№ 33
гр. Габрово , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в публично заседание на
тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Полина Пенкова
Галина Косева
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
в присъствието на прокурора Людмила Христова Рачева (ОП-Габрово)
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20214200600116 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по протест на прокурор от Районна
прокуратура – Габрово, ТО – Дряново, срещу присъда № 4 от 05.04.2021 г. по НОХД
№ 41/2021 г. по описа на Районен съд – Дряново.
С атакуваната присъда състав на Районен съд – Дряново е признал подсъдимия
СТ. В. К. от с. Ц., общ. Дряново за невинен в това, че на 23.02.2021 г., около 18,00 ч. в
гр. Дряново на ул. „Д.“, причинил лека телесна повреда на полицейски орган - младши
автоконтрольор при РУ - Дряново - И.И., при или по повод изпълнение на службата
му, като предприел движение напред и ускорил управляваното от него МПС -
мотоциклет „М.“ с рег. № **, с което повлякъл и съборил на пътното платно мл.
автоконтрольор И.И., в резултат на което И. получил следните увреждания: охлузвания
на лакътя на дясната ръка и коляното на десния крак, малки охлузвания и охлузна рана
от вътрешната страна на китката на дясната ръка и в основата на дясната длан с оток и
болезненост на меките тъкани в същата област, болезненост на десния хълбок, болки в
прасеца на дясната подбедрица, довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което и на
основание чл. 304 от НПК го оправдал по така повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 131 ал. 2 предл. 4-то т. 3 във вр. с чл. 130 ал. 1 от НК.
Съдът се е произнесъл за вещественото доказателство – 1 брой панталон,
1
синьо-сив на цвят със светлоотразителни ленти на крачолите, намиращ се на
съхранение в Районен съд – Дряново, като е постановил, след влизане на присъдата в
сила, да се върне на собственика И.П. И. от гр. Габрово.
На основание чл. 190, ал. 1 НПК направените разноски по делото са оставени в
тежест на Държавата.
В законния срок присъдата е протестирана с искане да бъде отменена и да се
постанови нова присъда, с която подсъдимият С.К. да бъде признат за виновен и
осъден за престъплението, за което е предаден на съд.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав прокурорът заявява, че не
поддържа протеста. По съществото на делото заявява, че подсъдимият правилно е бил
оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 131, ал. 2 предл. 4-то, т. 3, във вр. с чл.
130, ал. 1 от НК. Намира, че районният съд е следвало да постанови осъдителна
присъда по друг състав на НК, а именно по чл. 270 от НК, тъй като това престъпление
е по-леко наказуемо от повдигнатото и всички обстоятелства, обуславящи обективния
и субективния му състав са изложени в обвинителния акт. Счита, че
преквалификацията на деятелността не е възможно да се извърши във въззивното
производство, още повече, че в протеста липсва такова искане, поради което присъдата
следва да се потвърди.
Подсъдимият С.К. се явява в проведеното пред тази съдебна инстанция
заседание. Лично и чрез договорния си защитник адв. Г.Н. от АК – Габрово оспорва
протеста. По съществото на делото защитникът излага съображения за правилност на
присъдата, като счита, че същата следва да се потвърди. При упражняване на правото
си последна дума подсъдимият прави искане за потвърждаване на присъдата.
Настоящият състав на въззивния съд разгледа протеста с изложените в него
доводи, взе предвид становищата на страните в процеса и извърши цялостна служебна
проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК.
Въззивният съд намира, че присъдата на контролираната съдебна инстанция е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която безспорно се установява въз
основа на доказателствата, събрани и проверени по време на съдебното следствие.
Първоинстанционният съд е анализирал доказателствената съвкупност и мотивирано е
направил своите фактически изводи. След като прецени всички доказателства по
делото, настоящият съдебен състав не намери основания за промяна на фактическата
обстановка, която е следната:
Към м. февруари 2021 г. подсъдимият С.К. бил правоспособен водач на МПС за
категории „В“ и „АМ“.
2
На 23.02.2021 г., около 17.00 ч., подсъдимият К. управлявал собствения си
мотоциклет марка „М.“ с рег. № ** по пътя от с. Г. към гр. Дряново. По същото време
автопатрулен екип от РУ - Дряново в състав свидетелите И.И. - младши
автоконтрольор, и А.К. извършвали обход в района на местността „Манга“ и отбили в
дясно на пътното платно в посока с. Г.. Видели идващия срещу тях мотоциклет,
управляван от подсъдимия, който след като ги забелязал ускорил скоростта си на
движение. Това поведение се сторило съмнително на свидетелите и те го последвали
със служебния автомобил в посока гр. Дряново. При навлизането си в кв. „Изгрев“ в
гр. Дряново мотоциклетистът не намалил скоростта си на движение, продължил по
ПП-5 в посока гр. Габрово, завил наляво към аптека „Марешки“, после надясно към
сградата на кабелна телевизия „Боряна“ на ул. „Шипка“. През цялото време бил
следван от полицейския автомобил, който се движел на около 50-100 м. зад него, без
включен звуков и светлинен сигнал. След като мотоциклетистът навлязъл по главната
улица „Шипка“, по която по това време на деня имало доста пешеходци и автомобили,
полицейските служители преценили, че движението на мотоциклетиста, както и това
на служебния автомобил, чиито километраж показвал скорост от около 100 км./ч., крие
опасност за другите участници в движението, поради което в района на часовниковата
кула включили звуков и светлинен сигнал. Мотоциклетистът не намалил скоростта,
продължил по ул. „Шипка“, навлязъл в кръговото кръстовище на пл. „Боев яз“,
откъдето продължил надолу по ул. „Досьо Стойнов“, като намалил скоростта си на
движение. Малко след това бил застигнат и изпреварен от полицейския автомобил,
управляван от св. И.И.. След като полицейският автомобил се изравнил с мотоциклета,
св. К., който бил на предната дясна седалка, подал през прозореца сигнал за спиране
със стоп палка, като посочил на водача да отбие в дясно на пътното платно.
Мотоциклетистът спрял на указаното място, без да гаси двигателя. Полицейският
автомобил спрял в страни и малко пред него, леко косо, като предната част на
превозното средство била насочена към тротоара пред мотоциклета. След спирането
св. К. излязъл от полицейската кола и застанал странично до предната гума на
мотоциклета. По същото време св. И.И. слязъл от шофьорското място, заобиколил
автомобила в задната част и застанал в ляво на мотоциклетиста, който се обърнал към
него и двамата били лице в лице. Подсъдимият бил с каска с прозрачно предпазно
стъкло, като св. И. възприел чертите на лицето му. Св. И. му разпоредил да изгаси
мотора и да представи документите си за проверка, след което подсъдимият му казал
“За какво са ти документите“, подал газ и потеглил надолу по улицата. В опит да го
спре посоченият полицейски служител посегнал да го хване за ръката, но не успял,
след което се хванал за задната част на мотоциклета. Държейки се за мотоциклета, св.
И. в изправено положение тичал заедно и зад него няколко метра надолу по улицата.
Тъй като скоростта на мотоциклета се увеличавала, свидетелят се пуснал и в следствие
3
на набраната инерция паднал напред на пътното платно. След падането св. И. станал
веднага, двамата със св. К. се качили в полицейския автомобил и с включен звуков и
светлинен сигнал последвали подсъдимия, като съобщили на дежурния в РУ - Дряново
регистрационния номер на мотоциклета. Дежурният в полицейското управление
извършил справка по регистрационния номер на мотоциклета и установил, че същият е
собственост на подсъдимия. Уведомил за това свидетелите И. и К., които направили
обход на града, посетили и известния адрес на подсъдимия в гр. Дряново, на който
живеел със св. Т., но объркали къщата, не го установили и се върнали в сградата на РУ
Дряново.
В депозираните в съдебно заседание показания св. И. е категоричен, че не е бил
влачен от мотора по пътното платно, както и че докато е бягал след мотора не е правил
опити да го спира, да го дърпа, а просто бягал след него, защото силата на мотора била
по-голяма.
По време на случилото се св. Г.Т. - съжителка на подсъдимия, вървяла по ул.
„Досьо Стойнов“ в посока към кръговото кръстовище на пл. „Боев яз“. Чула звуковия
сигнал от полицейския автомобил, погледнала нагоре по улицата и видяла спрелия на
около 200 м. пред нея мотоциклетист и до него полицейския автомобил. По
мотоциклета и каската, свидетелката разпознала, че мотоциклетистът е съжителят й.
Видяла, че единият полицейски служител излиза от спрения служебен автомобил и
застава до подсъдимия. Другият излязъл от шофьорското място, заобиколил
автомобила в задната част и се насочил към мотора. Чула разпореждане да се изгаси
двигателя, след което видяла как подсъдимият тръгва с мотора надолу по улицата.
Видяла, че единият полицай се хванал за мотора в задната му част, след което го
видяла на земята. Подсъдимият минал покрай нея, тя му махнала с ръка, за да го спре,
но той не я забелязал и продължил напред. Веднага след това св. Т. излязла на пътното
платно и се опитала да спре движещия се след мотора полицейски автомобил, като
застанала с разперени ръце пред него. Св. И. успял да избегне удара и да заобиколи
свидетелката, при което изгубил от поглед мотоциклетиста.
Междувременно подсъдимият отишъл в дома на св. Т., която се прибрала
малко след него и му разказала, че е видяла случилото се, както и че единият
полицейски служител се е хванал за мотора и след това е паднал на земята. Малко
преди 19,00 ч. подсъдимият и св. Т. отишли заедно в РУ Дряново. Св. И.И. попитал
подсъдимия защо не е спрял, защо не си е представил документите за проверка, а е
тръгнал да бяга по този начин, на което подсъдимият отговорил, че е нямал сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от него мотоциклет и за това
постъпил така. Св. И. му казал, че е паднал и какви рани е получил в следствие на това,
на което подсъдимият отговорил, че това е станало без да го иска.
4
Срещу подсъдимия били съставени АУАН бл. № 963940/23.02.2021 г. за
нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР и АУАН серия GA № 311680/23.02.2021 г. за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП, които същият подписал без възражения.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че в
следствие на падането св. И.И. е получил следните телесни увреждания: охлузвания на
лакътя на дясната ръка и на коляното на десния крак; малки охлузвания и охлузна рана
от вътрешната страна на китката на дясната ръка и в основата на дясната длан, с оток и
болезненост на меките тъкани в същата област, болезненост на десния хълбок;
оплаквания от болки в прасеца на дясна подбедрица. Уврежданията са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК с период на възстановяване около 10-14 дни. Същите отговарят да са
получени при падане на терен напред-надясно, с елемент на триене. При изслушване в
съдебно заседание вещото лице д-р Я. К. е категоричен, че уврежданията на св. И. не са
получени при влаченето му от мотора по пътното платно, а при падане напред, с
елемент на триене по терена в следствие на предадената му от мотора инерция.
Гореизложената фактическа обстановка не е предмет на оспорване от страните
по делото, включително от подсъдимия и защитника му. Същата се установява по
несъмнен начин от обясненията на подсъдимия, обсъдени съвкупно с показанията на
свидетелите, писмените доказателства и заключението на съдебно-медицинската
експертиза.
Съставът на районния съд е подложил на подробен и внимателен анализ
доказателствената съвкупност, за да достигне до законосъобразния правен извод, че
деянието не е съставомерно по чл. 131, ал. 2 предл. 4-то, т. 3, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.
Правилно е прието, че по делото е установено, че на посочената дата и място
свидетелят И.И. е получил телесни увреждания с характер на лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Правилно е възприет и механизма на получаване на
уврежданията – в опит свидетелят да спре тръгващия мотоциклет, управляван от
подсъдимия, като се хванал за задната му част и след като тичал няколко метра заедно
и зад него надолу по улицата, се пуснал, вследствие на което и на набраната инерция
паднал напред на пътното платно. Въззивният съд изцяло споделя съображенията на
първоинстанционния съд за липса както на пряк, така и на евентуален умисъл за
причиняване на телесна повреда. Правилно е прието, че фактите по делото не
установяват, че с действията си подсъдимият е целял причиняване на телесна повреда
на пострадалия И. и е искал настъпването на този резултат. Напълно съответстващ на
доказателствата е изводът за липса и на евентуален умисъл, тъй като подсъдимият
съзнателно не е допускал нараняването на полицейския служител като страничен
резултат от внезапното си тръгване с мотоциклета с цел да избегне проверка. При
5
изследване наличието на евентуален умисъл съставът на районния съд с нужната
прецизност е съпоставил обясненията на подсъдимия с показанията на двамата
полицейски служители, за да приеме, че не са установява подсъдимият да е видял или
да е предполагал, че пострадалият се е хванал за управлявания от него мотоциклет и
тича зад него, след което пада на подлежащия терен. При така установената липса на
субективните признаци от състава на престъплението, правилно и законосъобразно
подсъдимият К. е признат за невинен и оправдан по обвинението за престъпление по
чл. 131, ал. 2 предл. 4-то, т. 3, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.
Въззивният съд намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че
деянието на подсъдимия К. не изпълва състав на друго престъпление. В обвинителния
акт е изведено фактическо обвинение, което включва твърдения за това, че деецът
противозаконно не е изпълнил полицейско разпореждане да даде документите си за
проверка, като подал газ на управлявания мотоциклет и напуснал мястото. Така
изведената фактическа конструкция, която е приета за установена и в присъдата, е
задължавала състава на районния съд, след като признае подсъдимия за невинен и го
оправдае по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение, да обсъди дали деянието
не изпълва признаците от обективния и от субективния състав на престъплението по
чл. 270, ал. 1 от НК, още повече че последното се явява по-леко наказуемо и за
преквалифицирането не е била необходима намесата на прокурора по реда на чл. 287
от НПК. Въззивният съд не е възможно да интервенира, като поправи този пропуск,
тъй като протестът, по който е образувано производството пред тази инстанция не е
съответен, поради което и с оглед принципа за неутежняване на положение на
подсъдимия не е налице процесуална основа за приложение на чл. 336, ал. 1, т. 2 от
НПК.
По изложените съображения въззивният съд приема, че присъдата на
първоинстанционния съд следва да се потвърди, тъй като не са налице основания за
нейната отмяна или изменение в съответствие с направеното в протеста искане.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира същата
да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до отмяната ѝ.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от
НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 4 от 05.04.2021 г. по НОХД № 41/2021 г. по
описа на Районен съд - Дряново.
6
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7