РЕШЕНИЕ
№ 921
гр. София, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Господин Ст. Тонев Въззивно гражданско дело
№ 20211100513084 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20120530 от 20.05.2021 г. на СРС, ГО, 38 с-в, постановено
по гр. д. № 54101/2018 г. по описана СРС, 38 с-в, допълнено с Допълнително
решение № 20179222 от 31.08.2021 г. на СРС, ГО, 38 с-в, постановено по гр.
д. № 54101/2018 г. по описана СРС, 38 с-в, е уважен в една част предявеният
от Н. Л. срещу П.на Р. Б., гр. София, бул. *******, иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.
1 ЗОДОВ, като ответникът е осъден да заплати сумата от 10 000,00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, следствие от
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, по което
обвинение ищцата е оправдана с присъда от 29.07.2013 г. по НОХД №
11819/2011 г. на СРС, ведно със законната лихва от 13.08.2015 г. до
окончателното изплащане на сумите, като е отхвърлен иска за неимуществени
вреди до пълния претендиран размер от 24500,00 лв. и е отхвърлена
претенцията за лихва за забава върху главницата за периода от 14.04.2011 г.
до 12.08.2015 г., включително.
С постановеното решение е осъдена П. на Р. Б., гр. София, бул.
"******да заплати на Н. Л., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 10, ал. 3
ЗОДОВ, сумата от 5,00 лв., представляваща заплатена държавна такса. С
първоинстанционното решение П.НА Р.Б. е осъдена за заплати на Д.С. Я.
сумата от 615,00 лв., представляваща възнаграждение за осъществено
1
процесуално представителство съобразно с уважената част от иска.
Срещу така постановеното решение е постъпила жалба от ответника, в
която са наведени оплаквания, че решението на СРС е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно. Изложени са доводи, че първоинстанционния
съд неправилно е уважил в обжалваната част предявените искове, като не е
съобразил, че ищцата не е доказала причинените й от незаконното обвинение
неимуществени вреди. В случая съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса /чл. 154, ал. 1 ГПК/ в проведеното
производство от страна на ищцата не била доказана една от изискуемите
предпоставки за уважаване на претенциите – претърпени неимуществени
вреди в пряка причинно-следствена връзка с незаконното действие на
правозащитния орган /обвинението/.
Според ответника, определеното обезщетение е силно завишено и не е
съобразено с икономическия стандарт в страната, с утвърдената съдебна
практика по сходни производства, с понесените от това обвинение
неимуществени вреди.
Въззиваемата Н. Л. изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Моли подадената въззивна
жалба да бъде оставена без уважение, а постановеното от СРС решение в
обжалваната част – потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен
акт:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия
състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваните части, поради което същия дължи произнасяне на
съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба
доводи за неправилност, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК. Не е
допуснато нарушение на императивни материални норми.
Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ от Н. Л. срещу П.на Р. Б.. Ищцата иска
ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от обвинение за извършване на престъпление по чл. 144,
ал. 3, вр. ал. 1 НК, приключило с оправдателна присъда от 29.07.2013 г. по
НОХД № 11819/2011 г. по описа на СРС, ведно със законната лихва върху
претендираната главница от 24 500 лв. от 14.04.2011 г. – датата на привличане
на ищцата като обвиняема.
От събраните по делото доказателства е установено, че производството
по ДП № 556/2011 г. по описа на 09 - РУ - СДВР и пр. пр. № 3638/2011 г. по
описа на СРП е образувано по реда на чл. 212, ал 1 НПК с постановление за
образуване на досъдебно производство от 17.02.2011 г.
Установява се, че на 21.04.2011 г. на Н. Л. е повдигнато обвинение за
2
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, с постановление за привличане в
качеството на обвиняем от 14.04.2011 г. На 27.06.2011 г. е внесен
обвинителен акт в съда, по който е образувано НОХД № 11819/2011 г. по
описана CPC. С присъда от 29.07.2013 г. по НОХД № 11819/2011 г. по описа
на СРС подсъдимата е призната за невиновна. Присъдата не е протестирана
от СРП.
Чрез събраните пред първата инстанция гласни доказателства –
показанията на свидетеля А.К.И., без дела със страните и без родство с
ищцата, се установява, че ищцата споделяла през периода на висящност на
наказателното производство срещу нея, 2011 г. – 2013 г., че била стресирана,
не можела да спи, страдала от хронично безсъние. Ищцата споделяла
притеснения, че наказателното производство създавало притуснения у нея във
връзка с отглеждането на детето й и с работата й, притеснявала се какво ще се
случи с дъщеря й, ако бъде призната за виновна. Свидетелката сочи, че знаела
ищцата да страда от проблеми с щитовидната жлеза, предизвикани от
преживян стрес.
Чрез събраните пред първата инстанция гласни доказателства –
показанията на свидетеля И.А.Н., без дела със страните и без родство с
ищцата, се установява, че наказателното производство имало неблагоприятно
въздействие върху ищцата – плачела, била депресирана, мислела, че може да
влезе в затвора за нещо, което не била извършила, имала проблеми със съня,
не можела да се храни, отслабнала много. На свидетелката не било известно
ищцата да е имала проблеми със съня преди 2011 г. През 2011 г., 2012 г.
започнали да се появяват здравословни проблеми на ищцата с щитовидната
жлеза, поради което посетила лекар и й били предписани хомеопатични или
билкови медикаменти. Това й състояние продължило повече от 1 година.
Ищцата се оплаквала от проблеми със съня и през 2016 г.-2017 г.
В първоинстанционното производство е изслушано и прието заключение
по комплексна съдебно-медицинска и психиатрична експертиза. От това
заключението се установява, че функцията на щитовидната жлеза на ищцата е
нормална, няма установена връзка между психоемоционалното състояние на
Л. и функцията на щитовидната й жлеза. Има изменения в структурата на
жлезата, но те нямат отношение към емоционалния статус на ищцата. В
същото време се установява, че през периода 2011 г. – 2013 г. при ищцата е
било налице разстройство на адаптацията, представляващо вид тревожно
разстройство
Ищцата е завършила висше образование. Към момента на образуване на
наказателното производство и към настоящия момент ищцата е с чисто
съдебно минало и не е осъждана.
Повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление по см. на
чл. 93, т. 7 НК. По воденото срещу ищеца наказателно производство е била
взета мярка за неотклонение "подписка".
При така приетите за установени правнорелевантни факти въззивната
инстанция счита, че предявеният осъдителен иск за заплащане на
обезщетение за причинените неимуществени вреди от незаконното обвинение
е доказан по своето основание – изяснените от свидетелите изменения в
поведението на ищцата и установеното от вещите лица тревожно разтройство
3
са закономерна, необходима последица от незаконното обвинение за
престъплението, за което ищцата е била обвинена и се намират в причинно-
следствена връзка с незаконно предявеното обвинение за тежко
престъпление.
Доводите на въззивника, че не доказано в производството, че ищецът е
понесъл неимуществени вреди от неоснователното обвинение са
неоснователни. Чрез показанията на свидетелите И.и Н.се установява, че в
пряка причинно-следствена връзка с воденото срещу ищцата наказателно
производство последната е понесла морални вреди, които подлежат на
обезщетяване.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение
от обективна страна следва да се вземе предвид обстоятелството, че ищцата е
била незаконно обвина в извършване на тежко умишлено престъпление, за
което се предвижда тежко наказание – лишаване от свобода; била е обвиняем,
респ. подсъдим в един непродължителен период от време – около 2 години,
като явяването й пред досъдебните органи и пред съда за осъществяване на
съдопроизводствените действия я е ангажирало физически и емоционално. От
субективна страна, като обуславящи по-висок размер на обезщетението
следва да се ценят фактите, че към момента на образуване на наказателното
производство ищцата е на възраст около 29 години, има завършено висше
образование и упражнява родителските права върху малолетното си дете, за
което се грижи след раздялата с баща му. Негативни изживявания несъмнено
ищцата е изпитала и от обстоятелството, че производството е било
образувано въз основа на сигнал от бившия й съпруг и баща на детето й.
Като обуславящи по-нисък размер на обезщетение, съдът отчете
липсата на други извършени ограничителни мерки спрямо ищцата, взета
постоянна мярка за неотклонение "подписка", която е лека по своя характер;
липсата на други мерки с репресивен характер в хода на производството;
сравнително разумния срок на проведеното производство /досъдебна и
съдебна фаза/ при съобразяване, че ищцата е била оправдан на първа
инстанция, като присъдата не е била протестирана. За определяне на по-нисък
размер на обезщетение съдът отчете и липсата на събрани доказателства за
установяване фактическите твърдения на ищцата за влошаване на
здравословното й състояние във връзка с твърдени смущения във
функционирането на щитовидната й жлеза в резултат на незаконното
обвинение. В този смисъл изложените доводи от въззивника се явяват
основателни.
Както последователно се поддържа в практиката на ВКС,
неимуществените вреди от незаконно обвинение обхващат не само
отрицателните психически преживявания на увредения, но и обективното по
4
своя характер лишаване от блага и ценности, към които всяка личност се
стреми. Справедливостта като законов критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди включва освен тяхната общовалидна
значимост за всяко човешко същество, така и конкретни факти, свързани със
стойността, която те са имали за личността на увредения. В този смисъл е и
практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение №
55/11.03.2013 г. по гр. д. № 1107/2012 г., ІV г. о., ГК, която се възприема от
настоящия състав.
Следователно, при съобразяване на всички обстоятелства – тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинение (то е "тежко" по смисъла на
чл. 93, т. 7 НК), непродължителният (разумен около 2 години) срок на
висящност на наказателното производство, преживеният дискомфорт от
воденото производство, въззивният съд приема, че заместващото обезщетение
на ищцата за причинените й от незаконното обвинение неимуществени вреди
е в размер на сумата от 5000 лв. При определяне на това заместващо
обезщетение съдът взема предвид и че наложената й сравнително лека мярка
за неотклонение "подписка" не е била от такова естество, че да ограничи в
значителна степен неговият личен и професионален живот и социално
общуване. За определяне на посочения размер, съдът съобрази и че в
производството не е доказано съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че
проведеното наказателно производство се е отразило по посочения негативен
начин на здравословното състояние на ищцата.
Следователно, искът за заплащане на заместващо обезщетение за
причинени неимуществени вреди на ищцата от процесното незаконно
обвинение трябва да бъде уважен за сумата от 5000 лв., а да бъде отхвърлен
за разликата до присъдения от СРС размер от 10 000 лв.
При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените
правни доводи първоинстанционното решение трябва да бъде отменено в
частта, в която предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди от повдигането и поддържането на незаконното
обвинение срещу ищеца е уважен над сумата от 5000 лв. до присъдения
размер от 10 000лв.
Поради частично несъвпадане изводите на двете инстанции, решението
на СРС следва да бъде отменено в частта на присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над сумата 5000 лв. до сумата 10 000 лв. В
останалата част, като правилно и законосъобразно решението на СРС следва
да бъде потвърдено.
Постановеното решение следва да бъде отменено и в частта за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция
за разликата над сумата от 258,16 лв. до сумата от 615,00 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20120530/20.05.2021 г. на СРС, ГО, 38 с-в,
5
постановено по гр. д. № 54101/2018 г. по описана СРС, 38 с-в, в частта, с
която е уважен предявеният от Н. Л., ЕГН ********** срещу П. на Р.Б., гр.
София, бул. ****** иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, за заплащане на
сумата над 5000 лв. до сумата 10000 лв. - обезщетение за неимуществени
вреди, следствие от повдигнато обвинение за престъпление по чл 144, ал. 3,
вр. ал. 2 НК, по което обвинение ищцата е оправдана с присъда от 29.07.2013
г. по НОХД № 11819/2011 г. на СРС, ведно със законната лихва от 13.08.2015
г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която П.на Р.Б. е
осъдена да заплати на адв. Д.С. Я., ЕГН **********, сумата 356,84 лв. /над
сумата 258,16 лв. до сумата 615 лв./ – възнаграждение за процесуално
представителство пред първата инстанция и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от Н. Л., ЕГН
**********, срещу П. на Р. Б., гр. София, бул. "Витоша" № 2, иск по чл. 2, ал.
1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, за заплащане на сумата над 5000 лв. до сумата 24500 лв.
- обезщетение за неимуществени вреди, следствие от повдигнато обвинение
за престъпление по чл 144, ал. 3, вр. ал. 2 НК, по което обвинение ищцата е
оправдана с присъда от 29.07.2013 г. по НОХД № 11819/2011 г. на СРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20120530/20.05.2021 г. на СРС, ГО, 38
с-в, постановено по гр. д. № 54101/2018 г. по описана СРС, 38 с-в, в частта, с
която е уважен предявеният от предявеният от Н. Л., ЕГН ********** срещу
П.НА Р.Б., гр. София, бул. ******, иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, за
заплащане на сумата от 5000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди,
следствие от повдигнато обвинение за престъпление по чл 144, ал. 3, вр. ал. 2
НК, по което обвинение ищцата е оправдана с присъда от 29.07.2013 г. по
НОХД № 11819/2011 г. на СРС, ведно със законната лихва от 13.08.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която Прокуратурата
на Република България е осъдена да заплати на на адв. Д.С. Я., ЕГН
**********, сумата от 258,16 лв. – възнаграждение за процесуално
представителство пред първата инстанция, и сумата 5. 00 лв. - разноски за
заплатена държавна такса за първата инстанция.
В останалата част Решение № 20120530/20.05.2021 г. на СРС, ГО, 38 с-
в, постановено по гр. д. № 54101/2018 г. по описана СРС, 38 с-в, като
необжалвано е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.
280, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6