Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /11.11.2019г.
гр.Търговище
в името на народа
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД първи състав
На четиринадесети октомври
2019 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР
ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:МАРИАНА ИВАНОВА
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Секретар: Анатолия Атанасова
като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№256 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по ЖАЛБА на ищцата А.Х.Я. *** СРЕЩУ Решение № 43/03.05.2019г., постановено по гр. дело № 395/2018г. по описа на Районен съд
- гр. Омуртаг, с което са били отхвърлени предявените против Х.Х.Х.
*** искове с
правно основание чл. 55, ал. 1 предл. ІІ-ро от Закона за задълженията и договорите за връщане на
платена по предварителен договор от 29.08.2016 г. сума в размер на 19 000 лева; чл. 92 от ЗЗД за присъждане на
предвидената в чл. 4.3 по предварителен договор от 29.08.2016 г. неустойка в
размер на 1000 лева, представляваща частичен иск от общо дължима сума в размер
на 56 000 лева; чл.
82 от ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД за присъждане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди от виновното неизпълнение на
договора в размер на 1000 лева, представляваща частичен иск от общо дължима
сума в размер на 10 000 лева, като неоснователни.
Моли съда да отмени изцяло като неправилно,
поради нарушаване на материалните и процесуалните правила, както и поради и необос-нованост, обжалваното Решение и да постанови
решение, с което да уважи исковата молба. Претендира разноски.
В съдебно заседание за въззивника не се явява представител.
Постъпило е писмено становище, с което поддържат подадената жалба.
В срока и по
реда на чл.263 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия.
В съдебно заседание за въззиваемия се явява адв.С.А. от ТАК. Счита решението за правилно и
законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.
След проверка по реда на чл. 269-273
от ГПК, въззивният съдът констатира следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу обжалваем съдебен акт и е процесуално допусти-ма,
поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Първоинстанционният съд е
бил сезиран с три обективно кумулативно съединени иска: 1/иск по чл. 55, ал. 1 предл. ІІ от ЗЗД за връщане на платена по предварителен
договор цена в размер на 19 000 лв. ; 2/ иск по чл. 92 от ЗЗД за присъждане на
предвидената в чл. 4.3 от договора неустойка в размер на 1000 лв.,
представляваща частичен иск от общо дължима сума в размер на 56 000 лв. ; 3/иск
по чл. 82 от ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД за присъждане
на обезщетение за причинени неимуществени вреди от виновното неизпълнение на
договора в размер на 1000 лв., представляваща частичен иск от общо дължима сума
в размер на 10 000 лв.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният
съд проверява правилността на първоинстанционното
решение само в рамките на релевираните оплаква-ния, а служебно следва да ограничи проверката си
само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императив-ните норми на материалния закон (т. 1 на
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. №
1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо. Жалбата
е частич-но основателна по следните съображения:
Безспорно е по делото, че е
налице сключен между страните по делото на 29.08.2016 г. предварителен договор
за покупко – продажба на недвижим имот, по силата на
който ответникът Х. е обещал да продаде на ищцата Я. описания в чл. 1 от
договора имот, представ-ляващ ½ идеална част
от ПИ ХІV – 302 с площ 1 045 кв. м.ведно с построените в него масивна
едноетажна сграда с предназначение търговски обект – заведение за бързо
обслужване, бистро и магазин за хранителни стоки със застроена площ 100 кв. м., находящ
се в кв. 54 по регулационния план на град Антоново, за сумата от 28 000 лева,
като е уговорено разсрочено плащане, фиксирано в чл. 1 от договора, а именно:
при подписване на договора 13 000 лева по банков път, а остатъкът-до
20.09.2016 г. вноска от 4000 лева, до 01.09.2017 г. вноска от 5000 лева и до
01.09.2018 г. вноска от 6000 лева, като сумите ще бъдат изплащани от купувача
на продавача по банковата сметка на продавача.
По делото е установено едно
единствено плащане на 12.09.2016 година-сума в размер на 6000 лева, като
основание за превода е записано“ доплащане за закупуване на имот“.
Предварителният договор е
прекратен едностранно от ищцата /купувач/ с подаването на исковата молба,
препис от която е връчен на ответника на 08.08.2018
г. /преди уговорената дата за сключване на окончателен договор/.
Първоинстанционният съд е приел, че „осъдителния иск с
правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД – за връщане на сума, получена с оглед на
неосъществено основание от ответника, с която той се е обогатил неоснователно,
следва да се посочи, че неизправната страна, която е нарушила договорните си
задължения по плащане на договорената цена и с това е осуетила сключването на
окончателния договор, който е всъщност основанието за направените плащания,
няма основание да иска връщане на платеното, както и няма основание да иска
разваляне на договора. Този извод е в съответствие с договорката на страните по
чл. 4.4., според която при виновно неизпълнение на
задълженията на купувача по чл. 3.2 от този договор/отказ от сделката/,
получената предплата/задатъка/остава в полза на
продавача/ЗЗД/чл. 93/, като купувачът се задължава да му възстанови и всички
виновно причинени вреди и загуби, доколкото те са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението на този договор. Следователно при така установените
факти обещателят също би могъл да упражни правото си по чл. 4.4 от договора.“,
като е отхвърлил иска като неоснователен.
Видно е от
исковата молба, че претенцията на ищцата за сумата 19000 лв., се обосновава с обстоятелството,
че сумите са изплатени по едностранно разваления от нейна страна договор. Сумата
се формира от сбора на 13000 лв., които съгласно чл.5.2 от Договора са „задатък“ по договора, дължим при подписването му и сумата
6 000 лв., които са заплатени месец по-късно в изпълнение на договореното
разсрочено плащане.
Настоящият
състав на съда намира, че е налице третата хипотеза, уредена в чл. 55, ал.1 ЗЗД, т.е. предявен
е иск за връщане на даденото, в изпълнение на договора, при
отпаднало основание.
Характерното в този случай е, че към
момента на даването основанието съществува, т. е. между страните е налице валидно правоотношение, въз основа на
което се извършва престирането и което оправдава имущественото разместване, но впоследствие това правоотношение отпада с обратна сила по причини
от различно естество. Отпадането на правното основание може да се дължи
на разваляне на договора, било
то извънсъдебно, или съдебно, на
унищожаване на договора, на настъпване
на прекратително условие. Предпоставка за връщане на получената престация
е липсата на основание за нейното
задържане, като при предявяване на този иск
ответната страна не би могла
да релевира правоизключващо възражение по чл. 83,
ал. 1, предл.2 ЗЗД за освобождаване от отговорност поради вина на
кредитора за неизпълнението на договора. Вината на страните би имала значение
за развалянето на договора или
при търсене на обезщетение за вреди от
неизпълнението по чл. 82 ЗЗД, но
не и при предявен иск за
връщане на полученото на отпаднало
основание, което вземане няма договорен
характер.
Предвид
горното, обжалваното решение на районния съд, В ЧАСТТА МУ в която е отхвърлен
предявеният от А.Х.Я. *** с ЕГН – ********** против Х.Х.Х. *** с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 55,
ал. 1 предл. ІІ-ро от
Закона за задълженията и договорите за връщане на платена по предварителен
договор от 29.08.2016 г. сума в размер на 19 000 лева, само ДО РАЗМЕР НА
6 000 лв. следва да бъде отменено, като бъде осъден Х.Х.Х.
*** с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на А.Х.Я. *** с ЕГН –
********** сумата 6 000 лв. / шест хиляди лева/, на осн.
чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД.
По отношение
на исковете по чл. 92 от ЗЗД за присъждане на предвидената в чл. 4.3 от
договора неустойка в размер на 1000 лв., представляваща частичен иск от общо
дължима сума в размер на 56 000 лв. и иск по чл. 82 от ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди от виновното неизпъл-нение на
договора в размер на 1000 лв., представляваща частичен иск от общо дължима сума
в размер на 10 000 лв., основното оплакване в жалбата е, че изводът на съда „за
недобросъвестност на ищцата, изразяваща се в неизвършване на проверка в
службата по вписванията за наличие на тежести върху имота“ е неправилен и
необоснован. Счита, че ответникът е проявил недобросъвестност като не е съобщил
преди подписване на предварителния договор за наличието на тежести върху имота.
По този начин не е изпълнил задължението си да представи документи, доказващи
по безспорен начин продаваемостта на имота, което
обуславя основателността на исковете.
Настоящият
състав намира, че първоинстанционното решение, в тази
му част, не е постановено в нарушение на императивни материалноправни
норми, то е правилно и следва да бъде потвърдено, като въззивният
съд препраща към подробните мотиви на първоинстанционния
съд съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с
разпоредбата на чл. 272 ГПК. Мотивите на първоинстанционното
решение по същество съдържат отговор на релевираните
от въззивника възражения, цитирана е обилна съдебна
практика.
Ето защо в тази му част решението е постановено в
съответствие със закона и на осн. чл.271, ал.1 от ГПК
следва да бъде потвърдено.
По разноските: Ищцата въззивник
е направила разноски в размер на 3290 лв./2860 лв. в първата инстанция и 430
лв. за настоящата инстанция/, въззиваемият ответник е
направил разноски в размер на 600 лв. в първата инстанция. С оглед изхода на
делото-уважаване на единия от исковете в размер на 6 000 лв. и отхвърляне
на исковете до размер на 15 000 лв., на ищцата се дължат разноски в размер
на 940 лв., а на ответника в размер на 428,57 лв., поради което ответникът
следва да заплати на ищцата разноски в размер на 511.43 лв. Ето защо решението,
в частта му за разноските, следва де отмени, като се присъдят в полза на ищцата
разноски в размер на 511.43 лв.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение
№ 43/03.05.2019г.,
постановено по гр. дело № 395/2018г. по описа на Районен съд - гр. Омуртаг, В
ЧАСТТА му, в която е отхвърлен предявеният от А.Х.Я. *** с ЕГН – ********** против Х.Х.Х. *** с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 55,
ал. 1 предл. ІІ-ро от
Закона за задълженията и договорите за връщане на платена по предварителен
договор от 29.08.2016 г. сума в размер на 19 000 лева, само ДО РАЗМЕР НА
6 000 лв., като вместо него постановява
ОСЪЖДА Х.Х.Х. *** с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на А.Х.Я. *** с ЕГН – ********** сумата
6 000 лв. / шест хиляди лева/, на осн. чл.55,
ал.1, предл. трето от ЗЗД.
ОТМЕНЯ решение № 43/03.05.2019г., постановено по гр. дело № 395/2018г. по описа
на Районен съд - гр. Омуртаг, В ЧАСТТА му, в която е осъдена А.Х.Я. *** с ЕГН – **********
ДА ЗАПЛАТИ на Х.Х.Х. *** с ЕГН **********, сумата в размер на 600/шестстотин/лева,
представляваща направени от последния разноски по делото, като
ОСЪЖДА Х.Х.Х. *** с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА А.Х.Я. *** с ЕГН – ********** сумата в размер
на 511,63, представляваща направени
от последната разноски
по делото.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 43/03.05.2019г.,
постановено по гр. дело № 395/2018г. по описа на Районен съд - гр. Омуртаг, В
ОСТАНАЛАТА му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му при
условията на чл.280, ал.1 и 2 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.