№ 30570
гр. София, 13.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20221110132699 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от И. К. И. срещу „К. и К.“
АД иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 62 387,27 лв., представляваща
сбор от претендирани като дължими въз основа на трудов договор от 01.02.2001 г.,
изменян с допълнителни споразумения, трудови възнаграждения за периода от м.
11.2021 г. до м. 04.2022 г.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран такъв от
ответника, в който са наведени твърдения за наличие на образувано по-рано
производство по гр. д. № 24442/2022 г. по описа на СРС, 123 състав, в което е предявен
от К. и К.“ АД срещу И. К. И. иск с правно основание чл. 74 КТ за прогласяване
недействителността на трудовия договор, сключен с ищеца по настоящото
производство. Ответникът релевира довод, че производството по гр. д. № 24442/2022 г.
по описа на СРС, 123 състав е преюдициално спрямо настоящото и поради това
производството по гр. д. № 32699/2022 г. по описа на СРС, 56 състав подлежи на
спиране.
Наличието на образувано производство по оспорване действителността на
трудовото правоотношение между страните се установява от изисканата по делото
служебна справка по гр. д. № 24442/2022 г. по описа на СРС, 123 състав.
Като взе предвид изявленията на страните и материалите по делото, съдът
намира, че искането на ответника за спиране на производството по делото на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е основателно. Съображенията за това са следните:
За да е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на
производството по делото до приключване на производството, решението по което ще
има значение за правилното решаване на спора, следва предмет на обуславящото дело
да е правоотношение, чието съществуване или несъществуване, се явява предпоставка
за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. В случая в
настоящото производство се претендира като дължимо трудово възнаграждение по
силата на трудов договор между ищеца И. К. И. и ответното дружество „К. и К.“ АД от
01.02.2001 г., изменян с допълнителни споразумения, действителността на който се
оспорва в производството по гр. д. № 24442/2022 г. по описа на СРС, 123 състав.
Производството по последното касае оспорване действителността на
правоотношението, възникнало по индивидуален трудов договор. Съгласно
1
разпоредбата на чл. 75, ал. 1 КТ, когато трудовият договор бъде обявен за
недействителен и работникът или служителят е действал добросъвестно при
сключването му, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на
неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор.
Следователно по повод недействителността на трудовото правоотношение е налице
специална правна уредба. Хипотезата на нормата на чл. 75, ал. 1 КТ представлява
сложен юридически факт (фактически състав), доколкото включва два елемента –
недействителност на индивидуалния трудов договор и добросъвестност на
работника/служителя, които следва да са в кумулативна даденост, за да намери
приложение съответното правило. В разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ е установена
презумпция за добросъвестност при осъществяване на трудовите права и задължения.
Доколкото същата е оборима, то същата има процесуално действие, което се изразява в
разместване на доказателствената тежест, като на доказване подлежи
недобросъвестността при упражняване на правата и задълженията, а установяването на
тази предпоставка се възлага в тежест на страната, която я твърди.
Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС, че правната квалификация на
иска е дейност на съда, при която се изхожда от обстоятелствената част и петитума на
исковата молба. Предметът на спора се определя от заявените от ищеца
правопораждащи фактически твърдения и от отправеното до съда искане.
Квалификацията се дава въз основа на изложените от ищеца факти, от които той
извлича възникването на правото (Определение №783/08.12.2015г. по ч.гр.д.
№5808/2015г. на IV г.о. на ВКС, Решение по гр.д.№ 167/ 2012 г. на ІV г.о. на ВКС,
Решение № 4124/ 2014 г. на ІV г.о. на ВКС и др.). При определяне на спорния предмет и
отнасянето му към съответната материалноправна норма, даваща правната
квалификация на иска, съдът изхожда единствено от обстоятелствата, посочени в
исковата молба и формулирания с нея петитум. Защитата на ответника се осъществява
чрез релевиране на правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи и/или
правопогасяващи възражения. Твърденията на ответника също са от значение за
разпределяне на доказателствената тежест, доколкото при навеждане на факт, от който
черпи изгодни правни последици, той следва да бъде установен от него по силата на
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК.
За да приложи в крайния акт по същество на спора правилото на чл. 75, ал. 1
КТ, съдът следва на първо място да знае дали трудовото правоотношение е
недействително, а ако това е така – преди това с доклада по делото да е разпределил в
доказателствена тежест на работодателя установяване на факта на недобросъвестност
на работника. Това обуславя извод, че от значение не само за крайния изход по делото,
по което се претендират права въз основа на индивидуален трудов договор, но и за
развитие на производството и предварителните произнасяния на съда и подлежащите
на доказване факти, във връзка с които страните ангажират доказателства, се явява
изходът на делото, образувано по оспорване действителността на индивидуалното
трудово правоотношение. В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи и
съображението, че във всички случаи оспорването на действителността на колективен
трудов договор несъмнено обуславя преюдициалност на производството по оспорване
спрямо това, по което се претендират права въз основа на оспореното правоотношение,
доколкото липсва специална уредба на действителността, както такава е налице спрямо
индивидуалното трудово правоотношение по чл. 74 и 75 КТ (в този смисъл например
Определение № 407 от 12.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2174/2015 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Василка Илиева, Определение № 48 от 30.01.2015 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 7349/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева). Липсата на
специална правна уредба по повод действителността на колективния трудов договор от
една страна, и наличието на такава спрямо индивидуалния такъв, от друга, не обуславя
2
непременно обаче и различен извод спрямо необходимостта от спиране на делото
поради преюдициалност. Напротив, оспорването на действителността на
правоотношението по индивидуален трудов договор също не е без значение за
развитието и изхода на производството, по което се претендират права въз основа на
оспорения индивидуален трудов договор, но разликата се състои във фактите, които
ще подлежат на доказване в производството, в което се претендират правата – в единия
случай на изследване ще подлежи само доказване на недействителността, а в другия –
и на недобросъвестността на страна по правоотношението.
В конкретния случай обусловеността се изразява в следното: при доказване на
правопораждащите факти на заявеното в настоящото производство право с основание
чл. 128, т. 2 КТ, искът следа да бъде уважен при добросъвестност на ищеца, без
значение дали трудовия му договор с ответното дружество е действителен или не; при
недобросъвестност обаче и доказана недействителност на правоотношението, искът би
подлежал на отхвърляне. Не на последно място, видно от исковата молба, по която е
образувано производството по гр. д. № 24442/2022 г. по описа на СРС, 123 състав, в
нея са наведени доводи за недобросъвестност, които ще бъдат разгледани именно в
това производство.
Въз основа на горните съображения по убеждение на настоящия състав
производството по гр. д. № 24442/2022 г. по описа на СРС, 123 състав се явява
преюдициално спрямо настоящото, а последното обусловено, поради което същото
следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на
производството по гр. д. № 24442/2022 г. по описа на СРС, 123 състав, с влязъл в сила
съдебен акт.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по гр. д. № 32699/2022 г. по описа на СРС, 56 състав, на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на
производството по гр. д. № 24442/2022 г. по описа на СРС, 123 състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
1 - седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3