Р Е Ш Е Н И Е №
гр.НоваЗагора,
17.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Новозагорският районен съд в публично заседание на двадесет
и втори октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА
При секретаря Диана Дечева като разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА гр.дело № 86 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.49 от
ЗЗД във вр.с чл.200, ал.3 от КТ.
Производството е образувано по искова молба на Т.Р.С.
против „Държавно горско стопанство“ – гр.Нова Загора, териториално поделение на
„Югоизточно държавно предприятие“ ДП.
Твърди
се от ищеца, че като работник на длъжност „Ръководител охранителен участък“ в „Горско
стопанство“ гр.Нова Загора, където работел от м.февруари 1995 г., на
23.09.1996 г. в района на
охранителния участък,при и по повод изпълнението на служебните си задължения е претърпял ПТП, което било
признато за трудова злополука, във връзка с което Комитета по горите съставил
Акт за трудова злополука № 1 от м.септември 1996 г. Посочва се, че вследствие
на злополуката получил тежка фрактура в горната част на лявата подбедрица,
поради което долния му крайник бил ампутиран и с решение на ТЕЛК бил
пенсиониран, като му била определена 80 % неработоспособност, пожизнено.
Сочи
се още, че с Решение на Бургаски апелативен съд от 12 юли 2002 г. по гр.д. №
32/2002 г. „Държавното лесничейство“ - гр.Нова Загора, било осъдено да му
заплаща месечно сумата 70.71 лв., представляваща имуществени вреди в резултат
на претърпяна трудова злополука, изразяваща се в разликата между получаваното
от него брутно трудово възнаграждение към момента на злополуката и
получаваната инвалидна пенсия, считано
от 1 април 1998 г. до навършване на 60 годишна възраст, ведно със законната
лихва върху всяко закъсняло плащане.
Ищеца
разяснява, че от момента на инвалидизирането изминали 23 г., а от издаването на
решението и изпълнителният лист 17 г., а на 19.11.2019 г. е навършил 60 години,
като към въпросната дата не е имал правната възможност да получи пенсия за
осигурителен стаж и възраст, поради законодателните изменения. Посочва, че след
промяната в КСО и ЗП, възрастта за пенсиониране била увеличена от 60 на 65
години, поради което ще търпи имуществени вреди за периода от 20.11.2019 г. до
19.11.2024 г. /когато навършва 65 г./ в размер на 24000 лв., явяващи се
разликата между трудовото възнаграждение, което би получавал, изчислено като
средномесечното възнаграждение на работник в предприятието на ответника, в
което е работил преди злополуката и получаваната от него инвалидна пенсия, до
навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
Посочва, че съгласно Решение №
227 от 21 ноември 2013 г. по гр.д. № 1848/2013 г., г.к.,III г.о. на ВКС„Когато е уважен иск
за причинени имуществени реди, изразяващи се в разликата между средно
получаваното трудово възнаграждение и размера на отпуснатата пенсия по
инвалидност за периода от датата на увреждане до навършване на възраст за
пенсиониране за осигурителен стаж и възраст и към последната дата увреденият не
отговаря на новите изисквания за придобиването на право на пенсия, то следва да
се приеме, че той не е получил пълно обезщетяване на причинените му вреди,
представляващи пряка и непосредствена последица от увреждането”.
Към момента на постановяването на предходното решение е действал
ЗП /отм./ и на него му било присъдено обезщетение, съобразно неговите разпоредби
до датата на която навършил 60 години.
В
резултат на законодателните промени към същата дата, правото на пенсия се
придобивало при навършване на 64 години и 2 месеца възраст за мъжете.
Счита,
че поради промяна във възрастта на пенсиониране от 60 на 65 години търпи
имуществени вреди и за периода от 19.11.2019 г. до 19.11.2024 г.(когато навършва
65 години) в размер на 24000 лв., явяващи се разликата между трудовото
възнаграждение, което би получавал, изчислено като средномесечното
възнаграждение на работник - ръководител охранителен участък в ДГС гр. Нова
Загора (което приема,че към настоящия момент е 700 лв. нетно), където работех
до злополуката и получаваната от мен инвалидна пенсия до навършване на
възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Твърди,
че към момента получавам лична пенсия за инвалидност, поради трудова злополука
и професионална болест в размер на 252.34лв. и социални
добавки, за които представяудостоверение от АСП, от което било видно, че от м. ноември
2018 г. до м. октомври 2019 г. били в общ размер на 546.96 лв., или средно
аритметично около 46 лв., месечно, т.е. общото обезщетение, което получава
месечно като инвалидна пенсия възлизало на сума около 300лв.
С оглед гореизложеното моли съдът да осъди „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО”- гр.Нова Загора, със седалище и адрес на управление гр.Нова
Загора, ул.„Петко Енев” № 73, да му заплаща разликата между трудовото
възнаграждение, което би получавал, изчислено като средномесечното възнаграждение
на работник - ръководител охранителен участък в ДГС гр.Нова Загора и
получаваната от него инвалидна пенсия до навършване на възрастта за придобиване
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 01.12.2019 г. до
19.11.2024 г. в общ размер на 24000 лв., (по 400 лв. месечно), ведно със
законната лихва върху всяко закъсняло плащане.
Представя доказателства и моли съдът да ги приеме като такива.
Отправя доказателствени искания съда да задължи ответника да
представи справка за трудовото възнаграждение за длъжността, която е заемал - „Ръководител
охранителен участък” към 20.11.2019 г. и моли да бъде назначена
съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение: Какъв е размера на обезщетението, което следва да
получава месечно, изчислено като разлика между трудово възнаграждение, което би
получавал на длъжността, която е заемал към момента на инвалидизиране и
получаваната от него инвалидна пенсия до навършване на възрастта за придобиване
право на пенсия и осигурителен стаж?
Ответното дружество в срока
по чл.131 от ГПК, чрез адв. П.П.Ш. от Адвокатско дружество“Ш. и партньори“е
депозирало отговор на исковата молба, в която е обективирано оспорване на исковата
претенция, като неоснователна и недоказана.
Сочи се, че от Решение по
гр.д. № 32/2002 г. на Апелативен съд – Бургас, искането вече е било предмет на
съдебно производство, което е приключило с влязло в сила съдебно решение от
12.07.2002 г., а съгласно разпоредбата на чл.299, ал.1 от ГПК спор, разрешен с
влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, като по-късно заведеното
дело се прекратява служебно от съда.
Сочи също, че според чл.297
от ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително, както за съда който го е
постановил, така и за всички съдилища, учреждения и общини в Република
България, а съгласно чл.299, ал.1 от ГПК спорът, решен с влязло в сила решение,
не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго.
Твърди се, че е налице
субективна и обективна идентичност между производството по гр.д. № 32/2002 г.
на Апелативен съд – Бургас и настоящото производство - предявеният иск бил
между същите страни, предвид факта, че ответното ТП „ДГС – Нова Загора” е
правоприемник на Държавно лесничейство – Нова Загора, а фактите и обстоятелствата,
изложени в исковата молба с правна квалификация на иска по чл.200, ал.3 от КТ
се отнасяли за същото – обезщетяване на същите вреди /пропуснати ползи/ от
същото събитие.
Посочва, че с решението на Апелативен съд – Бургас по гр.д. №
32/2002 г. по описа на същия съд, на ищеца било присъдено обезщетение в размер,
представляващ разликата между посоченото от него БТВ към момента на злополуката
и получаваната от него инвалидна пенсия, платимо като суми, дължими при
периодично плащане – до навършване на 60 годишна възраст.
Визира чл.200, ал.3 от КТ, според която хипотеза работникът имал
право на имуществените вреди от пропуснати ползи, изразяващи се в разликата
между следващата се пенсия и действително получаваното трудово възнаграждение,
преди увреждането, съответно инвалидизирането.
Счита за недопустимо срокът за
получаване на присъденото обезщетение в решението на Апелативен съд – Бургас да
бъде продължаван, тъй като би се нарушила забраната на чл.297 от ГПК.
Отговорността на ответника, като работодател била лимитирана, относно размера
му с влязлото в сила съдебно решение.
Претендират се разноските по делото.
С Определение № 249 от
15.04.2020 г., съдът е прекратил производството по гр.д.№ 86/2020 г. по описа
си.
С въззивна частна жалба от
ищеца против посоченото определение е сезиран Окръжен съд – Сливен, който с
Определение № 315 от 15.06.2020 г. е отменил Определение № 249 от 15.04.2020 г.
на Районен съд – Нова Загора, като неправилно и незаконосъобразно и е върнал
гр.д. № 86/2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора за продължаване на
съдопроизводствените действия.
На 02.09.2020 г. е постъпила
молба от адв. И.Н.Т. ***, в качеството ѝ на пълномощник на Т.Р.С., с
която оспрва отговора на ответната страна и поддържа предявения иск.
Поддържа се и
доказателственото искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
В откритото съдебно
заседание проведено на 03.09.2020 г. съдът е назначил съдебно-счетоводна
експертиза, която да отговори на поставените от страните въпроси, заключението
по която е представено в срок от вещото лице С.К.С..
На последното открито съдебно заседание е изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, а страните са приели заключението на вещото
лице.
По искане на ищеца, съдът е допуснал на основание чл.214, ал.1 от ГПК увеличение в размера на исковата претенция като същата се счита предявена
за сумата от 27632.19 лв. за
периода 01.12.2019 г. – 19.11.2024 г. или месечно по 463.11 лв.
В дадения от съда срок е постъпила
писмена защита от ответната страна.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдът е приел представените
писмени доказателства по делото: Удостоверение с изх.№
2003-94111-00-472131/28.11.2019 г.; Разпореждане № **********/01.07.2019 г.;
Решение от 12.07.2012 г. по гр.д. № 32/2002 г. по описа на Апелативен съд –
Бургас; Решение № 253/17.02.2005 г. по гр.д. № 3558/202 г. по описа на ВКС на
РБ, трето отделение; Договор за правна защита и съдействие № 24/04.03.2020 г.
на л.21 и л.22 от делото; Известие за доставяне на л.23 от делото; Договор за
правна защита и съдействие на адв. И.Н.Т. *** на л.35 от делото; Пощенски плик
на л.36 от делото; Списък на разноските направени от ответника ДГС – Нова
Загора; Фактура № **********/04.03.2020 г.; Преводно нареждане от 04.03.2020
г.; Извлечение по сметка от 03.09.2020 г. на „Юробанк България“ АД.
Не се спори от страните, че ищецът работел от м. февруари 1995 г., като работник – на
длъжност „Ръководител охранителен участък“ в „Горско стопанство“ – гр.Нова
Загора, както и че при и по повод изпълнението на служебните си задължения на
23.09.1996 г. е претърпял ПТП в района на охранителния участък, което ПТП е
признато за трудова злополука и е съставен Акт за трудова злополука № 1 от м.
септември 1996 г., издаден от Комитета по горите. Вследствие на злополуката
получил тежка фрактура в горната част на лявата подбедрица, поради което долния
му крайник бил ампутиран, а с решение на ТЕЛК му е определена 80 %
неработоспособност, пожизнено.
Ищеца претендира съдът да осъди ответника „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО” –
гр.Нова Загора, да му заплати сумата,
представляваща разликата между трудовото възнаграждение, което би получавал
като средномесечно възнаграждение на последната длъжност, заемана от него в ДГС
гр.Нова Загора и получаваната от него инвалидна пенсия, до навършване на
възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за
периода от 01.12.2019 г. до 19.11.2024 г. в общ размер на 27632.19
лв. /463.11
лв. месечно/, ведно със законната лихва
върху всяко закъсняло плащане.
Претендират се и разноски по делото.
Горепосоченото искане на Т.Р.С. произтича от обстоятелството, че
към датата на навършване на 60 години не е имал правната възможност да получи
пенсия за осигурителен стаж и възраст поради законодателните изменения, а
именно че след промяната в КСО и ЗП възрастта за пенсиониране е увеличена от 60
на 65 години, поради което търпи имуществени вреди за периода от 20.11.2019 г.
до 19.11.2024 г., когато би навършил възрастта за придобиване право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст.
С отговора си ответното
дружество, чрез адв.П.П.Ш. *** оспорва
ищцовата претенция, като неоснователна и недоказана.
Счита, че в случая се
касае за субективен и обективен идентитет между спора, решен с окончателен
съдебен акт по гр.д.№ 32/2002 г. на Апелативен съд - Бургас, и настоящото
производство и предявения иск е между същите страни, тъй като се твърди, че
ответното ТП ДГС - Нова Загора е правоприемник на Държавно лесничейство - Нова
Загора и е пасивно процесуалноправно легитимирано по иска. Фактите и
обстоятелствата, изложени в исковата молба - че ищецът работил по трудово
правоотношение при Държавно лесничейство - Нова Загора, че на 23.09.1996 г.
претърпял трудова злополука, че му е определена пенсия и т.н.- предполагат
квалификацията на иска по чл.200, ал.3 от КТ, за същото искане - обезщетяване
на същите вреди (пропуснати ползи) от това събитие.
Застъпва, че отговорността на
работодателя е лимитирана, относно неговия размер с влязлото в сила съдебно
решение.
На открито съдебно заседание ищеца Т.Р.С., редовно призован – не се явява, за него се явява адв. И.Н.Т.
***, редовно упълномощена от по-рано.
За ответника ДЪРЖАВНО
ГОРСКО СТОПАНСТВО „НОВА ЗАГОРА”,
редовно призован – за него се явява адв. Милена Димитрова Павлова от АК –
Сливен, редовно упълномощена по-рано.
Вещото лице С.К.С., редовно призован – лично се явява.
По назначената и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза вещото лице е дало заключение за разликата между
трудовото възнаграждение, което би получавал ищецът, ако е на работа в
ответното предприятие и размера на получаваната пенсия за
инвалидност, като е взело предвид всички получавани от него обезщетения и/или
пенсии по общественото осигуряване и трудови възнаграждения и се е базирало на
основна заплата за длъжността „горски надзирател“ за периода от 01.12.2019 г.
до 30.09.2020 г. в ТП „Държавно горско стопанство“ – Нова Загора в размер на
780.00 лв., като към основното месечно възнаграждение сочи, че би следвало да се
начислява 1 % за трудов стаж и професионален опит.
Предвид липсата на
доказателства за размера на трудовия стаж на Т.Р.С., вещото лице не е начислило
полагаемото му се допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит и поради това е приело за брутно трудово възнаграждение на
ищеца по делото – 780.00 лв. или нетно т. в размер на 605.27 лв.
В заключението си вещото
лице е извело два варианта:
1. Размерът на
обезщетението което ишеца - Т.Р.С. следва да получава - месечно, изчислено като
разлика между брутното му трудово възнаграждение /780.00 лв./ и месечната му
инвалидна пенсия и социално подпомагане /316.89 лв./ е 463.11 лв. За периода - от 01.12.2019 г. до
19.11.2024 г. /59 месеца и
14 работни дни/ е в размер на 27632.19 лв.
2. Размерът на обезщетението което ишеца -Т.Р.С. следва да получава -
месечно, изчислено като разлика между нетното му трудово възнаграждение /605.27
лв. месечната му инвалидна пенсия/ и социално подпомагане /316.89 лв./ е 288.38 лв. За периода - от 01. 12. 2019 г. до 19.11.2024 г. /59 месеца и 14
работни дни /е в размер на 17206.64 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр.с чл.200, ал.3 от КТ. Претендира се обезщетение за имуществени вреди от трудова
злополука, представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което
същият би получил, ако беше здрав и полагаше труд в ответното дружество и получаваната от ищеца пенсия за
инвалидност за периода от 01.12.2019 г. до 19.11.2024 г., ведно със законната лихва за забава
върху всяко закъсняло плащане.
От събраните по делото
доказателства, безспорно се установи, че е налице неработоспособност у ищеца за
претендирания период, поради телесното му увреждане, вследствие настъпила
трудова злополука в ответното дружество на длъжност „Ръководител охранителен
участък”. Същият е пенсиониран пожизнено с 80 % инвалидност.
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал. 3 от КТ, работодателят дължи обезщетение за
разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително
пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
Съгласно Постановление № 4 от 30.10.1975 г., Пленум на ВС, т.6, при причинена
трайна нетрудоспособност, вредите се състоят в разликата между средно
получаваното трудово възнаграждение преди увреждането и размера на отпуснатата
пенсия, като това обезщетение се дължи до навършване на предвидената за
придобиване право на пенсия за изслужено време и старост възраст. Този срок
може да бъде продължен най-много с толкова време, колкото би било необходимо за
достигане на пълния трудов стаж.
В настоящия случай, ищецът търпи имуществени вреди,
които се изразяват в разликата между възнаграждението, което би получил, ако
беше здрав и работеше в ответното дружество и получаваната от него пенсия за инвалидност.
В конкретния случай
произнасянето на Бургаския апелативен съд е до 60 годишна възраст на ищеца, но
с измененията в КСО, това не е възрастта, при която С. придобива право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тя се е увеличила, като при разглеждане
на спора по същество и въпрос на основателност е установяването на точната
възраст за възникване на това право, т.е. за настъпване на крайния срок за
претендиране на процесното обезщетение, съгласно ППВС посочено по-горе.
В тази връзка неоснователни
се явяват оспорванията на ответната страна, тъй като е налице нова
самостоятелна претенция, касаеща нов период и необхваната от постановеното
решение на Бургаския апелативен съд.
С оглед на горното, настоящият съдебен състав намира, че са налице условията на
чл.200 от КТ за ангажиране отговорността на работодателя за заплащане на
обезщетение за претендираните от ищеца имуществени вреди на посоченото основание.
При определяне размера на обезщетението, съдът намира,
че на ищеца ще следва да се присъди разликата между брутното трудово
възнаграждение, което би получил на длъжността „Ръководител
охранителен участък“, съгласно
разпоредбата на чл.228 от КТ и пенсията по инвалидност. Тази разлика възлиза в
общ размер от 27632.19 лв., или по 463.11 лв.
месечно за периода от 01.12.2019
г. до 19.11.2024 г.
Относно
разноските:
С оглед изхода на делото и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца ще следва да бъдат присъдени разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса по сметка на Районен съд – Нова Загора в размер на 1105.28 лева и сумата от 300.00 лева,
представляваща възнаграждение за вещо лице, внесени от бюджета на съда.
По изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд –
Нова Загора
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „НОВА ЗАГОРА”, териториално поделение на
„ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ” ДП със седалище и адрес на управление: гр.Нова Загора, ул.„Петко Енев” № 73, с ЕИК 2016176540218, ДА ЗАПЛАЩА НА Т.Р.С. с ЕГН **********,***, МЕСЕЧНО СУМАТА 463.11 лв./четиристотин
шестдесет и три лева и единадесет стотинки/ – обезщетение за претърпени имуществени вреди, в
резултат на претърпяна трудова злополука, изразяваща се в разликата между брутното
трудовото възнаграждение, което би получил
за периода от 01.12.2019 г. до 19.11.2024 г. на длъжността „Ръководител
охранителен участък” в ответното
дружество и получената от него за този период пенсия
за инвалидност, считано от 01.12.2019 г. до 19.11.2024 г. – датата на навършване на 65-годишна
възраст, ведно със законната лихва за
всяко закъсняло плащане.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВНО
ГОРСКО СТОПАНСТВО „НОВА ЗАГОРА”,
териториално поделение на „ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ” ДП, с ЕИК 2016176540218,
ДА ЗАПЛАТИ НА Т.Р.С. с ЕГН **********, СУМАТА от 500.00 лв. /петстотин лева/ –
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВНО
ГОРСКО СТОПАНСТВО „НОВА ЗАГОРА”,
териториално поделение на „ЮГОИЗТОЧНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ” ДП, с ЕИК 2016176540218,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд
– Нова Загора разноски по производството в общ размер от 1405.28 лв. /хиляда четиристотин
и пет лева и двадесет и осем стотинки/.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд
- Сливен в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: