Р Е Ш Е Н И Е
№ 262625/14.10.2021 г.
гр. В.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на тринадесети септември две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2067 по описа на съда за 2021
г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от „К.и.” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:*** срещу „Д.к.“ ЕООД, EИК **, със седалище и
адрес на управление:*** обективно и кумулативно съединени искове с с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал.1 и
чл. 86, ал.1 от ЗЗД за приемане за установено спрямо ищеца, че ответникът му
дължи следните суми: сумата от 15440,00 лв., представляваща остатък от дължима
цена за извършени СМР по сключен между страните Договор от 19.01.2018 г. за
доставка и монтаж на вентилационна и отоплителна инсталация по обособена
позиция № 1 – „Реконструкция, основен ремонт и прилагане на енергоефективни
мероприятия на сградата на I-во основно училище гр. В.“, за което вземане
заявителят е издал фактури № № *г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 03.11.2020 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата 2005,51 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода 14.09.2018 г. -
03.11. 2020 г., които суми са предмет на Заповед № * г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, поправена по реда на чл 247 от ГПК с Разпореждане № * г., издадени по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС.
Ищeцът
излага, чрез адв. Д.Д., че на 19.01.2018 г., страните са сключили договор с
предмет - „доставка и монтаж на вентилационна и отоплителна инсталация по
обособена позиция № 1- „Реконструкция, основен ремонт и прилагане на
енергоефективни мероприятия на сградата на I-во Основно училище гр. В.“. В
Приложение № 1 към договора страните уговорили цена за възложените СМР в размер
на 240894,30 лв. без ДДС. Твърди се, че страните договорили изпълнителят ищец
да отчита извършената работа с двустранно подписан протокол обр. 19, а
възложителят да заплаща посочената в протокола сума по фактура
в 10 дневен срок. Договорено било и авансово плащане, за което ищецът издал
фактура от 15.02.2018 г. на стойност 84000,00 лв. с ДДС, по която били
извършени плащания от 50000,00 лв. на 26.03.2018 г. и 34000 лв. на 31.07.2018
г. Твърди се, че поради забавявне на плащанията от страна на възложителя се
стигнало до забавяне изпълнението на договорените СМР. Излага се, че след
издаването и подписването от страните на протокол обр. 19 на 19.09.2019 г. и
фактура * г. на стойност 12465,60 лв. с ДДС, възложителят изцяло преустановил
плащанията по договора, което довело до невъзможност за пълното изпълнение от
страна на ищеца на договорените СМР. Излага се, че за извършените СМР са съставени протоколи от
30.08.2018 г., 25.07.2019 г., 02.09.2019 г. и 19.09.2019 г., като
удостоверената в тях работа е предадена и приета от ответника без възражения,
което се сочи да се установява и от извършените от ответника плащания по
фактурите издадени въз основа на протоколите. Останали неизплатени следните
задължения: 1) 2666,48 лв. с ДДС. по фактура № *г. на стойност общо 10366,48
лв. с ДДС; 2) 6,82 лв. с ДДС по фактура № * г.; 3) 301,54 лв. с ДДС по фактура
№ * г.; 4) 12465,60 лв. с ДДС по фактура № * г. Сочи се, че за периода
24.09.2018 г,- 03.11.2020 г. върху неизплатената главница е начислена мораторна
лихва в размер от 2005,51 лв. Излага, че въпреки отправените покани и разговори
не е последвало плащане по процесните фактури. По изложените съображения моли
за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Д.к.“
ЕООД е депозирал писмен отговор на исковата молба чрез адв. Т. Г., с който
исковете се оспорват изцяло по основание и размер. Не се оспорва наличето на
процесното облигационно правоотношение по договор 19.01.2018 г., какот и факта
на подписване на визираните от ищеца протоколи обр. 19. Излага се, че на 23.05.2019
г. между ответника и Община В. е сключен договор с предмет „Реконструкция,
основен ремонт и прилагане на енергийно ефективни мероприятия на сградата на
Първо Основно училище гр. В.“, във връзка с който между страните е сключен и
процесния договор. Излага, че до Прократурата е подаден сигнал по повод на
качеството и вида на доставените от ищеца материали, извършение от него СМР и
монтаж на техника, въз основа на който е образувано ДП № *г. по описа на
Национална Следсвена Служба. Поддържа се, че във връзка с образуваното ДП
Община В. отказва да признае извършените от ищеца СМР като качествени и отказва
плащането им по договора сключен с ответника. Във връзка с тези възражения на
главния възложител относно качеството на СМР ответникът е спрял плащанията към
ищеца, порад което не се явява
неизправна страна по процесния договор и не носи отговорност по него. По
изложените съображения моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание ищeцът поддържа изразеното стновище по
спора чрез процесуалния си представител. Сочи, че представния от ответника договор за
обществена поръчка сключен между него и Община В. е неотносим към процесното
правоотношение.
В открито съдебно заседание ответникът не се явява, не се
представлява.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, а и от чл. 1, ал.1 от представеният по делото договор
от 19.01.2018 г. се установява, че ищецът в качеството си на изпълнител се е
задължил да извърши доставка и монтаж на вентилационна и отоплителна инсталация
на обект „Обособена позиция № 1: Реконструкция, основен ремонт и прилагане на
енерго ефективни мероприятия на сградата на I основно училище, гр. В.“, според предварително изготвен и одобрен проект от
възложителя и техническа и ценова оферта - Приложение № 1, неразделна част от
договора. В чл. 1, ал. 3 е договорено всички материали, съоръжения и оборудване
за инсталациите да се доставят от ищеца съгласно офертата. Видно от чл. 3, ал.1
от договора страните са уговорили цената за изпълнение предмета на договора да е
съгласно офертата, неразделна част от договора. С чл. 3, ал.2 е уговорено
отчитането на извършената работа да се извършва с двустранно подписан протокол
Образец 19 за извършени строително монтажни работи изготвен от изпълнителя.
Видно от представената, подписана двустранно оферта за вентилация и
отопление изх. № 621/09.02.2018 г., страните са договорили обща цена за СМР по
договора от 240894,30 лв.
Ищецът е представил проформа фактура № * г. за „аванс по договор“ с получател ответника на стойност 84000,00 лв. с
ДДС.
Представени са преводни нареждания от сметка с титуляр ответното дружество от
26.03.2018 г. за сумата 50000,00 лв. и от 31.07.2018 г. за сумата 34000,00 лв.,
с посочени основания заплащане „PF/15.02.2018 – cASTIcNO PLAqANE“, от 27.11.2018 г. за сумата 7700,00 лв. с основание „частично пл-не по
фактура“, от 17.01.2019г. за сумата 30000,00 лв. с основание „пл. по ф-ра аванс“,
от 06.08.2019 г. за сумата 5000,00 лв. с посочено основание „Ф.62/30.07.2019 Д. К.“.
Ищецът е представил и проформи фактури № г. и № * г. за „аванс по договор“ с получател ответника на стойност 50000,00 лв. с
ДДС, съответно 34000,00 лв. с ДДС.
Ищецът е представил и фактура № * г. за сумата от 4166,67
лв. без ДДС с посочена стока/услуга „плащане по договор“, както и фактура № *г. за извършени СМР на стойност 4417,95 лв., с приспаднат аванс по фактура
330 от 4166,67, лв., при което e формирана сума за
плащане от 301,54 лв.
Към доказателствата по делото е приет двустранно подписан протокол акт обр.
19 „Вентилация и отопление“ от 30.08.2018 г. за установяване на извършени СМР
на обща стойност 78638,73 лв., от която са приспаднати аванси от 41666,67 лв. и
28333,33 лв. по фактури * г. и * г. и е посочен формиран остатък за плащане от 10366,47 лв., за която сума
е издадена фактура № * г.
Ищецът е представил и двустранно подписан протокол акт обр. 19 „Вентилация
и отопление“ от 25.07.2019 г. за установяване на извършени СМР на обща стойност
25005,68 лв. без ДДС, от която е приспаднат аванс от 25000,00 по фактура 1-281
и е посочен формиран остатък за плащане от 5,68 лв. без ДДС, за която сума е
издадена фактура № * г.
По делото е приет двустранно подписан от страните протокол акт обр. 19
„Вентилация“ от 02.09.2019 г. за установяване на извършени СМР на обща стойност
4417,95 лв. без ДДС, от която са приспаднати аванс от 4166,67 по фактура 330 и
е посочен формиран остатък за плащане от 251,28 лв. без ДДС, за която сума е
издадена фактура № * г.
По делото е приет двустранно подписан от страните протокол акт обр. 19
„Вентилация“ от 19.09.2019 г. за установяване на извършени СМР на обща стойност
220592,16 лв. без ДДС, от която са приспаднати следните аванси: 1933,33 лв. по
фактура * г., 4145,83 лв. по фактура 1-338/03.09.2019 г., 2062,50 лв. по фактура * г. и 2062,50 лв. по фактура * г., като във фактурата
е посочен формиран остатък за плащане от 10388,00 лв. без ДДС, за която сума е
издадена проформа фактура № * г.
Ищецът е представил електронна кореспонденция между дружествата – имейл от
03.02.2021 г., с който ответникът е поканен да заплати задължения по фактура * г. в размер на 2666,48 лв.
Въз основа на издаденото от съда съдебно удостоверение като доказателство
по делото е представено писмо изх. № * г., с което Директор на
Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – В. е удостоверил, че ответното дужество е
включило в дневниците ;за покупки за период
м.10.2019 г. фактури № * г. и * г. Посочено е, че в информационната система на НАП няма данни за периода
м.09.2019 г. – м.06.2021 г. в дневниците за покупки на дружеството не са
включени фактури № * г. и № * г.
Ответникът е представил договор „Изпълнение на допълнително СМР на обект,
реконструкция, основен ремонт и полагане на енергоефективни мероприятия на
сградата на I Основно училище, гр. В.“ с рег. № * г., сключен на основание чл. 112, ал.6 от ЗОП и
проведенаорцедура за възлагане на обществена поръчка, открита на основание чл.
18, ал1, т.8 от ЗОП. Като изпълнители в договора са посочени „Фърст праймъри“
ДЗЗД, „Монолит“ АД и „Дейзи Кънстръкшън“ ЕООД, а за възложител Община В., при
цена посочена в чл. 2, ал.1 от 396994,90 лв. без ДДС.
Ищецът е представил обявление № 264483-2019 от Община В. за обществена
поръчка от 07.06.2019 г., с обхват „Изпълнение на допълнителни
строително-монтажни работи на обект „Реконструкция, основен ремонт и прилагане
на енергоефективни мероприятия на сградата на I основно училище, гр. В..“, договорена цена без ДДС 396994,90 лв. За
изпълнител по договора е посочено „Ф.П.“ ДЗЗД, а като участници в гражданското дружество са посочени „М.“АД и „Д. К.“ ЕООД.
Горната фактическа установеност, отнесена към
приложимите правни норми, налага следните правни изводи:
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното
ч.гр.д. № * г., по описа на ВРС, че в полза на ищеца срещу ответника
е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която в срока по
чл. 414 от ГПК ответникът „Д.к.“ ЕООД,
EИК ** е възразил. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес
от воденето му за ищеца.
Предмет на
установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед и
успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата
на посоченото основание – неформален договор за търговска продажба. Или, в
контекста на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира
вземането, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да
установи 1) наличието
на валидно правоотношение по Договор от 19.01.2018 г. за доставка и монтаж на
вентилационна и отоплителна инсталация по обособена позиция № 1 – „Реконструкция,
основен ремонт и прилагане на енергоефективни мероприятия на сградата на I-во
основно училище гр. В.“, 2) изпълнението на поетите със същия задължения,
3) приемането на извършената работа от ответното
дружество и 4) размера на дължимото възнаграждение, 5) изискуемостта
на последното, 6) изпадането на ответника в забава за заплащане
на възнаграждението и размера на обезщетението за забава.
В случая по делото не е спорно, а
и от представения препис от Договор от 19.01.2018 г. се установява по несъмнен начин, че ищецът е
изпълнител, а ответникът възложител на СМР за доставка и монтаж на
вентилационна и отоплителна инсталация на сградата на I-во основно училище гр. В.. Т.е. валидното възникване на облигационното правоотношение по договор за
изработка по смисъла на чл. 258 от ЗЗД се установява по безспорен начин по
делото.
Не е спорно и че двете дружества са подписали представените от ищеца като доказателства по делото четири протокола
обр. 19 (от 30.08.2018 г., 25.07.2019 г., 02.09.2019
г. и 19.09.2019 г.), в които са подробно описани, включително като вид, обем,
единична цена и крайна стойност, извършени от ищеца СМР именно по процесния
договор.
Ответникът не е оспорил подписите, нито представителната
власт на лицата подписали и подпечатели протоколите от името на „Д.к.“ ЕООД, поради
което по аргумент за обратното от чл. 301 от ТЗ и доколкото в чл. 3, ал.2 от
договора от
19.01.2018 г. страните изрично са се споразумели работата да се отчита
формално именно с визираните двустранни протоколи съдът е обвързан да приеме,
че същите изхождайки от търговеца- възложител на работата установяват по
безспорен начин съвпадащи изявления на страните по съглашението за изправността на ищеца по него, а именно че е изработил договорените СМР
при уговорената цена, количество, качество и срокове. Т.е. по делото е доказано,
че изработеното от ищеца е прието от ответника по смисъла на чл. 266, ал.1 от ЗЗД без забележки.
Че ответникът е приел извършената от ищеца работа под
формата на СМР се установява и от извънпроцесуалното му поведение, доколкото по
делото не е спорно, а и от доказателствата се установява, че на 27.11.2018 г. ответното дружество е извършило плащане по
протокола от 30.08.2018
г. в размер на 7700,00 лв., с което е признало по конклудентен
път неизгодния за него факт, че визираните в този протокол СМР реално са били
изпълнени от ищеца.
Не на последно място по делото се установява от приложеното писмо от ТД на
НАП - В., че в дневниците за покупки на ответното дружество са включени фактури
№ * г. и * г., т.е. същите са били осчетоводени от ответника, с което задължелнията
по тях в размер на 301,54 лв., съответно 251,28 лв. без ДДС, са били признати
по несъмнен начин от търговеца за валидно възникнали.
В обобщение съдът намира за доказано от представените по делото писмени
доказателства, включително официални документи и такива носещи подпис на
законен представител на ответника, че
между страните по делото съществува валидно облигационно отношение по търговски
договор за изработка по чл. 258 от ЗЗД, по който ищецът е изправна страна, поради
което за ответника е възникнало насрещното задължение по чл. 266, ал.1 от ЗЗД да
заплати на ищеца възнаграждение за изработеното по договора. Респективно по
делото се установяват условно обособените по-горе в т. 1 до т. 5 компоненти от
разпределената на ищеца доказателствена тежест по иска за реално изпълнение и
същият се явява доказан по основание.
Относно размера на дължимата остатъчна главница по
договора за изработка съдът на първо място съобрази обстоятелството, че за
установяването му с определението по чл. 140 от ГПК съдът е назначил ССчЕ, пред
изготвянето на която ответникът е създал пречки доколкото не е предал на вещото
лице нужната счетоводна информация за изготвяне на заключението. С оглед на
последното и предвид, че ответникът изрично е бил предупреден двукратно, че при
неоказване на съдействие на вещото лице съдът ще приеме за доказани фактите,
относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства,
съдът намира, че остатъкът от неплатената главница по договора от 19.01.2018
г. възлиза именно на сбора от
задълженията по фактури № № * г., *
г., * г. и * г. от съоветно 10366,48 лв., 6,82 лв., 301,54 лв. и
12465,60 лв., след приспадане на плащането по № * г. от 7700,00 лв. или на общо 15440,44 лв. По делото не се твърди, нито
установява заплащането на тази сума от ответника, поради което съдът намира
искът за реално изпълнение за основателен именно в предявения размер от
15440,44 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК.
За пълнота следва да се посочи, че единственото възражение
на ответника срещу исковете, а именно, че трето за делото лице – Община В.,
отказва да признае извършени от ищеца СМР като качество е ирелевантно за изхода
на настоящото дело, доколкото ответникът не може да противопоставя на ищеца
възражения на трети за процесното облигационно правоотношение лица, след като
собствено не е противопоставил такива в срока по чл. 131 от ГПК, още повече, че
по делото е безспорно установено, че ответникът е приел изработеното от ищеца
без забележка.
По отношение на обезщетението
за забава, съгласно чл. 86, ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. На основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му,т.е срокът кани и без да е нужна
покана. Следователно, от датата на падежа длъжникът
изпада в забава и от този момент дължи обезщетения за забава в размер на
натрупаната лихва.
В случая видно от
клаузата на чл. 3, ал. 3 от процесния договор от 19.01.2018 г. страните са
уговорили ответникът да заплати сумите за извършени СМР по протокол в
десетдневен срок срещу фактура издадена от ищеца. В тази връзка в заявлението
по чл. 410 от ГПК въз основа на което е образувано настоящото производство,
ищецът е посочил следните подпериоди за забава в плащанията: 14.09.2018 г. –
03.11.2020 г. за плащането по протокола обр. 19
от 30.08.2018 г., за което е издадена фактура № * г.; 17.08.2019 г. – 03.11.2020 г. за плащането по протокола
обр. 19 от
25.07.2019 г., за което е издадена фактура № * г. ;
13.09.2019 г. – 03.11.2020 г. за плащането по протокола
обр. 19 от 02.09.2019
г., за което е издадена фактура № * г. ;
15.11.2019 г. – 03.11.2020 г. за плащането по протокола
обр. 19 от
19.09.2019 г., за което е издадена фактура № * г.
Така посочените
началните дати на забавата за всяко от четирите забавени плащания или общо за
периода 14.09.2018
г. - 03.11.2020 г. съдът намира, че са правилно определени доколкото
кореспонидират напълно на клаузата в чл. 3, ал.3 от договора плащането да се
извърши от ответника в десетдневен срок от съставянето на протокола, но само
срещу издадена от ищеца фактура (така напр. фактура № * г. е издадена далеч след изтичането на десетдневния срок от сътавянето на протокола обр.
19 от 19.09.2019 г. и при съобразяване с това обстоятелство забавата се
претендира от дата 15.11.2019 г., а не от 29.09.2019 г.).
Съобразявайки
горното, частичното плащание от 7700,00 лв. по фактура № * г. 27.11.2018 г. и с помощта на публично достъпен лихвен
калкулатор за законна лихва (http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp)
съдът изчисли, че мораторната лихва за плащането по протокола
от 30.08.2018 г. възлиза на 740,44 лв. за 14.09.2018 г. – 03.11.2020 г.,
по протокола
от 25.07.2019 г. възлиза на 0,84 лв. за 17.08.2019 г. – 03.11.2020 г., по
протокола от 02.09.2019
г. възлиза на 35,01 лв. за 13.09.2019 г. – 03.11.2020 г. и
по протокола от 19.09.2019 г. възлиза на 1229,34лв.
за 13.09.2019 г. – 03.11.2020 г.
Или общо за забава в
плащанията по процесния договор за СМР за периода 14.09.2018
г. - 03.11.2020 г. ответникът дължи сумата от 2005,63 лв., с оглед на което
и отчитайки диспозитивното начало в процеса, съдът следва да уважи изцяло акцесорния
иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД предявен за сумата от 2005,51 лв.
При този изход на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят съдебно –
деловодните разноски сторени в настоящото производство в размер на 358,92 лв.
за заплатена държавна такса и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение
1053,38 лв., както и тези направени в заповедното производство в размер от 1064,92
лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Д.к.“ ЕООД, EИК **, със седалище и адрес на
управление:***, дължи на „К.и.” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление:*** сумата
от 15440,00 лв., представляваща остатък от дължима цена за извършени СМР
по сключен между страните Договор от 19.01.2018 г. за доставка и монтаж на
вентилационна и отоплителна инсталация по обособена позиция № 1 –
„Реконструкция, основен ремонт и прилагане на енергоефективни мероприятия на
сградата на I-во основно училище гр. В.“, за което вземане заявителят е издал
фактури № № ***** г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.11.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата 2005,51 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода 14.09.2018 г. - 03.11.2020 г., които суми са предмет на Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, поправена по реда на чл 247 от
ГПК с Разпореждане № * г., издадени по ч. гр. д. № * г.
по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Д.к.“ ЕООД, EИК **, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „К.и.” ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:***, сумата 1064,92 лв.,
представляваща сторените в заповедното производство по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 1411,38 лв.,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред
Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: