№ 125
гр. Провадия, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Е.К.А.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223130101178 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 и чл. 415 вр. глава
„Тринадесета” от ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „Изи Финанс“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***** срещу Д. Ю. Х. с
ЕГН **********, адрес: с. ***, общ. *****, ул. „Двадесет и шеста“ № 9.
В исковата молба се излага, че ищецът е подал заявление по чл. 410 от
ГПК за издаване на заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил
в законоустановения срок.
Твърди се, че на 31.10.2020г. между страните е сключен Договор за
предоставяне на кредит от разстояние с No 315622, с който на ответника са
предоставени в заем 300 лева. Сумата била преведена по банковата сметка на
ответника.
Договорът бил сключен при условията на ЗПФУР. Сключването на
договора се извършвало въз основа на подробна информация, достъпна на уеб
адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес били публикувани и
общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Твърди се, е
ответникът сключил договорът за кредит по следния начин: регистрирал се в
сайта, попълнил въпросник, маркирал полето “Съгласен съм с общите
условия”, получил и-мейл, с преддоговорна информация за условията на
договора, бил одобрен за искания кредит като получил на личния си и-мейл
Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Ответникът получил
съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири
цифрен, уникален, код. Ответникът получил втори и-мейл, в който се
1
съдържал специален линк, като след отварянето му въвел получения от него
код.
Сумата по кредита била преведена по посочената от ответника банкова
сметка.
Според чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главница
било разсрочено на 2 броя вноски всяка, от които в размер на 150 лева за
периода 30.11.2020г. – 30.12.2020г. Нямало плащания по главницата. По
договора била уговорена договорната лихва за периода 31.10.2020г. –
30.12.2020г. в размер на 14,85 лв., лихвен процент 40,15 %.
Ответникът не заплатил нито една от вноските по договора, поради
което дължал на ищеца сумата от 350,68 лв., от които: 300 лв., главница по
предоставения кредит, 14,85 лв. - договорна лихва за периода 31.10.2020г. –
30.12.2020г., 35.83 – лихва за забава за периода 30.12.2020г. – 04.03.2022г.
ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на
завеждането на заповедното производство до пълното погасяване на
дължимата сума.
Претендират се съдебни разноски в заповедното производство в
размер на 50 лв. юрисконсултско възнаграждение и платената държавна такса
за образуване на заповедно производство в размер на 25.00 лв. и разноските в
исковото производство – държавна такса, такса за експертизи и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв.
Иска се признаване на установено, че ответникът дължи сумите по
издадената заповед за изпълнение по чгд 246/2022г. на ПРС.
Иска се съда да се произнесе с решение при признание на иска,
предвид направеното признание и заплащането на дълга от ответника в хода
на производството по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника.
В него не оспорва дължимостта на процесното вземане на ищеца.
Твърди, че е погасил претендираните с исковата молба суми и разноски след
получаването на исковата молба. Моли да се отхвърли предявения иск.
В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца не се явява, в писмено становище заявява, че фактите
по предмета на делото са доказани, безспорни. Исканите суми от ищеца
включително и за разноски са заплатени от ответника след образуване на
делото. Моли да не се присъждат разноски на ответната страна.
Ответникът в насроченото открито съдебно заседание не се явява и не
изпраща представител. В писмена молба поддържа направеното признание на
исковете. Моли те да бъдат отхвърлени предвид направеното плащане на
процесните задължения включително и на разноските. Не претендира
разноски предвид направеното плащане на вземанията след образуване на
делото.
Съдът приема за установено следното:
2
Предявен е от ищеца срещу ответника установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите описани
в издадената Заповед № 143/28.03.2022г. за изпълнение на парично
задължение издадена по ч.гр.д.246/2022г. по описа на ПРС, а именно: в размер
на 416.84 лв. /четиристотин и шестнадесет лева и 84 ст./, представляваща сбор
от следните: 300 лв. - незаплатена главница по Договор №
315622/31.10.2020г., сключен между „Изи Финанс“ ЕООД и Д. Ю. Х., ведно
със законната лихва от входиране на заявлението в съда /10.03.2022г./ до
окончателното изплащане на вземането; 14.85 лв. – незаплатена договорна
лихва, изчислена за периода 31.10.2020г. до 30.12.2020г.; 35.83 лв. – лихва за
забава, изчислена за периода 30.12.2020г. до 04.03.2022г.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл. 237, ал.1 от ГПК. Ответникът, е направил
изрично изявление за признание на предявените искове и е заплатил сумите
по издадената Заповед № 143/28.03.2022г. за изпълнение на парично
задължение издадена по ч.гр.д.246/2022г. по описа на ПРС. Ищецът е поискал
съдът да се произнесе с решение при признание на иска и е заявил, че са му
заплатени сумите по издадената заповед по чл.410 ГПК, както и разноските.
Спазени са и изискванията на чл. 237 ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право
не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с
което страната може да се разпорежда. Съдът е съобщил на страните за
приетия от него ред за разглеждане на делото и правната квалификация на
предявения иск, като те не са възразили.
Съгласно т.9 и т.11в от Тълкувателно решение № 4 /18.06.2014г. по
тълк. д. 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл.422
ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, допустимо е въвеждане на правопогасяващите възражения за плащане
и за прихващане, като в това производство нормата на чл.235, ал.3
ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта
на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране
на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за
незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Предвид
заплащането на процесните вземания предявените искове следва да бъдат
отхвърлени.
Предвид гореизложеното, признанието на исковете, направеното
плащане от ответника на дължимите суми по издадената Заповед №
143/28.03.2022г. за изпълнение на парично задължение издадена по
ч.гр.д.246/2022г. по описа на ПРС и събраните по делото писмени
доказателства - Договор за предоставяне на кредит №315622 от 31.10.2020 г.;
общи условия към договора; справки за извършени плащания – 4 листа;
кореспонденция по имейл – 26 листа; копие на лична карта на Д. Ю. Х.;
3
снимков материал - 2 листа; преводно нареждане от 31.10.2020 г.; 1 брой
диск; преводно нареждане от 03.02.2023 г., както и ч.гр.д. № 246/2022 г. по
описа на ПРС, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат
отхвърлени.
По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение
при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК няма да излага
мотиви относно признатите права.
Претендираните от ищеца разноски са му заплатени от ответника.
Ответникът не претендира разноски предвид направеното плащане от него по
исковите претенции в хода на процеса. Поради това съдът няма да се
произнася по разноските.
Мотивиран от горното, Провадийския районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ***** срещу Д. Ю. Х. с ЕГН
**********, адрес: с. ***, общ. *****, ул. „Двадесет и шеста“ № 9 иск с
правно основание чл.422 ГПК за приемане за установено между страните, че
съществува парично вземане на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***** към Д. Ю. Х. с ЕГН **********, за
което по ч.гр.д. № 246/2022 по описа на РС Провадия в полза на ищеца е
издадена Заповед № 143/28.03.2022г. за изпълнение на парично задължение
издадена по чл.410 ГПК за следните суми: в размер на 416.84 лв.
/четиристотин и шестнадесет лева и 84 ст./, представляваща сбор от следните:
300 лв. - незаплатена главница по Договор № 315622/31.10.2020г., сключен
между „Изи Финанс“ ЕООД и Д. Ю. Х., ведно със законната лихва от
входиране на заявлението в съда /10.03.2022г./ до окончателното изплащане
на вземането; 14.85 лв. – незаплатена договорна лихва, изчислена за периода
31.10.2020г. до 30.12.2020г.; 35.83 лв. – лихва за забава, изчислена за периода
30.12.2020г. до 04.03.2022г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
Препис от постановеното решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4