Номер 292222.07.2020 г.Град Б.
Окръжен съд – Б.Четвърти въззивен граждански състав
На 22.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно частно гражданско дело №
20201200500745 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 274 от ГПК и е образувано по жалба от
„ОТП ...“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
1000, район О., бул. „...“ № 19, ет. 2, представлявано от Е.К., чрез
юрисконсулт Р.М., против определение № 176/ 08.01.2020 г., пост. по гр. д. №
3466/ 2019 г. по описана РС – Б., с което е прекратено производството по гр.
д. № 3466/ 2019 г. по описа на РС - Б., в частта по предявения главен
установителен иск по чл. 422 от ГПК, от „ОТП ...“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С. 1000, район О., бул. „...“ № 19, ет.
2, против П. С. С. , за установяване съществуване на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 2874/2016 г.
по описа на Районен съд – Б., поради недопустимост на този иск.
Подържа се в частната жалба, че определението е незаконосъобразно,
поради което моли съдът да го отмени изцяло. Посочва, че определението е
несъвместимо с ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че
цесионерът е изрично легитимиран да предяви иска по чл. 422 ГПК.
Поради гореизложеното моли да се отмени изцяло определение № 176/
08.01.2020 г., пост. по гр. д. № 3466/ 2019 г. по описана РС – Б..
В срока за отговор не е постъпил такъв.
Окръжен съд – Б., като взе предвид постъпилата частна жалба, данните
1
по делото и съобразявайки ги в съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, предявена от лице имащо право и
интерес от настоящето обжалване. Разгледана по същество е основателна
поради следното:
За да постанови атакуваното определение, съставът на РС – Б. е приел, че съгласно
т. 4г от ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че в хипотезата на чл.
417 т. 2 ГПК, при която възможността за снабдяване със заповед за незабавно
изпълнение въз основа на извлечение от сметка произтича от особеното
качество на кредитора (банка, държавно учреждение, община), то и неговият
правоприемник - универсален или частен - трябва да притежава същото
качество, за да получи заповед за незабавно изпълнение въз основа на
издадения в полза на праводателя му документ; противното би означавало да
се заобиколи закона чрез издаване на заповеди за незабавно изпълнение в
полза на субекти извън изрично посочените в него, за които законодателят е
предвидил този облекчен ред за събиране на вземанията им. Тъй като
производството по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното производство
и в него се проверява възникнало ли е изпълнителното основание, когато
вземането произтича от банкова сделка, за която т. 4г от посоченото ТР
изисква специално качество на кредитора към момента на подаване на
заявлението, това ограничение за специалното качество на кредитора следва
да се приложи и в исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК, когато
заявителят е цедирал вземането си преди стабилизиране на заповедта за
незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист. С оглед горното
разрешение прието в практиката на ВКС /виж и решение № 1 от 01.02.2017г.
постановено по т.д. №3228/2015г. по описа на ВКС, ТК, второ отделение,
което съдът е намирил, че следва да бъде съобразено, когато заповедта за
изпълнение е издадена на банка на основание чл. 417 т. 2 ГПК, при частно
правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след
издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът, който няма качество банка,
не е легитимиран да предяви иска за установяване на вземането по реда чл.
422 ал. 1 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че съгласно постановките на
Тълкувателно решение № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, при частно
2
правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия,
настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до
предявяване на иска по чл. 422 ГПК, легитимиран да участва в
производството по установителния иск е цедентът, с приложение на нормата
на чл. 226 ГПК. Изрично е посочено обаче, че легитимиран да предяви иска е
и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. Последното
разрешение, задължително за всички съдилища, е приложимо и в хипотезата
на издадена заповед за изпълнение въз основа на извлечение от счетоводни
книги, с които се установява вземане на банка. В диспозитива на
тълкувателното решение не са посочени изключения от постановките във
връзка с активната процесуалноправна легитимация на цесионера да установи
съществуването на вземането, предмет на издадена, на основание чл. 417, т. 2
ГПК, заповед за изпълнение в полза на банката - цедент, след като
прехвърлянето на вземането е осъществено след издаване на заповедта за
изпълнение, но преди завеждане на специалния установителен иск.
Единственото условие е цесионерът да е спазил срока за предявяване на иска,
така както е регламентиран в чл. 415, ал. 4 ГПК, независимо от
обстоятелството, че указанието на заповедния съд за предявяването му, е
съобщено на банката – заявител. Аргументи за обратното разрешение, което е
възприето от първостепенния съд, не могат да се черпят от т. 4г на ТР №
4/2013 г. В тази част на ТР е даден отговор, релевантен към основанията за
издаване на заповед по чл. 417 ГПК, при депозирано заявление от
правоприемник на посочения в съответния документ, кредитор. В
диспозитива на т. 4г, а и в мотивите към нея изрично е посочено, че когато се
иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК от частен
правоприемник на кредитора - банка, държавно учреждение, община, той
следва да притежава същото особено качество, за да получи заповед за
незабавно изпълнение. Приложимостта на т. 4г от ТР № 4/ 2013 е ограничена
само в хипотезите на настъпило частно правоприемство преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ до
издаването на заповедта, но не и в последващото исково производство по чл.
422 ГПК. Процесуално недопустимо е прилагането по аналогия - и за
исковото производство, на посоченото в т. 4г от ТР ограничение относно
субектите, легитимирани да се снабдят с изпълнително основание по реда на
чл. 417, т. 2 ГПК, след като вземането е прехвърлено след получаване на
3
заповед за незабавно изпълнение от надлежния кредитор.
Поради гореизложеното следва да се отмени първоинстанционното
определение, като неправилно, а делото да се върне на съда за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, Окръжен съд - Б.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 176/ 08.01.2020 г., пост. по гр. д. № 3466/
2019 г. по описана РС – Б., с което е прекратено производството по гр. д. №
3466/ 2019 г. по описа на РС - Б., в частта по предявения главен
установителен иск по чл. 422 от ГПК, от „ОТП ...“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С. 1000, район О., бул. „...“ № 19, ет.
2, против П. С. С. , за установяване съществуване на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 2874/2016 г.
по описа на Районен съд – Б..
Връща делото на РС – Б. за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4