Решение по дело №78/2024 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 34
Дата: 3 април 2024 г. (в сила от 23 април 2024 г.)
Съдия: Ростислава Петкова
Дело: 20245520100078
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Раднево, 03.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на първи април през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ростислава Петкова
при участието на секретаря Р. Д. Динева
като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело №
20245520100078 по описа за 2024 година
Производството е за развод по исков ред с правно основание чл. 49,
ал. 1 СК.
Производството е образувано по искова молба на Р. Г. Ч., действаща
чрез адв. А. А. – АК Стара Загора, срещу Ж. В. Ч., с която се предявява иск за
развод по чл. 49, ал. 1 СК. Ищцата твърди, че с ответника са сключили
граждански брак на 29.07.1989 г. в гр. Ч.. Твърди, че в началото на брачното
им съжителство взаимоотношенията помежду им били добри. Родили им се
две деца, които към настоящия момент били пълнолетни – В.Ж.Ч.., ЕГН
********** и Г.Ж.Ч., ЕГН **********. Няколко години след раждането на
децата взаимоотношенията помежду им се влошили, започнали скандали,
свързани с разходите в домакинството и издръжката на децата. Твърди, че
въпреки положените от нея усилия за запазване на брака, предвид интересите
малолетните към онзи момент деца, взаимоотношенията между тях
продължили да се влошават. Твърди, че в резултат на това влошаване с
ответника живеят отделно от около двадесет години. Твърди, че по време на
брака са придобили единствено недвижим имот, находящ се в гр. Ч. на ул.
„Александър Стамболийски“ № 5. Твърди, че ищцата живее в с. Т., общ.
Раднево, а ответника живее в придобитият по време на брака недвижим имот
в гр. Ч., ул. ******** № 5. Счита, че към настоящия момент е налице дълбоко
и непоправимо разстройство на брака и е налице пълно отчуждение помежду
1
им. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да прекрати
брака им, без произнасяне по въпроса за вината и без произнасяне по въпроса
за семейното жилище. Не претендира издръжка. Моли след разтрогването на
брака да носи предбрачното си фамилно име – Р..
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
В проведеното на 01.04.2024г. открито съдебно заседание адв. А. от
името на своята доверителка Р. Г. Ч. заявява, че същата желае да запази
брачното си фамилно име Ч..
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, с оглед направените доводи и възражения, достигна
до следните фактически и правни изводи:
За основателност на иска ищцата следва да докаже наличието на
сключен с ответника граждански брак, както и твърдените обстоятелства,
обосноваващи наличието на сериозно и непоколебимо разстройство на брака.
Двете страни следва да посочат всички основания за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака.
С протоколно определение от 01.04.2024 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото, обективиран в определението по чл. 140 ГПК
138 от 06.03.2024 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, че
страните са сключили граждански брак на 29.07.1989 г. в гр. Раднево, от
който брак имат родени две деца, които били пълнолетни лица, както и че
съпрузите са в трайна фактическа раздяла.
От приетото по делото удостоверение за сключен граждански брак, №
006564, издадено на 29.07.1989 г. от Община Стара Загора /оригинал, л. 4/ е
видно, че страните са съпрузи и са сключили граждански брак в гр. Стара
Загора на 29.07.1989 г., за което е съставен акт за сключен граждански брак
№ 700 от 29.07.1989 г. на длъжностното лице по гражданското състояние при
Община Стара Загора.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
Н.В.Ч. – брат на ответника, от чиито показания е видно, че съпрузите не
живеят заедно повече от 20 години, не поддържат контакт, не се виждат и
няма възможност отношенията като съпрузи да се подобрят.
2
Относно дълбокото и непоправимо разстройство на брака:
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод,
когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
Съобразно задължителната съдебна практика, съдържаща се в
разрешенията, дадени в ППВС № 10 от 1971 г., дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е налице, когато запазването му не би създало
нормални условия за живот на съпрузите. Дълбоко е това разстройство, при
което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски
отношения, като в тези случаи брачната връзка съществува само формално и
в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът.
Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се
възстановят нормалните отношения между съпрузите, като една от
причините, която може да доведе до разстройството на брака е
продължителната фактическа раздяла на съпрузите. Тази раздяла не трябва да
се счита за абсолютно основание за прекратяване на брака, но при наличието
й съдът е длъжен да изследва с оглед на доказателствата по делото дали тя е
причина или само проява на дълбокото и непоправимо разстройство на брака,
т.е. дали това разстройство може да бъде преодоляно, за да се възстановят
нормални съпружески отношения на доверие, уважение, взаимна грижа и
разбирателство (в този смисъл решение № 306 от 06.10.2011 г. на ВКС по
гр.д. № 1365/2010 г., ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК).
Съгласно чл. 14 и чл. 15 СК отношенията между съпрузите се
изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и
разбирателство, като съпрузите живеят съвместно, освен ако важни причини
налагат да живеят разделно. Установява се в случая, че съпрузите повече от
20 години не живеят заедно, прекъснали са отношенията си отдавна,
ответницата се е установила да живее в с. Т., общ. Раднево, а ответника в гр.
Ч., обл. Стара Загора, в придобитият по време на брака недвижим имот на ул.
******** № 5. Тази отчужденост между съпрузите и липсата на желание за
възстановяване на взаимоотношенията е довела до техните отношения в
степен на невъзможност да се възстановят нормални съпружески отношения
на доверие, уважение, взаимна грижа и разбирателство. Няма и каквито да
било данни да е възможно възвръщане на сплотеността и общото живеене в
едно семейство.
3
Поради това съдът намира, че се установява наличие на дълбоко и
непоправимо разстройство на брака между съпрузите и следва да се допусне
прекратяване на брака им чрез развод, тъй като е налице трайна фактическа
раздяла без възможност за стабилизиране на брачната връзка.
Съгласно чл. 49, ал. 3 СК съдът се произнася по вината за
разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Такова
искане няма направено, поради което съдът не дължи произнасяне по въпроса
за вината.
Относно ползването на семейното жилище:
Съгласно чл. 56, ал. 1, изр. 1 СК при допускане на развода, когато
семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът
предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има
жилищна нужда. Установява се, че страните повече от 20 години не живеят
заедно, не са в едно и също населено място и такова искане няма направено,
поради което съдът не дължи произнасяне.
Относно фамилното име на съпругата:
Ищцата е направила искане да продължи да носи след прекратяване на
брака фамилното си име Ч., тъй като няма промяна в него след сключване на
брака.
Съгласно чл. 53 СК след развода съпругът може да възстанови
фамилното си име преди този брак. За разлика от чл. 103 от СК’85 г.
предпоставящ съгласие на другия съпруг или известност с името на другия
съпруг, разпоредбата на чл. 53 СК не поставя въпросът за фамилното име в
зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието при
сключването на брака и ако съпругът, приел името на другия съпруг при
сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на фамилното име
преди брака, то той запазва брачното си фамилно име. Поради това искането
на ищцата е основателно и ще следва да се постанови съпругата да продължи
да носи брачното си фамилно име Ч..
Относно издръжката между съпрузите:
С оглед на искането на ищцата следва да се постанови, че съпрузите не
дължат издръжка помежду си, тъй като са в работоспособна възраст и не се
нуждаят от такава.
4
Други въпроси:
По делото не са поставени други въпроси за разглеждане, свързани с
придобито през време на брака, поради което съдът не дължи произнасяне по
тези въпроси.
По разноските и дължимата държавна такса:
Предвид липсата на произнасяне по въпроса за вината следва
разноските да се поемат поравно от страните. Поради това съгласно чл. 6, т. 2
от Тарифата за държавните такси към ГПК съдът определя окончателна
държавна такса за производството в размер на 40 лв., която следва да се
поеме от страните поравно, тоест по 20 лв. от всеки от тях. Тъй като няма
промяна във фамилното име на ответницата, то държавна такса не се дължи
за този иск.
Съгласно чл. 329, ал. 1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се
възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, а когато няма вина
или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските
остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. И тъй като в случая
липсва произнасяне по вината, то сторените разноските от страните следва да
останат за тяхна сметка, както са сторени.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД на основание чл. 49, ал. 1 СК брака,
сключен с акт за сключен граждански брак № 700 от 29.07.1989 г. на
длъжностното лице по гражданското състояние при Община Стара Загора,
между Р. Г. Ч., ЕГН **********, с адрес с. Т., общ. Раднево, обл. Стара Загора
и Ж. В. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. Ч., ул. ******** № 5, като дълбоко и
непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата Р. Г. Ч., ЕГН
********** да продължи да носи брачното си фамилно име – Ч..
ОСЪЖДА Р. Г. Ч., ЕГН **********, с адрес с. Т., общ. Раднево, обл.
Стара Загора, да заплати на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-
Раднево, сумата от 20 лв. (двадесет лева), представляваща държавна такса за
допускането на развода.
5
ОСЪЖДА Ж. В. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. Ч., ул. ******** № 5,
да заплати на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Раднево, сумата
от 20 лв. (двадесет лева), представляваща държавна такса за допускането на
развода.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
6