Р Е Ш Е Н И Е №
от 22.04.2020 година,
град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико Търново, седемнадесети състав на деветнадесети
февруари, две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Анна
Димова
при секретаря М. Тр., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 1988/2019г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД -
град София срещу М.П.К.. Процесуалният представител на дружеството развива
съображения, че на 04.06.2016 година между "Провидент
Файненшъл България" ООД и М.П.П. е сключен Договор за потребителски паричен кредит №
*********, съгласно който дружеството е отпуснало кредит в размер
на 1 000.00 лева, която сума е предоставена на кредитополучателя в брой. С
подписване на договора страните са постигнали съгласие договорната лихва по
кредита за срока на договора да бъде 197.25 лева, която наред с главницата да
бъде върната на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на
19.95 лева - първата, платима на 11.06.2016 година и последната с падеж
31.07.2017 година. Твърди, че с подписването на договора кредитополучателят се
е съгласил да плати такса за оценка на кредитно досие в размер на 50.00 лева,
която е разделена 60 броя равни вноски в размер на 0.83 лева, платими на
падежните дати на погасителните вноски. Посочва, че кредитодателят се е
задължил да предостави на кредитополучателя допълнителна услуга по негово
желание, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по местоживеенето му
и услуга за седмично събиране на вноските по кредита по местоживеенето му,
наричана "Кредит у дома". Таксата, която се е задължил да заплати
кредитополучателят за предоставяне на кредита в брой по местоживеенето му е в
размер на 255.89 лева, която е разделена 60 броя равни вноски в размер на 4.26
лева, платими на падежните дати на погасителните вноски, а таксата за събиране
на погасителните вноски е в размер на 597.08 лева, също разделена 60 броя равни
вноски в размер на 9.96 лева, платими на падежните дати на погасителните
вноски. Ищецът твърди, че кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия
паричен заем, като погасената до момента сума е в размер на 290.03 лева, от
която: сумата в размер на 34.08 лева - такса за услугата "Кредит у
дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене, сумата в размер
на 89.55 лева - такса за услугата "Кредит у дома" за събиране на
кредита по местоживеене, сумата в размер на 6.72 лева - такса за оценка на
досие, сумата в размер на 46.43 лева - договорна лихва и 113.25 лева -
главница. Посочва, че на 01.07.2017 година е сключен Договор за цесия между
"Изи Асет Менджмънт" АД и "Файненшъл
България" ЕООД /с предишно наименование "Провдент
Файненшъл България" ЕООД/, по силата на който
вземането, произтичащо от Договор за
потребителски паричен кредит № *********/04.06.2016 година е прехвърлено на "Изи Асет Менджмънт"
АД. Твърди, че на 01.03.2018г. е подписано Приложение № 1 към Допълнително
споразумение от 01.11.2017 година към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 16.11.2010 година, сключен между "Изи Асет Менджмънт"
АД и "АСВ" ЕАД, по силата на който на последното е прехвърлено
вземането, произтичащо от Договор за
потребителски паричен кредит № *********/04.06.2016 година.
Посочва, че в качеството си на пълномощник на цедента дружеството е направило
опит да уведоми длъжника за извършената цесия в съответствие с чл. 99, ал. 3 ЗЗД, но изпратените до него уведомителни писма от 07.03.2018г. и 14.06.2019г.
са се върнали в цялост като непотърсени. Развива съображения, че ответникът
следва да се счита за уведомен за извършената цесия и с получаването на
исковата молба и приложенията към нея. Твърди, че за вземанията си, които са в
общ размер на 1 956.50 лева, се е снабдител със заповед за изпълнение по
Ч.гр.д. № 1003/2019г. на ВТРС, която е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК. Направено е искане да бъде прието за установено по отношение на М.П.К.,*** сумата в размер
на 886.75 лева - главница по Договор за
потребителски паричен кредит № ********* от 04.06.2016 година; сумата в размер
на 150.82 лева - договорна лихва за периода от 08.08.2016 година до 31.07.2017
година; сумата в размер на 43.28 лева - такса за оценка на досие за периода от
08.08.2016 година до 31.07.2017 година; сумата в размер на 221.81 лева - такса
за услуга "Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя за периода от 08.08.2016 година до 31.07.2017
година; сумата в размер на 507.53 лева - такса за услуга "Кредит у
дома" за събиране на погасителни вноски по местоживеене на
кредитополучателя за периода от 08.08.2016 година до 31.07.2017 година; сумата
в размер на 146.31 лева - обезщетение за забава за периода от 09.08.2016 година
до 02.04.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 02.04.2019 година до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 407 за изпълнение
на парично задължение от 03.04.2019 година по Ч.гр.д. № 1003/2019 година на
ВТРС. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по
делото както в исковото, така и в заповедното производство.
Препис от исковата молба е връчен
редовно на ответника по делото по реда на чл. 44, ал. 1, изр. последно ГПК,
като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
От представения по делото заверен
препис от Договор за потребителски кредит № ********* от 04.06.2016 година /л.
7-9/ се установява, че "Провидент Файненшъл България" ООД - град София е предоставило на
ответника кредит в размер на 1 000.00 лв., като последният се
задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва в размер на 197.25 лева, или 31.82 % годишно, в срок
до 31.07.2017г. на 60 седмични погасителни вноски, всяка от които в размер на
35.01 лева. Страните по договора са уговорили допълнителни такси, които следва
да бъдат заплатени от ответника - в размер на 50.00 лева за "Такса оценка
на досие" и в размер на 852.97 лева - "Такса за услуга Кредит у
дома", дължима за предоставянето на кредита и събирането му по
местоживеенето на кредитополучателя. Посочените такси са включени в погасителните вноски, като по
този начин общият размер на дължимата от ответника сума по кредита е в размер
на 2 100.00 лева. Уговореният между страните Годишният процент на разходите е
48 %, като включва договорената възнаградителната лихва и таксата за оценка на
досие. В чл. 27 от допълнителните разпоредби към договора е
предвидено, че с подписването на същия клиентът потвърждава, че е получил
пълния размер на кредита. В подадената по делото искова молба ищецът признава,
че ответникът е извършил плащане за погасяване на задълженията по кредита в
размер на 290.03 лева.
По делото са приложени и заверени
копия на Формуляр за кандидатстване за кредит от 04.06.2016 година и Стандартен
европейски формуляр от същата дата /л. 10-16/, въз основа на които е сключен
Договор за потребителски кредит № ********* от 04.06.2016 година.
От Договор за цесия и заместване
в дълг от 01.07.2017г. /л. 107-110/ се установява, че кредитодателят се е
съгласил да прехвърли на "Изи Асет Менджмънт" АД всички
главни и акцесорни, настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от договори за
паричен заем, описани в Приложение № 1. С писмено потвърждение по смисъла на
чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 24 и 111/ цедентът е потвърдил, че изброените в същото
вземания са прехвърлени на цесионера, включително вземането на "Файненъл България" ЕООД към ответника, като са
посочени номерът на договора за кредит, ЕГН и трите имена на кредитополучателя,
датата на усвояване и остатъкът от отпуснатата главница. Приложени са и три
пълномощни във връзка с цесията /л. 112-115/.
С Рамков Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 година /л. 17 - 20/ "Изи
Асет Мениджмънт" АД се е съгласило да прехвърли
на ищеца по делото ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от договори за
потребителски кредит, сключени с физически лица, които вземания ще се
индивидуализират в Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от договора за
цесия. С Допълнително споразумение към рамковия договор от 01.11.2017 година
/л. 21-22/ страните са се съгласили да бъде разширен предметът на договора и в
него да бъдат включени и вземанията, произтичащи от договори за потребителски
кредит, сключени от "Файненшъл България"
ЕООД, с предишно наименование "Провидент Файненшъл България" ООД с физически лица, които "Изи Асет Мениджмънт" АД е
придобило по силата на Договор за цесия от 01.07.2017 година.
От представеното по делото
заверено копие от извлечение от Приложение
№ 1 от 01.03.2018г. /л. 27-29/ се установява, че "Изи
Асет Мениджмънт" АД е цедирало на ищеца
вземането си към ответника по процесния договор за потребителски кредит, като
са посочени номерът на договора за кредит, ЕГН и трите имена на
кредитополучателя, датата ма договора, главницата и др. С писмено потвърждение
по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 23/ цедентът е потвърдил, че
индивидуализираните в Приложение № 1 от 01.03.2018г. вземания са прехвърлени на
цесионера. Ищецът, в качеството си на пълномощник на цедента и по двата
договора за цесия /л. 30 и 31/ е изпратил до ответника две уведомителни писма от
07.03.2018г. и от 14.06.2019г. за извършените прехвърляния на задълженията му
по процесния договор за кредит. Видно от приложените по делото известие за
доставяне /л. 34 и 35/ и обратна разписка към товарителница /л. 38/ пратките са
върнати като непотърсени. Препис от уведомителните писма и посочените по - горе
пълномощни са връчени на ответника, ведно със съобщението по чл. 131 ГПК, при
условията на чл. 44, ал. 1, изр. последно ГПК.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 1003 по описа на
Районен съд - Велико Търново за 2019 година се установява, че във връзка с
подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 03.04.2019
година е издадена Заповед № 407 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника
М.П.К. за сумата в размер на 886.75 лв. -
главница; 150.82 лв. - договорна лихва за периода от 08.08.2016г. до
31.07.2017г.; 43.28
лв. - такса за оценка на досие за периода от 08.08.2016г. до
31.07.2017г.;
221.81 лв. - такса услуга „Кредит у дома” за периода от 08.08.2016г. до
31.07.2017г.; 507.53 лв. - такса услуга „Кредит у дома” за периода 15.08.2016
г. до 31.07.2017 г.; 146.31 лв. - обезщетение за забава, считано от
09.08.2016г. до 02.04.2019г., представляващи задължение по
Договор за потребителски кредит № *********/04.06.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението /02.04.2019 г./ до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата 89.13 лв.,
представляваща направени по делото разноски. Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника, при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за
вземането си.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване
вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.
От материалите по делото се установява,
че действително в Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, респективно
– издадената въз основа на него Заповед за изпълнение, както и в исковата молба
е посочено, че са срещу лицето М.П.К., с ЕГН ********** ***. Приложението към
исковата молба документи обаче касаят лицето М.П.П., с ЕГН **********, като по
този начин е посочен ответника и в обстоятелствената част на исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗГР - ЕГН е уникален номер, чрез който
физическите лица се определят еднозначно. Всички останали основни данни,
визирани в чл. 8 ал. 1 ЗГР, които по смисъла на чл. 1, ал. 3 ЗГР отличават едно
лице от друго, не дават възможност недвусмислено да се определи кое физическо
лице касаят. Единствено ЕГН като уникален номер, чрез който физическите лица се
определят еднозначно, обективно е невъзможно да съвпада. В случая по делото
макар в Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, респективно –
издадената въз основа на него Заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 1003/2019г. на
ВТРС, както и в исковата молба да е посочено различно фамилно име на длъжника,
съответно - ответника, същите касаят ответника М.П.П., доколкото единният
граждански номер на лицето, посочен в двете производства и в приложения по
делото Договор за потребителски кредит, съвпада и в случая се касае за
техническа грешка.
Предмет на установителния иск по
чл. 422 ГПК е установяване съществуването на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение на посоченото в нея основание. В този смисъл, за да бъде
уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и главно
доказване ищецът да установи наличието на валидно облигационно отношение между
кредитодателя и кредитополучателя по договора за потребителски кредит,
усвояването на кредита от ответника, настъпила изискуемост на вземанията по
кредита, размера на претендираните отделни вземания, прехвърлянето на
вземанията по кредита от една страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и съответно на ищеца с договори за цесия, за които
ответникът е надлежно уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършеното
прехвърляне на вземанията.
В случая по делото кредитодателят по договора за потребителски кредит с
ответника е прехвърлил по реда на чл. 99 ЗЗД вземанията си по нега на „Изи Асет Мениджмънт“ АД въз
основа на Договор за цесия 01.07.2017 година, а на основание Допълнително
споразумение от 01.11.2017 година към рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. и Приложение № 1 от 01.03.2018г. към него,
в което цедираното вземане е индивидуализирано по
обем и обхват, а „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е прехвърлило на ищцовото дружество, по реда на чл. 99 ЗЗД,
вземанията си по Договор за потребителски кредит № ********* от 04.06.2016 година,
сключен с М.П.П.. За да породи действие договорът за цесия е достатъчно
постигането на съгласие между стария и новия кредитор и от този момент страните
по договора са валидно обвързани от него, като цесионерът
се явява носител на придобитите имуществени права. За да има действие спрямо
длъжника не е необходимо нито той да участва в договора, нито да го приеме, а е
необходимо единствено същият да бъде уведомен от предишния кредитор за прехвърлянето
– чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Целта на уведомяването е длъжникът да бъде
обвързан с договора за прехвърляне на вземането, като същевременно последният
да бъде защитен от ненадлежно изпълнение на задължението си. Изискването,
въведено в чл. 99, ал. 3 ЗЗД е длъжникът да бъде уведомен за прехвърлянето, но
не и как да стане това, т.е. липсва забрана съобщението за цесията да бъде
извършено от новия кредитор - цесионера въз снова на изрично пълномощно от
цедента /Решение № 137 от 02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ІІІ г.о. на
ВКС/. В случая по делото от приложените по делото доказателствата безспорно се
установява, че ищецът е упълномощен от „Изи Асет Менджмънт“ АД и
преупълномощен от последния въз основа на пълномощно от „Файненшъл
България“ ЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД, да уведоми ответника за извършените
прехвърляния на процесното вземане. Действително липсват доказателства длъжникът
да е уведомен за извършените прехвърляния на вземанията преди образуване на делото,
тъй като видно от изпратените до последния съобщения, същите са се върнали като
непотърсени, но към исковата молба са приложени уведомителните писма по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД, изходящи от ищеца, както и заверени преписи от посочените по-горе
пълномощни. Константа е практика на съдилищата, че с достигане на същите до
длъжника в процедурата по чл. 131 ГПК е налице надлежно съобщаване на цесията
по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и последната поражда действие по отношение на
него съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, което обстоятелство следва да бъде съобразено
като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и Решение № 3 от 16.04.2014г. по
т.д. № 1711/2013г. на II т.о. на ВКС. Ето защо настоящият съдебен състав
приема, че ответникът е уведомен за извършените прехвърляния на вземането с
връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, въпреки че това е
станало по реда на чл. 44, ал. 1, изр. последно ГПК и към момента на приключване
на съдебното дирене в настоящата инстанция ищецът е титуляр на вземанията по
договора за потребителски кредит, сключен с М.П.П.. Както бе посочено по-горе
за уведомяването на длъжника законът не изисква спазването на особена форма и
нарочен ред за връчване на съобщенията до него. В хода на висящ исков процес
връчването на съобщения до ответника се извършва по разписаните в чл. 37 и сл. ГПК правила. В случая по делото ответникът е отказал да получи исковата молба и
приложенията към нея, което не засяга редовността на уведомяването и сам се е
лишил от възможността да се запознае със съдържанието му. В този смил е и Решение
№ 198 от 18.01.2019г. по гр. д. № 193/2018г. на I т.о. на ВКС.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява съществуването
на валидно заемно правоотношение по силата на договор за потребителски кредит
по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. Кредитодателят е бил изправна страна по
договора, тъй като е изпълнил задължението си да предостави на ответника сумата
в размер на 1 000.00 лв., което обстоятелство последният е потвърдил с
подписването на самия договор. Това от своя страна е породило задължението му
да върне заетата сума, заедно с уговорената договорна възнаградителна лихва в
размер на 197.25 лв. или общо сумата в размер на 1 197.25 лв. на 60 равни
месечни вноски, всяка от които в размер на 19.95 лева. С исковата молба ищецът
е признал, че ответникът е платил по кредита сумата в размер на 290.03
лева.
По аргумент от § 13, т. 12, във
връзка с т. 1 от ДР на ЗЗП претендираните в настоящото производство вземания
произтичат от договор, сключен с потребител, поради което и предвид
разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК /Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019г./ съдът следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с
потребител. Освен това трайна и постоянна е и съдебната практика, съгласно
която съдът следи служебно за нищожни договорни клаузи, дори при липсата на
възражение и следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена
норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице
неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които
охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради
изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В
подобен смисъл са ТР № 1/15.6.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.8.2015
г. по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о. на ВКС, Решение № 229/21.1.2013 г. по
т.д. № 1050/2011 г. на II т.о на ВКС и др. В тази връзка настоящият съдебен
състав намира, че вземанията за такса „Оценка на досие“, както и за такса
„Кредит у дома“ се основават на неравноправни клаузи, респективно - на такива,
които противоречат на закона и/или добрите нрави. Нито от твърденията на ищеца,
нито от договора за потребителски кредит може да се изведе конкретното
съдържанието на такса „Оценка на досие“. Липсва разграничение между дейността
по стандартното разглеждане на документи във връзка с отпускането на кредит и „оценката
на досие“, за което се предвижда допълнителна такса. Задължаването на длъжника
да заплати допълнителна, по–високата
такса за това, без да е ясно срещу тази цена какви са конкретните задълженията
на кредитора, различни от обикновените, изключва възможността за проверката
дали те са изпълнени от една страна, а от друга - води до липсата на
еквивалентност между правата и задълженията на двете страни по отношение на
тази такса. По тези съображения, изхождайки от общото правило на чл. 143, ал. 1
ЗЗП, уговорката за дължимост на подобна такса представлява неравноправна клауза,
тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между насрещните страни по договора. Отделно от това уговарянето
на такава такса е в пряко противоречие със закона /арг.
чл. 10а, ал. 2 ЗПК/, доколкото заемателят не следва да заплаща такси за
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Безспорно
дейностите по разглеждане на документите за отпускане на кредит и оценка на
неговата платежоспособност са част от процеса на усвояването и управлението му
и такса за тази дейност не следва да се дължи. По отношение на таксата „Кредит
у дома“ следва да се има предвид, че стойността на последната не е включена при
изчисляването на годишния процент на разходите по отпуснатия кредит, а съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК подобна такса е част от ГПР. В случая по
делото при вземане предвид на такса при изчисляването на ГПР се стига до ГПР,
който надвишава законната лихва повече от пет пъти, респективно – води до нарушение и заобикаляне на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК. В този смисъл, настоящият съдебен състав приема, че макар и
формално да е наречена „такса Кредит у дома”, на практика уговорената с
договора за потребителски кредит сума в размер на 852.97 лева представлява
възнаграждение по договора, което е над допустимия законов размер.
Установеното по делото
противоречие на клаузите за такса „Оценка на досие“ и такса „Кредит у дома“ със
закона и добрите нрави прави същите нищожни, като съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД в
тази си част договорът не е породил действие и за заемателя не е възникнало
задължение за заплащане на сумите по тях. В останалата си част договорът е
породил действие и за заемателя е възникнало задължение за връщане на дадената
му в заем сума, ведно с възнаградителната лихва. С исковата молба ищецът е
признал неизгоден за себе си факт, а именно че ответникът е заплатил по кредита
сумата в размер на 290.03 лева, като не се установява при внасянето й да е
посочено кое свое задължение погасява ответникът. Доколкото съдът приема за
нищожни клаузите за посочените по-горе такси, същите не трябва да бъдат
включвани в стойността на дължимата месечна вноска, която следва да бъде в
размер на 19.95 лева, от която 16.67 лева – главница и 3.28 лева –
възнаградителна лихва. Следователно със заплащане на сумата от 290.03 лева
ответникът е погасил изцяло 14 погасителни вноски всяка от по 19.95 лева или общо
в размер на 279.30 и отчасти 15-та погасителна вноска в размер на 10.73 лева, с
която по аргумент от разпоредбата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 ЗЗД и предвид липсата на уговорена
между страните поредност при погасяване на
задълженията, се погасява част от главницата. В
този смисъл с извършените плащания ответникът е погасил сумата в размер на
244.11 лева – главница /14 пълни вноски и една частична в размер на 10.73
лева/, както и сумата в размер на 45.92 лева – възнаградителна лихва. Следва да
се има предвид, че разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД не намира приложение по
отношение на мораторната лихва и предвид частичното погасяване на задължението
за главница в размер на 244.11 лева, лихвата за забава върху главницата за
периода от 09.08.2016 година до 02.04.2019 година възлиза в размер на 203.03
лева, но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, следва да бъде
съобразена посочена в исковата молба сума в размер на 146.31 лева.
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявените по делото
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК се явяват основателни и доказани
за сумата от 755.89 лева, представляваща остатък от дължимата главница по Договор
за потребителски кредит № ********* от 04.06.2016 година, за сумата в размер на
150.82 лева /предвид диспозитивното начало в гражданския процес и с оглед
претендираната с исковата молба сума/ – договорна лихва за периода от
08.08.2016 година до 31.07.2017 година, сумата в размер на 146.31 лева –
мораторна лихва за периода от 09.08.2016 година до 02.04.2019 година, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2019
година до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 407 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.04.2019 година по Ч.гр.д.
№ 1003/2019г. по описа на Районен съд - Велико Търново. В останалата част - над
уважените размери, предявените по делото искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за сумата в размер на 130.86 лева –
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ********* от
04.06.2016 година, за сумата в размер на 43.28 лева – представляваща такса
„Оценка на досие“, за сумата в размер на 221.81 лева – представляваща такса
„Кредит у дима“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя за периода от 08.08.2016 година до 31.07.2017 година, както и
за сумата в размер на 507.53 лева - представляваща такса „Кредит у дима“ за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за
периода от 15.08.2016 година до 31.07.2017 година, се явяват неоснователни,
поради което и като такива следва да бъдат отхвърлени в тези им части.
При този изход на делото
претенцията на ищеца за присъждане на разноски, както в исковото, така и в
заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.
дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява частично основателна. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на разноски за държавна такса в
размер на 260.87 лева, като същевременно дружеството е представлявано от
юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП му се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева,
определено от съда в размер на минималния такъв, предвиден в разпоредбата на
чл. 25, ал. 1 НЗПП, тъй като процесуалният представител на ищеца е изготвил и
подал единствено писмени молби по делото. По правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно с
уважената част на исковете в размер на 194.23 лева, респективно - за
заповедното производство дължи заплащането на разноски в размер на 47.97 лева.
Водим от горното,
Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.П. ***, с ЕГН **********, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, с ЕИК ********* СУМАТА
в размер на 755.89 лева /седемстотин петдесет и пет лева и осемдесет и
девет стотинки/ - главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за
потребителски кредит № ********* от 04.06.2016 година,
СУМАТА в размер на 150.82
лева /сто и петдесет лева и осемдесет и две стотинки/ - договорна лихва върху
главницата за периода от 08.08.2016 година до 31.07.2017 година, СУМАТА в размер на 146.31 лева /сто
четиридесет и шест лева и тридесет и една стотинки/ - представляваща
обезщетение за забава за периода от 09.08.2016 година до 02.04.2019 година, ведно
със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.04.2019
година до окончателното изплащане на задължението, за които суми
е издадена Заповед № 407 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.04.2019
година по Ч.гр.д. № 1003/2019г. по описа на Районен съд - Велико Търново.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, с ЕИК ********* срещу М.П. ***, с ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД в останалата им част, над уважените размери
- ЗА СУМАТА в размер на 130.86 лева
/сто и тридесет лева и осемдесет и шест стотинки/– представляваща главница по Договор
за потребителски кредит № ********* от 04.06.2016 година, ЗА СУМАТА в размер на 43.28 лева /четиридесет и три лева двадесет и
осем стотинки/ – представляваща такса „Оценка на досие“, ЗА СУМАТА в размер на 221.81 лева /двеста двадесет и един лева и
осемдесет и една стотинки/ – представляваща такса „Кредит у дима“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода
от 08.08.2016 година до 31.07.2017 година, както и ЗА СУМАТА в размер на 507.53 лева /петстотин и седем лева и
петдесет и три стотинки/ - представляваща такса „Кредит у дима“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от
15.08.2016 година до 31.07.2017 година, за които суми е издадена Заповед № 407
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.04.2019 година по
Ч.гр.д. № 1003/2019г. по описа на Районен съд - Велико Търново, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М.П. ***, с ЕГН ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, с ЕИК ********* сумата в размер на 194.23 лева /сто деветдесет и четири лева и двадесет и
три стотинки/, представляваща направените от дружеството в исковото
производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част на исковете, както и сумата в размер на 47.97 лева /четиридесет
и седем лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща направените от
дружеството в заповедното производство съдебни разноски, съразмерно с уважената
част от исковете.
Препис от
решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело № 1003
по описа на Районен съд - Велико Търново за 2019 година.
Препис от решението
да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: