№ /09.12.2020 год., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ състав, в закрито заседание на девети
декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
като разгледа
докладваното от съдията адм.д.№ 2259 по описа на съда за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по
жалба от „Интер Гард Варна“ ЕООД - Варна, ЕИК *********, представлявано от
Изп.директор Б.А.А. чрез пълномощника му адв.Д.С. ***, против служебното
прекратяване на осн.чл.143 ал.15 от ЗДвП на регистрацията на собствения им л.а.
„Мерцедес ЦЛ 500“ с рег. №В 6660 РС. Твърди се незаконосъобразност на това
прекратяване предвид съществуващата невъзможност за дружеството да регистрира
л.а. след придобиването му през 2013г поради наложен запор върху същия, с оглед
на което се твърди, че в случая е налице изключващото основание по чл.143 ал.13
от ЗДвП, респективно – не е налице основанието по ал.15 на същия текст. С тези
аргументи се претендира отмяна на прекратяването на регистрацията на МПС, както
и да бъде указано на ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“ да възстанови същата.
С уточняваща молба
с.д.№13177/26.10.2020г адв.С. мотивира правния интерес от предприетото
оспорване като сочи, че обжалват административен акт, засягащ правата на
дружеството по чл.21 от АПК, с аргумент, че с прекратяване на регистрацията на
МПС собственикът е лишен от правото да го ползва, като от друга страна чл.345
от НК предвижда наказание до 1 година лишеване от свобода за управление на МПС
без регистрационни табели. С последваща молба с.д.№15077/01.12.2020г адв.С.
заявява, че липсата на доказателства за датата на узнаване за служебно
прекратената регистрация на МПС от собственика му следва да се тълкува в тяхна
полза, т.е. следва жалбата им да се приеме за допустима.
Ответната страна е
представила административната преписка по случая, както и допълнителни
доказателства, изискани от съда, с молби от 19.11.2020г и от 02.12.2020г.
След запознаване с
писмените доказателства по представената от административния орган преписка,
съдът в настоящия си състав намира така депозираната жалба за процесуално недопустима на две основания:
На първо място в
случая не е налице подлежащ на оспорване индивидуален административен акт по
см.чл.159 т.1 от АПК.
Съобразно приложимата
към казуса разпоредба на чл.143 ал.15 от ЗДвП служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да го регистрира. Именно такова
служебно прекратяване на регистрацията е извършено спрямо л.а. „Мерцедес ЦЛ
500“ с рег. №В 6660 РС, но то е извършено по силата на изрично предвиждане на
законова норма, т.е. с пряко приложение на специалния закон при реализиране на
релевантния юридически факт – неизпълнение на задължението за пререгистрация в
двумесечен срок от придобиването. В този случай нито е необходимо, нито е
издадено властническо волеизявление от категорията на тези по чл.21 от АПК в
различните му хипотези, било в изрична писмена или в друга форма. Издаването на
такъв акт би било и недопустимо, понеже целеният от законодателя ефект настъпва
по силата на самия закон, без необходимост от опосредяване чрез издаване на
ИАА. В подкрепа на това становище е и липсата на предвидена в ЗДвП, Правилника
за приложението му и в Наредба № I-45/24.03.2000г за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства възможност и процедура за съдебно оспорване на служебното прекратяване
на регистрацията на МПС. В идентичен смисъл следва да се тълкува и липсата на
предвиждане на влязло в сила съдебно решение като основание по чл.21 от Наредба
№ I-45/24.03.2000г за възстановяване на
прекратената регистрация.
На второ място в
случая не е налице и правен интерес от така предприетото съдебно оспорване по
см.чл.159 т.4 от АПК.
Съгл. легалната
дефиниция на §2 т.4 от ДР на Наредба № I-45/24.03.2000г „регистрация“ е
административно разрешение за превозното средство да участва в пътното
движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на
табели с регистрационен номер. Доколкото в текста на чл.19 от Наредбата
отсъства изискване за предаване на регистрационните табели на МПС с прекратена
регистрация на осн.чл.18 т.2 вр.чл.18б ал.1 т.10 от същата, следва да се
приеме, че в настоящия казус прекратяването на регистрацията се изразява в
отнемане на административното разрешение за превозното средство за участва в
пътното движение. Това прекратяване може да бъде преодоляно по искане на самия
собственик на МПС съобразно изричното предвиждане на чл.21 ал.1 пр. последно
вр.чл.18 т.2 вр.чл.18б ал.1 т.10 от Наредбата. Законодателят е счел за ненужно
в такива случаи ангажирането за произнасяне на съда, и е предоставил на самия
собственик упражняването на правото му да поиска възстановяване на
регистрацията. След като разполагат с такава възможност на собствено основание
по силата на изрично предвиждане на нормативен акт, за жалбоподателите не е
налице и правен интерес да търсят съдебна санкция.
Само за пълнота на
изложението – противно на поддържаното от жалбоподателите, наличието на
наложени запори на МПС не е пречка за приобретателя да изпълни задължението си
да инициира промяна в регистрацията. Напротив – съгл.чл.143 ал.13 от ЗДвП то
може да бъде изпълнено след отмяна на запорите или с писмено разрешение на
органа, постановил обезпечението, или на друг компетентен орган.
Горните констатации за
липса на подлежащ на оспорване ИАА и за липса на правен интерес от предприетото
оспорване налагат извод за недопустимост на жалбата на „Интер Гард Варна“ ЕООД
в хипотезата на чл.159 т.1 и 4 от АПК, съответно – и за прекретяване на
образуваното по недопустимата жалба административно производство.
Искания за разноски не
са направени.
Така мотивиран и на
осн.чл.159 т.1 и т.4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалбата
на „Интер Гард Варна“ ЕООД - Варна, ЕИК *********, представлявано от
Изп.директор Б.А.А., против служебното прекратяване на осн.чл.143 ал.15 от ЗДвП
на регистрацията на собствения им л.а. „Мерцедес ЦЛ 500“ с рег. №В 6660 РС,
и
ПРЕКРАТЯВА образуваното по нея производство по адм.дело № 2259/2020г. по описа на
Административен съд-Варна, ХХVІ с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в 7- дневен срок от съобщението.
Преписи от определението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: