Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2020г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на пети февруари, през две хиляди и дваадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на секретаря Ива Иванова,
като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско
дело № 6174 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по иск на Р.Н.И. срещу П.НА Р.Б., за присъждане на сумата
150000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата
10000,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разноски за
защита от адвокат сторени в наказателното производство, причинени в резултат на
повдигнато му обвинение за извършване на престъпление по чл. 219, ал. 4 във вр.
ал. 3 във вр. ал. 1 от НК, за което е
оправдан с влязло в сила решение № 7/17.03.2015г. на Апелативен съд Велико Търново – частично,
и с решение от 27.06.2016 г. по касационно дело № 1171/2015г. на ВКС – изцяло,
ведно със законната лихва върху главниците считано от 27,06,201г. - датата на
влизане в сила на решението по касационно дело № 1171/2015г. на ВКС, до окончателното им изплащане.
Твърди, че с
постановление от 18.12.2003г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по
чл. 203, ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2 НК, чл. 311, ал. 1 НК и по чл.
233, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 във вр. чл. 2, ал. 2 от НК и по чл.
242, ал. 4 във вр. с ал. 1,6 „б“ и 5 „г“ във вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4 във
вр. с ал. 1 във вр. с чл, 26, ал. 1 от НК и срещу него взета мярка за
неотклонение — „парична гаранция” в размер на 2 000лв.
На 24.02.2004г. в Окръжен
съд Плевен бил внесен обвинителен акт срещу него за извършени престъпления по
чл. 219, ал. 4 пр. 2 вр. с ал. 3 вр с ал. 1 от НК; чл. 311, ал. 1 от НК, а на
12.07.2004г. бил внесен обвинителен акт срещу ищеца за престъпления по чл. 203,
ал. 1 във вр. с чл. 201 във вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК; чл.
242, ал. 4, вр с ал. 1 б. „б“ и „г“, вр. е чл. 20, ал. 3 и 4, вр. е ал. 1, вр.
с чл. 26, ал. 1 от НК; чл. 311, ал. 1 от НК, и въз основа него образувано
н.о.х.д. № 208/2004 г. по описа на ОС Плевен. С присъда № 3/07.03.2008 г. по
същото н.о.х.д. № 208/2004 г., ОС - Плевен признал ищеца за виновен за
извършено престъпления по: чл. 203, ал. I, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, вр. чл. 54, вр. чл. 203, ал. 2, вр.
чл. 37, ал. I, т. 6 и 7 от НК и по чл. 242, ал. 4 вр. ал. 1, б. „г“, вр. чл.
20, ал. 3 и 4 от НК, вр. чл. 54 от НК. С решение № 152 от 18.07.2008 г. АС
Велико Търново отменил присъда № 3/07.03.2008 г. по н.о.х.д. № 208/2004 г. по
описа на ОС Плевен и върнал делото за ново разглеждане на прокурора.
С постановление от
05.02.2009г. бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 219, ал. 4, пр.
3, вр. с ал. 3, вр. ал. 1; чл. 311, ал. 1 от НК и срещу него взета мярка за
неотклонение — „парична гаранция” в размер на 2 000 лв. С присъда № 42 от
24.06.2014 г. по н.о.х.д. № 482/2009г., ОС Плевен го признал за виновен за
извършено престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. с ал. 3, вр. ал. 1 от НК. С
решение № 7 от 17.03.2015г. АС Велико Търново бил оправдан частично по
обвинението за извършване на престъпление по чл. 219, ал. 4 вр ал. 3 вр. ал I
от НК. С решение от 27.06.2016г. по кас. дело № 1171/2015г., ВКС го признал за
невиновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4 във вр.
ал. 3 във вр. ал. 1 от НК и го оправдал изцяло по това обвинение.
Твърди, че воденото
срещу него наказателно производство продължило почти четиринадесет години от
привличането му като обвиняем до окончателното му оправдаване. От самото начало
имал самочувствието на почтен човек и считал, че е станало недоразумение,
поради което изцяло съдействал на органите на разследване и се надявал, че ще
бъде оправдан. Постепенно започнал да
губи вярата си и да изпитва все по силно притеснение, че може да бъде осъден
макар невинен. Наложената му мярка за процесуална принуда „парична гаранция”
затруднила нормалния м у живот, включително материалното съществуване на
семейството му.
През периода на
разследване и воденото наказателно производство изживял стрес, психическо
напрежение, чувство на безпомощност, паника, емоционална нестабилност и
несигурност. От уважаван в обществото професионалист, изпълнителен директор на
голямо търговско дружество през този период се превърнал в безработен, т.к.
воденото производство направи невъзможно установяването му на трудово правоотношение.
Допълнителен стрес
изживял от проведеното мащабно разгласяване на наказателното производство в
медиите, като делото било окачествено като „знаково“ и прокурорите правили
многократни изявления, в които го обвинявали в престъпление, което не е извършил.
Изпитвал силно чувство на вина от факта, че заради него колеги и бизнес
партньори са подведени под наказателна отговорност. Бях ужасен от това какво
очаква него, семейството, близките му и какво ще стане с професионалната му
дейност. Процесът го накарал да загубя вяра във всичко и всички. Многобройни бяха случаите, в които
трябвало да убеждава близки, роднини, приятели и познати, че е жертва на
несправедливост и е невинен. Доброто му име като честен и добросъвестен човек
било опетнено и оправдаването не би могло да заличи изцяло последиците от това.
В срока по чл.131 ГПК П.НА Р.Б. излага становище за
недопустимост на производството, т.к. в обстоятелствената част на исковата
молба се съдържа изложение съставляващо оплакване за претърпени неимуществени и
имуществени вреди от продължителността на наказателното производство, което
ищеца счита за неразумен срок. Затова се касае за иск с правно основание чл.
2б, ал. 2 ЗОДОВ, който е недопустим, доколкото ищеца не твърди в предвидения 6месечен
срок считано от влизане в сила на оправдателната присъда да е внесъл по реда на
Гл. ІІІ от ЗСВ заявление в „Инспектората на ВСС“ за обезщетение за неразумен
срок на водене на наказателното производство, която процедура е предпоставка за
разглеждане по съдебен ред на иск с правно основание чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ.
В отношение на
евентуалност излага становище за неоснователност на иковете.
Не оспорва, че срещу
ищеца е повдигнато обвинение за престъпление за извършване на престъпление по
чл. 219, ал. 4 във вр. ал. 3 във вр. ал. 1 от НК, за което е оправдан с влязло в сила решение №
7/17.03.2015г. на Апелативен съд Велико
Търново – частично, и с решение от 27.06.2016 г. по касационно дело №
1171/2015г. на ВКС – изцяло, като наказателното производство е продължило почти
четиринадесет години до окончателното му оправдаване.
Възразява,
че твърдяните неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от
воденото наказателно производство по повдигнатото обвинение, по което лицето
впоследствие е оправдано. Възразява и, че не са настъпили и твърдяните
имуществени вреди.
В отношение
на евентуалност оспорва претенциите по размер.
Съдът след като
съобрази предметните предели
на производство очертани с
исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по
делото, прие за установено от фактическа страна следното и формира следните
правни изводи:
Предмет на
разглеждане в производството са искове с правно основание чл. 2, ал. 2, т. 3,
прил. първо ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди претърпяни в резултат на повдигнато обвинение за престъпление, за което
впоследствие е постановена оправдателна присъда.
Намира, че предмет на
разглеждане в производството е един иск с правно основание чл. 2, ал. 2, т. 3,
прил. първо ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди претърпяни в резултат на повдигнато обвинение за престъпление и
впоследствие постановена оправдателна присъда. Това е така, т.к. макар в
обстоятелствената част на исковата молба да са налице твърдения, съставляващи
оплакване за претърпени неимуществени и имуществени вреди от продължителността
на наказателното производство, което ищеца счита за неразумен срок, липсва
съответен диспозитив за присъждане на вреди на основание чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ.
Претенцията в диспозитива е за вреди от повдигнато обвинение за престъпление и впоследствие
постановена оправдателна присъда. Затова образуваното производство е допустимо.
За да се приеме, че
исковете са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и пълно,
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест настъпването
на твърдяните вредоносни последици, като пряка и непосредствена последица от
повдигнатото обвинение, по което лицето впоследствие е оправдано.
В тежест на ответната
страна е да установи възраженията си по исковете.
Съгласно чл. 2, ал.
2, т. 3, прил. първо ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани
от органите на дознанието, следствието, П.и съда в посочените в закона
хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в
хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано, какъвто е и конкретният случай. Съгласно ТР № 7/2014г. на
ВКС, ГО П.на Р.Б. участва по делата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ,
по които е ответник и за които е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ). Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ
Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността по ЗОДОВ е обективна,
следователно ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните актове на
правозащитния орган. Държавата отговаря по доказаната материалноправна
претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си орган.
Безспорно е и от
събраните доказателства се установява, че с постановление от 18.12.2003г. по
предварително производство 94/2003г. на НСС, ищеца бил привлечен като обвиняем
за престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2 НК, чл. 311,
ал. 1 НК и по чл. 233, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 във вр. чл. 2, ал. 2
от НК и по чл. 242, ал. 4 във вр. с ал. 1,6 „б“ и 5 „г“, във вр. с чл. 20, ал.
3 и ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл, 26, ал. 1 от НК. Със същото
постановление му билаи взета мярка за неотклонение — „парична гаранция” в
размер на 2 000 лв.
На 24.02.2004 г. в
Окръжен съд Плевен бил внесен обвинителен акт срещу него за извършени престъпления
по чл. 219, ал. 4 пр. 2 вр. с ал. 3 вр с ал. 1 от НК; чл. 311, ал. 1 от НК и
образувано н.о.х.д. № 53/2004 г. по описа на ОС Плевен, впоследствие прекратено
и върнато на ОП - Плевен с указания за отстраняване на допуснати на
предварителното производство съществени нарушения на процесуалните правила.
На 12.07.2004г. в ОС
Плевен бил внесен обвинителен акт срещу ищеца за престъпления по чл. 203, ал. 1
във вр. с чл. 201 във вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК; чл. 242,
ал. 4, вр с ал. 1 б. „б“ и „г“, вр. е чл. 20, ал. 3 и 4, вр. е ал. 1, вр. с чл.
26, ал. 1 от НК; чл. 311, ал. 1 от НК, и въз основа него образувано н.о.х.д. №
208/2004 г. по описа на ОС Плевен. С присъда № 3/07.03.2008 г. по същото
н.о.х.д. № 208/2004 г., ОС - Плевен признал ищеца за виновен за извършено
престъпления по: 1) чл. 203, ал. I, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, вр. чл. 54, вр. чл. 203, ал. 2, вр. чл. 37,
ал. I, т. 6 и 7 от НК и го осъдил на лишаване от свобода за срок от 10 години и
лишаване от право да заема ръководна държавна длъжност, както и
материално-отговорна длъжност и да упражнява професия или дейност, свързани с
материална отчетност за срок от 12 години; 2) чл. 242, ал. 4 вр. ал. 1, б. „г“,
вр. чл. 20, ал. 3 и 4 от НК, вр. чл. 54 от НК и осъдил ищеца на лишаване от
свобода за срок от 7 години и глоба в полза на държавата в размер на 150 000лв.
С решение № 152 от
18.07.2008 г. АС Велико Търново отменил присъда № 3/07.03.2008 г. по н.о.х.д. №
208/2004 г. по описа на ОС Плевен и върнал делото за ново разглеждане на
прокурора.
С постановление от
05.02.2009г. бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 219, ал. 4, пр.
3, вр. с ал. 3, вр. ал. 1; чл. 311, ал. 1 от НК. Със същото постановление му
била взета мярка за неотклонение — „парична гаранция” в размер на 2 000 лв.
С присъда № 42 от
24.06.2014 г. по н.о.х.д. № 482/2009г., ОС Плевен го признал за виновен за
извършено престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. с ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за
което му наложил наказание една година лишаване от свобода, което да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим затворническо общежитие от открит тип,
както и лишаване от право да заема ръководна длъжност и материално отговорна
длъжност и да упражнява професия или дейност, свързана с материална отчетност
за срок от три години.
С решение № 7 от
17.03.2015г. АС Велико Търново бил оправдан частично по обвинението за
извършване на престъпление по чл. 219, ал. 4 вр ал. 3 вр. ал I от НК при
допуснато нарушение на чл. 47, ал. 1 от устава на „Бета“ АД, гр. Червен бряг.
Със същото решение съдът определил наказанието му за деянието по чл. 219, ал. 4
от НК, като срокът на наложеното наказание бил намален от 1 година на 8 месеца
и изтърпяването му отложено при условията на чл. 66 от НК за срок от 3 години
от влизане на присъдата в сила, а срокът на наказанията лишаване от право да
заема ръководна длъжност и материалноотговорна длъжност и от право да упражнява
професия или дейност, свързана с материална отчетност - намален от 3 на 1
година, като присъдата на първоинстанционния съд била потвърдена в останалата й
част.
С решение от
27.06.2016г. по касационно дело № 1171/2015 г., Върховният касационен съд го
признал за невиновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4
във вр. ал. 3 във вр. ал. 1 от НК и го оправдал изцяло по това обвинение.
Решението е окончателно или присъдата е влязла в сила на 24,07,2013г.
От показанията на св.
Р.Х.Р.се установява следното:
Познава ищеца от
1995г., когато заедно работели като юристи в Агенция по приватизация. Тогава
заради качествата си бил привлечен за работа в завод „Бета“, като изпълнителен
директор. През 2003г. срещу него било образувано наказателно производство.
Виждали се често, защото имали общи познати. Повдигнатото обвинение било стрес
за него, приятелите, семейството му и познатите му. Иглеждал притеснен, казвал,
че не спи добре. Приятел лекар му предписал неофициално хапчета за успокоение.
Делото продължило 14 години. През този период ищеца бил отстранен от работа, не
се занимава с дела. Давал само частни консултации за да може да се
издържа. Майка му се разболяла тежко.
Никой от приятелите и познатите му не вярвал в обвиненията срещу него. Голяма част от приятелите му престанали да се
виждат с него. През цялото време се цитирало в медиите, че дейността на П.е
довела до това знаково дело. Конкретно свидетелката не виждала изявление на
прокурори в медиите за делото.
От показанията на св.
С.Н.К.се установява следното:
Познава ищеца от 14
години, а от 12 живее с него и имат общо дете. Знае за воденото срещу ищеца
наказателно дело. То се водело през цялото време, през което се познавали.
Делото му се отразило пагубно. Той психически се сринал, защото многократно го
отстранявали от високи длъжности заради делото. Бил нервен, получил проблеми със
съня. Приемал медикаменти заради проблемите със съня. Бил отхвърлен от близки и познати. Загубил
репутация в професионален план, защото работел като юрист. Ограничил социалните
си контакти, но не променил отношението към съпругата си. В семеен план имали
състояния, които едва преживявали. И до днес делото му се отразявало, т.к. все
още не можел да си намери работа. Здравословното състояние на майка му се
влошило рязко заради делото и тя починала. Това се отразило трагично на ищеца,
защото бил много привързан към нея.
Предвид така
установеното съдът приема, че е установено е наличието на фактическия състав на
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, прил. първо ЗОДОВ, а именно повдигнато е
обвинение за престъпление и впоследствие постановена оправдателна присъда.
Съдът цени
показанията на св. С.Н.К.при условията на чл. 172 ГПК и им дава вяра само в
частта, в която съвпадат с тези на незаинтересования свидетел Р.Х.Р.. В
съвпадащите части намира показанията на свидетелите за дадени в резултат на
преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с
други и с останалите доказателства по делото, и ги кредитира изцяло.
Въз основа
свидетелските показания приема за установено, че за периода на воденото наказателно
производство ищеца бил притеснен, не
контактувал с много хора, споделял пестеливо, че страда от безсъние, част от
приятелите и близките му се дистанцирали от него. Пострадало доброто му име и
от там авторитетът му на юрист.
От друга страна от
показанията се установява, че ищеца и никой от приятелският му кръг и колегите
му не вярвали, че обвиненията срещу него са реални, и семейните взаимоотношения
със съпругата му не се променили. Ищеца не могъл да си наеме работа и заеме
„висока длъжност“, което финансово ограницило семейството му, но давал частни
консултации за да се издържа.
Останалите твърдения,
включително тези за тежко отражение върху психиката на ищеца на изяви в медиите
във връзка с делото, както и за връзка между смъртта на майката му и воденото
наказателно производство и влошено здравословно състояние на ищеца са останали
недоказани.
При това положение съдът намира, че ищеца не е
установил главно и пълно, че в резултат на повдигнатото обвинение за
престъпление и впоследствие постановена оправдателна присъда, за него са
настъпили твърдяните неимуществени вреди в очертания обем.
Наказателното
производство е продължило 13 години и 6 месеца. Взета е мярка за неотклонение
парична гаранция 2000.00лв., която не е с най висок интензитет. Към момента на
повдигане на обвинение ищеца е на 31 години, семеен, с едно дете, упражняващ
трудова дейност. Видно от приетото Свидетелство за съдимост, през периода на
водене на процесното наказателно производство, срещу ищеца е водено и друго
такова по АНД № 230/2006г., за престъпление по чл. 316, вр. чл. 208, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 НК, по което е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание глоба. Безспорно воденото и друго
наказателно производство през периода 2003г. – 2016г. също е оказало влияние за
формиране и интензитет на търпяните неимуществени вреди през процесния период.
Предвид установените
субективни преживявария - негативни емоции в резултат на възприемане на
случващото се и неговото влияние върху личността на ищеца, и като отчете
обективните факти по видът на повдигнатото обвинение, извършените с участието
на ищеца процесуални действия, както и периода от време в който същите са
извършвани, съдът намира че на същия следва да бъде определено обезщетение по
справедливост в размер на 15000,00лева. За сумата 135000,00лв., която е разлика
над уважения размер от 15000,00лв. до пълно предявения от 150000,00 лева
претенцията следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Видно от приетите
като доказателство фактура № 526/03.06.2008г. ищецът е заплатил в полза на Адв.
Дружество „Д.А.и С.“ гр.София сумата 5000.00лв. Видно от фактура № 1004/09.07.2009г. ищеца е заплатил за
процесуално представителство по Договор № 800 в полза на Адв. Дружество „Д.А.и С.“
гр.София сумата 5000.00лв. Видно от Договор № 800/07.07.2009г. между ищеца и
Адв. Дружество „Д.А.и С.“ е сключен договор за процесуално представителство по
образуваното срещу първия първоинстанционно наказателно производство в ОС –
Плевен, срещу адвокатско възнаграждение в размер на 10000.00лв. за защита от
един адвокат. Видно от Протокол от о.с.з. от 07.07.2008г. проведено по ВНОХД №
106/2008г. в производството по това дело ищеца е бил представляван от адв. Л. и
адв. Д.. Последната е адвокат в Адв. Дружество „Д.А.и С.“ гр.София.
Поради изложеното
съдът приема, че претенцията за имуществени вреди е доказана по основание.
Предвид възражението за прекомерност на ответникаи като съобрази предмета на
наказателното производство, продължителността на същото и извършените
процесуални действия съдът намира, че претендираното възнаграждение е адекватно
в размерът от 10000.00лв. В същият следва да се присъди в полза на ищцовата
страна.
По отношение на
дължимата законна лихва и на основание ТР № 3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС-т.4,
съгласно което отговорността на Държавата по чл. 2 от ЗОДОВ възниква от момента
на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление, от който
момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на
присъденото обезщетение, настоящият състав намира, че следва да присъди законна
лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди считано от 27,06,2016г.,
до окончателно изплащане на задължението.
Предвид изхода от
спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски формирани от заплатената
сума за държавна такса, съобразно уважената част от иска, а именно: 2.00лв.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. с административен адрес гр. София,
бул. ********, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Н.И., ЕГН **********,***, адв. А.Д., сумата
15000,00 /петнадесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и сумата 10000,00
/десет хиляди/лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди -
заплатен хонорар за защита от адвокат в наказателното производство с фактура №
526/03.06.2008г. и фактура №
1004/09.07.2009г. по Договор № 800/07.07.2009г. с Адв. Дружество „Д.А.и С.“
гр.София, причинени в резултат на повдигнато му обвинение за извършване на
престъпление по чл. 219, ал. 4 във вр. ал. 3 във вр. ал. 1 от НК, за което е оправдан с влязло в сила решение №
7/17.03.2015г. на Апелативен съд Велико
Търново – частично, и с решение от 27.06.2016 г. по касационно дело №
1171/2015г. на ВКС – изцяло, като
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на неимуществени вреди за сумата 135000,00 /сто тридесет и пет хиляди/ лв., която е горница
над присъдените 15000,00 /петнадесет хиляди/лв. до общо претендираните
150000,00 /сто и петдесет хиляди/лв., ведно със законната лихва върху
главниците считано от 27,06,201г. - датата на влизане в сила на решението по
касационно дело № 1171/2015г. на ВКС, до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. с административен адрес гр. София,
бул. ********, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Н.И., ЕГН **********,***, адв. А.Д., сумата 2,00 /два/лв., представляваща
сторените в настоящото производство съдебни разноски за държавна такса и защита
от адвокат, съобразно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД
– ГР.СОФИЯ.