Определение по дело №56/2021 на Апелативен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№ 260070 /23.02.2021г.

 

Град Варна

 

 

Варненският Апелативен съд - Наказателно отделение, на дванадесети ноември, година две хиляди двадест и първа, в закрито заседание в следния състав:

                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА КОСТОВА

ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия П. Димитрова ВЧНД № 56 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид:

 

     Производството е по реда на чл. 341 ал. 2 вр. чл. 249 ал.3 от НПК.

Образувано е по протест на Окръжния прокурор на ОП-Силистра срещу определение № 260017 на Окръжен съд – Силиситра, постановено в разпоредително заседание на 05.02.2021г по НОХД № 337/20г в производство по реда на глава XIX НПК, с което съдът e прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения в обв. акт. Прокурорът оспорва извода на съда, че не е изпълнил задълженията си по чл. 246, ал. 2 НПК при повторното му внасяне в съда, а именно да опише в достатъчен обем фактите, обосноваващи съставомерността на деянията, предмет на обвинението за всеки от двамата подсъдими, поради което и намира констатациите на съда в тази връзка за неправилни и незаконосъобразни. Моли определението да бъде отменено и делото върнато на СОС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

 

Варненският Апелативен съд, в настоящия си съдебен състав, като съобрази доводите, изложени в протеста и след цялостно запознаване с материалите по делото прие следното:

Протестът е подаден срок и е допустим, а по същество – неоснователен.

 

В Окръжен съд Силистра трикратно и за идентични деяния е внасян обв. акт срещу две лица - Н.Р.Н. и К.И.Д., които са били предмет на НОХД № 136/19г и НОХД № 156/20г и НОХД № 337/20г.

С решение № 58/01.07.2020г, след ревизия на постановена присъда по НОХД № 136/19г, състав на АС-Варна е отменил същата поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното и първоинстанционното производство – наличие на изначална непълнота на изложените факти в обв. акт относно обективната и субективната страна на инкриминираните престъпни деяния на двамата подсъдими, съставляващо съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в ограничаване процесуалните права на тези подсъдими и в частност на правото им на защита по фактите в процеса, впоследствие задълбочено и от първоинст. съд, който не е констатирал тези недостатъци във фазата на разпоредително заседание и не е върнал сам делото на прокурора. След връщане на делото на СОС, последният, в разпоредит. заседание и с оглед указанията на въззивната инстанция, с определение № 260005, постановено на 15.09.2020г по реда на чл. 249 ал. 3 вр. чл. 248 ал. 1 т. 3 и т. 6 от НПК е прекратил съдебното производство по новообразуваното НОХД № 156/20г, връщайки делото на ОП-Силистра за отстраняване на констатираните  процесуални нарушени.   

При последващото внасяне на обвинителният акт, съдът в разпоредително заседание на 05.02.2021г, констатирайки за пореден път съществен дефицит в обв акт, на основание  чл. 249 ал. 3 вр. чл. 248 ал. 1 т. 3 НПК е прекратил съдебното производство и е върнал делото на ОП-Силиистра за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати от прокурора при съставяне на обвинителния акт, доколкото същият не отговаря в пълна степен на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК. Окръжният съд е приел, че отново е налична съществена непълнота на релевираните от прокурора факти, които са от значение за вменените престъпления на двамата подсъдими - липса на описание на време, място и начин на извършване на всяко едно деянията, включено в състава на продължаваното престъпление, касателно всеки един от подсъдимите.

 

Прочитът на обвинителния акт действително показва наличие на пореден дефицит в подхода на прокурора да представи всички значими за конкретните престъпни деяния факти за всеки от двамата подсъдими, обуславящи обективна и субективна съставомерност, включително и досежно възведените квалифициращи обстоятелства. В разпоредбите на НПК, законодателят е предвидил чрез обвинителния акт прокурорът да развие в пълнота своята обвинителна теза. Ето защо, главното предназначение на същия е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. По този начин са поставят основните рамки на процеса на доказване и се осъществява правото на защита на привлечените към наказателна отговорност лица. Поради това прокурорът задължително трябва да изложи всички факти, които обуславят съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и участието на обвиняемия в него. Липсата на посочване на всички факти от тази категория съставляват съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване правата на обвиняемия /в този см. ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС/.

На първо място, следва да се отбележи, че първостепенният съд много подробно, ясно и точно е посочил констатираните поредни недостатъци на обв. акт, които не са били изправени от прокурора след връщане на делото, както и допуснатите нови такива. Правилно е отбелязано в ревизираното определение, че от значение за защитната теза /с оглед процесуалната възможност за провеждане на диференцирана процедура по глава  27 от НПК/ и за доказателствения процес /включително и за преценката за евентуално изменение на обвинението под формата на съществено изменение на обстоятелствената част, тъй като именно тя е тази, от която се обосновава прокурорската теза/, е тези параметри да са ясно и точно посочени в обвинителния акт. Поради това изводът му за неизпълнение от страна на прокурора на задълженията му по чл. 246, ал. 2 НПК се явява правилен и обоснован, а възражението, обективирано в протеста- неоснователено.

Не може да не се отбележи в случая, некоректния и неудачен подход на прокурора при излагане на обстоятелствената част в обв. акт чрез позоваване на отразеното в протоколите за претърсване и изземване и най-вече на заключенията по назначените експертизи, което обаче не може да запълни констатираната фактическа непълнота. Чрез този подход не може да се замести обстоятелствената част на обвинителния акт, спрямо която законодателят има определени изисквания и свързва наличието й с редица други правни последици, посочени по-горе. СОС правилно е отбелязал, че на практика, в обв. акт е налично описание на номерирани обекти, които дори и по подразбиране не могат да бъдат отнесени към деятелността на всеки един от подсъдимите, броят и описаните с номера обекти са в пъти повече от броя на веществата предмет на обвиненията. Нито един от изброените обекти не може да бъде разчетен или отнесен към съответното обвинение, защото наркотичното вещество се индивидуализира със своя вид, наименование, тегло, стойност и процентно съдържание на активното наркотично действащо вещество. Такава индивидуализация на предмета на престъпленията липсва. Не става ясно кога, как, къде и у кого е открито съответното вещество, какво е неговото естество и с каква цел е държано. Последното е относимо и по отношение на прекурсорите, съоръженията и материалите.

Констатираното от първоинст. съд вътрешно противоречие на обстоятелствена част на обв. акт и диспозитива -  в първото се коментира дата на откриване на наркотичните вещества - 04.04.2018г, а в диспозитива е посочена дата 05.04.2018г, за пореден път налага извода за незадълбоченост в подхода на прокурора при съставяне на обв. акт.

 

Всичко изложено по-горе, налага извода за неоснователност на протеста, респ. за правилност в подхода на първостепенния съд, с оглед вменените му задължения в разпоредбите на чл. 248 и 249 ал. 1 от НПК, поради което и на основание чл. 345 вр. чл. 341 ал. 2 вр. чл. 249 ал. 3  от НПК, Варненският Апелативен съд,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260017 на Окръжен съд – Силистра, постановено в разпоредително заседание на 05.02.2021г по НОХД № 337/20г по описа на същия съд.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.