№ 61
гр. гр.Велинград, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20215210200350 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Г. Р. АНЧ., ЕГН 58122113567, с
адрес: с. Говедаре, ул. „Осма“ № 13, против Наказателно постановление №
36-0000652/16.08.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Пловдив, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. (хиляда лева), на
основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП, за извършено нарушение по
чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ.
С жалбата се навеждат бланкетни възражения за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление. Жалбоподателят се оплаква, че наложеното му наказание не
съответства на обществената опасност на деянието, което е извършил. Моли
да бъде съобразено, че автомобилът е служебен и той не може да откаже да го
управлява, както и че за първи път извършва такова нарушение. Формулирано
е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Г. Р. АНЧ. поддържа жалбата.
1
Въззиваемата страна – Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Пловдив, редовно призована, не изпраща законен или
процесуален представител в съдебно заседание. Депозира писмено становище
по жалбата, като излага подробни съображения за нейната неоснователност.
Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 19.07.2021 г. жалбоподателят Г. Р. АНЧ. управлявал състав от пътни
превозни средства (ППС) - влекач „Ивеко АС 440“, с рег. № РВ 6592 КТ, от
категория № 3 и полуремарке „Шмитц“ СГФСЗ, с рег. № РВ 1450 ЕВ, от
категория О4, и двете пътни превозни средства собственост на „Пимк“ ООД,
като извършвал обществен превоз на товари (фракция) от с. Огняново до гр.
Велинград. Около 12:20 часа на същата дата, на паркинга на гара Костандово,
с посока на движение гр. Велинград, свидетелите КР. СЛ. КР. и ИВ. ЛЮБ. П.
- служители на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Пловдив спрели за проверка управлявания от жалбоподателя състав от пътни
превозни средства. В хода на проверката, след поискване, водачът представил
пътен лист № 643192/19.07.2021 г., товарителница серия Т №
501691/19.07.2021 г. и заверено копие на лиценз на Общността № *********
за превоз на товари. Проверяващите органи поискали от жалбоподателя да
представи кантарна бележка, но той заявил, че не разполага с такава. Тогава
контролните органи пристъпили към измерване на управляваното от
въззивника Г. Р. АНЧ. ППС с технически средства - електронна поосова
везна, тип DEWI с инд. № **********, със стикер за годност до 04.2022 г. и
сертифицирана ролетка BMI vario 5м с инд. № 1357. Тегленото от
жалбоподателя полуремарке „Шмитц“ СГФСЗ, с рег. № РВ 1450 ЕВ, от
категория О4, било с три оси, при измерено разстояние между осите 1,30 м.
След извършеното претегляне било установено, че ППС надвишава нормите
на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, тъй като при измерено разстояние
между осите 1,30 м, сумата от натоварване на 1-ва, 2-ра и 3-та ос на
полуремаркето била 25085 кг, при максимално допустимо натоварване от
21000 кг, т.е. било налице претоварване с 4085 кг. Измерването било
2
извършено в присъствието на водача, като същият не възразил срещу
установените от него резултати.
За констатираните обстоятелства свид. КР. СЛ. КР., в присъствието на
нарушителя Г.А. и на ИВ. ЛЮБ. П. – свидетел-очевидец, присъствал при
установяване на нарушението, съставил Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 287446/19.07.2021 г. При
предявяване на АУАН жалбоподателят го подписал без възражения, след
което му бил връчен препис от акта. Жалбоподателят не депозирал
възражения срещу АУАН и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление (НП), с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание - глоба в 1000 лв., за извършено нарушение по
чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
19.08.2021 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от доказателствената съвкупност по делото, включваща
писмените доказателства, приложени по административнонаказателната
преписка, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство.
Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят К.К.
потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. При
проведения му разпит свид. И.П. сочи, че е участвал при извършването на
проверката и подробно разказва за установеното при осъществяването й.
Изтъква, че водачът на влекача и полуремаркето е присъствал лично при
претеглянето на товарната композиция и не е възразил срещу установения
размер на товара й. Сочи, че при предявяване на АУАН жалбоподателят
изрично заявил, че няма възражения, което било вписано в акта.
Съдът кредитира изцяло приобщените писмени доказателства, тъй като
същите са непротиворечиви и изясняват фактическата обстановка по начина,
възприет от съда. Свидетелите К.К. и И.П. дават последователни и логични
сведения относно констатациите на проверката, които намират подкрепа в
приобщените по делото писмени доказателства, поради което съдът дава вяра
3
на показанията им.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
(подадена е на 26.08.2021 г. чрез куриерска фирма „Спиди“ АД, видно от
материалите по делото), изхожда от процесуално легитимирана страна и е
насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Иво Димитров Цакански – Директор на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Пловдив, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице – свид. КР. СЛ. КР., заемащ длъжността
„инспектор“ към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Пловдив. Със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. Министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщения е делегирал правомощия на
директорите на регионалните дирекции „Автомобилна администрация“ да
издават НП за нарушения по ЗДвП без да обвързва тези правомощия с
територията, на която са извършени нарушенията. Съгласно чл. 189, ал. 1 от
ЗДвП, актове за нарушения по ЗДП се съставят от длъжностните лица на
службите за контрол, какъвто свид. КР. СЛ. КР. като инспектор при
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив безспорно е.
В процесния случай АУАН и НП са издадени при спазване на
визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове
и съдържат формалните реквизити, предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН. Фактическата обстановка, изложена в АУАН кореспондира с тази,
посочена в НП. В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване
на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, пълно, точно, ясно
и в достатъчна степен е индивидуализирано вмененото на въззивника
4
административно нарушение, така че да може да разбере срещу какви факти
да се защитава и правилно да организира защитата си. АУАН е съставен в
присъствието на нарушителя, след което му е бил предявен, като нарушителят
е подписал лично акта без възражения и е получил екземпляр от него. В този
ред на мисли съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административнонаказателното производство.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
приел, че жалбоподателя Г.А. е допуснал нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена
от МРРБ (Наредбата).
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, движещите се по
пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване
на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройство, и с товари, които не представляват
опасност за участниците в движението. Тази правна норма е бланкетна и
нейната диспозиция е запълнена с нормата на чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „а“ от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства, издадена от МРРБ. Във визираната разпоредба от
Наредбата е посочено, че допустимата сума от натоварванията на ос на една
тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е
равно или по-малко от 1,30 м е 21 тона.
В процесния случай от приетата като писмено доказателство по делото
кантарна бележка № 126, издадена на 19.07.2021г. в 12:18:19 часа, от ИА
„Автомобилна администрация“ – София, се установява, че към момента на
проверката, при измерено разстояние между осите 1,30 м, сумата от
натоварване на 1-ва, 2-ра и 3-та ос на полуремаркето е 25085 кг, при
максимално допустимо натоварване от 21000 кг, т.е. че е налице надвишаване
с 4085 кг на максимално допустимите норми на натоварване на ос на една
тройна ос на ремаркета и полуремаркета, според стойностите, визирани в чл.
7, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.
Използваното средство и метод за измерване отговарят на законовите
изисквания. От приложените писмени доказателства и показанията на
свидетелите К.К. и И.П. се установява, че проведеното от контролните органи
5
измерване на масата на ППС е било извършено с одобрен тип средство за
измерване – поосова везна, което е преминало съответната метрологична
проверка за техническа изправност и е било с поставен стикер за годност до
м. април 2022 г. От казаното от двамата свидетели е видно, че измерването е
било извършено ос по ос, на равно място от пътя и при спазване на всички
изисквания - нивелиране и др., както и че ако не са спазени изискванията за
работа с поосовата везна – в частност, ако същата не е балансирана, то тя не
позволява измерване. Разстоянието между осите на полуремаркето е измерено
със сертифицирана ролетка, видно от приложения по делото сертификат за
съответствие от одобрен тип и показанията на актосъставителя.
Жалбоподателят не е оспорил резултатите от проверката, обективирани в
кантарната бележка, издадена от ИА „Автомобилна администрация“ – София,
нито на място при извършване на измерването и съставянето на АУАН, нито
в съдебното производство пред въззивния съд.
Съдът намира, че анализът на събраната по делото доказателствена
съвкупност аргументира извода, че жалбоподателят Г.А. е извършил от
обективна и субективна страна състава на вмененото му административно
нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „а“ от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Неоснователно е наведеното във въззивната жалба възражение, че тъй
като автомобилът е служебен, то жалбоподателят не можел да откаже да го
управлява. Доколкото чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП определя именно водача на
превозното средство за отговорно лице при неспазване на разпоредбата на чл.
139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, то последният е длъжен да вземе необходимите
мерки, за да спази изискванията на закона. Всяко неспазване на тези
изисквания навежда на извод за виновно осъществяване на
административното нарушение. Ирелевантно за съставомерността на
деянието е обстоятелството, че нарушението е извършено от жалбоподателя
във връзка с изпълнение на трудовата му функция. При положение, че е
наясно, че сумата от натоварване на 1-ва, 2-ра и 3-та ос от полуремаркето
надвишава законовата допустима такава, задължение на водача е или да не
управлява състава от ППС или да предприеме съответните действия за
снабдяване с необходимите документи за извършването на такъв превоз,
преди да предприеме осъществяването му.
6
Неоснователно е и релевираното възражение, че тъй като нарушението е
извършено за първи път, то това е основание за отмяна на НП, като
незаконосъобразно. Дори и да се приеме, че нарушението е извършено за
първи път, доколкото доказателства за противното не са ангажирани от
административнонаказващия орган по делото, това обстоятелство само по
себе си не може да обоснове извод за незаконосъобразност на атакуваното
НП. Обратното би означавало всяко нарушение, което е извършено за първи
път да не бъде санкционирано, което ще доведе до ненаказаност на всяко
извършено за първи път административно нарушение, което е недопустимо.
Административнонаказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и законосъобразно е приложил действащата за това нарушение
санкционна норма, а именно чл. 177, ал. 3, т. 1 пр. 3 от ЗДвП, съгласно която
се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който без да спазва установения
за това ред, управлява пътно превозно средство с размери, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството.
Неоснователно е инвокираното във въззивната жалба възражение, че
наложеното наказание не съответства на обществената опасност на деянието.
Жалбоподателят Г.А. е управлявал състав от ППС – влекач с прикачено към
него полуремарке с маса, която надвишава с 19 % нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, което
квалифицира извършеното деяние като „много тежко нарушение“, съобразно
Приложение I, т. 4 „Групи нарушения на Директива 96/53/ЕО на Съвета“ от
Регламент 2006/403 от 18.03.2006 г. на Комисията за допълнение на
Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета по
отношение на класификацията на тежките нарушения на правилата на Съюза,
които могат да доведат до загуба на добрата репутация на автомобилния
превозвач, и за изменение на приложение III към Директива 2006/22/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета. Съдът счита, че наказанието глоба в
размер от 1000 лв. е законосъобразно наложено, както и че със същото ще
бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
На следващо място, въпреки липсата на релевирано възражение в тази
насока, съдът намира за необходимо да отбележи, че процесното нарушение
не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно
7
разясненията, дадени в ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. дело № 1/2007 г. на
ВКС, ОСНК, преценката за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН е
такава по законосъобразност. Изводът, че нарушителят следва да бъде
санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на
въпроса позволява ли констатираната обществена опасност на деянието
ангажиране на административнонаказателна репресия спрямо дееца.
Настоящият състав споделя трайно утвърдените в практиката принципни
съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на понятието
„маловажен случай“ в ЗАНН, то на основание чл. 11 от ЗАНН субсидиарно
приложение следва да намери НК, според чл. 93, т. 9 от който маловажен
случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на вредни
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Стъпвайки на тази
законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се приеме, че
случаят е маловажен следва да се констатира, че степента на обществена
опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните за
подобни нарушения. В конкретния случай не са установени обстоятелства
сочещи, че въпросното нарушение е с по-ниска степен на обществена
опасност от обичайните такива. То е типично за деянията от този вид. Следва
да се отчете това, че се касае за обществени отношения, свързани със
създаване опасност за живота и здравето на участниците в движението на
пътя. Извършването на процесното нарушение неминуемо води до опасност
както за шофьора, така и за другите участници в движението и до нарушение
на пътната настилка на пътищата, по които извършвайки превоза преминава
конкретното ППС. В този смисъл не са налице основания за приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът намира, че в
административнонаказателното производство е безспорно установено и
доказано, както извършеното нарушение, така и неговия субект, поради което
атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба, като неоснователна да
бъде оставена без уважение.
По разноските:
8
При този изход на правния спор, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
право на разноски има въззиваемата страна. В процесния случай същата
не е поискала своевременно присъждане на разноски в настоящото
съдебно производство и не е ангажирала доказателства за реалното
извършване на такива, поради което разноски не следва да бъдат
присъждани в нейна полза.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-
0000652/16.08.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Пловдив, с което на Г. Р. АНЧ., ЕГН 58122113567, с адрес:
с. Говедаре, ул. „Осма“ № 13, е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 1000 лв. (хиляда лева), на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от
ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП във връзка с чл.
7, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
9