Р Е Ш Е Н И Е
Номер
ІІІ-16 Година 2018, 26.03. Град
Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански състав
На
двадесет и седми февруари две хиляди и
осемнадесета година
В отрито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2. ТАНЯ ЕВТИМОВА
Секретар:
Жанета Граматикова
Като
разгледа докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 69 по описа за 2018
година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по въззивна жалба от
„Уникредит Лизинг“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София 1303,
район Възраждане, ул. „Гюешево“ №14, ЕИК *********, чрез адвокат Гергана
Попова-Смоличка от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Позитано“ № 9, вх.А,
ет.3, офис 9, против Решение № 145 / 29.09.2017 г., постановено по гр. дело №
950/2015 г. по описа на НРС, с което съдът е отхвърлил исковете на въззивника
против „Билдмар“ ООД /в ликвидация/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Константин Геров“ № 4, представлявано от Рая Митрович
– ликвидатор, Ц.С.Г., ЕГН **********, от гр. Б., бул. „С. С.“ № ***, В.С.Г.,
ЕГН **********, живущ на същия адрес, А.Д.Д., ЕГН **********, А.В.Г., ЕГН **********,
живущи в с. Р., местността „Х. т.“, ет.*, за прогласяване нищожността на
договор за покупко-продажба на жилище, апартамент с площ от 69,84 кв.м.,
находящ се в с. Равда, община Несебър, м. „Хендек тарла“, етаж 3, апартамент
В-34, с идентификатор 61056.56.46.1.61, обективиран в нотариален акт № ***, том
VІІІ, рег.№7866, н.д. №1493/03.07.2013 г. на помощник нотариус по заместване при
нотариус Стоян Ангелов, сключен между „Билдмар“ ООД и Ц.Г., както и на договор
за дарение на същия имот, сключен между Ц.Г., В.Г., А.Д. и А.Г., обективиран в
нотариален акт № **, том VІІІ, рег.№7574, нотариално дело №1428/30.06.2014 г.
на нотариус Стоян Ангелов, поради заобикаляне на закона, накърняване на добрите
нрави и привидност, като е отхвърлил евентуално предявения иск от въззивника
срещу въззиваемите за прогласяване на основание чл.135 от ЗЗД на относителната
недействителност на договор за покупко-продажба на жилище, апартамент с площ от
69,82 кв.м., находящ се в с. Равда, общ. Несебър, местността „Хендек тарла“,
ет.3, апартамент В-34, с идентификатор 61056.56.46.1.61, обективиран в нотариален
акт № ***, том VІІІ, рег.№7866, нотариално дело №1493/03.07.2013 г. на помощник
нотариус по заместване при нотариус Стоян Ангелов, сключен между „Билдмар“ ООД
и Ц.Г., както и на договор за дарение на същия имот, сключен между Ц.Г., В.Г., А.Д.
и А.Г., обективиран в нот.акт № **, том VІІІ, рег.№7574, нотариално дело
№1428/30.06.2014 г. на нотариус Стоян Ангелов. Осъдил е въззивника да заплати
на Ц.Г. сумата от 1310 лв. - съдебно-деловодни разноски.
Недоволство от така постановеното съдебно
решение изразява въззивникът, който счита постановеното решение за неправилно и
незаконосъобразно, поради допуснати от съда нарушения на материалния закон,
процесуалните правила и необоснованост. Моли съда да го отмени и постанови
друго, с което да удовлетвори претенциите. Излага съображения.
В
срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Ц.С.Г., чрез
адвокат Антония Йорданова Чолакова от САК, с който счита постановеното решение
за правилно и законосъобразно. Моли съда да го потвърди. Излага съображения.
В
срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от А.В.Г. и А.Д.Д.,
чрез назначения особен представител адвокат Чанка Попова от БАК, с който счита
постановеното решение за правилно, законосъобразно и обосновано. Моли съда да
го потвърди. Излага съображения. Представя писмена защита.
Постъпила
е и частна жалба от въззивника против Определение №772 от 15.11.2017 г.,
постановено по гр. дело № 950/2015 г. на НРС, с което съдът е оставил без
уважение молбата на частния жалбоподател по чл.248 от ГПК за изменение на
Решение № 145/29.09.2017 г. в частта за присъдените на въззиваемата Ц.Г.
съдебно-деловодни разноски. Моли съда да го отмени и редуцира сумата от 1310 лева
на 829,16 лева. Излага съображения.
В
срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на частната жалба от Ц.С.Г., чрез
адвокат Антония Йорданова Чолакова от САК, с който счита постановеното
определение за правилно и законосъобразно. Моли съда да го потвърди. Излага
съображения.
Жалбите
са подадени в срока по чл.259 и следващите от ГПК, от легитимирано лице и са
процесуално допустими.
Предявените
искове пред Районния съд - Несебър са с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.
второ, чл. 26, ал. 2, чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира за установено следното:
Няма
спор по делото, че с два броя записи на заповед издадени на 21.04.2016 г. от В.
В. Г., ЕГН **********, същият се е задължил да заплати на „Ейч Ви Би Ауто
Лизинг – клон Бургас“ ЕООД, ЕИК *********, което към настоящия момент се е
вляло и е станало част от „Уникредит Лизинг“ ЕАД, ЕИК *********, или на негова
заповед, съответно на 01.07.2006 г. – за първия запис и на 01.07.2007 г. – за
втория, сумите от по 3941,40 евро. Издателят не е платил дължимите суми, поради
което Софийски районен съд на основание чл.237, б.“Е“ от ГПК /отм./ е издал
изпълнителен лист на 14.03.2008 г., по силата на който е осъдил В.Г. да заплати
на „Ейч Ви Би Ауто Лизинг – клон Бургас“ ЕООД сумата от 7882,80 евро, ведно със
законната лихва считано от 29.02.2008г., както и на основание чл.64 ал.1 от ГПК
сумата от 308,35 лева – направени по делото разноски.
Първоначално
е било образувано изп. дело №35/2008 г. по описа на ЧСИ Сия Халаджова с
регистрационен № 863 на КЧСИ, препратено на ЧСИ Таня Маджарова с регистрационен
№ 803 на КЧСИ, като е образувано изп. дело № 1297/2011 г., по което е наложен
запор върху дружествените дялове на притежаваните от лицето В. В. Г. дружества,
включително и въззиваемото „Билдмар“ ООД. Не се спори, че на 21.08.2012 г.
„Билдмар“ ООД е придобил собствеността върху апартамент с площ от 69,84 кв.м.,
находящ се в с. Равда, местността „Хендек тарла“, община Несебър, ет.3,
апартамент Б-34, с идентификатор 61056.56.46.1.61, като имотът е осчетоводен в
баланса на дружеството. След вписване на запор върху дружествените дялове от
ЧСИ Таня Маджарова на 28.05.2013 г., видно от приложените по делото
доказателства, с нотариален акт № ***, том 8, рег.№7866, нот.дело №1493/2013
г., на 03.07.2013 г. „Билдмар“ ООД е продал на Ц.С.Г., ЕГН **********,
процесния недвижим имот за сумата от 9500 лева. В последствие на 30.06.2014 г.
с нотариален акт №**, том 8, рег. №7574, нот.дело №1428/2014 г. Ц. Г. и
съпругът й В. Г. са дарили на въззиваемите С. С.Г. и А.Д.Д. описания по-горе
апартамент.
С
оглед на така изяснената фактическа обстановка по делото, първоинстанционният
съд е разгледал предявените три претенции за нищожност, представляващи
съответно: искания по чл.26, ал.1, предложение второ от ЗЗД – заобикаляне на
закона при сключване на процесните сделки, претенция по чл.26, ал.1,
предложение трето от ЗЗД – противоречие на процесните сделки с морала –
накърняване на добрите нрави и продажба на имота под реалната средна продажна
цена, нищожност на основание чл.26, ал.2, изречение първо, предложение последно
от ЗЗД – нищожност поради привидност на договарянето, като при условията на
евентуалност е предявен и иск по чл.135 от ЗЗД, като в исковата молба
първоначално се твърди, че сделките са сключени при условията на чл.135, ал.2
от ЗЗД, а първоинстанционният съд е разгледал претенцията по чл.135, ал.1 и
ал.2 от ЗЗД.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд е изяснил същото пространствено и
пълно от фактическа страна и е направил фактически и правни изводи, които се
споделят от настоящия съд, който на основание чл.272 от ГПК, препраща към
мотивите на първата инстанция.
По
първата претенция с правно основание чл.26 ал.1, предложение второ от ЗЗД –
заобикаляне на закона, в исковата молба се твърди, че в настоящия случай са
налице две сделки, които формално отговарят на законовите изисквани яза
прехвърляне на недвижими имоти, но целта им не е транслативния ефект, а целят
декапитализация на дружеството и прехвърляне по първата сделка, като по този
начин неправомерно се увреждат интересите на кредиторите на съдружника В.Г..
Със сделките се цели запазване на имота в патримониума на семейството на В.Г..
Действително, при заобикаляне на закона следва да има забранена от законодателя
цел, която се постига с позволени средства. По делото обаче липсват
доказателства, че крайната цел е била постигане на такъв ефект по сделките,
щото кредиторът да бъде лишен от възможността да удовлетвори претенцията си. От
друга страна между покупко-продажбата и дарението на процесния недвижим имот
стои отрязък от време около една година, който логично би следвало да е по-кратък,
ако целта е била заобикаляне на закона с извършването на двете сделки.
Въззивникът следваше при условията на пълно и главно доказване да ангажира
доказателства в тази връзка, което не беше сторено, поради което съдът намира
твърдяната нищожност по посочения текст за недоказана.
По
предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, предложение трето от ЗЗД –
накърняване на добрите нрави и липса на еквивалентност на престациите,
настоящата съдебна инстанция намира същият за неоснователен. Липсват доказателства
за това, че целта на дружеството е била да увреди интереса на кредитора.
Нарушение на добрите нрави е налице и при нееквивалентност на престации, в
който случай сключената сделка е нищожна поради нарушаване на изискванията на
закона. В случая обаче липсват данни в тази насока. От заключението на вещото
лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че пазарната
стойност на процесния апартамент е в размер на 72070 лева, а сделката е
извършена за сумата от 9500 лева при данъчна оценка на имота 11596,90 лева.
Действително съществува разлика в цената на недвижимия имот като пазарна
стойност и действителната цена при която е извършена сделката и то под
пазарната стойност, но разликата не е толкова драстична, че да доведе до
нищожност на сделката, т.е. касае се за цена определена в размер близък до
данъчната стойност на имота, което не би могло да доведе до нищожност.
Не
е нищожна сделката и поради наличието на обстоятелства по чл.26, ал.2 от ЗЗД –
предложение последно, касаещо абсолютна симулация при сключване на договора.
Видно от заключението на вещото лице Петя Няголова – експерт–счетоводител, по
сметка на дружеството е постъпила сумата от 9500 лева, представляваща продажна
цена по извършената покупко-продажба на недвижим имот. Въпреки, че вещото лице
е посочило, че липсва декларация, досежно произхода на паричните средства, по
делото е представен нотариален акт №***, том 1, рег. № 3332, нот.дело №124 от
08.05.2013г., от който е видно, че Ц. и В. Г.и са продали на трети лица имот в
гр. Бургас за сумата от 20 000 евро, поради което може да се направи
извода, че Ц.Г. действително е заплатила на дружеството „Булдмар“ ООД сумата от
9500 лева. В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира твърденията за
привидност за недоказани. Симулативното действие е нищожно и не поражда правни
действия, като привидни са договорите, по които страните нямат желание да бъдат
обвързани съгласно изискванията на договора. Тяхното желание е да се създадат
привидни правни последици на обвързаност, но те не я желаят, което води до
абсолютна симулация. По делото е установено, че е налице плащане при продажбата
на апартамента, поради което твърденията за привидност останаха недоказани.
Не
са налице и обстоятелствата по предявения Павлов иск. Съществуват няколко
хипотези при предявяване на претенция по чл.135 от ЗЗД. На първо място следва
да се отбележи, че кредитор по смисъла на този текст е всяко лице, което има
качеството титуляр на парично или непарично вземане по отношение на длъжника. Правото
да се иска обявяване на недействителност на определена сделка е свързано с
вземане, което може и да не е изискуемо или ликвидно. Увреждащо кредитора
действие е всеки правен или фактически акт, с който се засягат права, които
биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо
длъжника. В случая обаче липсва основното изискване за удовлетворяване на
претенцията по чл.135 от ЗЗД, а именно ищецът да е кредитор на някой от
длъжниците. Това е така, тъй като основният длъжник на въззивното дружество е
лицето В.Г., което не е страна по настоящото дело. Първоинстанционният съд е
приел, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.135, ал.3 от ЗЗД, касаеща случая в който „действието е извършено преди възникване на
вземането и е недействително само, ако е било предназначено от длъжника и
лицето с което той е договарял да увреди кредитора“. Настоящата инстанция обаче
намира, че и евентуалната претенция по чл.135, ал.3 от ЗЗД също е недоказана.
Въззивникът се явява кредитор на „Билдмар“ ООД дотолкова, доколкото с
изпълнителен лист от 21.03.2016 г. дружеството наред с „Рофор“ ООД и „Вукс“ ООД
е осъдено да заплати на въззивника сумата от 1493,52 лева, което е станало по
т. дело №687/2015 г. по описа на Окръжен съд гр. Пловдив, по повод овластяване
от ЧСИ Таня Маджарова с постановление за предявяване на иск за прекратяване на
дружествата, в които съдружник е длъжникът по изпълнителното дело В.Г.. Това
обстоятелство попада в хипотезата на чл.135, ал.3 от ЗЗД, но липсват
доказателства, че дружеството – длъжник е извършило атакуваните сделки само
поради обстоятелството, че би възникнало задължение по горецитираното търговско
дело пред Пловдивския окръжен съд и с оглед на неплащане на разноски по делото.
С
оглед на изложеното съдът намира постановеното от първоинстанционният съд
решение за правилно и законосъобразно, което налага същото да бъде потвърдено.
Що
се отнася до подадената частна жалба от „Уникредит Лизинг“ ЕАД против
определение № 772/15.11.2017 г., настоящата съдебна инстанция намира същата за
неоснователна. С определението си по чл.248 от ГПК съдът, по направено искане
от страната за изменение на решението в частта за присъдените разноски на Ц.Г.,
се е произнесъл като е оставил същото без уважение. Позовал се е на
фактическата и правна сложност на делото, което се споделя от настоящата
съдебна инстанция. В този смисъл частната жалба се явява неоснователна, което
налага атакуваното определение да бъде потвърдено.
Претендират
се разноски от адвокат Антония Чолакова – процесуален представител на Ц.Г. в
размер на 1300 лева – видно от представения списък по чл.80 от ГПК.
По изложените
съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 145/29.09.2017 г., постановено по гр. дело № 950/2015 г. по описа на Районен
съд – Несебър.
ОСЪЖДА
„Уникредит Лизинг“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1303, район Възраждане, ул. „Гюешево“ №14, ЕИК *********,
чрез адвокат Гергана Попова-Смоличка от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Позитано“ № 9, вх.А, ет.3, офис 9, да заплати на Ц.С.Г., ЕГН **********, от
гр. Б., бул. „С. С.“ № ***, сумата от 1300 лева – разноски по делото.
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 772 от 15.11.2017 г., постановено по гр. дело № 950/2015 г. по
описа на НРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване припас от
решението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.