Присъда по дело №1561/2021 на Районен съд - Русе

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N1561/2021год. по описа на
Р.НСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав

Р.нска районна прокуратура е обвинила:
подс. Т. Г. Т. в това, че на 13.01.2021г. в гр.Р., отнел чужда движима вещ –
мобилен телефон марка „Samsung”, модел “Galaxy A7”, с IMEI № ****, на стойност
200 лева от владението на ИВ. Д. СТ. от гр.Р., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои – престъпление по чл.194 ал.1 от НК
По делото е предявен граждански иска от св. ИВ. Д. СТ. от гр.Р., срещу подс. Т.
ГГ. ТТ., в размер на 200лв, обезщетение за нанесени имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 13.01.2021г и разноските по делото. Св. ИВ. Д. СТ. е
конституирана като граждански ищец, като е приет за негов повереник адв.М. П..
Повереникът на гражданския ищец поддържа обвинението. Моли за осъдителна
присъда и уважаване на гражданския иск.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия. Пледира за
наказание при условията на чл.54 от НК.
Подсъдимият отрича изложното в обвинителния акт, твърди че не е извършил
престъплението, за което е обвинен. Защитниците му пледират за оправдателна
присъда.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подс.Т. Г. Т. е роден на ****г. в гр.Б. обл.Р.. Живее в гр.Р., ул. „Д.Г.“ № ***.
Български гражданин, със средно образование, разведен, работи като ****. и не е
осъждан. С решение №14/14.04.22год., влязло в сила на 14.04.22год., АС – Р.,
отхвърлил жалбата на подс.Т. срещу заповед № 336з-2666/05.11.2021 г. на директора на
ОД на МВР – Р., с която, за дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР
вр. т. 13, б.“а“, т. 15, т. 19 и т. 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР и на основание чл. 197, ал. 1, т. 3 вр. чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР и
чл. 204, т. 3 от ЗМВР, на подс.Т., на длъжност „младши инспектор“ – водач на
оперативен автомобил I степен в група „Оперативна дежурна част“ (ОДЧ) при ОД на
МВР – Р., е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година.
На 13.01.2021г., около 18.10 часа, св. ИВ. Д. СТ. и нейният приятел, св. Д. Зл.
Ив., пазарували в магазин „Лидл“, намиращ се в гр.Р., на ул. “Стрешер планина“ № 61.
В същият магазин пазарувал и подс.Т.Т.. Същият бил облечен с тъмносиньо яке с
качулка, с преметната през рамо черна чанта с презрамка с бял надпис върху нея.
Пазаруващите били с поставени маски на лицата предвид пандемията от Covid 19.
На касовата зона в магазина св.С. извадила мобилния си телефон, марка
„Samsung“, модел „Galaxy A7“, с IMEI № ****, за да регистрира мобилното
приложение „Лидл +“, след което се оттеглила към лентата върху която касиерката
поставяла маркираните продукти и започнала да ги прибера в чантата си. До
разделителната преграда на лентата оставила мобилния си телефон, поставен в
предпазен калъф, тип „тефтер”. Прибрала продуктите в чантата и заедно със св. Д.И.
напуснали магазина, без да прибере телефона, който останал на лентата.
След пострадалата и св.И., на същата касова зона бил подс.Т.Т., който видял
оставения на лентата мобилен телефон и решил да го вземе. Подс.Т. заплатил
1

направените покупки с личната си дебитна карта с № 437851****0536, издадена от
„Първа инвестиционна банка“ АД, прибирал същата и направените покупки, след което
взел и прибрал в себе си мобилния телефон на св. С. и с него напуснал магазина. В
последния имало монтирани камери за видеонаблюдение и действията на подс.Т. били
заснети от тях.
Когато пристигнали пред дома си, в ж/к „Здравец”, св. С. потърсила телефона си
и след като не го открила в чантата си, помолила св.И. да й звънне. Не чула нейният
телефон да звъни и тогава се сетила, че го оставила на лентата в магазин „Лидл“.
Върнали се на касата, на която пазарувала и попитала касиеркатна за него. Последната,
както и охраната на търговския обект заявили, че не са установили забравени вещи.
Св.С. помолила за съдействие охраната на магазина, да прегледат камерите и я
уведомят за видяното, след което подала жалба в полицията. Два, три дена след това
получила обаждане от служител на „Лидл“, който й съобщил, че клиентът след нея взел
телефона й, обстоятелство което се виждало на камерите на търговския обект. Било й
казано, че лицето платило с банкова карта.
По случая била извършена предварителна проверка от св. И.И. – полицейски
служител от Първо РУ – Р.. В хода на същата, с протокол за доброволно предаване ,
управителят на „Лидъл” – Нина Николова предала на св.И. 1бр. оптичен носител DVD-
R марка „freestyle“, с допълнително изписан черен на цвят ръкописен текст „13.01.21г.
Ф 153“, съдържащ записи от две видеокамери за наблюдение, монтирани в магазин
„Лидл“, намиращ се в гр.Р., ул. “Стрешер планина“ № 61, за времето от 18:20:00 часа
до 18:25:59 часа на 13.01.2021г, както и 2бр. касови бонове, издадени на 13.01.21год.
След преглед на записите, св.И. забелязал, че клиентът след св.С. заплаща своите
покупки с дебитна карта. Установил от писмо на „Първа инвестиционна банка“ АД
самоличността на собственика на дебитната карта, а именно подс.Т. Г. Т.. След като
установил, че последният е служител на МВР, докладвал на прекия си началник и
изпратил материалите на РРП – Р..
След приключване на предварителната проверка по случая било образувано и
настоящото наказателно производство.
В хода на разследването било извършено претърсване в жилището обитавано от
подс.Т., на адрес: гр.Р., ул. „Д.Г.“ № ***. В него били намерени и иззети тъмносиньо
яке с качулка и черна на цвят чанта през рамо с бял надпис на презрамката „BOSS“.
Била изготвена съдебно-идентификационна експертиза, чието заключение сочи, че
тъмносиньото яке с качулка и тъмната чанта, с бели равномерни надписи, разположени
на презрамката, с които е бил подс. Т.Т. към момента на извършване на деянието на
13.01.2021г. са идентични с тези предадените от него при извършеното претърсване и
изземване в дома му тъмносиньо яке с качулка и черна на цвят чанта с презрамка с бял
надпис „BOSS”.
Била извършена съдебно-техническа експертиза на приложения по делото
оптичен носител DVD-R марка „freestyle“, с допълнително изписан черен на цвят
ръкописен текст „13.01.21г. Ф 153“, съдържащ записи от две видеокамери за
наблюдение, монтирани в магазин „Лидл“, намиращ се в гр.Р., ул. “Стрешер планина“
№ 61, за времето от 18:20:00 часа до 18:25:59 часа на 13.01.2021г. От файловете
съдържащи се в оптичния носител свалени кадри , отразяващи събития относими към
процесното деяние, които са приложени като 125 бр. цветни снимки снети на хартиен
носител.
В хода на разследването била извършена и съдебно ценова-икономическа
2

експертиза, чието заключение сочи, че стойността на процесния мобилен телефон е в
размер на 200 лева., вещ която не била открита. Подс.Т. не възстановил на
пострадалата и равностойността й.
В хода на съдебното следсвие била изготвена комплексна техническа и
лицево-идентификационна експертиза, чието заключение сочи, че:
- предоставеният за изследване оптичеи носител DVD-R
"Freestyle" не представлява част от видеоохранителна система, използвана за
съхранение на първичен запис. Върху оптичният носител са записаин 2 /два/ бр.
видеофайла, които обхващат времевия интервал от 18:20:00ч. до 18:25:59ч. на
13.01.2021г.
- продължителността на възпроизвеждане на файловете напълно съответства с
отрязък от време със същата продължителност, като не са установени следн от
манипулация/намеса върху записаната ииформация.
-заснетите лица се определят като годни за разпознаване, но негодни за целите
на сравантелното лицево-идентификадионно изследване, поради недостатьчната
резолюция и разположението на заснемащите устройства, обстоятелство, което не
позволява отграничаване на частни и голяма част от общите признаци на заснетите
лица.
За авторството на подсъдимия в извършване на деянието съдът прецени, че са
събрани достатъчно доказателства:
На първо място съдът отбелязва, че в подробните показания на св.И.С. се
доказва времето, мястото на извършване на престъплението – на 13.01.21год., при
пазаруване в магазин „Лидл“, намиращ се в гр.Р., на ул. “Стрешер планина“ № 61, тя
пропуснала да прибере мобилния си апарат от лентата с продукти, който малко след
това не открила там, когато се върнала да го потърси. Спорно в показанията на
свидетелката е вида опаковка на телефона: в съдебно заседание тя твърди, че „ отпред
телефонът бил с протектор, а отзад с гръб”. Тази част от показанията й противоречат
на съдебно-техническата експертиза, фиксираща кадри от видеокамерите в магазина,
които на фиг.68 и особено на фиг.74 ясно отграничават, че телефонът на пострадалата
бил с предпазен калъф тип ”тефтер”. Съдът приема за доказано, че предметът на
престъплението бил именно с предпазен калъф тип”тефтер”, поради категоричността
на посочената експертиза, както и защото при предявяването й пострадалата
разпознава себе си и св.Д.И. на кадрите /фиг.15, 16, 75, 76/, а от същите ясно се вижда
опаковката на телефона. Типа калъф се доказва и с показанията на св.И. И., извършил
предварителна проверка по случая, който категоричо заявява, че бил тип”тефтер”.
Противоречието съдът отдава на липсата на спомен на св.С., поради което не поставя
под съмнение предмета на посегателство - мобилен телефон марка „Samsung”, модел
“Galaxy A7”, с IMEI № ****, за идентичността на който няма спор и предпазния калъф,
в който бил поставен - тип”тефтер”. Кореспондиращи на показанията на пострадалата
са тези на св.Д.И., които потвърждават нейните, досежно времето, мястото на
извършване на престъплението и неговия предмет.
Уличаващи доказателства се съдържат в показанията на св.И.И., извършил
предварителна проверка по случая, по повод подадената от св.С. жалба, които съдът
цени като годно доказателствено средство. В тази връзка съдът не приема твърденията
на адв.К. за нарушение на чл.118 ал.1 и сл. от НПК. Не е налице забраната по чл. 118,
ал. 1 или ал. 2 от НПК, препятстваща възможността св.И. да бъде свидетел по делото.
Същият не е участвал в наказателното производство в друго процесуално качество,
3

освен като свидетел, не е извършвал действия по разследването, следователно липсва
процесуална забрана да предоставя информация за фактите и обстоятелствата, които
лично е възприел. Св.И. е извършил само предварителна проверка по случая, която е
извън наказателния процес и няма качеството на разследващ орган. Съдебната
практика, обратна на твърдяната на адв.К., е категорична, че ангажираните преди или
по време на наказателния процес с оперативна дейност служители на МВР, какъвто се
явява св.И., не са преки участници в наказателния процес и не попадат в рамките на
забраната по чл.118 ал.2 от НПК. Съставеният от св.И. протокол за доброволно
предаване не отразява извършено процесуално – следствено действие, доколкото
доброволното предаване не е сред способите за доказване по чл. 136, ал. 1 от НПК.
Протоколът за доброволно предаване, за разлика от изброените в чл. 127, ал. 1 от НПК
писмени доказателствени средства, не възпроизвежда доказателства, а служи
единствено за тяхното приобщаване към доказателствената съвкупност. /виж Решение
№ 60231 от 2.12.2021 г. на ВКС по н. д. № 851/2021 г., I н. о., НК, докладчик
председателят Р. П.; Решение № 133 от 24.07.2017 г. на ВКС по н. д. № 472/2017 г., I н.
о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова; Решение № 162 от 10.11.2020 г. на ВКС
по н. д. № 720/2020 г., I н. о., НК, докладчик съдията Валя Рушанова; Решение № 33 от
24.06.2020 г. на ВКС по н. д. № 49/2020 г., I н. о., НК, докладчик съдията Мина
Топузова и мн.др./
Неопровержими уличаващи доказателства се съдържат в показанията на св.И.,
който в хода на проверката изискал по надлежния ред записите от камерите намиращи
се в м-н „Лидл“. Такива му били предоставени също по надлежния ред с протокол за
доброволно предаване от управителя на магазин „Лидл”. При прегледа на записите
свидетелят установил, идентични с твърденията на св.С. факти и обстоятелства –
видял, че тя „действително извадила мобилен телефон, за да регистрира приложението
на „Лидл“, след което го оставила на лентата за покупки…и напуснала магазина” без
него. Установил външните белези на клиента, пазаруващ след нея, обстоятелството, че
„…..заплаща своите покупки с дебитна карта, след което прибира мобилния телефон на
г-жа
С.” и с него напуска магазина. Тези уличаващи доказателства кореспондират в
основната си част с показанията на пострадалата и се допълват с писмата от: Банка
ДСК (рег.№01-ИСИ-04099/1 от 23.02.21г), установяващо номера на дебитната карта, с
която е извършена трансакция на постерминала, ползван от магазин”Лидл” и „ПИБ”
АД (изх.№ И-1692/1 от 12.03.21год), установяващо нейния картодържател – именно
подс.Т. Т.. Тези писмени и гласни доказателства, разгледани в съвкупност и
взаимовръзка, по категоричен начин установяват самоличността на дееца. Към тях
следва да се прибавят и приложените веществени доказателства: тъмносиньото яке с
качулка и тъмната чанта, с бели равномерни надписи „BOSS”, разположени на
презрамката, които подс.Т. предал при извършеното претърсване и изземване в дома
му, за които няма спор че са негови, за които и изготвената съдебно-идентификационна
експертиза сочи, че подс.Т.Т. бил със същите към момента на извършване на деянието
на 13.01.2021г., обстоятелство което го идентифицира като автор.
Съдът не споделя и доводите на адв.К., че от доказателствата по делото следва
да се изключи приложеният оптичен носител, DVD-R "Freestyle", тъй като дискът не
представлявал веществено доказателство по смисъла на НПК. Точно обратното на
твърденията му е константната практиката на ВКС, в която върховните съдии, в
редица свои решения, определят записите от видеокамерите като веществени
доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 НПК, след като имат качеството на
4

предмети, които съдържат следи от престъплението, те могат да служат за изясняване
на обстоятелствата по делото и допринасят за разкриване на обективната истина.
Посочили са, че тези снимки са т. нар. "случайни", тъй като не са създадени с цел да
обслужват наказателното производство или да заместят извършени, при нарушения на
съответната разпоредба на процесуалния закон, действия по разследването. Същите не
са събрани и в нарушение на чл. 32, ал. 2 от Конституцията, тъй като наличието на
записваща техника в обекта – хранителна верига „Лидл”, е ноторно известен факт на
всички, второ – обявено е, че обекта се охранява вън и вътре чрез видеонаблюдение,
камерите са поставени на видими за клиентите места, поради което не може да се
приеме, че намиращите се в помещението граждани, в това число и подс.Т., са
записвани без тяхно знание. Ето защо снимките, създадени въз основа на
информацията, записана чрез охранителните камери има отношение към предмета на
производство и представя годен доказателствен източник.(Р № 59 от 20.05.2021 г. на
ВКС по н. д. № 119/2021 г., I н. о., НК, докладчик съдията Татяна Грозданова; Р
393/2009 г. 2 НО, Р 766/2009 г. 3 НО, Р 395/2013 г. 3 НО, З 499/2012 г. 3 НО Р 2736/2011
г. 3 НО, Р 1491/2013 г. 3 НО, Р 1038/2012 г. 3 НО и Р № 60219 от 17.12.2021 г. на ВКС
по н. д. № 740/2021 г., I н. о., НК, докладчик съдията Красимир Шекерджиев и мн.др.)
В конкретният случай приетото по реда на чл.284 от НПК веществено
доказателство DVD-R"Freestyle /с.з. от 28.03.22год/ е възпроизведено чрез
компютърната конфигурация, намираща се в съдебната зала. Кадрите от 4 файла
възпроизвеждат действията на св.С., св.Д. И. и тези на подс.Т., движещ се след
пострадалата, както и 2бр. касови бонове, издадени на 13.01.21год. в магазин „Лидл”.
Кадрите ясно отразяват и момента, в който последната регистрира приложението
„Лидл+” с мобилния си апарат, оставя го на плота до лентата, прибира продуктите и
тръгва без него, както и момента, в който подс.Т. протяга ръка, леко се навежда напред,
при което закрива видимост към оставения телефон, след което тръгва, като следващия
по ред кадър отразява празното място където последният бил поставен. Тези кадри
ясно показват действията на подс.Т., обективиращи изпълнителното деяние на
престъплението кражба –отнемане на телефона, без съгласие на св.С..
На представеното веществено доказателство DVD-R"Freestyle е назначена
съдебно –техническа експертиза, по чиито обективни данни експертът Цв. П. направил
своите заключения. Последните онагледил със снимков материал отразяващ
хронологията в действията на св.С. и тези на подс.Т., които обективират признаците от
състава на престъплението кражба, които съдът кредитира с доверие, най-малкото и
защото пострадалата и подсъдимият не спорят, че лицата от кадрите не са те.
Поведението на пострадалата и подс.Т., обективирано във фиксираните 126 кадри, е
потвърдено с категоричност с показанията на св.И. Иванов, установил същите
обстоятелства при прегледа на видеоматериала.
Тук е мястото съдът да коментира и назначената в хода на съдебното следствие
комплексна техническа и лицево-идентификационна експертиза, имаща за предмет
веществено доказателство DVD-R"Freestyle”. От заключението на експертите,
потвърдено с установеното от разпита им в съдебно заседание се установява, че
оптичния носител DVD-R "Freestyle" не представлява част от видеоохранителна
система, използвана за съхранение на първичен запис, като продължителността на
възпроизвеждане на съдържащи се 2 бр. файловете напълно съответства с отрязък от
време със същата продължителност, като не са установени следн от
манипулация/намеса върху записаната ииформация, целящи промяна на видимото
съдържание. Това заключение дава основание на съда да приеме за достоверна
5

информацията съдържаща се в двата файла, въпреки че не е първичен запис и да
отхвърли като несъстоятелни възраженията на защитниците на поодсъдимия и на
самия него, че записът бил манипулиран. За този извод допринасят и твърденията на
в.л.Й., съгласно които отразените върху записите таймер, дата, час, номер на камерата,
предвид липсата на данни за манипулация, са идентични с данните, отразени от
системата, която извършвала първичния запис, обстоятелство което сочи на
достоверност на предоставения оптичния носител DVD-R "Freestyle", след като
отразява датата, часа и мястото на престъплението, признаци за които има събрани и
други гласни доказателсва с идентични показатели. Твърденията на защитниците и
подс.Т. са голословни, неподкрепени с никакви доказателства, поради което съдът ги
приема за защитна теза. В допълнение съдът отбелязва, че е практически невъзможно
да бъдат изискани първичните записи от охранителните камери за дата 13.01.21год.,
предвид представеното от прокурора в съдебно заседание писмено доказателство -
писмо изх. No DLS 41/31.05.2022 г. от „Лидл България ЕООД, удостоверяващо факта,
че записите се съхраняват 30 дни.
Липсата на отговор на въпросите, касаещи втората част на експертизата (лицево-
идентификадионно изследване), поради недостатьчната резолюция и разположението
на заснемащите устройства, обстоятелство, което не позволявало отграничаване на
частни и голяма част от общите признаци на заснетите лица, не внася съмнение у съда
за тяхната самоличност. Св.С. разпознава себе си и св.Д. И. на кадрите при
предявяване на техническата експертиза, докато адв.П. Христова в съдебното
заседание от 28.03.22год изразява становище, в което не оспорва обстоятелството, че
подсъдимия и лицето от кадрите е едно и също.
Втората група доказателства, имащи характер на оправдателни, се съдържат в
обясненията на подс.Т. и показанията на св.К. К., живеещи на семейни начела.
Подсъдимият твърди, че „делото е манипулирано”, като „не може да каже кой го е
манипулирал”. Основната част от обясненията му касаят характера на работата, която
върши като „****.”. Определя я като „много отговорна и сериозна”, „многократно бил
награждаван”. Първоначално твърди, че „най-вероятно е бил на процесната дата и час в
м-н „Лидл“ за да пазарува….”, след което се „поправя, че няма спомен на процесната
дата и час да е бил в „Лидл“ да пазарува”. Сочи наличие на добро материално
състояние, притежание на мобилни апарати, на по-висока стойност от процесния, с
което се опитва да внуши, че не би посегнал на последният. Св.К. потвърждава
казаното от подсъдимия, определя го като „много
добър човек,… страхотен и съпричастен”. Твърди, че е „безкрайно изненадана, защото
много пъти се е случвало да намира нещо и да издирва собствениците и връща вещта”.
Съдът не дава вяра на предходните оправдателни доказателства, тъй като те се
опровергават по категоричен начин от горепосочените уличаващи гласни, писмени
доказателства и доказателствени средства, поради което намира, че обвинението е
доказано несъмнено и покрива разпоредбата на чл.303 от НПК. Обясненията на подс.Т.
приема за упражнено право на защита.

Предвид гореизложеното съдът намира, че с деянието си подс. Т. Г. Т.
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.194
ал.1 НК, тъй като на 13.01.2021г. в гр.Р., отнел чужда движима вещ – мобилен телефон
марка „Samsung”, модел “Galaxy A7”, с IMEI № ****, на стойност 200 лева от
владението на ИВ. Д. СТ. от гр.Р., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да
я присвои.
6

От обективна страна елементите на състава са налице, както следва: Подс.Т.
предприел обективно действия по осъществяване отнемането на инкриминираните
вещи – взел оставения от св.С. мобилен телефон, марка „Samsung”, модел “Galaxy
A7”, с IMEI № ****, и с него напуснал магазин „Лидл”, с което е прекъснато
владението на собственика му върху него и осъществил трайна фактическа власт.
Подс.Т. към момента на извършване на престъплението бил психически и
физически здрав, разбирал свойството и значението на извършеното и можел да
ръководи постъпките си – годен субект на отговорност.
От субективна страна извършил деянието с пряк умисъл - съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал общественоопасните му последици и
искал настъпването им. Съзнавал, че е служител на МВР, знаел, че вещта е чужда, че с
действията си върши престъпление като лишава собственика й от фактическата му
власт върху мобилния апарат, но въпреки това целял да установи своя фактическа
власт върху същата и действал с намерението противозаконно да я присвои.
Предвид изложеното, съдът признава подс. Т. Г. Т. за ВИНОВЕН в
извършване на престъплението по чл.194 ал.1 от НК и му налага наказание, при
индивидуализацията, на което съобрази: смекчаващи отговорността обстоятелства:
чистото съдебно минало; ниска стойност на предмета на посегателство; добри
характеристични данни; отегчаващи: длъжността, която заема – служител в МВР,
призван към защита на правата и свободите на гражданите, съгласно чл. 2, ал. 1 от
ЗМВР, която принадлежност е несъвместима с извършването на противообществени
прояви. Предвид изложеното съдът налага наказание при условията на чл.54 НК, при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, към минимума, като отмери
наказание лишаване от свобода за срок от ПЕТ МЕСЕЦА. За поправянето и
превъзпитанието на подсъдимият, съобразявайки чистото му съдебното минало, което
не го определя като личност с висока степен на обществена опасност, а сочи, че
процесното престъпление е инцидентно, съдът преценява, че определеното наказание
не следва да изтърпи ефективно. Поради изложеното и при наличието на условията на
чл.66 от НК, така определеното наказание следва да се отложи за изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ. Съдът намира така определеното наказание за справедливо и
отговарящо на целите на чл.36 НК.
Предвид разпоредбата на чл.301, т.11 от НПК съдът дължи произнасяне по
приложените по делото веществени доказателства - 1 бр. черна чанта с презрамка и бял
надпис на нея и 1 бр. тъмносиньо яке с качулка, при които не са налице условията на
чл.53 от НК,поради което следва да се върнат на подс.Т. след влизане на присъдата в
сила.
Причини за извършване на престъплението: слаби морално-волеви задръжки.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

От събраните по делото доказателства се установява, че подс.Т. по непозволен
начин увредил имуществото на св. ИВ. Д. СТ. от гр.Р., като в резултат на действията
си, обективиращи състава на чл.194 ал.1 от НК, я накарала да претърпи вреди в общ
размер на 200 лв. Това увреждане е пряка и непосредствена последица от виновното
поведение на подсъдимия, което е породило и деликтната му отговорност. Искането за
присъждане на лихва следва да се уважи, считано от датата на увреждането - считано
7

от на 13.01.21г., какта и направените от гр.ищец разноски – 400лв. за адвокатско
възнаграждение.
Подсъдимият ТТ. дължи направените по делото разноски: 48, 75лв по сметка на
ОСлО при РОП – Р., 30лв. и 183, 85лв по сметка на РРС, како и 50лв. д.т. върху
уважения размер на гр. иск.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

8

Номер на акта:	76
Дата:	6 юни 2022 г. (в сила от 6 юни 2022 г.)
Съдия:	Мирослав Архангелов Йорданов

Дело:	20214520201561
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 август 2021 г.

Присъда по дело №1561/2021 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите