№ 116
гр. Пловдив , 07.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
частно търговско дело № 20215001000453 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. № 272663 от 14.04.2021г. от АНГ. ЗЛ.
АНГ. ЕГН **********, Й. ЗЛ. АНГ. ЕГН ********** и М. ЗЛ. Г. ЕГН
********** с адрес за призоваване гр. К, ул-. С., № .., чрез адв. П.К. против
определение от 10.03.2021г., постановено по т.д. № 1135 по описа за 2019г.
на ОС Пловдив, ТО, ХVІІІ т.с.. Жалбоподателят оспорва направения от
първостепенния съд извод за наличието на преюдициалност между
досъдебното производство и подлежащия на разрешаване търговски спор,
като твърди, че не е повдигнато обвинение и не е конкретизирано кои
разпоредби са нарушени. Твърди, че не е налице тъждество между
изложените в исковата молба твърдения за противоправно поведение на
водача на лекия автомобил, предизвикал ПТП-то и деянието, за което е
образувано досъдебното производство. Сочи, че не е налице и хипотезата на
чл. 229, ал.1, т.5 ГПК, тъй като делото не е разгледано и след като това не е
сторено, няма как да се приеме, че при разглеждането му са разкрити
престъпни обстоятелства. Твърди, че няма пречка гражданският съд да
установи налице ли е вина за настъпване на процесното ПТП от
застрахования деликвент, тъй като вината не е тъждествена в гражданското и
наказателното право и съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД се предполага. Сочи, че не е
налице хипотезата на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, тъй като няма висящо
наказателно дело, като дори не се твърди срещу причинителя да е внесен
обвинителен акт. Като уточнява, че коментираното досъдебно производство е
образувано през 2017г. и до настоящия момент не е приключило, нито има
1
внесен обвинителен акт, както и че приключването му, след по –
продължителен период от време не ще осигури целената справедливост,
настоява оспорения съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато на
първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от „**************,
представляван от адв. М.М., с който жалбата е оспорена като неоснователна,
а искането е обжалвания съдебен акт да бъде потвърден.
Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по делото,
намери за установено следното:
Частната жалба е постъпила на 14.04.2021г., а съобщението до
жалбоподателя за постановеното на 10.03.2021г. определение е връчено на
представляващия го адвокат на 07.04.2021г. или в предвидения за това
едноседмичен срок; същата е подадена от надлежни страни в производството
– ищци, които имат интерес да обжалват и е насочена срещу акт, за който е
предвиден инстанционен контрол.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
С определение № 260481 от 10.03.2021г., постановено по т.д. № 1135 по
описа за 2019г. на ОС Пловдив съдът на основание чл. 229, ал.1, т.5 ГПК е
спрял производството по делото до приключване на ДП № 96/2019г. по описа
на РУ МВР Р..
Предявеният иск, предмет на разглеждане по т.д. № 1135 по описа за
2019г. на ОС Пловдив е осъдителен за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца, вследствие ПТП, причинено от
водача на МПС, който е привлечен като обвиняем за извършване на
престъпление по чл. 342, ал.3, б.в вр. с чл. 342, ал.1 НК, видно от
приложеното Постановление от 04.07.2019г. на прокурор при Окръжна
прокуратура Пловдив. В този смисъл неоснователни са възраженията на
жалбоподателите за това, че по отношение на деликвента не е повдигнато
обвинение.
Разпоредбата на чл. 229, ал.1, т.5 ГПК сочи, че когато при
разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства
от установяването, на които зависи изходът на гражданското дело, съдът
спира производството по гражданското дело. Фактическият състав на
посочената разпоредба включва от една страна разкриване на престъпни
обстоятелства при разглеждане на делото, а от друга изискването тези
обстоятелства да са от значение за изхода на повдигнатия за разрешаване
правен спор.
В конкретният случай, каза се, предявените субективно активно
2
съединени искове са на увредени в резултат на ПТП, настъпило при
очертания в исковата молба механизъм, доколкото такъв е известен на
ищците, че деликвента, след като е нарушил правилата за движение
умишлено е причинил смъртта на П. З. Г., брат на ищците. Отговорността на
застрахователя е функционална по отношение на деликтната отговорност,
което означава, че от значение за правилното решаване на повгиднатия спор
е именно наличието на деликт. Обстоятелството дали при станалото на
12.05.2019г. ПТП е налице престъпно поведение на водачът, няма и не може
да има никакво значение за правилното решаване на спора, тъй като липсата
или наличието на престъпление не е юридическият факт, от който
претендираните за защита субективни права зависят. Вярно е, че евентуална
осъдителна присъда би потвърдила наличието на твърдяния от ищците
деликт, в случай, че същия е престъпление, но евентуална оправдателна
присъда няма да отрече непозволеното увреждане и евентуалните му
настъпили неблагоприятни за увредените последици и деликта отново следва
да се установява от гражданския съд. Казаното до тук означава, че евентуално
„разкрити престъпни обстоятелства“ в хода на образуваното търговско дело
не са от значение за изхода му.
Дори и изложеното да не се сподели, за което според настоящия състав
на въззивния съд липсват нормативно признати основания, следва да се има
предвид, че делото е в своята първоначална фаза – размяна на книжа, в която
са налични единствено твърдения на страните, но не и доказателства за
действителното им проявление. Едва след събиране на съответните
доказателства и при тяхната преценка е възможно да се коментира „разкрити“
ли са престъпни обстоятелства, които да са от значение за повдигнатия за
разрешаване спор т.е. същия да не може да бъде разрешен, без да се зачетат
разкритите престъпни обстоятелства, като се държи сметка за това, че
деликта не винаги е престъпление.
Въз основа на изложеното, съдът счита, че не е налице хипотезата на чл.
229, ал.1, т.5 ГПК, поради което и за първоинстанционния съд не са били
налице основания за спиране производството по образуваното търговско
дело. Обжалваният съдебен акт следва да се отмени, а делото да се върне на
първоинстанционния съд за продължаване на съответните
съдопроизводствени действия.
Макар и без особено практическо значение, но предвид съдържащите се
оплаквания в частната жалба и за пълнота на изложението ще се посочи, че не
е налице и хипотезата на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, в който смисъл са
твърденията на жалбоподателя, тъй като въобще не е образувано дело, чиято
преюдициалност да се преценява.
Мотивиран от изложеното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260481 от 10.03.2021г., постановено по т.д. №
1135 по описа за 2019г. на ОС Пловдив, ТО, ХVІІІ т.с., с което е спряно на
основание чл. 229, ал.1, т.5 ГПК производството по т.д. № 1135/19г. по описа
на ПОС до приключване на наказателното производство по ДП № 96/2019г.
по описа на РУ на МВР гр. Р. и ВРЪЩА делото за ОС Пловдив за
продължаване на съответните съдопроизводствени действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4