в процесния период е бил самоосигуряващо се лице, с която сума последният неоснователно се е обогатил за сметка на ищцовото дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2017г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА С.М.С. с ЕГН ********** да заплати на „С.“ ООД с ЕИК********сумата от 556,77 лв., представляваща разноски по делото, от които 118,83 лв. за внесена държавна такса и 437,94 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е обжалвано с въззивна жалба  на ответника.

Оплакванията на жалбоподателя са,че решението е неправилно.Твърди,че той се е осигурявал единствено при ответника.В решение на ОС на ищеца от 08.10.2015 г. имало точка за плащане на осигуровки от съдружниците,следователно до тогава дружеството е плащало осигуровките.Това не било взето предвид от СРС.Получил призовка за дороволно изпъленние от 07.05.2015 г.от НАП ,Варна,че има изпълнително дело за неплатени публични вземания за 2013 г.в размер на 717.19 лв.  

                          Моли решението да се отмени като се отхвърли иска .Претендира разноски.

                          Постъпил е отговор на  въззивна жалба,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.

                          Въззивната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 258, ал. 1 от ГПК, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК.

                         Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК относно правомощията на въззивния съд, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

                       В случая постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо ,както и правилно.

На основание чл.272 ГПК СГС препраща към мотивите на първоинстанционния съд които стават част от настоящите мотиви.

За пълнота следва да се отбележи следното:

             Относимите към предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД факти - че ищцовото дружество е внесло по съответните сметки на НАП в периода от 01.01.2012г. до м.09.2014г. в полза на ответника негови социални и здравни осигурителни вноски и наказателни лихви за ДЗПО, в общ размер на 2970.64 лв и че в същия период ответникът С.С. е бил съдружник в "С." ООД - не се оспорват и се признават от жалбоподателя - ответник в първата инстанция в отговора му на исковата молба и като неоспорени неблагоприятни такива, в проекто-доклада, съдържащ се в определение № 229612 от 04.10.2017г., приет в с.з. на 29.11.2017г. за окончателен, правилно са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване от първоинстанционния съд. Същите се установяват и от събраните по делото, неоспорени от ответника С.С., писмени доказателства - платежни нареждания.

Предвид изложеното, всички доводи във въззивната жалба не се основават на своевременно въведени възражения в предмета на делото, нито на своевременно представени от ответника в първата инстанция писмени доказателства, каквито не са и приемани от първоинстанционния съд по делото. Затова и доводите във въззивната жалба, са неотносими към правилността на обжалваното решение. Същите са  недоказани, тъй като не се установяват  приетите по делото доказателство.

От друга страна, доводите във въззивната жалба, дори да бяха своевременно въведени като възражения от ответника в предмета на делото в първата инстанция, са неотносими.Ответникът  като съдружник в дружеството е самоосигуряващо се лице, а не лице, спрямо което дружеството е осигурител, то отношенията с НАП във връзка с осигуряването му са само между него и НАП и в този смисъл обстоятелствата какво С.С. е декларирал пред НАП в подаваните от него декларации като самоосигуряващо се лице, действията на НАП, вкл. във връзка с отнасянето на сумите платени от "С."ООД в посочения в исковата молба период в полза на С.С. за негови социални и здравни осигурителни вноски и наказателни лихви за ДЗПО, респ. какви задължения събира от С.С. НАП по принудителен ред по подадените от него декларации и предприеманите във връзка с това действия по ДОПК, са неотносими към предмета на спора по настоящото дело, както и неотносими са обстоятелствата за отношенията между дружеството и другите съдружници в него.

Претенцията на дружеството е да му бъде възстановена от С.М.С. сумата от 2970.64 лв, която жалбоподателят не спори, че е платена от дружеството в периода от 01.01.2012г. до м.09.2014г. в негова полза за негови вноски за здравни и социални осигуровки и за наказателни лихви за ДЗПО с приетите по делото платежни нареждания. Сума, с която жалбоподателят се е обогатил без основание за сметка на "С." ООД и с която дружеството е обедняло.

По делото няма приети като писмени доказателства съобщение за доброволно изпълнение от 07.05.2015г. и протокол от общо събрание от 08.10.2015г., които жалбоподателят коментира във въззивната си жалба.

Ответникът е съдружник в ищцовото дружество и  в периода от 01.01.2012г. до м.09.2014г. дружеството е заплатило по банков път с платежни нареждания, по съответните смеки на НАП в негова полза дължими от самоосигуряващото се лице С.М.С. негови здравни и социални осигуровки (ДОО и ДЗПО) и наказателни лихви за ДЗПО в общ размер на 2970.64 лв.

              Съгласно оси1урителното законодателство на РБългария, в качеството си на съдружник в търговско дружество, жалбоподателят С.С. подлежи на задължително обществено осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и смърт съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Съгласно чл. 6, ал. 7 (преди изменението с ДВ , бр.61 от 2015г., сега ал.8) от КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7(сега ал.8) на чл.6 се определя по реда на ал. 8 (сега ал.9) на същия член от КОС въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за облагане на доходите на физическите лица. Съгласно чл.2, ал.2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, физическите лица - съдружници в търговски дружества... внасят осигурителните вноски по сметката на компетентната ТД на НАП на самооситурявагцото се лице всеки месец като в документа за внасяне се попълва ЕГН, ЛНЧ или служебен номер, издаден от НАП на лицето.

Съгласно чл.ЗЗ, ал.1, т.1 от 330 задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани и те придобиват това правно качество с раждането си по силата на закона. Законът установява задължение за участие в набирането на средства по обществено осигуряване чрез внасяне на осигурителни вноски, като това задължение се изпълнява или лично, или чрез осигурителя или за сметка на държавния бюджет. Качеството на осигурител в процесния период, за който са внесени здравни осигуровки на С.С., ищецът "С." ООД не е имал, но задължение за това е съществувало за ответника по иска като самоосигуряващо се лице. В чл.40, ал.1, т.2 от 330 изрично е регламентирано, че лицата по чл.4, ал.З, т.2 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния осигурителен доход за самооситуряващи се лица определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година и окончателно върху доход определен по начина посочен в същата норма, както и е регламентирано, че вноските за здравно осигуряване се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица.

По силата на чл. 5, ал. 2 от КСО физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка, е самоосигуряващ се.

Търговските дружества, каквото е и ищецът по настоящото дело, нямат качеството на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО на физическите лица - съдружници в тях и нямат законово задължение да ги осигуряват за своя сметка. Търговските дружества не дължат осигурителни вноски за физическите лица - съдружници в тях, защото, по силата на законовите разпоредби, те са самоосигуряващи се лица и тяхно е законовото задължение за своя сметка да заплащат дължимите от тях осигурителни вноски за здравно и социално осигуряване, както и за тяхна сметка са последиците при неточно изпълнение на законовото им задължение, произтичащо от осигурителното законодателство на РБългария.

Следователно, след като "С." ООД за своя сметка е заплатило дължимите от С.С. като самоосигуряващо се лице - съдружник - социални осигуровки и 30 и наказателни лихви за ДЗПО вместо него, последният се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството, тъй като дружеството като лице незадължено по закон да плаща осигуровките на съдружник в дружеството ги е платило вместо законно задължения, а именно вместо съдружника. По този начин жалбоподателят се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството ищец като са му спестени средства, които той е законово задължен да плаща, за сметка на намаляването на имуществото на дружеството, което е платило вместо него. С внасянето на посочените суми без основание имуществото на дружеството е намаляло, то е обедняло с посочената обща сума от 2970.64 лв, а със същата по размер сума се е обогатил ответникът, който е спестил същия размер свои средства за изпълнение на свои законови задължения свързани с осигуряването му. Обогатяването и обедняването произтичат от един общ факт.Като е установил основателността на иска съдът е постановил законосъборазен акт.

               Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанцинното решение ,поради което то следва да бъде потвърдено.

                Въззиваемата страна има право на разноски.Такива са сторени в размер на 600 лв..направено е възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар.съобразно наредба №1/2004 за МРАВ .Предвид фактическата и правна сложност на делото съдът присъжда хонорар в размер на 500 лв.  

                 Воден от горното съдът

                                       Р  Е Ш  И:

         ПОТВЪРЖДАВА   решение  от  29.01.2018 г. по гр.д. № 23300/17 г., СРС, ГО, 90 с-в

             ОСЪЖДА С.М.С. с ЕГН ********** да заплати на „С.“ ООД с ЕИК********сумата от 500 лв., представляваща  адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.

          РЕШЕНИЕТО  не подлежи на касационно обжалване пред ВКС  .

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                                                         

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:1.        

                                                                                                                 2.