О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……….
Гр.София, 23.11. 2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІV-Д въззивен състав, в закрито
заседание на двадесет и трети ноември през
две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЦВТОМИРА КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
като
разгледа докладваното от съдия Кордолвска частно гражданско дело № 11903 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.577 ал.1 във връзка с
чл. 274 и следв. от ГПК.
С определение от 12.06.2019 г. съдията
по вписванията при СРС е отказал вписването на Решение № 138 от 09.01.2019 г.на
ВКС на РБ, І ГО, по гр.д.№ 36/2018 г. и Решение № 125 от 03.06.2019 г.по гр.д.№
36/2018 г. на ВКС на РБ, І ГО за поправка на очевидна факическа грешка,постановено
в производство по чл.247 от ГПК, при мотиви, че отедна страна вместо да е
представенпрепис-извлечение, е представенцелияподлежащ на вписване акт, а от
друга страна, че в основното Решение на ВКС на РБ не е посочена цена на
делбенитеимоти, нито е приложено удостоверение за данъчната им оценка, поради
което не може да се определи материалния интерес, а от там - и държавната такса
за вписванена акта,коятосъгласно чл.4, б."в" от ЗДТ следва да бъде
внесена.
Определението е обжалвано от А.Х.Б.
с частна жалба вх.№ 18-00-118 от 05.07.2019 г. по подробно изложени от
жалбаподателясъображения.Поддържа се, че е спазеноизискването на чл. 12, ал. 1
от ПВп, койтопредвиждапредставяне на преписилипрепис-извленение
от акта, подлежащ на вписване, порадикоетопредставянето на целия акт, а не на
извлечение от него, не биследвало да обуслови отказ завписванетому. На
следващомястожалбоподателят сочи, че данъчна оценка за имота е била
представенаоще при вписване на исковатамолба, решението по коятосъщо подлежи на
вписване, а нова оценка не можеда му бъде издадена, тъй като данъчните служби изисквали
вписан документ за собственост. Моли отказът да бъдеотменен.
Софийски градски съд, като взе предвид изложеното в
жалбата и доказателствата по делото приема, че разгледана по същество частната
жалба е неоснователна по следните
съображения:
За да постанови обжалвания отказ съдията по
вписванията е приел, че представените Решение № 138 от 09.01.2019 г. на
ВКС на РБ, І ГО, по гр. д. № 36/2018 г. и Решение № 125 от 03.06.2019 г. по гр.
д. № 36/2018 г. на ВКС на РБ, І ГО за поправка на очевидна факическа
грешкапоначало подлежат на вписване, но същото не може да бъдеизвършено,
тъйкато от една страна молителятпредставяцелия акт, а не препис-извлечение от
него, а от друга – понеже липсва приложена данъчна оценка за имота,
коетообстоятелствопрепятстваопределянето на дължимата се държавна такса.
Определението е правилно. Съгласно т. 6 от
Тълкувателно Решение № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС, проверката, която
съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а,
ал. 1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт
отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи
на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли
предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват
материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в
закон.
В случая съдията по вписванията правилно и
законосъобразно е приел, че представените две съдебни решения, с които се
определят припадащите се идеални части към разпределените при делбата имоти от
сградата на бул. „********в гр. София (второто от които – за поправка на
очевидна фактическа грешка, допусната в първото от тях), представляват подлежащ на
вписване по реда на чл.4, б."г" от ПВп акт.Действително,
обстоятелството, че вместо препис-извлечение е представенцелият акт не
съставлава основание за отказ, тъйкато чл. 14 от ПВппредписва, че влезлите в сила
решения, постановени по исковите молби, подлежащи на вписване, се отбелязват по
начина, посочен в чл. 12, по представен препис от решението (а не
на извлечение от него), а и самият чл. 12, в ал.1 от ПВп изрично допуска
подлежащият на вписване акт да се представи в препис или препис-извлечение.От друга страна, молителят е
представил и препис-извлечение от решението (приложено на лист 16 от делото),
поради което следва да се приеме, че изискването на съдията по вписванията,
макар и непочиващо на закона, е било и изпълнено от молителя. Съществената
причина за отказа е липсата на доказателства за определяне на дължимата се
държавна такса, респективно – за извършване на проверка, дали внесените 26.95
лв. съответстват на материалния интерес и Тарифата за държавните такси,
събирани от АВп, приета с ПМС № 243/2005 г. Представена е данъчна оценка за
2010 г., а не за 2019 г., от когато е молбата, поради което правилен е изводът
на съдията по вписванията, че материалният интерес от исканото отбелязване не
може да бъде определен. Неоснователно в тази връзка молителят твърди, че не
може да се снабди с оценка за имота, без да е вписал съдебните решения,
предвид, че данъчна оценка за имотите вече е била издавана.
Изложеното налага обжалваният отказ да бъде потвърден,
а жалбата срещу него - оставена без уважение, като неоснователна.
Мотивиран от
горното, Софийскиградскисъд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗУВАЖЕНИЕ частнажалбавх.№ 18-00-118 от 05.07.2019 г.наА.Х.Б.срещуопределение
от 12.06.2019 г. съдията по вписванията
при СРС.
Определениетоне подлежи наобжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.