№ 1585
гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Виктория Ив. Т.а
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506972 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 3252/11.04.2022 г., постановено по гр. д. № 53035/21 г. по
описа на СРС, 168 състав, е признато за установено, че Р. Г. Н. дължи на
„Софийска вода“ АД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД сумата от 651,90 лв., представляваща цена на доставена и потребена
вода за периода от 05.10.2019 г. до 01.08.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 11.11.2020 г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 55839/20 г. по описа на СРС, 168 състав, като е
отхвърлен искът на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за разликата над 651,90 лв. до пълния предявен размер от 797,92 лв. и за
периода от 04.04.2017 г. до 04.10.2017 г. като погасен по давност, както и
искът по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 156,69
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 05.05.2017 г. до
01.08.2020 г., като неоснователен, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 55839/20 г.
1
по описа на СРС, 168 състав. С решението Р. Г. Н. е осъдена да заплати на
„Софийска вода“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 392,66 лв. -
разноски за исковото производство и сумата от 51,22 лв. – разноски в
заповедното производство.
Подадена е въззивна жалба от Р. Г. Н. срещу решение № 3252/11.04.2022
г., постановено по гр. д. № 53035/21 г. по описа на СРС, 168 състав, в частта,
в която предявеният иск за главница е уважен. Твърди, че решението в
обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа, че въззиваемият
– ищец в първоинстанционното производство не е ангажирал доказателства,
от които да се установява по безспорен начин по делото, че ответницата е
положила подпис върху споразумителния протокол от 26.06.2019 г., който
съдът е кредитирал. Оспорва, че с подписването на споразумителния
протокол е признала задължения. Твърди, че от събраните в
първоинстанционното производство доказателства не се установява, че
ответницата е била потребител на В и К услуги през процесния период.
Посочва, че от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 200, том II,
рег. № 6547, дело № 372/20 г. е видно, че след 21.07.2020 г. не е имала
качеството собственик или ползвател на водоснабден имот, а
първоинстанционният съд я е осъдил и за период, през който не е била
собственик на имота. Иска се от съда да постанови решение, с което да
отмени решението в обжалваната част, и вместо него да постанови друго
решение, с което да отхвърли иска. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – „Софийска вода“ АД не е подала отговор на
въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 198о ЗВ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът „Софийска вода“ АД твърди, че с ответника Р. Г. Н. е бил в
договорни отношения, свързани с предоставяне на В и К услуги, за имот с
адрес: гр. София, ж. к. ****, като за задължнията, касаещи процесния период,
2
в базата данни на дружеството е създадена договорна сметка ********** към
клиентския номер, отнасящ се до имота. Твърди, че съгласно чл. 8 от Наредба
№ 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, получаването
на В и К услугите става чрез публично известни Общи условия, предложени
от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответния регулаторен орган. Посочва, че
за периода от 04.04.2017 г. до 01.08.2020 г. правоотношенията между
страните са били регламентирани от Общи условия за предоставяне на В и К
услуги на потребителите от В и К оператор „Софийска вода“ АД, одобрени от
КЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ, които са общодостъпни на
интернет страницата на дружеството. Твърди, че по силата на посочените
Общи условия ответникът има качеството потребител на В и К услуги за
процесния имот, а съгласно Общите условия потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30 – дневен
срок след датата на фактуриране. Посочва, че въз основа на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е
било образувано ч. гр. д. № 55839/20 г. по описа на СРС, 168 състав, по което
е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, с което е било разпоредено на длъжника да заплати на кредитора
процесните суми, както и че след подадено от длъжника възражение в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК, са дадени указания на заявителя за предявяване на иск
за установяване на съществуването на процесните задължения. Иска се от
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца сумата от 797,92 лв., представляваща
неплатена цена за предоставени В и К услуги, отразени във фактури,
дължими в периода от 04.04.2017 г. до 01.08.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане в съда на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 11.11.2020 г. до изплащане на
вземането, както и мораторна лихва в размер на 156,69 лв. за периода от
05.05.2017 г. до 01.08.2020 г. Претендира разноски.
Ответникът – Р. Г. Н. е подала отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между
страните. Оспорва да е собственик или ползвател на процесния имот след
21.07.2020 г. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
3
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че
решението е валидно и допустимо в обжалваната част. Първоинстанционният
съд не е допуснал и нарушение на императивни материалноправни норми.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на
правилността на решението в обжалваната му част, въззивният съд намира
следното:
С доклада по делото първоинстанционният съд правилно е разпределил
доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 198о ЗВ, като е указал, че в тежест на ищеца е да докаже, че
ответникът е потребител на В и К услуги по възникнало между страните
облигационно правоотношение; че през процесния период ищецът е доставял
В и К услуги в претендираните количества до посочения обект, както и
размера на дължимата цена. С оглед заявеното възражение за изтекла
погасителна давност е указал, че в тежест на ищеца е да докаже и наличието
на факти, водещи до спиране или прекъсване на давността.
Във въззивното производство не са спорни обстоятелствата, касаещи
обема на доставените В и К услуги през процесния период до процесния имот,
както и стойността на доставените В и К услуги.
Спорно обстоятелство във въззивното производство е дали въззивницата
– ответник в първоинстанционното производство е била потребител на В и К
услуги през процесния период по отношение на процесния имот.
Съгласно легалното определение на понятието „потребител“, дадено в §
1, ал. 1, т. 2 от ДР на Закона за водоснабдителните и канализационните
услуги, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са: а/
юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б/ юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
4
собственост; в/ предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващия на други
потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейни води.
За установяване на качеството „потребител“ на В и К услуги по см. на
§ 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗВКУ по делото е представена извадка от
имотния регистър за периода от 01.01.1992 г. до 13.07.2020 г., касаеща
ответницата, от която е видно, че на 05.05.2020 г. е вписана като
изключителен собственик на недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к.
****. Като доказателство по делото е представен и нотариален акт за покупко
– продажба на недвижим имот № 200, том II, рег. № 6547, дело № 372/20 г.,
от които е видно, че на 21.07.2020 г. ответницата се е разпоредила с
процесния имот в полза на трето лице чрез договор за покупко – продажба.
Освен това е представен като доказателство и споразумителен протокол от
26.06.2019 г., сключен между „Софийска вода“ АД и Р. Г. Н., в качеството й
на собственик на процесния имот, с който ответницата е признала, че дължи
на ищеца сумата в размер на 987,29 лв. за периода от 01.05.2015 г. до
26.06.2019 г. като титуляр на партида с клиентски № **********, внесла е в
брой сумата в размер на 197,00 лв. за покриване на част от задълженията, а
остатъкът се е задължила да го заплати на разсрочени вноски.
Въззивният съд намира, че от съвкупната преценка на данните,
съдържащи се в посочените по – горе писмени доказателства, се установява
по безспорен начин, че ответницата се легитимира като собственик на
процесния имот до 21.07.2020 г. Правилно първоинстанционният съд е
кредитирал споразумителния протокол от 26.06.2019 г. като частен документ,
съдържащ извънсъдебно признание от страна на ответницата за неизгодни за
нея факти и обстоятелства, а именно – че в качеството й на собственик на
процесния имот и титуляр на партида дължи на ищеца претендираната сума
за В и К услуги за посочения период. В случая, автентичността на подписа за
„титуляр на партидата“ върху споразумителния протокол от 26.06.2019 г. не е
оспорена от ответницата надлежно в срока за отговор на исковата молба /по
арг. от чл. 133 ГПК/, като след изтичането му, тази възможност е
преклудирана. Това е така, тъй като в отговора на исковата молба ответницата
е посочила, че „няма спомени да е подписвала подобен протокол“, която
изявление не може да се цени като оспорване, че подписът, положен върху
5
процесния протокол, в частта за „титуляр на партидата“, не е неин, поради
което правилно първоинстанционният съд не е открил производство по реда
на чл. 193 ГПК по оспорване на автентичността на процесния протокол в
частта относно положения подпис от ответницата.
Неоснователен е и доводът на въззивницата, че е признато за установено,
че дължи суми за доставени В и К услуги за период, през който не е била
собственик на имота, т. е. след 21.07.2020 г. Това е така, тъй като от таблица
№ 3 от заключението на комплексната съдебно – счетоводна и техническа
експертиза е видно, че последната неплатена фактура № 98249179/02.07.2020
г. за сумата от 22,13 лв., включена в процесния период, касае задължение за
доставени В и К услуги за м. 06.2020 г., т. е. преди датата на продажбата на
процесния имот, а срокът за плащането на задължението по нея изтича на
01.08.2020 г. /30 дни след датата на фактуриране/.
Други конкретни доводи за неправилност на решението в обжалваната
му част, не се съдържат във въззивната жалба, а въззивният съд е ограничен
от посоченото в нея /чл. 269, изр. 2 ГПК/.
Предвид изложеното по - горе предявеният иск с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 198о ЗВ е основателен до размера на сумата
от 651,90 лв., представляваща цена за предоставени В и К услуги, отразени
във фактури, дължими в периода от 05.10.2019 г. до 01.08.2020 г. В частта,
в която искът за главница е отхвърлен като погасен по давност, както и в
частта, в която искът за мораторна лихва е отхвърлен като неоснователен,
решението е влязло в сила като необжалвано.
Поради съвпадение в крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение № 3252/11.04.2022 г., постановено по гр. д.
№ 53035/21 г. по описа на СРС, 168 състав, следва да бъде потвърдено като
правилно в обжалваната му част.
По разноските:
Предвид изхода на спора в полза на въззивника не следва да се
присъждат разноски за въззивното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3252/11.04.2022 г., постановено по гр. д.
№ 53035/21 г. по описа на СРС, 168 състав, в обжалваната му част.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7