Решение по дело №1452/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 600
Дата: 9 юни 2020 г. (в сила от 30 юни 2020 г.)
Съдия: Петя Кръстева Георгиева
Дело: 20202120201452
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 600,   09.06.2020г.,  гр. Бургас

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

     Бургаският районен съд, осми наказателен състав,

на втори юни,  две хиляди и двадесета година,

в публично заседание в следния състав:

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ  Г.

Секретар: Златка Калоянова

Прокурор:…………………….

като разгледа докладваното от съдия Г. наказателно административен

характер дело № 1452 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

    Производството е образувано по повод жалбата на ”А.п.”ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.****, против наказателно постановление № 02-0002852/12.03.2020г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ. Иска се отмяна на обжалваното наказателното постановление, като се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост. При условията на алтернативност се иска изменение на постановлението, чрез намаляване размера на наложената имуществена санкция.

     Жалбата е депозирана в преклузивния срок за обжалване от надлежно легитимирана страна и е допустима.

     Като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното:

     На 17.12.2019г. при извършена проверка на място на строителен обект „Сграден фонд за Позитронно-емисионен томограф и Брахитерапия към „КОЦ Бургас“ЕООД“, находящ се в УПИ XV, кв.135-Б по плана на ЦГЧ-Бургас,, изпълняван от „А.п.“ ЕООД, ЕИК **** в качеството му на подизпълнител и при проверка по документи на 30.12.2019г. и 07.01.2020г. в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Бургас е установено, че на 17.12.2019г. в 08:00 часа Р.Т.В. ЕГН ********** е допуснат да извършва  трудова дейност като „работник строителство“ при подготовка на последна плоча за изравнителна замазка на горепосочения обект. При извършената проверка по документи са изискани трудов договор, справка за подадено уведомление до ТД на НАП по чл.62, ал.5 от КТ и други документи, касаещи трудовото правоотношение на лицето Р.Т.В. ЕГН ********** с „А.п.“ ЕООД. До приключване на проверката писмен трудов договор между Р.Т.В. ЕГН ********** с „А.п.“ ЕООД  не е бил представен.

     Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка, приложен към административнанаказателната преписка.

     На 07.01.2020г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.62, ал.1 от КТ вр. чл.1, ал.2 от КТ, за това че жалбоподателят, като работодател не е уредил като трудови правоотношения, отношенията по предоставяне на работна сила, като не сключил трудов договор в писмена форма с лицето Р.Т.В., ЕГН **********.

  Актът е съставен в съответствие с формалните законови изисквания. При съставянето му законният представител на дружеството не е вписал възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН са депозирани писмени възражения по акта.

   При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление, водещи до порочност или нарушаване правото на защита на жалбоподателя в хода на административнонаказателното производство.

   Сезиран с преписката по акта административнонаказващият орган е приел, че нарушението е установено от фактическа и правна страна и на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

   Изложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите К.Г. и П.Е., както и от приложените по делото писмени доказателства, в т.ч. протокола за извършена проверка, който е официален документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК, договора за изпълнение на строително-монтажни дейности от 31.07.2019г. между „Заводски строежи – ПС-Пазарджик“ ЕАД и „А.п.“ ЕООД и приложените към преписката писмени обяснения Д.М., А.А., А.М. и К.С.. Свидетелите Г. и Е. са преки свидетели очевидци на нарушението. От показанията им безспорно се установява, че при проверка на обекта лицето Р.Т.В., ЕГН ********** е бил допуснат да извършва трудова дейност като при подготовка на последна плоча за изравнителна замазка. Същият е работил на процесния обект с още три лица, за които впоследствие са сключени трудови договори, видно от представените по делото уведомления. Коментираните доказателства са обективни, непротиворечиви, взаимнодопълващи се, поради което съдът кредитира изцяло тяхната доказателствена стойност.

     Безспорно се установи, че жалбоподателят в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето                                                                                                                                                                                                                                                                                                           Р.Т.В. в нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. По този начин дружеството е осъществило състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността му, което е формално, на просто извършване и се счита довършено в момента, в който работникът е започнал фактически да изпълнява трудовите си задължения, без подписан трудов договор с работодателя.

  Съгласно чл.414, ал.3 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или  ал.2 от КТ се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева, за всяко отделно нарушение. Отговорността на жалбоподателя в качеството му на работодател е обективна, като в случая основателно е била ангажирана. Не са налице основанията за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като се има предвид особените обществени отношения, които нарушението засяга. Същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, поради което не представлява маловажен случай. Размерът на наложеното административно наказание е определен към предвидения в закона минимум, но по мнение на съда е неоснователно завишен. Нарушението е извършено за първи път, а непосредствено след установяването му с лицето е сключен трудов договор. В този случай превенцията на административните наказания би могла да бъде постигната с налагане на по-ниска имуществена санкция, определена в размер на минимума от 1500 лева, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено.

   Предвид изрично направеното искане, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на административнонаказващия орган следва да бъде присъдено юристконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, чийто размер бе определен от съда съобразявайки правна сложност и разглеждането на делото в едно съдебно заседание.

    Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

                                                 Р Е Ш И:

      ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-0002852/12.03.2020г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ на ”А.п.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.***** е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ, като намалява размера на наложената имуществена санкция от 5000 /пет хиляди/ на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

     ОСЪЖДА ”А.п.”ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.***** да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 80 /осемдесет/ лева.

 

   Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. 

                                                                         

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/

 

Вярно с оригинала!

С.П.