№ 4247
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110136150 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Й. Г. С. срещу „********“ ООД, с която са
предявени при условията на обективно евентуално съединяване следните искове: главен иск
за прогласяване нищожност на Договор за паричен заем „Кредирект“ № 912188/15.08.2023 г.
поради противоречие на закона, включително поради наличие на неравноправни клаузи в
него; евентуален иск за прогласяване нищожност на чл. 6.6. от Договор за паричен заем
„Кредирект“ № 912188/15.08.2023 г. поради противоречие на добрите нрави. Претендират се
разноските по делото.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за паричен заем „Кредирект“ №
912188/15.08.2023 г. при общи условия, по силата на който му е предоставена в заем сумата
от 2 000 лв. при уговорени фиксиран ГЛП в размер на 40.05 % и ГПР в размер на 48.02 %,
като той се задължил да върне заема ведно с възнаградителна лихва в размер на 476.02 лв. в
срок до 17.06.2024 г. на 10 месечни погасителни вноски, от които 3 вноски в размер на по
66.75 лв. и 7 вноски – по 325.11 лв. Сочи, че по договора бил задължен да осигури
обезпечение след сключването му, отговарящо на редица изисквания, като поради
непредставянето на обезпечение му била начислена неустойка по чл. 6.6. от договора в
размер на 2 203.98 лв., включена изначално в погасителния план. Твърди, че е заплатил по
договора сума в общ размер на 1 529 лв. Релевира възражение за нищожност на целия
договор поради противоречие със закона – с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.
Изтъква, че уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение в действителност
представлява скрита възнаградителна лихва, поради което лихвеният процент е неправилно
посочен в договора, като същевременно неустойката представлява разход по кредита, който
1
следва да бъде включен в ГПР, но това в случая не е сторено, поради което посоченият в
договора ГПР също е неправилен. В тази връзка акцентира, че към потребителя са поставени
неизпълними изисквания относно обезпечението, което следва да представи, с което се цели
увеличаване на възнаграждението на кредитора, като неустойката е изначално включена в
погасителните вноски. Навежда възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради
нейната неравноправност по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, защото е необосновано висока –
надвишава дори размера на възнаградителната лихва. Счита, че посочването в договора на
ГПР, различен от реално прилагания в отношенията между страните, представлява
заблуждаваща и нелоялна търговска практика, която възпрепятства потребителя да прецени
реалните икономическите последици от сключването на договора, което сочи на
неравноправност. При условията на евентуалност възразява, че нищожна е самата
неустоечна клауза поради противоречието й с добрите нрави. Счита, че неустойката цели
единствено скрито оскъпяване на кредита и излиза извън присъщите й функции. Изтъква, че
е неясно какви точно вреди на кредитора би покрила, при положение че е свързана с
вторично задължение на потребителя, като същевременно тя прехвърля върху него риска от
неизвършването от кредитора на оценка на кредитоспособността му и цели единствено
неоснователно обогатяване на кредитора.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Излага подробни съображения, че
договорът и процесната клауза за неустойка са валидни. Твърди, че договорът е резултат от
индивидуално договаряне между страните. Сочи, че в ГПР не е включена неустойката, с
което ищецът е бил наясно, тъй като е потребител и по много други договори за кредит,
сключени с ответника. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Предявен е от „********“ ООД срещу Й. Г. С. насрещен осъдителен частичен иск за
сумата от 471 лв. – част от вземане в общ размер на 2 000 лв., представляващо главница по
Договор за паричен заем № 912188/15.08.2023 г., ведно със законната лихва от 21.10.2024 г.
до окончателното плащане. Претендират се разноски по делото.
Ищецът по насрещния иск твърди, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР и че по
него е предоставил на ответника заем в размер на 2 000 лв. при уговорен фиксиран ГЛП в
размер на 40.05 %, като той се задължил да върне заема ведно с възнаградителна лихва в
срок до 17.06.2024 г. на 10 месечни погасителни вноски, както и че в чл. 6.6. е уговорена
неустойка за непредоставяне на обезпечение, която е начислена поради неизпълнение на
задължението за предоставяне на такова. Сочи, че е предоставил заемната сума на ответника.
Излага, че последният е платил по договора суми в общ размер на 1 529 лв., с които са
погасявани други задължения по договора, но не и главницата, а срокът на договора е
изтекъл. Моли в случай на приемане, че договорът е нищожен, да бъде приложена
разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на насрещната исковата молба, в
който е инкорпорирано и становище по отговора на исковата молба. С. поддържа
възраженията си за нищожност за договора и на клаузата за неустойка, като оспорва
2
твърденията на насрещната страна за индивидуално договаряне. Счита за ирелевантно
обстоятелството, че има сключени няколко договора с дружеството. Възразява, че предвид
нищожността на договора на основание чл. 23 ЗПК не дължи по него никакви суми освен
главницата. Твърди, че е платил по договора суми в общ размер на 1 529 лв. Счита, че не
следва да бъде осъждан за законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване
на насрещната искова молба, във връзка с което се позовава на практика на СЕС.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
С Определение № 1831/14.01.2025 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда
проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за безспорни
следните обстоятелства: сключването между страните на Договор за паричен заем
„Кредирект“ № 912188/15.08.2023 г., по силата на който на С. е предоставена в заем сумата
от 2 000 лв. при уговорени фиксиран ГЛП в размер на 40.05 % и ГПР в размер на 48.02 %,
като той се задължил да върне заема ведно с възнаградителна лихва в размер на 476.02 лв. в
срок до 17.06.2024 г. на 10 месечни погасителни вноски; предаване на заемната сума в
размер на 2 000 лв. от „********“ ООД на С.; че в чл. 6.6. от договора е уговорено
задължение за С. за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, както и че
такава му е начислена, но не е включена в посочения в договора размер на ГПР; че
извършените от С. плащания по договора възлизат общо на 1 529 лв.
В чл. 6.5. от договора е посочено, че заемателят се задължава в срок от 3 дни, считано
от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение по начина и реда и отговарящо
на условията на чл. 33, ал. 1 от общите условия – поръчител или банкова гаранция /поне
едно от изброените/. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия на „********“ ООД за заеми
„Кредирект“, в сила от 08.03.2019 г., е предвидено, че когато това е предвидено за
съответния продукт за обезпечаване изпълнението на договора за заем, при сключване на
индивидуалния договор страните могат да уговорят предоставянето на някое от следните
обезпечения: 1. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят
кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общ в размер на най-малко 7
пъти размера на минималната работна заплата за страната, а в случай на двама поръчители
размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти
минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем,
сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем,
сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения,
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; 2.
Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска
банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема, и обезпечаваща задължение в
размер на 2 пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената
3
главница и лихва. Съгласно чл. 6.6. от договора при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на
2 203.98 лв., която се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на
договора заемателят се счита за уведомен за нейното начисляване. Уговорено е, че
начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен
план. Видно е от него, че с първите три вноски се дължи неустойка в размер на 401.25 лв., а
с останалите – неустойка в размер на 142.89 лв., като всяка погасителна вноска с неустойка
възлиза на 468 лв., а общо дължимата сума за плащане с включена неустойка е в размер на
4 680 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно евентуално съединяване главен иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на Договор за паричен
заем „Кредирект“ № 912188/15.08.2023 г. поради противоречие на закона и евентуален иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на чл. 6.6. от Договор
за паричен заем „Кредирект“ № 912188/15.08.2023 г. поради противоречие на добрите нрави,
както и насрещен частичен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за сумата от 471 лв. – част от вземане в общ размер на 2 000 лв.,
представляващо главница по Договор за паричен заем № 912188/15.08.2023 г.
По главния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
По този иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните
обстоятелства: сключването между страните на Договор за паричен заем „Кредирект“ №
912188/15.08.2023 г. и неговото съдържание; твърдяното противоречие на договора със
закона, включително наличието на неравноправни клаузи в него, а в тежест на ответника е да
докаже, че сключването на договора е резултат от индивидуално договаряне.
По делото е безспорно, а и от писмените доказателства се установява, сключването
между страните на Договор за паричен заем „Кредирект“ № 912188/15.08.2023 г. и неговото
съдържание. Договорът попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на
потребителски договор, тъй като заемателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и §
13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат защитата по ЗПК и разпоредбите на чл.
143 и чл. 146 ЗЗП.
В случая съдът счита, че т. нар. „неустойка“ по чл. 6.6. от договора в действителност
представлява скрита възнаградителна лихва. С чл. 33, ал. 1 от общите условия на ответното
дружество са поставени неизпълними изисквания към обезпечението, което заемателят
следва да предостави, които ако той би бил в състояние да изпълни, би потърсил
кредитиране от друг вид финансова институция. Очевидно единствената цел на тези
прекомерни изисквания е потребителят да бъде поставен във фактическа невъзможност да
предостави /при това в толкова кратък срок/ обезпечение, отговарящо на условията на
кредитора, и кредиторът да се облагодетелства, като получи т. нар. „неустойка“, която в
4
действителност представлява негова сигурна печалба по отпуснатия кредит. Допълнителен
аргумент е и обстоятелството, че задължението за „неустойка“ е разсрочено заедно с
погасителните вноски, като то изначално е включено в погасителния план, а след изтичане
на 3-дневния срок се начислява автоматично, т.е. то представлява за кредитора очакван
приход по кредита. Ето защо съдът намира, че „неустойката“, имаща в действителност
характер на скрита възнаградителна лихва, следва да бъде отразена в ГЛП, което в случая не
е сторено, с което е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.
Същевременно „неустойката“ представлява за заемодателя разход по договора за
кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР като индикатор за общото
оскъпяване на договора за кредит /аргумент от чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК/. Този извод следва
от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В
случая е безспорно между страните, че посоченият в него ГПР не включва т. нар.
„неустойка“, от което следва, че той не включва всички действителни разходи. Поради това
съдът приема, че е налице противоречие на сключения договор и с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази част от сделката е особено съществена за
интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да
се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето /чл. 22 ЗПК/.
Гореизложеното е достатъчно за обосноваване на извод, че целият договор е
нищожен поради противоречие на закона – на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Ето защо е
безпредметно обсъждането на другите релевирани от ищеца основания за нищожност на
договора, респ. не следва да бъде разглеждан предявеният евентуален иск.
По насрещния иск:
По насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9,
ал. 1 ЗПК в тежест на ищеца по него е да установи следните обстоятелства: наличието на
валидно облигационно отношение между страните по Договор за паричен заем „Кредирект“
№ 912188/15.08.2023 г. и неговото съдържание; предоставяне на заемната сума на
кредитополучателя, а в тежест на ответника по насрещния иск при доказване на горните
факти е да установи плащане в пълен размер на задължението за главница по договора.
5
Предвид основателността на главния иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД по делото се явява недоказано наличието на валидно договорно правоотношение между
страните. Въпреки това съдебната практика /например Решение № 60186/28.11.2022 г. по т.
д. № 1023/2020 г. на ВКС, I ТО, Решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на
ВКС, IV ГО, и други/ приема, че при установена в хода на исковото производство по чл. 422
ГПК недействителност на договор за потребителски кредит съгласно чл. 23 ЗПК
предявеният иск следва да бъде уважен с установяване на дължимата на основание чл. 23
ЗПК чиста стойност на кредита, без да е необходимо вземането за чистата стойност да бъде
предявено от кредитора с иск по чл. 55 ЗЗД.
В случая по делото е безспорно, че С. е извършил по нищожния договор плащания на
суми в общ размер на 1 529 лв., с които съдът приема, че е погасена част от главницата, тъй
като другите задължения по договора не са валидно възникнали и заемателят не е дължал
тяхното заплащане. Следователно ответникът по насрещния иск е останал да дължи
главница в размер на 471 лв.
По изложените съображения предявеният насрещен осъдителен частичен иск е
изцяло основателен. Върху главницата се дължи и законната лихва, считано от датата
на подаване на насрещната искова молба, а цитираната от С. съдебна практика е неотносима
към тази претенция.
По разноските:
При този изход на делото на ищеца С. се дължат на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сторените от него разноски в размер на 197 лв. – държавна такса.
По отношение на претенцията за адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ на ищеца С. съдът намира следното:
Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗАдв е: правна помощ по делото
да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗАдв; заявление, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна, и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на
насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК /в този смисъл –
Определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на ВКС, I ТО/. В случая по делото
е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адв. А. З. Д., в
който е уговорено, че правната помощ се предоставя безплатно съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. Съобразно константната съдебна практика така посоченото обвързва съда, като в
тежест на насрещната страна е, ако оспорва наличието на съответното основание за оказване
на безплатна правна помощ, да представи доказателства. В случая е представено от
ответника доказателство, което опровергава посоченото в договора основание за безплатна
правна помощ – Искане за сключване на договор за кредит от 15.08.2023 г. /л. 115/,
неоспорено от ищеца, в което той е посочил, че работи по безсрочен трудов договор и има
приходи от заплата в размер на 2 800 лв., несемеен е, няма деца и живее в собствено
жилище, като целта на ползвания кредит е почивка/пътуване. При това положение съдът
6
намира, че в случая е опровергано от ответника твърдението, че ищецът С. е материално
затруднено лице. Следователно не е налице основание за осъждане на ответника да заплати
на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2
ЗАдв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК се дължат на насрещния ищец сторените от него
разноски във връзка с изцяло уважения насрещен иск, възлизащи общо на 530 лв., както
следва: 50 лв. – държавна такса; 480 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от Й. Г. С., ЕГН **********, с адрес: с.
**********, срещу „********“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. **********, че Договор за паричен заем „Кредирект“ № 912188/15.08.2023 г. е нищожен
поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА Й. Г. С., ЕГН **********, с адрес: с. **********, да заплати на „********“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. **********, на основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 и чл. 23 ЗПК сумата от 471 лв. – част от
вземане в общ размер на 2 000 лв., представляващо главница по Договор за паричен заем №
912188/15.08.2023 г., ведно със законната лихва от 21.10.2024 г. до окончателното плащане,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 530 лв. – разноски по делото във връзка с
насрещния иск.
ОСЪЖДА „********“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
**********, да заплати на Й. Г. С., ЕГН **********, с адрес: с. **********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 197 лв. – разноски по делото във връзка с главния иск.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7