№ 130
гр. Балчик, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. Г.
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. Г. Гражданско дело №
20233210100711 по описа за 2023 година
Производството е образувано по подадена искова молба от ищеца Д. И. М. ЕГН
********** с постоянен адрес в ***,чрез пълномощника си адвокат Я. Д. от АК-С.,със
служебен адрес в ***,вляво срещу ЗАД“ БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД с
ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в ***.
Предявен е иск,с правно основание в разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ във вр.чл.45
от ЗЗД,с цена на иска в размер на 10000лв.
Исковата молба е получена в БРС,с Рег.№5346 от 27.11.2023година.
Подадена е молба за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски от
ищеца,инкорпорирана в исковата молба.
С Определение№645 от 30.11.2023година,съдът е оставил без уважение тази
молба.Определението на съда е влязло в сила,тъй като не е обжалвано.Преписът е връчен на
11.12.2023година и същото е влязло в сила на 18.12.2023година.С писмена молба с Рег.
№5721 от 19.12.2023година,ищцата представят доказателства,че е внесла дължима държавна
такса за образуване на делото,а именно 400 лева по сметка на БРС.
В исковата си молба,ищецът твърди,че :
На 25.07.2023г. около 12.40ч., в *** по *** се е движил лек автомобил марка „С.“,
модел „К.“ с рег. № В****КА, управляван от И.М.И. с ЕГН ********** (У1), като същият не
пропуска и става причина и реализира ПТП с правомерно пресичащата на пешеходна
пътека, тип „Зебра“ пешеходка,ищцата Д. И. М. с ЕГН **********.
Местопроизшествието е посетено от Й.Т.Й. - дежурен при РУ на МВР - Б., който
съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица,където са описани
обстоятелствата и причините за инцидента.
1
В исковата молба се твърди,че ПТП е настъпило изцяло поради виновното и
противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „С.“, модел „К.“ с рег. № В
****КА, който не е съобразил поведението си с конкретните правила на ЗДвП:
Чл. 5. (2) Водачът на пътно превозно средство е длъжен:
1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито
са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства;
Чл. 116. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се
движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора;
Чл. 119. (1) При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта и.пи спре;
(4) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Водачите на
завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците;
ОТНОСНО ПРЕТЪРПЕНИТЕ ВРЕДИ;
С цел да получи своевременна медицинска помощ Д. И. М. постъпва по спешност в
СО на МБАЛ „Добрич“ АД със силни болки в лумбалната област, засилващи се до
нетърпимост при движение и нестихващи дори и при покой. След проведени изследвания и
консултации със съответните специалисти й е постановена диагноза - травма на нервните
коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб.
Ищцата е била хоспитализирана от 25.07.2023г. до 28.07.2023г., като по време на
престоя й е проведено медикаментозно лечение с лекарствени средства по предписана от
лекарите терапевтична схема. След отпадане необходимостта от лекарско наблюдение
пострадалата е изписана за продължаващо домашно лечение с дадени указания за
ненатоварване, прием на предписаните лекарствени средства и спазване на хигиенно-
диетичен режим.
Получените вследствие на ПТП травми и наранявания са причинили болки и
страдания на доверителката ми, които са били със значителен интензитет през първите
седмици от възстановителния период. Травматичните увреждания на нервните коренчета в
областта на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб за създали трайни затруднения и
остри болки при движение, които не стихвали дори и при покой. Цялата ситуация принудила
пострадалата да бъде в положение на покой, което значително нарушило обичайния й ритъм
на живот. За задоволяване на ежедневните си нужди (хранене, обличане, тоалет) тя
разчитала на семейството си. Това допълнително е засилило чувството за безпомощност и
уязвеност в Д. И. М., като тя се е считала за постоянно бреме за своите близки и роднини.
Преди инцидента пострадалата не е имала подобни проблеми и е била активен за годините
си човек, като е водила нормален начин на живот. След ПТП-то са настъпили редица
2
неблагоприятни промени в ежедневието й - загуба на сън, неспокойство, унило състояние на
духа, трудно придвижване. По отношение на психическите последици от самия инцидент
следва да се добави, че Д. И. М. изпитва страх и уплаха от случилото се, като споменът за
инцидента ще бъде в съзнанието й завинаги оттук нататък.
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ПОКРИТИЕ
По отношение на лек автомобил марка „С.“, модел „К.“ с рег. № В****КА е налице
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ със
застрахователна полица със срок на действие от 15.07.2023г. до 14.07.2024г. На основание
чл. 429 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”,застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума, отговорността на
застрахования за причинени на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Ищцата твърди,че е сезирала ответния застраховател с писмена претенция с вх. №
2302/22.08.2023г., съобразно изискванията на чл. 380 КЗ, с искане за определяне и
изплащане на обезщетение съобразно представените доказателства.
Липсата на произнасяне по претенциите от страна на застрахователната компания в
предвидения по закон 3-месечен срок (чл. 496 от КЗ),твърди ищцата,й дава основание да
сезира съда с настоящата искова молба.
С оглед гореизложеното,ищцата моли съда да постанови съдебно решение,с което да
осъди ответното дружество ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК
*** да заплати на ищцата Д. И. М. с ЕГН ********** застрахователно обезщетение на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ,сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/ - за претърпени
неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от
25.07.2023г., причинено при управление на застрахован при ответника лек автомобил марка
„ С. модел „К.“ с рег. № В****КА, ведно със законната лихва върху тази сума считано от
22.08.2023г. (датата на сезиране на Застрахователя на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ) до
окончателно изплащане на сумата.
Претендира се заплащане и на деловодни разноски.
С протоколно определение в публично съдебно заседание от 25.09.2024година,на
основание чл.214 от ГПК е уважено искане на ищцата за изменение на иска по размер,като
същия следва да се счита предявен не за 10 000лева,а за 24 хиляди лева.
Препис от исковата молба,ведно със приложенията е изпратен на ответната
страна
В законоустановения срок по чл.131от ГПК е последвал писмен отговор от
дружеството-ответник.
Писменият отговор е с Рег.№575 от 01.02.2024година.
В писменият отговор на дружеството ответник,твърденията са следните:
Дружеството-ответник оспорва изцяло по основание и размер предявените от Д. И.
3
М. искове срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева в резултат на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 25.07.2023 г., за присъждане на законна лихва върху сумата,
считано от 22.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за заплащане на
извършените по делото разноски.
Прави възражение за местна подсъдност по настоящият спор. Съгласно
разпоредбата на чл. 105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е
постоянният адрес или седалището на ответника. Съгласно извлечение от електронната
страница на търговския регистър седалището и адреса на управление на ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп", ответник в производството, е ***, като в тази връзка следва да се
вземе предвид разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ГПК, според който искове срещу
юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или
седалище, поради което предявените искове не са подсъдни на Районен съд Балчик.
Прави възражение на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на
настоящото производство. От представеният с исковата молба Констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие с пострадали лица се установява, че към настоящият
момент е налице преюдициално наказателно производство. Съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.07.2019 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС съдът е длъжен да спре
делото, при това независимо дали страните са поискали, или са се противопоставили на
спирането. Поради това, наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му
(гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след
обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с
оглед разпоредбите на чл. 297 -чл. 298, чл.300, чл.302 от ГПК, е абсолютна отрицателна
процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса
по обусловеното дело. Спазването на процесуалните норми, уреждащи абсолютните
процесуални предпоставки на правото на иск при разглеждането на делото във всяка
инстанция, обезпечава законосъобразното развитие на процеса и допустимостта на
съдебното решение. Нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК предвижда съобразяването по
обусловеното дело на нови права, факти и обстоятелства, каквито представляват
установените с решението или присъдата по обуславящото дело. С оглед на горното
ответникът счита, че на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК следва да бъде спряно
настоящото съдебно производство до влизане в сила на присъда по преюдициалното
наказателно производство.
За установяване на престъпни обстоятелства е представен Констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие с пострадали лица от 28.02.2023 г., в който е удостоверено
и начало на разследване. Следва да се има предвид, че същият официален документ е
издаден един месец след твърдяното настъпване на процесното пътнотранспортно
произшествие, поради което не се установяват обстоятелствата около деликта. Посочените в
този документ престъпни обстоятелства обуславят пряко решението по образуваното
дело,понеже покриват елементите на пораждащия отговорността на застрахования
4
фактически състав и съответно обуславят отговорността на застрахователя. Само въз основа
на тях сезираният граждански съд не може правилно да реши въпроса дали е осъществено
престъпление, респективно покрит от застрахователя риск, понеже разследването им е в
компетентност на наказателните органи, които ще се произнесат с присъда или с
прекратяване на наказателното производство. Когато фактическият състав, обуславящ
отговорността на ответника, включва вредата да е настъпила в резултат на престъпление,
установено по надлежния ред, изходът на гражданския спор е в зависимост от изхода по
наказателното разследване (Решение по гр. д. № 745/2012 г., IV г. о., ГК на ВКС). Това е
така, защото извършеното престъпление поначало се установява с присъда на наказателния
съд, и то по реда на НПК. Влязлата в сила присъда, постановена по този ред, е задължителна
за гражданския съд, който се произнася по гражданските последици от деянието - чл. 300
ГПК. Следователно поначало в гражданския процес не може да се установява дали дадено
деяние съставлява престъпление, а това е в компетентността на съответния наказателен съд.
Този факт може да се установява самостоятелно само в случаите, когато не може да бъде
установено престъплението по наказателнопроцесуален път и е осуетено постановяване на
съответна присъда, което не е налице в настоящия случай. По тези съображения
дружеството-ответник счита, че наказателното производство с предмет - установяване на
извършено престъпно деяние, от което са настъпили твърдените неимуществени вреди,
преди неговото окончателно приключване, е пречка за упражняване на правото на иск,
поради което производството по делото следва да бъде спряно по реда на чл. 229, ал. 1, т. 5
ГПК до приключване на разследването на транспортното престъпление.
Следва да се посочи, че по принципния въпрос - дали в случай като настоящия
гражданският съд следва да изчака приключването на наказателното производство, е налице
произнасяне в мотивите на ТР № 5/05.04.2006 г. на ВКС по т.д.№ 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК,
т.2, съгласно които до приключване на наказателното производство гражданското дело за
обезщетяване на вредите от деликта следва да се спре съгласно чл.182 б. Д ГПК /отм./ -
норма, идентична с тази на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Ако наказателното производство бъде
прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се
възобнови, а ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или
налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд са задължителни за
гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от непозволеното увреждане.
Това разрешение е приложимо и в случаите, когато искът за обезщетение е насочен срещу
застрахователя на гражданската отговорност на делинквента, доколкото е функционално
обусловен от наличието на такава - в този смисъл Определение № 485 от 16.07.2019 г. по
ч.т.д. № 766/2019 г. на Върховен касационен съд, II т. о. В писменият си отговор
дружеството ответник,моли съда да се има предвид, че в настоящият случай се твърди от
страна на ищцата, че при процесното пътнотранспортно произшествие на същата е
причинена средна телесна повреда, което обективира задължително образуване на
досъдебно производство. В случай че не е образувано досъдебно наказателно производство
и е взето само административно отношение спрямо виновен водач, следва да се приеме, че в
следствие на процесното пътнотранспортно произшествие на ищцата е причинена лека
5
телесна повреда.
В писменият си отговор,дружеството-ответник оспорва настъпването на
застрахователно събитие, което да обективира неговата отговорност. В исковата молба се
съдържат твърдения, че пътнотранспортното произшествие, в следствие на което търпи
вреди ищцата, е настъпило на 25.07.2023 г., като в подкрепа на това твърдение се представя
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение. Оспорва представеният с исковата молба Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица тъй като същият е изготвен от лице, за което няма данни
да е извършвал оглед на произшествието, както и въз основа на какви документи е издаден
този протокол, поради което е несъотносим в настоящото производство. В този протокол не
се съдържат и никакви данни къде е настъпило процесното пътнотранспортно
произшествие, както и обстоятелства и причини за него, поради което оспорваме същият по
отношение на съдържанието му. Също така от исковата молба и представеното към нея
писмено доказателство не може да се установи къде е станало пътнотранспортното
произшествие, при какви обстоятелства е станало, както и механизмът му, поради което не
може да се установи по безспорен начин настъпването на уврежданията. От това писмено
доказателство не се установяват обстоятелствата и причините на пътнотранспортното
произшествие, както и вината на участвалите в същото лица, поради което оспорваме
представеният с исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица по
отношение на съдържанието му.
Видно от констативния протокол е настъпило пътнотранспортно произшествие, при
което обаче не се установява как и по какъв начин е настъпило събитието, в коя част на
автомобила е настъпил евентуален удар с пешеходеца, при какви обстоятелства, както и по
вина на кого от участниците в произшествието е настъпило същото.
На следващо място,в писменият отговор по исковата молба,дружеството-ответник
оспорва механизмът на пътнотранспортно произшествие.Според него от представеното с
исковата молба писмено доказателство не може да се установи механизмът на
пътнотранспортното произшествие, който съществено се различава от фактическите
твърдения в исковата молба.
Оспорва наличието и на виновно и противоправно поведение на твърдения в
исковата молба водач И.М.И., тъй като с исковата молба не се представят доказателства за
виновно и противоправно негово поведение. От представения Констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие не е видно настъпване на удар между лек автомобил „С." с
рег. № В **** КА и пешеходец, като считаме че в настоящия случай виновна за
настъпването му е пешеходката, която е ищец в настоящото производство.
Оспорва също така твърденията, че ищцата е блъсната от процесният лек автомобил
като в тази насока не се представят абсолютно никакви доказателства. Както посочихме и
по-горе съгласно фактическите твърдения, съдържащи се в исковата молба, не е настъпил
удар между процесният автомобил и ищцата, поради което оспорваме исковата претенция
изцяло.
6
Оспорва вида и характера на уврежданията във връзка с ПТП, както и причинно -
следствената връзка между деликта и претърпените неимуществени вреди, тъй като с
исковата молба не са представени доказателства в тази насока. Оспорва вида и характера на
претърпените при пътнотранспортното произшествие увреждания. Счита също така че при
ищцата преди пътнотранспортно произшествие са били налице здравословни проблеми, в
следствие на които е и болковия синдром.
Дружеството-ответник прави възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата. От представените с исковата молба писмени доказателства не се установява,
че пътнотранспортното произшествие е настъпило на пътното платно, като ищцата е могла
да предотврати същото като не е предприела пресичане на оказано за целта място, поради
което с поведението си е допринесла за вредоносния резултат. Също така твърди, че ищцата
е излязла внезапно на пътното платно, като не се е съобразила с обстоятелството, че
автомобила е бил с работещ двигател и е бил в момент на предприемане на маневра. Счита,
че при пътнотранспортното произшествие ищцата не е съобразила задълженията си по чл. 5,
ал. 1, чл. 108, ал. 1, чл. 113, ал. 1, т. 1, чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДвП - внезапно е пресякла
пътното платното за движение, не е ползвала тротоара, не е съобразила движението и
сигналите на приближаващото моторно превозно средство и ограничената видимост.
Счита,че ищцата като пешеходец следва да се съобразява с правилата за безопасност и
отчитайки конкретната пътна обстановка да взима мерки за собствената си безопасност,
което не е извършено от нейна страна, поради което е налице съпричиняване на
вредоносният резултат от нейна страна.
Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за
причинени неимуществени вреди, тъй като същото не съобразено с критерия за
„справедливост". Справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя
се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е
получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст. При определяне
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценяват вида и тежестта
на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интезитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, като за тези
обстоятелства не се съдържат доказателства.
Счита,че е налице независимо съизвършителство и съвина между водача на лек
автомобил „С." с рег. № В **** КА и пешеходката Д. И. М.. Считаме че вина за настъпване
на процесното пътнотранспортно произшествие има и ищцата, тъй като не е съобразила
задълженията си по чл. 5, ал. 1, чл. 108, ал. 1, чл. 113, ал. 1, т. 1, чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДвП -
внезапно е пресякла пътното платното за движение, не е ползвала тротоара, не е съобразила
движението и сигналите на приближаващото моторно превозно средство и ограничената
видимост. Считаме че ищцата като пешеходец следва да се съобразява с правилата за
безопасност и отчитайки конкретната пътна обстановка да взима мерки за собствената си
безопасност, което не е извършено от нейна страна, поради което иска следва да се
7
отхвърли, съответно при условия на евентуалност да се намали обезщетението за
претърпени вреди като се вземе предвид възражението ни в тази насока.
Оспорва също така и исковата претенция за присъждане на законна лихва от
посочената в исковата молба дата, като следва да се има предвид разпоредбата на чл. 497 от
Кодекс за застраховането.
Не се противопоставя на доказателствените искания с изключение на искането за
допускане на свидетели, тъй като същото не отговаря на разпоредбата на чл. 156 ал.2 от
ГПК, където ясно е разписано, че при искане за разпит на свидетел следва да се посочват и
трите му имена, като считаме че същото не отговаря на процесуалните разпоредби, като по
този начин сме поставени в неравностойно положение в процеса. В тази връзка моли да
бъде предоставена допълнителна възможност на дружеството-ответник, за доказателствени
искания за допускане на гласни доказателства в настоящото производство.
Не се противопоставя на искането за назначаване на съдебно - медицинска
експертиза, като молим вещото лице да отговори на следните въпроси:
Налице ли са при ищцата предхождащи деликта заболявания, които да влияят на
лечението му и да удължават възстановителния й период?
Колко време продължава възстановителния период?
При извършване на личния преглед на ищцата установяват ли се проблеми със
зрението на същата и това обстоятелство повлияло ли е на настъпването на
пътнотранспортното произшествие, както и възможно ли е здравословните проблеми на
ищцата да са в следствие на предходни здравословни проблеми на ищцата?
Не възразяват по допускането на съдебна автотехническа експертиза, като молим
вещото лице да отговори на следните въпроси:
Къде на пътното платно е настъпило пътнотранспортното произшествие?
Какви са причините за пътнотранспортното произшествие от експлоатационно
техническа гледна точка, както и имала ли е ищцата техническа възможност да предотврати
произшествието и в какво се изразява тя?
С оглед становището на ищцата моли да им се предостави допълнителна възможност
да предоставим допълнителни доказателства, както и да направим допълнителни
доказателствени искания.
С оглед на гореизложеното,дружеството-ответник,моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявените от Д. И. М. искове срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп" за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000
лева в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 25.07.2023 г., за
присъждане на законна лихва върху сумата, считано от 22.08.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и за заплащане на извършените по делото разноски като
недоказани и неоснователни.
Моли съда да присъди в полза на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп"
8
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в настоящата инстанция
в размер на 300 (триста лева) лева, както и сторените от нас разноски в настоящото
производство, за които ще бъде представен списък съгласно чл. 80 от ГПК.
По направеното възражение за местна подсъдност на настоящото производство,съдът
съобрази следните обстоятелства:
Действително общата местна подсъдност,се регламентира от разпоредбите на чл.105
и чл.108 ал.1 от ГПК,според които местнокомпетентен съд е съдът по местоседалището на
дружеството-ответник.
В конкретния казус обаче се касае за производството свързано с искане за заплащане
на обезщетение от настъпило застрахователно събитие по смисъла на Кодекса на
застраховането.
За исковете за обезщетение срещу застрахователи има друг подход-на алтернативната
подсъдност. Това означава, че увреденият ще избира между три възможности къде да
предяви иска си – дали в съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, дали в този,
където е постоянният му адрес, или по местонастъпването на застрахователното събитие.
Т.е. е налице специална норма относно този вид подсъдост,съгласно разпоредбата на
чл.115 от ГПК.
Настоящия иск е свързан с непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД.
Посоченият адрес на ищцата е в ***.
Налице са и двете възможности и по двете алинеи на чл.115 от ГПК за определяне на
местно компетентен съд,а именно Районен съд-Балчик.
Според съда законосъобразно следва да се съобрази разпоредбата на чл.115 ал.1 от
ГПК,която гласи,че исковете за непозволено увреждане се предявяват по местоизвършването
на деянието,а от е именно в ***.
Това е така защото съгласно съдебната практика,особената местна подсъдност по чл.
115, ал. 2 ГПК не се прилага по отношение на всички искове по КЗ, а само по тези, чийто
правопроизводящ факт е непозволено увреждане, а активно процесуално легитимиран по
тях е увреденото лице.
С оглед изложеното,насотящия съдебен състав счита,че възражението за местна
подсъдност,направено в писмения отговор на дружеството-ответник е носнователно и като
такова следва да се остави без уважение.
С определение от 20.02.2024година,инкорпорирано в Определение№96 от
20.02.2024годинас което е изготвен проекто-доклада,който в последствие е станал част от
окончателния доклад,съдът е оставил без уважение възражението на ответната страна
относно местната подсъдност и промяна на същата,направено в писмения отговор,като
неоснователно.Това определение е влязло в сила.
Редовно призована ищцата не се явява в съдебно заседание.Представлява се от
упълномощен процесуален представител,а именно адвокат Д. Н.,преупълномощен от
9
адвокат Я. Д. от САК.
От името на своята подзащитна,процесуалният представител заявява,че поддържа
исковата претенция,като в последното съдебно заседание прави искане за изменение на
размера на иска,на основание чл.214 от ГПК.Това искане е уважено от съда,като е прието,че
иска е предявен в размер на 24 000лева.
Прави доказателствени искания и представя доказателства.
Пледира да се уважи изцяло иска по основание и размер.Претендира направени деловодни
разноски.Представя писмена защита.
Дружеството-ответник,редовно призовано не се представлява в съдебно заседание.
Не изразява становище извън представения писмен отговор по исковата молба. В него
дружеството-ответник моли съда да отхвърли иска като неоснователен и да присъди в полза
на ответната страна направени разноски под формата на юристконсултско възнаграждение в
размер на 300 лева.
По делото са приети писмени доказателства. Като свидетел е разпитан Й.И.Й..
По делото са приети заключенията по назначени съдебно –медицинска експертиза с
вещо лице доктор Д. Д. и съдебно автотехническа експертиза с вещо лице инженер М. К..
Съдът след преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установена следната фактическа обстановка:
На 25.07.2023г. около 12.40ч., в *** по *** се е движил лек автомобил марка „С.“,
модел „К.“ с рег. № В****КА, управляван от И.М.И. с ЕГН ********** (У1), като същият не
пропуска и става причина и реализира ПТП с правомерно пресичащата на пешеходна
пътека, тип „Зебра“ пешеходка, ищцата Д. И. М. с ЕГН **********.
Местопроизшествието е посетено от Й.Т.Й. - дежурен при РУ на МВР - Б., който
съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица,където са описани
обстоятелствата и причините за инцидента.
В исковата молба се твърди, че ПТП е настъпило изцяло поради виновното и
противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „С.“, модел „К.“ с рег. № В
****КА, който не е съобразил поведението си с конкретните правила на ЗДвП:
Чл. 5. (2) Водачът на пътно превозно средство е длъжен:
1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито
са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства;
Чл. 116. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се
движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора;
Чл. 119. (1) При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
10
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта и.пи спре;
(4) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) Водачите на
завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците;
В резултат на ПТП-то,ищцата е получила следните увреждания: Травма на нервните
коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб.
Според вещото лице При подобни травматични увреждания и в контретния случай са
налице болки в поясната област на гръбначния стълб,с ограничаване на активните и
пасивните движения.Болките за значителни по интензитет,като в резултат на терапията
намаляват.Според експерта,причинените увреждания са в причинно следствена връзка с
настъпилото пътно-транспортно произшествие.
Според заключението,установените травматични увреждания,подлежат на пълно
възстановяване за период от две –три седмици,без остатъчни явления.
На въпрос в съдебно заседание, при представяне от адвокат Н. за справка на вещото
лице на медицински документ, вещото лице доктор Д., заявява, че ако действително има
счупване на прешлен и тогава болките била продължили повече от месец.Вещото лице
констатира и ,че ако е имало оперативна интервенция,касаеща счупения прешлен,то тя е
била доста късно, а именно седем месеца след инцидента.
По отношение на застрахователното покритие,съдът съобрази следното:
По отношение на лек автомобил марка „С.“, модел „К.“ с рег. № В****КА е налице
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ със
застрахователна полица със срок на действие от 15.07.2023г. до 14.07.2024г. На основание
чл. 429 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”,застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума, отговорността на
застрахования за причинени на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Ищцата твърди,че е сезирала ответния застраховател с писмена претенция с вх. №
2302/22.08.2023г., съобразно изискванията на чл. 380 КЗ, с искане за определяне и
изплащане на обезщетение съобразно представените доказателства.
Липсата на произнасяне по претенциите от страна на застрахователната компания в
предвидения по закон 3-месечен срок (чл. 496 от КЗ),твърди ищцата,й дава основание да
сезира съда с настоящата искова молба.
От заключението на вещото лице инженер М. К. по назначената съдебна
автотехническа експертиза се установява,че при скорост от 50 км/ч.опасната зона за спиране
на лек автомобил марка С., ,модел К. с Рег.№В****КА е била с дължима 32,09метра,много
по-малка от 47,22м.(пътя ,който е изминал автомобила при движението си с горепосочената
скорост) и много по-малка от 55метра(разстоянието от което двамата участници в ПТП-то са
можели да се видят,при своевременно реагиране от страна на водача на лекия автомобил С.
К.. Според експерта,пътното-транспортно произшествие би могло да бъде избегнато при
задействане на спирачната система. Причините за настъпилото ПТП са от субективен
11
характер за водача на МПС-то,с оглед видимостта на участниците един към друг.Не са
установени технически неизправности по автомобила.
Съдът след преценка на установената фактическа обстановка достига до следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ във вр.чл.45 от ЗЗД.
Предявения иск е осъдителен.
Съдът със своя доклад е разпредилил доказателствената тежест между страните.
С оглед разпределената доказателствена тежест и предвид процесуалното поведение
на дружеството-ответник,съдът счита,че не е доказано наличието на съпричинителство в
настъпилото ПТП,както и не са доказани направените с писмения отговор възражения.
Ищцата с исковата си молба цели ангажиране на гражданската отговорност на
дружеството-застраховател, ответната страна по казуса,което е обезпечило
гражданската,деликтна отговорност на водача на л.а. С. К. с Рег.№ В****КА.
По отношение на доказаността на виновното причиняване на вредата,съдът приема
следното:
В съдебно заседание е прието,като писмено доказателство, писмо от МВР - Добрич с
рег.н. 240000-2415 от 09.05.2024 г., видно от което на водача на горепосоченото МПС -
И.М.И. е издадено НП № 23-0240—00024662023 г., връчено на 15.08.2023 г. и влязло в
законна сила на 30.08.2023г.
Относно механизма на инцидента и възможността същият да бъде
предотвратен,съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по назначената съдебна
автотехническа експертиза,според което се установява,че при скорост от 50 км/ч.опасната
зона за спиране на лек автомобил ,марка С. ,модел К. с Рег.№В****КА е била с дължима
32,09метра,много по-малка от 47,22м.(пътя ,който е изминал автомобила при движението си
с горепосочената скорост) и много по-малка от 55метра(разстоянието от което двамата
участници в ПТП-то са можели да се видят,при своевременно реагиране от страна на водача
на лекия автомобил С. К..Според експерта,пътното-транспортно произшествие би могло да
бъде избегнато при задействане на спирачната система.Причините за настъпилото ПТП са от
субективен характер за водача на МПС-то,с оглед видимостта на участниците един към
друг.Не са установени технически неизправности по автомобила.
С оглед на гореизложеното,съдът приема,че е налице виновно причиняване от страна
на водача на лекия автомобил на процесните увреждания на ищцата,съобрязно механизма на
настъпилото ПТП.не е налице съпричиняване от страна на ищцата.
Относно характера на настъпилите увреждания,съдът кредитира приетото
заключение на вещото лице доктор Д. по съдебно медицинската експертиза,съгласно която
ищцата е получила травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на
гръбначния стълб.
Според вещото лице При подобни травматични увреждания и в контретния случай са
налице болки в поясната област на гръбначния стълб,с ограничаване на активните и
12
пасивните движения.Болките за значителни по интензитет,като в резултат на терапията
намаляват.Според експерта,причинените увреждания са в причинно следствена връзка с
настъпилото пътно-транспортно произшествие.
Според заключението, установените травматични увреждания,подлежат на пълно
възстановяване за период от две –три седмици,без остатъчни явления.
Отговорът на вещото лице даден в съдебно заседание относно евентуална връзка
между причинената в резултат на ПТП травма и последващото счупване на прешлен и
болките продължили около година след инцидента, съдът възприема, като не категорични,с
оглед факта,че това е само възможност,още повече,че вещото лице твърди,ч е самата
операция е доста след инцидента-седем месеца след това.С оглед на това съдът приема, че не
е сигурно,че счупването на прешлен и респективно продължителността и начина на
възстановяване от тази травма ,след това е категорично и несъмнено свързано със случилото
се в резултат на ПТП-то.Според съда настъпилото счупване на прешлен е в резултат на
начина на живот и възстановяване на ищцата,и не би следвало да се приема,че вина за това
носи водачът на лекия автомобил причинил пътното транспортно произшествие на
25.07.2023година.
С оглед изложеното,съдът приема,че на ищцата е причинена лека телесна повреда
изразяваща се във временно разстройство на здравето,неопасно за живота,като
възстановителния период е продължил две –три седмици.
Нанасянето на телесни повреди само по себе си представлява непозволено
увреждане, т.е. вид деликт. Предвидените от закона санкции зависят от квалификацията на
телесната повреда и всички обстоятелства, относими към противоправното деяние, като
наказанията могат да бъдат различни по размер глоби, пробация или дори лишаване от
свобода.
Освен законоустановените санкции, могат да се претендират обезщетения за
неимуществени вреди, т.е. болки и страдания. Те също зависят от вида на телесната повреда,
начина, който е нанесена и ред други правнорелевантни факти и обстоятелства.
При претендирането на обезщетение за неимуществени вреди, които са в пряка
причинно-следствена връзка с нанесената телесна повреда, трудно може да се прогнозира
точния размер на сумата, която съдът ще присъди. Според съдебна практика обаче
обезщетенията при телесни повреди обикновено варират от 500 лева до 10 000лева.
Безспорно е установено и наличието на застраховка "Гражданската отговорност" на
виновния водач на МПС в ответното застрахователно дружество за периода, през който се е
осъществило произшествието.
В случаите на увреждане пострадалият понася страдания, които пораждат за него
правото да търси обезщетение за неимуществени вреди. Обезщетението следва да репарира
претърпените болки, страдания, накърнените лични права и интереси, към момента на
възникването на правото, но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се
прецени обществено-икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това
13
обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението да е
еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира. Обезщетението за
неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно претърпени физически и
психически болки и страдания, неудобства и всякакви други негативи, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането (В този смисъл Постановление № 4/23.12.1968 г.
на Пленума на ВС; Решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г., ІІ-ро Т. О.;).
При уврежданията установени с в производството, и посочения период за
възстановяване, настоящият състав на Районен съд-Балчик приема, че справедливото
обезщетение на вредите е 7 000 лв.
За да определи този размер на обезщетението,съдът съобрази възрастта, на която
ищецът е претърпял травмата касае се човек в пенсионна възраст,без данни за
придружаващи заболявания и усложнения, сравнително краткия период на възстановяване,
социално-икономическите условия в страната към датата на произшествието - март 2023 г.
С оглед изложеното,съдът счита,че предявения иск,следва да бъде уважен по
основание и до размера от 7000лева.
В останалата си част до 24 000лева следва да бъде отхвърлен,като неоснователен и
недоказан.
По деловодните разноски:
С оглед изхода на делото и размерът на уважения иск за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди,съдът счита,че ответникът следва да заплати в полза на
ищеца следните деловодни разноски:
Частта от заплатената държавна такса върху уважения размер на иска,в размер на 280
лева
Адвокатско възнаграждение ,на основание чл.38 ал.1т.2във вр.ал.2 от Закона за
адвокатурата в размер на 1000лева.
Направените от ищцата деловодни разноски в размер на 800 лева –депозити за
възнаграждения на вещи лица по назначените съдебни експертизи.
Ищецът дължи държавна такса върху предявения иск от 24000лева ,в размер на
960лева.От тях са заплатени 400 лева.С оглед размерът на уважения иск от 7000 лева,съдът
преценява,че първоначалната заплатена държавна такса в частта си за разликата от 400 лева
до 280 лева,следва да остане за негова сметка,а именно 120 лева.Ищецът следва да доплати
държавна такса върху отхвърлената част от иска в размер на 560 лева.
Ответната страна претендира заплащане,като деловодни разноски на 300 лева
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед това искане ,съдът съобразява следното:
По делото е представен писмен отговор от упълномощения старши юрисконсулт Н.
З.. Налице е само изготвен писмен отговор,но не и процесуално представителство в съдебно
заседание.Уважената част на иска е в размер на 7000лева,а отхвърлената част е в размер на
14
17 000лева.
Юрисконсултското възнаграждение,следва да се определи по правилото на чл.6
ал.1т.8 пр.първо б.В от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.,в размер на 640 лева.Тази сума,ищцата следва да заплати в
полза на ответното дружество.
Водим от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК,съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК ***,със седалище и
адрес на управление в ***,представлявано от изпълнителните директори Н.Д.Ч. и И.И.Г. да
заплати на ищцата Д. И. М. с ЕГН ********** от ***,*** застрахователно обезщетение на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 7 000 лв. /седем хиляди лева/ - за претърпени
неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от
25.07.2023г., причинено при управление на застрахован при ответника лек автомобил марка
„С.“ модел „К.“ с рег. № В****КА, ведно със законната лихва върху тази сума считано от
22.08.2023г. (датата на сезиране на Застрахователя на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ) до
окончателно изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част,от размера на 7 000 лв. /седем хиляди лева/,
до 24 000лв./двадесет и четири хиляди лева/, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК ***,със седалище и
адрес на управление в ***,представлявано от изпълнителните директори Н.Д.Ч. и И.И.Г. да
заплати на ищцата Д. И. М. с ЕГН ********** от ***,***, съобразно със уважената част на
иска,направени деловодни разноски под формата на адвокатско възнаграждение,на
основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата,в размер на 1000лв.(хиляда лева).
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК ***,със седалище и
адрес на управление в ***,представлявано от изпълнителните директори Н.Д.Ч. и И.И.Г. да
заплати на ищцата Д. И. М. с ЕГН ********** от ***,***,съобразно със уважената част на
иска,направени деловодни разноски под формата на заплатени депозити за вещи лица,в
размер на 800лв.(осемстотин лева).
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК ***,със седалище и
адрес на управление в ***,представлявано от изпълнителните директори Н.Д.Ч. и И.И.Г. да
заплати на ищцата Д. И. М. с ЕГН ********** от ***,***, съобразно със уважената част на
иска,направени деловодни разноски под формата заплатената част от държавната такса
върху уважения размер на иска,в размер на 280лв.(двеста и осемдесет лева).
15
ОСЪЖДА Д. И. М. с ЕГН ********** от ***,*** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт,по сметка на Районен съд-Балчик,частта от държавна такса за неуважената
част от иска,в размер на 560лв.(петстотин и шестдесет лева).
ОСЪЖДА Д. И. М. с ЕГН ********** от ***,***,да заплати в полза на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО„БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в
***,представлявано от изпълнителните директори Н.Д.Ч. и И.И.Г.,направени деловодни
разноски,съобразно с отхвърлителната част на иска,под формата на юрисконсултско
възнаграждение,в размер на 640лв.(шестстотин и четиридесет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране пред Окръжен съд-Добрич,
в двуседмичен срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
16