№ 32
гр. гр. Лом, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иван Пл. Й.
при участието на секретаря Анетка П. Рангелова
като разгледа докладваното от Иван Пл. Й. Административно наказателно
дело № 20231620200012 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят А. Р. Я. от гр. Вълчедръм, ***, обл. Монтана, с ЕГН
********** е недоволен от издаденото от Началника на РУ гр. Лом
Наказателно постановление № 22-0294-001111 от 23.11.2022 г., с което на
осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания
„ГЛОБА” в размер на 200.00 /двеста/ лева и лишаване от правоуправление за
срок от 6 /шест/ месеца.
В с. з. жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. Николай
Арсенов от МАК, който поддържа жалбата и моли наказателното
постановление да бъде отменено.
Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща
процесуален представител, не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С Наказателно постановление № 22-0294-001111 от 23.11.2022 г. на
1
жалбоподателя А. Я. на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени
кумулативно административни наказания - „глоба“ от 200,00 лв. и лишаване
от правоуправление за срок от 6 месеца за това, че управлява лек автомобил
„Мерцедес 190 Д“ с рег. № ***, собственост на ** Я. от гр. Вълчедръм, като
при направена справка в РСОД-АНД се установява, че МПС-то е с прекратена
регистрация и не е регистрирано по надлежният ред.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице,
имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за
обжалване.
По същество се явява и основателна.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната
фактическа обстановка:
На 04.11.2022 г. жалбоподателят А. Я. взел от баща си собственият му
автомобил „Мерцедес 190 Д“ с рег. № *** и отишъл до гр. Лом, тъй като имал
спешна работа. Около 15:00 ч. в гр. Вълчедръм, на ул. „България“
служителите на РУ - Лом – М. М. и Н. Б. го спрели за проверка. При
направена справка с РСОД установили, че автомобилът е с прекратена
регистрация от 04.10.2022 г. На А. Я. е съставен АУАН от св. М. за това, че
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред. Материалите са
изпратени на РП – Монтана, като на 18.11.2022 г. с Постановление на
прокурор при МРП е отказано да се образува досъдебно производство, а
преписката е изпратена на Началника на РУ – Лом за налагане на
административно наказание. Въз основа на съставения АУАН и
Постановлението на прокурора, АНО е издал атакуваното НП № 22-0294-
001111/23.11.2022 г., с което наложил съответните административни
наказания.
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и в
предвидените в закона срокове. По същество съдът констатира, че А. Я. не е
извършил административното нарушение, за което му е издадено наказателно
постановление.
Според чл. 140, ал. 1 от ЗДвП: „ По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места“.
2
За да е налице нарушение на ЗДвП обаче, действието или
бездействието на едно лице следва да е виновно. В случая, за да понесе
жалбоподателят административнонаказателна отговорност, следва да е
безспорно доказано, че същият е ползвал автомобил, за който знае, че не е
регистриран, но въпреки това го е управлявал. Безспорно е, че А. Я. е
управлявал въпросният лек автомобил. Безспорно е, видно от събраните по
делото писмени доказателства, както и от разпитаните в съдебно заседание
свидетели, че автомобилът е бил с прекратена регистрация. Обстоятелството,
че управляваният от жалбоподателя автомобил фигурира в масивите на
контролните органи като такъв с прекратена регистрация, не води
автоматично до извода, че жалбоподателят е знаел за това. Въпросният лек
автомобил не е негова собственост, а на баща му. Затова А. Я. е бил с
представата, че МПС-то е с редовна регистрация, тъй като е било с поставени
регистрационни табели. Според чл. 143, ал. 15 ЗДвП: „Служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик,
който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство“. За това служебно прекратяване на
регистрацията собственикът не е уведомен (каквото задължение имат
контролните органи). А собственик на автомобила, както беше посочено, не е
жалбоподателят. МПС-то е било с поставени на съответните места
регистрационни табели и с изрядни документи за собственост. При това
положение, няма как жалбоподателят да знае, че автомобилът, който е
използвал, е с прекратена регистрация, след като е с редовни регистрационни
табели. Я. е бил само водач на МПС-то, за него няма задължение нито да
регистрира превозното средство, нито да следи дали не е прекратена
регистрацията му. Следователно той не е предвидил, но не е и бил длъжен да
предвиди, че управляваният от него автомобил е служебно отрегистриран.
Според легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН: „Административно
нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено
за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.“ В случая описаното в АУАН и НП не осъществява състав на нарушение
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като липсва субективният елемент от състава:
вината. Не е налице умисъл като форма на вината, но също така не е налице и
3
непредпазливост, в никоя от формите . Жалбоподателят не е целял, нито
допускал настъпването на общественоопасните последици, не е и могъл, нито
е бил длъжен да ги предвиди. Чл. 14, ал. 1 от НК гласи, че „Незнанието на
фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението, изключва умисъла относно това престъпление“. Този текст
е субсидиарно приложим и по отношение на административните нарушения –
аргумент от чл. 11 от ЗАНН. Преписката е изпратена от прокуратурата на
АНО с оглед преценката за наличие на административно нарушение. АНО
обаче е следвало да извърши проверка по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН – да прецени
всички обстоятелства и събраните по делото доказателства и едва тогава, при
безспорна доказаност на нарушението, авторът му и неговата вина, да издаде
НП. В случая това не е сторено, тъй като не е доказано нарушението да е
извършено от Я. виновно. Затова и не е следвало да се издава НП, а
производството да бъде прекратено. Вместо това на жалбоподателя са
наложени административни наказания на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Наказателното постановление се явява незаконосъобразно издадено, ето защо
същото следва да бъде отменено.
С оглед на гореизложеното, и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0294-001111
от 23.11.2022 г. на Началника на РУ - Лом, с което на А. Р. Я. от гр.
Вълчедръм, ***, обл. Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1
от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на
200.00 /двеста/ лева и лишаване от правоуправление за срок от 6 /шест/
месеца като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - гр.
Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за
неговото изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на
Началника на РУ гр. Лом за сведение.
4
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5