№ 189
гр. ХАСКОВО, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
при участието на секретаря РАДОСТИНА М. КАБАДАЛИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Гражданско дело №
20225600100637 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове от Я. С. С. от ****,
против ЗД „ Бул Инс“ АД гр. София, както следва: с правно основание чл.
432 ал.1 от КЗ и правно основание чл.497 от КЗ - за заплащане на сумата от
50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в резултат на ПТП настъпило на 09.01.2022 г., ведно със следващата се
законна лихва върху тази сума, считано от 27.01.2022 г. до окончателното й
изплащане и с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ и правно основание чл.497
от КЗ - за заплащане на сумата от 3 320 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП настъпило на 09.01.2022
г., ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от
27.01.2022 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди,че на 09.01.2022 г. около 14.50 часа в с. Малево, обл.
Хасково настъпило ПТП между лек автомобил ****, управляван от А. М.в Ч.
и лек автомобил *****, управляван от А. М.. Виновен за настъпилото ПТП
бил водачът на лекия автомобил ***, който се движел в с. Малево, по ул. „
Стефан Караджа“ с посока на движение към ул. „ Иван Вазов“. Навлизайки в
кръстовището, образувано с Републикански третоклА. път „ III-505“ водачът
на лекия автомобил *** предприема да извършва маневра “ завой на ляво“,
при което не се съобразил с пътен знак „ Б-2“ / стоп/, отнел предимството на
движещия се по третокласния път лек автомобил *** и последвал удар между
двата автомобила. При произшествието пострадал ищецът, който пътувал в
лек автомобил ***
За реализираното ПТП бил съставен акт и образувано ДП № 2-Сл/2022
по описа на Военно окръжна прокуратура Пловдив / пр.преписка № 7/2022/,
което било прекратено с Постановление от 08.04.2022 г.
Виновен за настъпилото ПТП бил А. М.в Ч.. Водачът имал сключена
валидна застраховка „ ГО“ в ответното дружество.
Твърди,че е бил откаран по спешност в МБАЛ Хасково с бързо
1
прогресиращ отток и невъзможност за движение на дясна мишница и дясна
лакътна става. В болничното заведение ищецът бил хоспитализиран за
периода от 09.01.2022 г. до 17.01.2022 г. Констатирано било счупване на
дясна раменна кост. На 10.01.2022 г. била извършена операция при която
било извършено открито наместване на фрактура с вътрешна метална
фиксация, хемурис.
Възстановителният период продължил около 3-4 месеца, като първият
месец бил изключително тежък, изпълнен с почти денонощни и
изключително силни болки. За този период от време не можел да се обслужва
сам и бил подпомаган в ежедневното си обслужване от свои близки. При
извършен контролен преглед се установило зарастване на костта, но
хипотрофиране на мускулатурата на дясната мишница.
В резултат на преживяното ПТП здравословното му състояние се
влошило, оплаквал се от потиснатост и понижено настроение, тревожност.
Твърди,че освен неимуществени вреди в резултат на произшествието
претърпяла и имуществени вреди в размер на 3320 лв., представляващи
разходи за закупуване на медицински изделия.
Отправил искане до застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на 27.01.2022 г. С писмо изх. № НЩ714/07.02.2022 г.
ответникът отказал да заплати обезщетение.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от сумата от 30 000 лв., предявен като частичен иск за цялата
сума от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на ПТП настъпило на 09.01.2022 г., ведно
със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 27.01.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 3 320 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП настъпило
на 09.01.2022 г., ведно със следващата се законна лихва върху тази сума,
считано от 27.01.2022 г. до окончателното й изплащане. Моли да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Ответникът ЗД „ Бул Инс“ АД гр.София е депозирал писмен отговор
вх. № 12/06.01.2023 г. Ответникът оспорва предявените искове по основание
и размер.
Оспорва механизма на настъпване на ПТП, както и получените от
пострадалия увреждания; оспорва наличието на причинно следствена връзка
между реализираното ПТП и описаните в исковата молба травми; оспорва
размерите на предявените искове.
Не оспорва наличието на валидно сключена застраховка „ ГО“ в
ответното дружество.
Навежда възражение за съизвършителство на вредоносното деяние от
страна водача А. М., който управлявал МПС с несъобразена скорост, поради
което не могъл да спре преди мястото на инцидента.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
обективно съединени искове изцяло или да определи справедлив размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, което да е съобразено
2
с принципа на справедливостта, залегнал в чл.52 от ЗЗД и заключението на
СМЕ, според която ищецът е напълно възстановен от получената травма.
Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Третото лице помагач „ Лев Инс“ АД гр. София с писмено становище
вх. № 4074/11.05.2023 г. възразява срещу конституирането му като трето лице
помагач в производството. Счита,че не са налице основания за ангажиране
отговорността на дружеството. Оспорва,че водачът на лек автомобил *** има
вина за настъпилото ПТП.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените обективно съединени искове са допустими и по същество –
основателни - до размер от 30 000 лв. предявеният иск за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в който размер следва да
бъде уважен, като до пълния предявен размер от 50 000 лв. следва да бъде
отхвърлен и в пълния предявен размер искът за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени вреди.
На 09.01.2022 г. около 14.50 часа в с. Малево, обл. Хасково настъпило
ПТП между лек автомобил ****, управляван от А. М.в Ч. и лек автомобил
*****, управляван от А. М.. Според заключението на назначената по делото
СТЕ произшествието е станало при влажно време, мокреща мъгла, по влажен
асфалт на кръстовището на ул. „ Хр.Ботев“ и ул. „ Ст. Караджа“ в с. Малево.
Автомобилът марка *** , управляван от А. М. се е движел на североизток, по
ул. „ Хр.Ботев“. В дясно от него по ул. „ Ст. Караджа“ се е движел лек
автомобил марка ***, управляван от А. Ч.. Водачът е спрял на пътен знак Б2-
„ Стоп“. В определен момент, когато автомобилът е изминал 4 метра по
платното за движение на ул. „ Хр. Ботев“ и е достигнал скорост 10,8 км.ч. е
настъпил удар с движещият се в южната лента на ул. „ Хр. Ботев“ лек
автомобил ***, който се е движел със скорост от 36,96 км./ч. Настъпил е
челен страничен удар в зоната на пресичане на южната лента на ул. „
Хр.Ботев“, по която се е движел лек автомобил *** с източната лента на
движение на ул. „ Ст.Караджа“, по която се е движел, предприелият ляв завой
лек автомобил ***. След удара, по д действие на създадения ударен импулс,
л.а. *** се е вклинил в лек автомобил ***, като двата автомобила са се
плъзнали около 8 метра по влажния асфалт, установили се в североизточен
край на кръстовището, като лек автомобил“БМВ“ с предно ляво колело се
качил върху тротоара с височина 0,1 м. Върху тротоара е бил „избутан“ и лек
автомобил *** с двете предни колела. С централна предна част този
автомобил се е ударил в метален кол, носещ, телена мрежова ограда, като го е
изкривил, имащ височина 2 м. В бетоновия бордюр се е ударила и предна
броня на автомобила. Ударът между двата автомобила е челен, приплъзващ за
лек автомобил *** и страничен, приплъзващ за лек автомобил ***
Скоростта на движение преди и в момента на удара на лекия автомобил
*** е била около 10.8 км/ч, а на лекия автомобил *** – 36,96 км.ч.
Допустимата скорост в населеното място е 50 км.ч.
Причина за настъпването на ПТП, според ВЛ, е отнемане на
3
предимството на лекия автомобил „БМВ“ от водача на лекия автомобил ***.
Произшествието е могло да бъде предотвратено, ако водачът на лекия
автомобил *** е изчакал преминаването през кръстовището на другия
автомобил и чак тогава да предприеме навлизане в кръстовището.За водача на
лекия автомобил *** произшествието е било непредотвратимо, т.като лекият
автомобил *** попада в опасната му зона на спиране
Виновен за настъпилото ПТП бил водачът на лекия автомобил ***,
който се движел в с. Малево, по ул. „ Стефан Караджа“ с посока на движение
към ул. „ Иван Вазов“. Навлизайки в кръстовището, образувано с
Републикански третоклА. път „ III-505“ водачът на лекия автомобил ***
предприема да извършва маневра “ завой на ляво“, при което не се съобразил
с пътен знак „ Б-2“ / стоп/, отнел предимството на движещия се по
третокласния път лек автомобил *** и последвал удар между двата
автомобила. При произшествието пострадал ищецът, който пътувал в лек
автомобил ***.
За реализираното ПТП е съставен акт и образувано ДП № 2-Сл/2022 по
описа на Военно окръжна прокуратура Пловдив / пр.преписка № 7/2022/,
което е прекратено с Постановление от 08.04.2022 г. на основание чл.199 и
чл.243 ал.1 т.1 от НК.
Или от изложеното, въз основа на заключението на ВЛ, може да бъде
направени извод,че виновен за настъпилото ПТП е водачът на лекия
автомобил *** М. Ч., който предприел да извършва маневра “ завой на ляво“,
при което не се съобразил с пътен знак „ Б-2“ / стоп/, отнел предимството на
движещия се по третокласния път лек автомобил *** и последвал удар между
двата автомобила. Удара за водача на лекия автомобил е бил предотвратим,
ако е бил изчакал преминаването на другия лек автомобил и едва тогава да
навлезе в кръстовището, докато за водача на лекия автомобил ***
произшествието е било непредотвратимо, т.като л.а. *** е попадал в опасната
зона на спиране на лекия автомобил ***.
Неоснователно е направеното възражение от ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лекия
автомобил ***. Според заключението на ВЛ лекият автомобил *** се е
движел преди и към момента на удара със скорост от 36,96 км.ч., която е
допустима за населеното място / при допустимата скорост в населеното място
от 50 км.ч./ и е била съобразена с пътните и метерологичните условия. За него
произшествието е било непредотвратимо, т.като л.а.“ Ситроен“ е попадал в
опасната му зона на спиране.
По делото не е спорно, че по отношение на управлявания от А. М.в Ч.
лек автомобил *** с ДК№ *** има застраховка „ГО“, сключена с ответното
дружество, валидна към датата на процесното ПТП.
Предвид така установените факти по делото се налага извод, че в случая
е налице фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността
на застрахователя ЗД „ Бул Инс“ АД за претърпените от ищеца Я. С. С.
вреди от настъпилото на 09.01.2022 г. ПТП.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица на увреждането. При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди се прилага принципа за
справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Според приетото в ППВС № 4 от
23.12.1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
4
увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането,
продължителността на проведеното лечение, специфики при неговото
провеждане, обстоятелствата, при които е извършено деянието, евентуално
допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалия,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.
За безспорно установени следва да се приемат получените от ищеца С.,
в резултат на произшествието увреждания, а именно счупване на дясна
раменна кост, които увреждания са констатирани от ВЛ, видно от
заключението на назначената по делото съдебно – медицинска експертиза,
както и тяхната продължителност, интензивност, перспектива, причинно
следствената връзка с настъпилото ПТП и период на възстановяване.
Пострадалият С. е бил приет за лечение в МБАЛ Хасково и на 10.01.22
г.е е извършена операция – открито наместване с вътрешна фиксация на
раменна кост. На 13.01.2023 г. е извършена втора операция за отстраняване на
фиксиращите метални тела от костта. Проведено двукратно
рехабилитационно лечение. Според заключението на ВЛ травмата е в
отдалечената част на раменната кост и не засяга раменната става. Белегът от
оперативното лечение не създава естетични проблеми на пострадалия.
Оздравителният процес е продължил от извършването на първата операция и
е продължил с извършването на втората операция на 13.01.2023 г. Предстои
пълно възстановяване след втората операция. Според ВЛ, в устния доклад в
съдебно заседание, към момента на сваляне на импланта ръката
функционално е възстановена, поради което и се предприема премахването
на импланта. След втората операция предстои възстановяване, но според ВЛ,
към м. май възстановителният период трябва да е приключил.
Според показанията на св. Х. Д., майка на ищеца, след произшествието
синът й бил приет в болница, със счупена лъка, което наложило операция.
Около три месеца той не е можел да се обслужва сам, в ежедневието си е бил
подпомаган от неговите близки. По същия начин било и след извършването
на втората операция тази година. След двете операции е провел
рехабилитация, към момента можел да движи ръката си и да се обслужва сам,
но бил много уплашен. Ръката му не била като преди и не било сигурно дали
ще може да извършва тежка физическа работа.
За да определи справедливия размер на обезщетението, съдът съобрази
полученото от ищеца увреждане – счупване на дясна раменна кост,
последиците от това счупване, възстановителният период и свързаните с това
физически и емоционални болки и страдания на ищеца. Ищецът е претърпял
две операции- първата за наместване на счупената раменна кост и втората – за
отстраняване на фиксиращите метални тела от костта. За период около три
месеца, видно от показанията на св. Д., които въпреки близката родствена
връзка на свидетелката с ищеца следва да бъдат кредитирани изцяло, след
всяка операция ищецът е търпял по-интензивни по своя характер болки, не е
можел пълноценно да си движи ръката. През този период от време е бил
5
подпомаган от своите близки. Цялото лечение е продължило за период от
около година и пет месеца. Към момента травмата е преодоляна, възстановено
е движението на ръката в пълен обем, което се потвърждава от показанията
на св. Д. и преди всичко от заключението на назначената по делото СМЕ.
Останалият белег от оперативната интервенция не е загрозяващ и не
причинява естетични проблеми на ищеца. С оглед на това и като се съобрази
принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът
счита, че справедливото обезщетение е в размер на 30 000 лв., който размер
следва да заплати ответникът. Описаната травма и претърпените болки и
страдания от ищеца са безспорно доказани, както от представените
медицински документи / епикризи, протоколи от оперативни интервенции и
др/, които не се оспориха от ответника, така и от заключението на СМЕ и
събраните по делото гласни доказателства. Всички тези доказателства,
преценени в тяхната съвкупност водят до извода, направен по-горе за
претърпени болки и страдания, дисконфорт , ограничения- по интензивни за
период около три месеца след всяка операция. Именно това мотивира
определяне на посоченото обезщетение. Съдът съобрази при определяне на
този размер на обезщетението и обстоятелството,че към момента
здравословното състояние на ищеца е добро, възстановен е от травмата и
няма останали трайни последици, които да бъдат взети предвид.
Ищецът е пътувал на задната дясна седалка на лек автомобил ***.
Според заключението на ВЛ, в случай,че е пътувал без поставен препазен
колан , той би получил увреждане, както на горните, така и на долните
крайници, което води до извод,че той е пътувал с поставен предпазен колан.
Според ВЛ / с.з.15.05.2023 г./ дори с поставен предпазен колан тялото има
контакт с дясната си част към вратата. Ефективността на колана при
придвижване на тялото на страни е по-малка и при това придвижване е
възможно да се получи счупване на рамото.
Ответникът дължи заплащане на лихва върху присъдения размер на
обезщетението, считано от 27.01.2022 г.. до окончателното изплащане на
сумата.
Основателен и изцяло доказан е искът за заплащане на сумата от 3 320
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на ПТП настъпило на 09.01.2022 г.. по делото са представени
писмени доказателства -фактура и касов бон, установяващи извършените
плащания, които според заключението на назначената по делото СМЕ, са
били необходими и целесъобразни с оглед травмата и проведеното лечение.
Ето защо този иск следва да бъде уважен в пълния му предявен размер. Върху
тази сума ответникът следва да заплати лихва, считано от 27.01.2022 г. до
окончателното й изплащане.
По разноските:
6
В исковата молба и нейния отговор, както и в съдебно заседание
страните са направили искане за присъждане на разноски. На третото лице
помагач не се дължат разноски – чл.78 ал.10 от ГПК
Ищецът е направил разноски в производството, както следва:
-По искът за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 2725 лв., от които 2000 лв. ДТ , 400 лв. платен депозит за
СМЕ и 325 лв. платен депозит за САТЕ .;
- по искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 133 лв. – платена ДТ.
Ответникът е направил разноски в производството,както следва:
- в размер на 5965 лв., от които платено възнаграждение на адвокат в
размер на 5640 лв. с ДДС, съгласно договор за правна защита и съдействие от
07.12.2022 г. и 325 лв. платен депозит за САТЕ – по искът за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди;
- в размер на 840 лв. - платено възнаграждение на адвокат с ДДС,
съгласно договор за правна защита и съдействие от 07.12.2022 г. – по искът
за заплащане на претърпени от ищеца имуществени вреди.
По първият иск съобразно уважената, респ. отхвърлената част на
исковете на страните се дължат разноски, както следва: 1/ в размер на 1635
лв. на ищеца / 2725х30000 лв. : на пълния предявен размер от 50 000 лв./; 2/ в
размер на 2386 лв. на ответника / 5640х20000 лв. : на пълния предявен
размер от 50 000 лв./.
По вторият иск, който е уважен в пълния предявен размер ответникът
дължи разноски на ищеца в размер на 133 лв. – платена ДТ
Или общо ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 1768лв., а
ищецът дължи на ответника разноски в размер на 2386 лв.
С оглед на уважените размери на исковете и на основание чл. 7, ал. 2 т.
1 и т.4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения / ред. ДВ бр. 88/2022 г./ ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адвокатско дружество „ Г. и М.“ адвокатско възнаграждение в
размер на 4292 лв. с вкл.ДДС / 3660 лв. с вкл.ДДС по чл.7 ал.2 т.4 и 632 лв. с
вкл.ДДС по чл.7 ал.2 т.2/.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „ Бул Инс“ АД , ЕИК *** със седалище и адрес на
управление ***** ДА ЗАПЛАТИ на Я. С. С., ЕГН **********, от ****, със
съдебен адрес **** , адв.К.Г. сумата от 30 000 лв./ тридесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на ПТП настъпило на 09.01.2022 г., ведно със следващата се законна
лихва върху тази сума, считано от 27.01.2022 г. до окончателното й
7
изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 50 000
лв. – ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „ Бул Инс“ АД , ЕИК *** със седалище и адрес на
управление ***** ДА ЗАПЛАТИ на Я. С. С., ЕГН **********, от ****, със
съдебен адрес **** , адв.К.Г. сумата от 3 320 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП
настъпило на 09.01.2022 г., ведно със следващата се законна лихва върху тази
сума, считано от 27.01.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „ Бул Инс“ АД , ЕИК *** със седалище и адрес на
управление ***** ДА ЗАПЛАТИ на Я. С. С., ЕГН **********, от ****, със
съдебен адрес **** , адв.К.Г. сумата от 1768 лв. направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА Я. С. С., ЕГН **********, от ****, със съдебен адрес **** ,
адв.К.Г. ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „ Бул Инс“ АД , ЕИК *** със седалище и адрес
на управление ***** сумата от 2386 лв. направени по делото разноски.
ОСЪЖДА ЗД „ Бул Инс“ АД , ЕИК *** със седалище и адрес на
управление ***** ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество „Г. и М. “,
БУЛСТАТ ****, седалище и адрес на управление: ****, представлявано от К.
К. Г. сумата от 4292 лв. с вкл.ДДС, адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 А от ЗА.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
8