№ 34818
гр. София, 29.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.А
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №
20241110116665 по описа за 2024 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от М. М. П. срещу „................“ кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на следните суми: 23 800 лева, представляваща невъзстановена стойност на неразрешена
платежна операция, извършена на 09.06.2023 г., 6 000 лева, представляваща невъзстановена
стойност на неразрешена платежна операция , извършена на 09.06.2023 г., 23 200 лева,
представляваща невъзстановена стойност на неразрешена платежна операция, извършена на
09.06.2023 г., 12 300 лева, представляваща невъзстановена стойност на неразрешена
платежна операция, извършена на 09.06.2023 г., сумата от 12 100 лева, представляваща
невъзстановена стойност на неразрешена платежна операция, извършена на 09.06.2023 г.,
всички от разплащателна сметка с титуляр ищцата, открита при ответната търговска банка,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 22.03.2024 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от
2462,78 лева, представляваща лихва за забава за периода от 14.06.2023 г. до 21.03.2024 г.
върху главницата от 23800 лева, сумата от 618,58 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 14.06.2023 г. до 21.03.2024 г. върху главницата от 6 000 лева, сумата от 2391,80
лева, представляваща лихва за забава за периода от 14.06.2023 г. до 21.03.2024 г. върху
главницата от 23 200 лева, сумата от 1268,07 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 14.06.2023 г. до 21.03.2024 г. върху главницата от 12 300 лева, сумата от 1252,08
лева, представляваща лихва за забава за периода от 14.06.2023 г. до 21.03.2024 г. върху
главницата от 12 100 лева.
Ищцата твърди, че се намира в дългогодишни облигационни отношения с ответната
търговска банка, при която има разкрита разплащателна сметка, с притежаване на
приложение за онлайн банкиране с пасивни права, посредством което да се уведомява за
наличностите по сметката си без възможност да извършва парични преводи. Посочва, че
към 9:00 часа на 09.06.2023 г. наличността по банковата й сметка, открита при „................“
АД възлизала на 79 326,69 лева. Поддържа, че в същия ден П. посетила офис на търговската
банка в клон, находящ се на ..............., където заявила искането си за активиране на услугата
онлайн банкиране, посредством което да има възможност да извършва плащания. Твърди се,
че въпреки изпратеното същия ден текстово съобщение от „................“ АД на телефонния
1
номер, ползван от ищцата, съдържащо код за активиране на услугата, П. не успяла
своевременно да го използва, поради което онлайн банкирането не било активирано. В
исковата молба се излага, че същия ден, във времевия интервал 10:37 часа – 11:12 часа от
разплащателната сметка на М. П. били извършени трансакции към други сметки, без да
бъдат наредени от ищцата, без нейното съгласие и разрешение. Касае се за пет отделни
превода в общ размер от 77 400 лева, както следва: с преводно нареждане за сумата от 23
800 лева към „..........“ ЕООД с посочено основание: „капаро за камион с рег. № ...........; с
преводно нареждане за сумата от 6 000 лева към „..........“ ЕООД с посочено основание:
„капаро за камион с рег. № .........; с преводно нареждане за сумата от 23 200 лева към
„................“ ЕООД, с преводно нареждане за сумата от 12 300 лева към „................“ ЕООД и с
пето преводно нареждане за сумата от 12 300 лева отново по сметка на „..........“ ЕООД. В
исковата молба се посочва, че тези преводи са реализирани в момент, в който ищцата не е
активирала услугата онлайн банкиране и след като възможността за това е пропусната,
поради изтичане на времето на валидност на предоставения код от ответната търговска
банка. Посочва, че същия ден, веднага след констатиране на липсата на сумата по сметката
си, ищцата посетила същия клон на „................“ АД и уведомила ответната страна за
липсващата сума с искане за възстановяването й, като жалба била подадена и на следващия
ден. Излага се, че към момента на извършване на неразрешените платежни операции,
ищцата П. била вкъщи със семейството си, единствено тя знаела паролите си за достъп до
онлайн банкирането, което приложение същата е достъпвала чрез телефона и персоналния
си компютър, без реално възможността за извършване на преводи чрез последното да е била
активна, доколкото кодът за това е изпратен след като вече преводите били реализирани.
Заявява, че в отговор от 16.08.2023 г. на депозираната жалба „................“ АД, позовавайки се
на чл. 80, ал. 3 ЗПУПС, отказала да възстанови сумите по неразрешените платежни
операции с твърдения, че последните са резултат от проявена от ищцата небрежност и
неизпълнение на задълженията си по чл. 75. По случая била сезирана Помирителната
комисия за платежни спорове към КЗП, която с отговор от 05.09.2023 г. уведомила ищцата за
недопустимостта на искането, предвид имуществената стойност на спора. За случая било
образувано и досъдебно производство № 15152/2023 г. по описа на 4 РУ при СДВР, пр.
преписка № 30514/2023 г. по описа на Софийска градска прокуратура. В исковата молба се
изтъква, че с ново писмо до ответната страна, изпратено на 29.08.2023 г. на същата била
дадена последна възможност за извънсъдебно уреждане на спора, като в предоставения срок
за това и до настоящия момент сумата на неразрешените операции не била възстановена на
ищцата. Поддържа се, че покани за връщане на неоснователно получените суми са
изпратени и до търговските дружества, адресати на преводите – „..........“ ЕООД и
„................“ ЕООД, без отговор от същите и .или предприети действия. Ищцата счита, че в
случая са налице всички законови предпоставки за ангажиране на обективната по своя
характер отговорност на „................“ АД за възстановяване на ищцата П. на сумите по
процесните неразрешени платежни операции, доколкото се касае за преводи, извършени при
липса на съгласие на платеца и без да е налице недобросъвестност от страна на ищцата, в
който случай доставчикът дължи незабавно възстановяване на стойността им. Поддържа се,
че считано от 14.06.2023 г. „................“ АД е в забава в изпълнение на задължението си, като
доставчик на платежни услуги, за възстановяване стойността на неразрешените платежни
операции, предвид отправеното официално искане за това на 12.06.2023 г. и
законоустановения срок за връщане на сумата от 1 ден. С тези доводи ищцата отправя
искане за осъждане на ответната страна да й заплати сумите, предмет на осъществените
неразрешени преводи от разплащателната й сметка, като стойност на неразрешени и
невъзстановени платежни операции, както и законната лихва върху всяка от тях за периода
14.06.2023 г. – 21.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
2
молба в съда – 22.03.2024 г. до окончателното плащане. Претендира присъждане и на
сторените по делото разноски.
В депозирания писмен отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна „................“ АД,
чрез пълномощника си адв. ДЖ., релевира възражение за неподсъдност на спора на
Софийски районен съд, намирайки, че на основание чл. 104, т. 4 ГПК и доколкото
вземанията произтичат от едно правоотношение, родово компетентен да разгледа същия е
Софийски градски съд. Излага доводи и за нередовност на исковата молба, поради
неприлагане към същата на пълномощно и на документ за внесена държавна такса. Намира
исковите претенции за допустими, но по същество неоснователни, оспорвайки ги по
основание и размер. Конкретно излага, че не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на търговската банка по реда на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, сочейки за неправилни
твърденията на ищцата за извършени неразрешени трансакции към други сметки на
09.06.2023 г. – без да са наредени от нея и без нейното съгласие. Поддържа се, че след 10:05
часа на 09.06.2023 г., във връзка с изрично искане на ищцата П., същата е имала възможност
за достъп до системата за интернет банкиране и за извършване на преводи от сметката си без
да активира допълнителни приложения. Твърди се, че в искането си за разрешен достъп до
информационната система на банката за използване на услугата „интернет банкиране“
ищцата е посочила свой телефонен номер, който ще ползва при тази услуга, и електронен
адрес, като достъпът до системата за отдалечено банкиране не е обусловено от изтегляне на
мобилното приложение за това. Излага се, че още същия ден – на 09.06.2023 г. е регистриран
достъп до „интернет банкирането“ на ищцата, за който са използвани нейните
персонализирани данни – потребителско име, парола и код, изпратени на посочения от нея
телефонен номер. Ето защо, ответникът счита, че оспорените платежни операции не са
извършени без знанието и съгласието на държателя на финансовия инструмент. Излага се, че
последните представляват разрешение платежни операции по см. на чл. 70, ал. 1, вр. ал. 3
ЗПУПС. С отговора се посочва, че процесните преводи на парични суми от 09.06.2023 г. са
наредени от ищцата П. чрез използване на услугата „интернет банкиране“, евентуално с
нейното знание и осигурен от нея достъп до персонализираната информация. При условията
на евентуалност се изтъква, че е налице проявена от ищцата груба небрежност в
съхраняването на тази информация, при неспазване на задълженията й, произтичащи от
сключени между страните договори за платежни услуги, откриване и водене на
разплащателна сметка, за издаване на допълнителна банкова карта относно съхраняване на
тази информация. Наред с това, „................“ АД намира, че е налице основанието по чл. 80,
ал. 3 ЗПУПС за изключване на отговорността на търговската банка за покриване на загубите
на ищцата вследствие от платежните операции, тъй като П. не е положила дължимата грижа
за запазване на предоставените й персонализирани средства за сигурност за установяване
автентичността при процесните преводни нареждания. Излага се, че ищцата не е изпълнила
задължението си, произтичащо от договора между страните от 09.10.2020 г. за издаване на
дебитна карта за личното й ползване със забрана да я преотстъпва на трети лица, както и да
пази в тайна пин-кода на картата. Като оправомощен държател същата следва да предприеме
необходимите разумни мерки за предотвратяване на неразрешен достъп до мобилното
приложение, в частност чрез опазване в тайна на кода за достъп до същото. Евентуално се
въвежда довод, че в случая е налице неоторизиран достъп до „интернет банкирането“ на П.
от трети лица и успешното му инсталиране, вследствие от проявена от същата груба
небрежност – въвеждане на персоналните си защитни данни в сайт, имитиращ този на
„................“ АД, достъпен в резултат от последвано "фишинг-съобщение". В отговора на
исковата молба се посочва, че за случая, от страна на търговската банка са уведомени
компетентните държавни органи и институции. Посочва се наличието на необяснимо
съвпадане на искането на ищцата да получи „активни“ права в интернет банкирането и
3
последвалите минути след това транзакции. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне
на исковите претенции и за присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, при извършената по реда на чл. 140 ГПК проверка относно редовността на
исковата молба и допустимостта на предявените със същата искания, с оглед и конкретния
довод, изложен в депозирания писмен отговор, намира исковата молба за редовна, като
отговаряща на изискванията по чл. 127 и чл. 128 ГПК, в частност при наличие на приложени
към същата доказателства относно внасяне на дължимата държавна такса и относно
учредена представителна власт на ищцата в полза на пълномощника, чрез който е
депозирана исковата молба, която преценка вече е извършена от съда към момента на
разпореждането по чл. 131 ГПК. Ето защо, изложените доводи от ответната страна в тази
насока се явяват неоснователни.
По отношение на искането на „................“ АД за прекратяване на производството по
делото и изпращането му по родова подсъдност на Софийски градски съд, съдът намира, че
в случая не е налице някоя от хипотезите на чл. 104 ГПК, определящи именно окръжния съд
като компетентен да разгледа спора като първа инстанция, в частност на посочената т. 4.
Съгласно последната, на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни исковете по
граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лева. В настоящия случай се касае за
предявени – при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им осъдителни
искови претенции – главни и акцесорни, всяка от които има за предмет вземане, чийто
размер е под 25 000 лева. Съдът намира, че с оглед естеството на претенциите, заявени от
ищцата и техния предмет – касае се за вземания, представляващи стойност на неразрешени
платежни операции, всяка от които се твърди да е осъществена чрез отделно преводно
нареждане, към различен правен субект и имаща различна стойност, въпреки извършването
й от една сметка и в рамките на близък времеви период, както и предвид формулирания
петитум – с искане за възстановяване на стойността на всяка от реализираните операции, то
от значение за родовата подсъдност на спора е размерът на вземането по всяка от
платежните операции. Предвид това и доколкото в случая всяка от оспорените 5 транзакции
е на стойност под 25 000 лева, то родово компетентен да разгледа спора като първа
инстанция е районният съд, което обуславя оставяне без уважение на искането на ответника
за прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на СГС.
Съдът намира, че към настоящия момент не е налице основание за спиране на
производството по делото, предвид твърденията на ответника „................“ АД за сезиране на
компетентните органи във връзка със случая за извършени престъпни действия, доколкото
липсват доказателства относно наличието на образувано наказателно производство – в
досъдебна/съдебна фаза и неговият конкретен предмет, етапа на който се намира, доколкото
съгласно посочената разпоредба на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК основание за спиране на делото е
разкриването на престъпни обстоятелства от установяването на които зависи изхода на
спора.
По искането с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК:
С отговора на исковата молба ответната страна „................“ АД отравя искане за
конституиране като подпомагащи я страни на „..........“ ЕООД и на „................“ ЕООД,
обосновано с твърдения, че същите дружества са получатели на сумите по извършените
преводи на 09.06.2023 г. – твърдения в който смисъл са изложени и от ищцата в исковата
молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 219, ал. 1 ГПК в първото заседание за разглеждане на
делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да привлече трето лице,
когато това лице има право да встъпи, за да помага, а в разпоредбата на чл. 218 ГПК е
4
прието, че трето лице може да встъпи в делото до приключване на съдебното дирене в
първата инстанция, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде
постановено в нейна полза.
При анализа на посочените разпоредби следва, че задължителна предпоставка,
обуславяща участието на едно лице като подпомагаща страна за ищеца или ответника е
наличието на правен интерес. Такъв интерес е налице когато съдебното решение,
постановено срещу подпомаганата страна, би се отразило върху правната сфера на третото
лице, поради което то следва да участва в процеса и да помага на същата тази страна с цел
постановяване на благоприятно за нея решение. Привличането на трето лице - помагач в
процеса е средство за защита и право на привличащата страна, чрез което тя цели да улесни
защитата си срещу противната страна с помощта на привлеченото лице, като при
неблагоприятен за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на задължителната
сила на мотивите. Конституирането на трето лице - помагач има за цел да обвърже същото в
отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла със задължителната
сила на мотивите на решението
В настоящия случая се касае за производство, образувано по предявени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС за заплащане на суми, представляващи
стойност на неразрешени платежни операции, насочени към ангажиране отговорността на
ответната търговска банка като доставчик на платежни услуги и с твърдения за реалното
получаване на сумите от трети за процеса лица, по отношение на които е искането за
конституирането им в процеса като подпомагащи страни на ответника. С оглед така
изложените твърдения и при съобразяване на предмета на делото, съдът намира, че в случая
са налице предпоставките по чл. 219, ал. 1 ГПК, обуславящи уважаване на процесното
искане.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни
искове, както следва:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС:
В тежест на ищцата е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
наличието на облигационно отношение между страните по договор за откриване на
разплащателна сметка, по която ищцата е платец, а ответникът е доставчик във връзка с
процесната сметка, изпълнението от страна на търговската банка на конкретните платежни
операции, своевременното й уведомяване за операциите (след като ищцата е разбрала за
тях), при което в тежест на ответника е да установи точното изпълнение на платежната
операция, конкретно чрез установяване автентичността на платежната операция (че е
изпълнена процедура, въведена от доставчика на платежни услуги, която позволява на
последния да провери правомерното използване на конкретен платежен инструмент,
включително неговите персонализирани средства за сигурност), нейното точно
регистриране, осчетоводяването, че операцията не е засегната от техническа повреда или
друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. В тежест на
ответника е и да установи – пълно и главно основателността на възраженията си, в частност
чрез установяване, че при иницииране на платежните операции, извършени чрез използване
на услугата „интернет банкиране“ платецът е действал чрез измама или че умишлено или
при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищцата е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
наличието на главен дълг, изпадането на ответната страна в забава и размера на дължимото
5
за това обезщетение.
В тежест на ответника е да установи възраженията си, в частност срещу наличието на
главен дълг, както и заплащането му на падежа, при такива твърдения.
С оглед конкретните твърдения на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК
съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че по
силата на сключен между страните договор ищцата е титуляр на открита при ответната
търговска банка разплащателна сметка, както и осчетоводяване на процесните транзакции
от „................“ АД.
По доказателствените искания:
Представените от страните - към исковата молба и към отговора писмени материали,
съдът намира за относими към предмета на спора и необходими за правилното му
разрешаване, поради което и следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
В тази връзка съдът намира, че представеното от ищцата като доказателство 1 – искане за
активно банкиране от 09.06.2023 г. е в четлив вид, поради което не е налице основание за
задължаване на страната за представяне на друго такова. Същевременно на ответника следва
да бъдат дадени указания за представляване на четливи преписи от договорите от 04.06.2015
г. – за откриване и водене на разплащателна сметка и за издаване на дебитна карта.
Искането на ответната търговска банка за допускане изслушването на съдебно-
икономическа експертиза, която след извършване на проверка в счетоводната и
информационна система на търговската банка да отговори на въпросите, формулирани в
отговора на исковата молба, предвид изложените конкретни оспорвания от ответната страна
и относимостта му следва да бъде уважено.
С оглед разпределената доказателствена тежест в процеса, като относимо към предмета
на спора следва да бъде уважено искането на ответника за събиране на гласни доказателства
за установяване на посочените обстоятелства в отговора на исковата молба чрез разпит на
един от поисканите двама свидетели, доколкото се касае за едни и същи обстоятелства.
На ответника следва да бъдат дадени указания да конкретизира искането си по т. II от
доказателствените искания.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „................“ АД за прекратяване на
производството по делото и изпащането му по родова подсъдност на Софийски градски съд.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, „..........“ ЕООД, с ЕИК: ............7,
със седалище и адрес на управление: .............. и „................“ ЕООД, с ЕИК: ..........., със
седалище и адрес на управление: ..............., като трети лица – помагачи на страната на
ответника „................“ АД.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.11.2024 г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, в частност подпомагащите такива, на
които да се връчи препис от настоящото определение, на ищеца и препис от отговора на
исковата молба, на подпомагащите страни – с препис от исковата молба и от отговора.
УКАЗВА на ответника в двуседмичен срок от съобщението да представи два преписа
от приложените към отговора писмени материали – за връчването им на подпомагащите
6
страни.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали, като УКАЗВА на ответника най-късно в о.с.з. да представи
четливи преписи от договорите от 04.06.2015 г. – за откриване и водене на разплащателна
сметка и за издаване на дебитна карта, в противен случай същите ще бъдат изключени от
доказателствената съвкупност.
ДОПУСКА по искане на ответната изслушване на съдебно-икономическа експертиза
по въпросите, формулирани в отговора на исковата молба, като вещото лице работи въз
основа на материалите по делото и проверка в счетоводната и информационна система на
ответното дружество.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Л.Д., включен в Списъка на специалистите, утвърдени за
вещи лица за съдебния район на Софийски градски съда за 2024 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 420 лева,
вносими от ответника в двуседмичен срок от поучаване на съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебно
заседание – след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
ДОПУСКА по искане на ответника събиране на гласни доказателства чрез разпит на
един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата съгласно
мотивите на настоящото определение, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разпит
на втори свидетел за същите обстоятелства.
УКАЗВА на ответника в двуседмичен срок от получаване на съобщението с препис
от настоящото определение с писмена молба да уточни искането си по т. II от
доказателствените искания, като посочи дали се касае за изискване на информация относно
предмета на посоченото досъдебно производство и/или етапа на който се намира и т.н., в
противен случай и поради неуточняването му искането ще бъде оставено без уважение.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ като ги
ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане
на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
7
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, освен в частта, в която е оставено без
уважение искането на ответната страна за прекратяване на делото и изпращането му по
подсъдност на СГС, в която част подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски
градски съд, в едноседмичен срок от получаване на преписа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8