Решение по адм. дело №1569/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно процесуалния кодекс АПК) във вр. чл. 84, ал. 3 във вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба с вх. № 9497/22.08.2025г. на М. Х. А., роден на [дата]., [ЛНЧ], подадена чрез упълномощен представител адв. О., АК-Бургас, срещу Решение № 4138/15.07.2025г. на П. на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Жалбоподателят е лице без гражданство, роден на [дата]. в Алжахраа, Кувейт, с етническа принадлежност – бедун, вероизповедание – мюсюлманин.

В жалбата се излагат доводи за нарушение на чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК, като се твърди, че обжалваното решение е постановено в несъответствие с целта на закона, противоречие с материалноправни разпоредби и при допуснати същетвени нарушения на административнопроизводствените правила. Иска се отмяната му и връщане на преписката на административния орган с указания по тълкуването и прилагането на закона. В открито съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.

Ответникът - П. на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет в писмено становище иска отхвърляне на жалбата като неоснователна и оставяне в сила на обжалвания административен акт.

Прокурорът от Окръжна прокуратура взема становище за основателност на жалбата и излага твърдения за наличие на основания за отмяна на административния акт и връщане на преписката за ново произнасяне.

Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 на законосъобразността на оспорения административен акт и на посоченото в жалбата основания по чл. 146 от АПК, приема за установени следните обстоятелства по делото:

Жалбоподателят е роден в Кувейт, но е лице без гражданство, тъй като след проведено съдебно производство със съдебно решение № 22 от 2012г., приложено по делото, е признато, че неговият баща е с етническа принадлежност бедун (бидун), поради което с оглед факта, че на територията на държавата по произход гражданството се предава по бащина линия, жалбоподателят също е лице без гражданство от етническата група на бедуните. Административното производство е образувано по подадена молба с вх. № 23/08.04.2025г. за предоставяне на международна закрила до ДАБ при МС. С чужденеца е проведено интервю на 16.04.2025г., за което е съставен протокол с рег. № УП3978/16.04.2025г. Видно от протокола за проведено интервю М. Х. А. е влязъл на територията на България в края на месец август 2022г. легално, с туристическа виза, със самолет от Кувейт, през Дубай до София. Посочил, че личната му карта, издадена за срок от една година, е изтекла през 2014г. и не е подновена, тъй като пътувал за Украйна, където в периода 2015-2017г. учил в [населено място], а след това от 2018г. до 2019г. учил стоматология в медицинския университет в [населено място]. Завърнал се в Кувейт 2019г., тъй като изтичал срока на валидност на паспорта му. До края на 2022г. паспортът му не бил подновен. Получил документ от университет в Турция, удостоверяващ продължаване на обучението му като зъболекар и успял да поднови паспорта си, във връзка с което бил длъжен да пътува до Турция, където останал две седмици и се върнал в Кувейт. Имал желание да пътува до страна от ЕС и взел виза за България. В интервюто излага информация за задържания, свързани с демонстрации през 2013г. и февруари 2021г. Относно семейното си положение е посочил, че родителите му и петте му сестри, както и петте му братя живеят в Кувейт, но поради етническата им принадлежност техните права са ограничени, тъй като не разполагали с карти на бедуни. Сочи, че е бил принуден да изтрие свои публикции в социални мрежи, тъй като свободата на словото била забранена в Кувейт.

Не е имал проблеми в страната си по произход свързани с неговата религиозна принадлежност, не е политически ангажиран и не е бил осъждан. Не е отбил редовната си военна служба, защото не било позволено на бедуните да служат в армията. В хода на административното производство чужденецът е представил преведен на български документ от Министерство на здравеопазването, Администраиця на Централния регистър на ражданията и смъртните случаи, Отдел „Вписвания“ от дата 10.04.2012г., видно от който мястото му на раждане е Кувейт, с посочен баща Х. А. Р. А. с националност „некувейтска“ и майка А. Б. Г. А. с националност „саудитска“, където е посочено, че националността на бащата е променена с решение по дело № 22/2012г. от 26.03.2012г.

С цел изясняване на фактите от значение за произнасяне по молбата на Алшаммари е изготвена справка № МД-02-313/06.06.2025г. относно Кувейт, касаеща общото положение, актуалната обстановка в страната и положението не лицата без гражданство /бидуни/ в Кувейт.

На 15.07.2025г. председателят на ДАБ при МС издал оспореното Решение № 4138/15.07.2025г., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците на М. Х. А. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

След направен анализ на заявените от чужденеца факти и обстоятелства, административният орган е приел, че чужденецът е лице без гражданство с държава по произход Кувейт, мюсюлманин – сунит, бедун по народност.

Административният орган е приел, че се налага изводът за неоснователност на подадената молба за закрила, като мотивите въз основа, на които е направено искането, не обосновават основателни опасения от преследване или реална опасност от тежки посегателства. Приел, че от приложените по преписката доказателства е видно, че не са налице фактически основания за предоставяне на статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, като след разясняване на приложимата в случая нормативна уредба, е намерено, че в изложените от кандидата в интервюто му причини за напускане, не се обективират твърдения за физическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които да представляват действия насочени лично към него, поради което искането за предоставяне на бежански статут е отхвърлено като неоснователно.

По отношение на искането за предоставяне на хуманитарен статут, административният орган е намерил, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 1-2 от ЗУБ за предоставянето му. Случаят е разгледан и във връзка с възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Приел, че молителят не е бил принуден да напусне и да остане извън държавата си на произход, поради тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на въоръжен конфликт. Не били налице и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като молителят не е заявил член на семейството му да има предоставен статут в Република България.

Решение е връчено на М. А. на 08.08.2025 г. и е оспорено с жалба, депозирана на 22.08.2025 г., подадена чрез адв. О..

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган - председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, в рамките на предоставените му с чл. 75, ал. 1 от ЗУБ правомощия. Издадено е в предписаната от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, посочени са фактически и правни основания. Настоящата инстанция не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила. При спазване на изискванията, посочени в чл. 63а от ЗУБ, с жалбоподателя е проведено интервю в присъствие на преводач и на разбираем за лицето език. Изискано е писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателката за предоставяне на международна закрила, каквото е било дадено и взето предвид от административния орган преди произнасянето му в изпълнение на изискването на чл. 58, ал. 10 ЗУБ. Спазен е и срокът, установен в чл. 75, ал. 1 ЗУБ за издаване на решението.

Настоящата инстанция приема, че не е налице неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Дефиницията за преследване се съдържа в чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, където е посочено, че преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Съгласно чл. 8, ал. 5 от ЗУБ, действията на преследване могат да бъдат: 1. физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; 2. правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; 3. наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; 4. отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; 5. наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3; 6. действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

В жалбата се излагат доводи във връзка със съдебни решения по адм. д. № 8923/2019г. и № 1460/2019г. на Административен съд – София-град. За пълнота следва да бъде посочено, че в посочените съдебни актове са изложени мотиви в посока, че самото обстоятелство, че едно лице е без гражданство, несъмнено не означава, че същото може да бъде определено като бежанец, както и че несъмнено е обстоятелството, че само и единствено това, че едно лице е без гражданство не означава, че същото има правото на международна закрила. Този извод следва както от разпоредбите на Конвенцията за бежанците, така и от разпоредбите на директивата и от Закона за убежището и бежанците. Също така се застъпва тезата, че кандидатът за закрила следва да изпитва основателен страх от преследване, свързан именно с обстоятелството, че в Кувейт той е лице без гражданство, както и че за да е налице действие на преследване, този акт трябва да е достатъчно сериозен по своето естество или по повторяемия си характер, за да представлява тежко нарушение на основните права на човека. Изразява се и становище на състава, че бидуните, които притежават документи за самоличност, не са подложени на преследване, за разлика от тези, които не притежават документ за самоличност.

Настоящата инстанция възприема становището, че оценяването на молбата за международна закрила следва да бъде извършено за всеки отделен случай, като се вземат под внимание всички относими факти, свързани с държавата на произход в момента на вземането на решение по молбата, включително законите и подзаконовите актове на държавата на произход, както и начинът на тяхното прилагане, относими декларации и документи, представени от молителя, включително и информация, позволяваща да се определи дали молителят е бил или би могъл да бъде обект на преследване или на тежки посегателства; индивидуалното положение и личните обстоятелства относно молителя, влючително и фактори като неговото минало, пол и възраст, за да може да се определи, въз основа на личните обстоятелства относно молителя, дали действията, на които той е бил или рискува да бъде изложен, биха могли да бъдат считани за преследване или за тежки посегателства; фактът дали след напускането на държавата на произход молителят е упражнявал дейности, чиято единствена или основна цел е била да се създадат необходимите условия, за да се подаде молба за международна закрила, с цел да се определи дали тези дейности биха го изложили на преследване или на тежки посегателства, ако той би се завърнал в тази държава.

От доказателствата, събрани в хода на административното производство, както и пред съда, не се установява, че завръщането на чужденеца в Кувейт е било препятствано от местните власти. Напротив, от представените от кандидата за закрила данни е видно, че той е осъществявал безпрепятствено пътувания в чужбина, както и че се е завръщал в Кувейт без да е бил задържан от властите във връзка с липсата на документи. Чужденецът е напускал страната си на произход, за да придобива съответно образование при престоя си в Украйна и Турция, но също така и с туристическа цел, за каквато е получил и виза за влизане на територията на България.

По делото е представена справка № МД-02-313/06.06.2025г. на Дирекция „Международна дейност“, в която по отношение на бедуните е посочено, че през 2010г. правителството на Кувейт създава Централна агенция за възстановяване на статута на незаконно пребиваващи лица (CARIRS), който регулира достъпа на бидунското население до документи и официални права. Издава т.нар. „карта за преглед“ или „карта за сигурност“, а Министерство на вътрешните работи издава т.нар. Паспорт по чл. 17, ако лицата притежават карта за сигурност. Въпреки изложените данни за затруднения при получаване на посочените документи, получаване на разрешения за пътуване извън Кувейт и липсата на достъп до правителствени услуги, от бежанската история на кандидата се установява, че за него не са били налице подобни ограничения. В проведеното интервю чужденецът е заявил, че неговата карта за сигурност е изтекла през 2014г., но не е подновена поради това, че той е заминал за Украйна. При завръщането му след 2г. получил отказ за подновяване, след което не е правил опит да я поднови. Въпреки това не е срещнал проблеми при престоя си в Украйна, където твърди, че е учил стоматология. Излага твърдения, че въпреки липсата на валидна карта за сигурност е разполагал с паспорт, с който е пътувал в чужбина. При завръщането му от Украйна през 2019г. не споделя да е срещнал затруднения от страна на властите, напротив след като е представил удостоверение от университет в Турция необезпокоявано е заминал за държавата. Твърди, че е пътувал до там с „нов“ паспорт, което навежда на извод, че не е имал затруднения да поднови документите си. По същия начин се разглежда и ситуацията с получаване на туристическа виза през 2022г. за посещение на България. Настоящата инстанция не кредитира данните заявени от чужденеца за придобито образование, тъй като за тях не са представени доказателства, а и противоречат на изложеното в интервюто, че в Украйна е изкарал курс за социални медии и дигитални реклами и упражнява дейност като фрийлансър в Инстаграм. Настоящата инстанция споделя извода на административния орган по отношение на изложените причини за подаване на молбата за закрила две години след пристигането си в България.

Анализът на фактите, изложени от чужденецът в хода на проведеното с него интервю, както и на събраните доказателства в хода на административното и съдебното производство, водят до извода, че по отношение на него не е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, което да се основава на някоя от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В този смисъл обосновано е прието с оспореното решение, че не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут на чужденеца. От цялата бежанска история на Алшаммари става ясно, че конкретни действия на преследване спрямо него не са осъществени. В страната му по произход спрямо него не е упражнявано физическо насилие и лично не е бил обект на репресии. Твърдените задържания през 2013г. и 2021г. съдът приема, че се дължат на неизпълнение на разрешение за провеждане на протести, които закономерно са довели до предприемане на рестриктивни мерки, без това заключение на съда да се разпростира по отношение на твърдените побои, за които липсват доказателства.

Съгласно чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. Опасенията от завръщане в страната по произход не може да са абстрактни, а трябва да са основани на конкретни факти - на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход или на дейност, извършена от него след отпътуването му. По делото не са представени доказателства по отношение на кандидата за закрила досежно посочената хипотеза.

Съдът счита, че липсват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, с оглед факта, че установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че жалбоподателя е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция или поради тежки посегателства като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

От съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в Кувейт, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия в страната му по произход, следователно не е налице специфичната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Органът обосновано е приел, че не е налице заплаха за молителя поради ситуация на масово и безогледно насилие в държавата му по произход.

Чужденецът няма членове на семейството си, които да са получили закрила в Република България, затова за него не са налице и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. Посочените от лицето пред административния орган мотиви не могат да бъдат оценени като хуманитарни, с оглед предоставянето на статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Съгласно цитираната разпоредба хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер или на други основания, предвидени в българското законодателство, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на ООН за бежанците, като тази законова хипотеза представлява особена закрила, която се предоставя в изключителни случаи. Под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в, ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай, според съда, такива други причини от хуманитарен характер не се изтъкват и в този смисъл, не са налице основанията на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ.

По изложените съображения, оспореното решение, като издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, е законосъобразно, а жалбата на М. Х. А. като неоснователна следва да се отхвърли.

На основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд- Бургас

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Х. А., роден на [дата]., [ЛНЧ], подадена чрез упълномощен представител адв. О., АК-Бургас, срещу Решение № 4138/15.07.2025г. на П. на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховния административен съд.