№ 267
гр. София, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VI ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
в присъствието на прокурора Д. Фр. П.
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Гражданско дело №
20211800100578 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от И. Н.
П. с ЕГН: ********** от с. Л. срещу З. Н. С. с ЕГН: ********** от с.
Л., общ. С., С. о., с която е предявен иск с правно основание чл. 5, ал.
2 от ЗЛС, за поставяне на ответника под ограничено запрещение,
поради неспособност да се грижи за себе си, в следствие на заболяване
с водеща диагноза „Лека умствена изостаналост”.
Ищецът твърди, че е брат на ответника, поради което е от кръга
на лицата по чл. 336, ал. 1 от ГПК, които могат да предявят иск за
поставянето му под запрещение. Посочва, че брат му страда от
смесено разстройство на личността – емоционално волева
неустойчивост, водещо до влошаване на психическото и умственото
му състояние и до невъзможност да ръководи постъпките си. Твърди,
че ответникът не може да се справя с ежедневни домакински
дейности, не може да взема решения, съобразени с реалната
действителност. Няколкократно напускал дома си, отивал на опасни
места и не се прибирал с дни. От известно време отново напуснал
1
дома им и в момента живее в с. Д.. При него било налице налудно
разстройство на мисленето, както и засилен страхов ефект, което го
прави ограничено дееспособен и лесно манипулируем. Споделял, че
искат да го отвличат, че го следят и говорил, че ще отмъщава на
хората чрез духове. Личната му и битова хигиена била много лоша, не
желаел да се къпе, събирал боклуци, които отказвал да почисти.
Ищецът твърди, че брат му не разбира свойството и значението
на действията си и не може да се грижи за своите работи. Моли съда
да го постави под ограничено запрещение.
На ответника З. Н. С. е връчен препис от исковата молба и
доказателствата, който в срока по чл. 131 ГПК, чрез назначения му
особен представител адв. Е.Й. е депозирал писмен отговор. Счита
иска за допустим, но неоснователен, с оглед представените
доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител
адв. П. поддържа исковата молба, назначеният особен представител на
ответника адв. Й. изразява становище за основателност.
Контролиращата страна СОП, чрез прокурор П. изразява становище за
уважаване на иска.
При преценка на събраните доказателства, съдът счете за
установено следното:
От представено удостоверение за съпруг и родствени връзки изх.
№ ./2......... г. на О.С. се установява, че И.П. С. е брат на З. Н. С..
От Експертно решение № 1536 от 136/22.11.2002 г. на ТЕЛК за
психични заболявания се установява, че на З. Н. С. е определена 50%
трайно намалена работоспособност, със срок на инвалидността до
01.11.2005 г., с водеща диагноза „Лека олигофрения”.
Представена е епикриза на „Ц. з. п. з.-С.“ ЕООД, от която се
установява, че З. Н. С. е постъпил за лечение на 26.03.2019 г., изписан
на 19.04.2019 г., с поставена диагноза „смесено разстройство на
личността – емоционално-волева неустойчивост“.
2
По делото е разпитан свидетеля К. И. Т., който заявява, че
познава страните по делото. Според свидетеля З. не бил добре развит,
трудно смятал, ходил на училище в гр. Г. за известно време. Последно
свидетелят видял ответника преди 4-5 месеца в гр. С. и му направило
впечатления занемарения външен вид. Ответникът споделил със
свидетеля, че ще си купува кола и ще тегли заем. Според свидетеля, З.
не може да се грижи за себе си самостоятелно. Докато била жива
сестра му, тя се е грижила за него, давала му нужните лекарства, а
след това З. живял при родителите си.
От приетите покана за доброволно изпълнение по и.д. №
20168380406717 по описа на ЧСИ-Милен Бъзински, изпълнителен
лист № 332/30.08.2016 г. по гр.д. № 332/2016 г. по описа на Свогенски
районен съд, покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело
№ 20209270401263 по описа на ЧСИ – Стоян Лазаров, фактури,
издадени от мобилния оператор Виваком, се установява, че
ответникът има финансови задължения към „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД /от 2016 г./, Национална агенция за приходите /от
2015 г./ и Виваком /от 2013 г./. Няма данни по делото дали дължимите
суми са изплатени.
Приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза дава
заключение, че при З. Н. С. е налице личностово разстройство от
смесен тип – емоционално-волева неустойчивост и параноиден
синдром с психотични декомпенсации. Налице е и граничен интелект
към лека умствена изостаналост. Дадено е становище, че са налице
медицински критерии за поставянето му под ограничено запрещение.
Съдът не можа да добие лични впечатления от лицето, чието
запрещение се иска, съобразно изискването на чл. 337, ал. 1 ГПК. С
определение № 311/29.10.2022 г. на ищеца е указано да осигури
присъствието на ответника в първото открито съдебно заседание, с
оглед изслушването му по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК. С молба от
15.11.2021 г. ищецът е заявил, че не може да осигури ответника за
3
личен разпит и не знае негов точен адрес, посочва негов телефонен
номер. Деловодителят на съдебния състав е удостоверил, че
предоставеният мобилен номер е постоянно изключен /същото се
установява и от уведомлението на в.л. Ц.П. вх. № 3010/29.11.2021 г., л.
49 от делото/.
В първото по делото съдебно заседание, проведено на 16.12.2021
г., процесуалния представител на ищеца е заявил, че не може да
осигури присъствието на ответника за личен разпит. Съдът е
постановил принудителното му довеждане за датата на следващото
съдебно заседание от постоянния му адрес, съвпадащ с настоящия
такъв /виж справка л. 38 от делото/.
С протоколно определение от 03.02.2022 г. отново е постановено
принудително довеждане на ответника. Видно от докладна записка от
ОЗ „О. – С. о.“ на адреса лицето не е намерено, а кмета е съобщил, че
З.С. около три месеца пребивава някъде в с. К., но не знае адреса. За
следващото съдебно заседание, проведено на 17.03.2022г, г. съдът е
уведомен от ОЗ „О. – С. о.“ , че лицето не е открито, поради което не
може да бъде доведено принудително.
С протоколно определение от 17.03.2022 г. съдът за трети
пореден път е постановил принудително довеждане на ответника,
който да бъде търсен в с. Д. /по данни на ищеца живее там/. С
докладна записка от РД „О. – С.“, съдът е уведомен, че лицето не е
намерено и в с. Д..
Поради невъзможността ответника да бъде доведен и
принудително, съдът е определил краен срок за довеждане на
ответника от заинтересованото лице – ищец, до следващото съдебно
заседание. Ищецът е предупреден, че при неспазване на определения
от съда срок, делото ще бъде гледано, без разпита на ответника, съобр.
изискването на чл. 337 ГПК.
В последното по делото публично заседание, проведено на
07.07.2022 г., ответникът не беше доведен от ищеца, поради което
4
съдът не можа добие лични впечатления за неговото състояние.
Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по
делото гласни и писмени доказателства.
Така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от брата
на ответника, който е активно легитимиран, с оглед разпоредбата на
чл. 336, ал. 1 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
Поставянето под запрещение е акт на съда, с който се ограничава
или отнема по установен ред и въз основа на установени от закона
основания дееспособността на едно физическо лице при трайно
душевно заболяване, което препятства лицето само да се грижи за себе
си и своите работи.
Съгласно т. 4 от ППВС № 5 от 13.02.1980 г. при разглеждане на
делото съдът следва да разпита лично лицето, чието запрещение се
иска, както и неговите близки. Смисълът на такъв непосредствен
разпит изразява защитната функция на съда спрямо цялостната
личност на гражданина и съставлява гаранция спрямо
недобросъвестни роднини, които от материални интереси и други
недобри подбуди искат запрещение на душевно здраво лице.
Считано от 21.04.2012 г. в сила за Р България е Конвенцията на
ООН от 2006 г. за правата на хората с уврежданията, ратифицирана от
РБ със закон, приет от НС на 26.01.2012 г. С решение на Съвета на ЕС
210/48/ЕС от 26.11.2009 г., Конвенцията е ратифицирана от
Европейския съюз и този момент следва да се прилага пряко във
всички страни – членки на съюза. Разпоредбата на чл. 12 от
Конвенцията установява равнопоставеност като правни субекти на
хората с увреждания, притежаващи пълна правоспособност и
дееспособност наравно с всички останали хора във всички сфери на
5
живота и тяхно право да упражняват правата си чрез лични действия.
Конвенцията предвижда намесата на държавата в ограничаване на
тези права да е силно ограничена само до осигуряване на мерки за
защита и подкрепа, чрез които да се осигурява личния избор на лицето
според неговите желания и предпочитания. С препоръка № R/99/4 от
23.02.1999 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа
прeпоръчва на държавите – членки, в т.ч. и България да приемат в
законодателството си всички необходими мерки за запазване в
максимална степен на дееспособността на лицата, като
ограничаването на дееспособността да се извършва само в случаи, в
които е необходимо за защита на интересите на лицето.
С Решение № 10/2014 г. Конституционният съд прие, че по
отношение на лицата с психически увреждания особената защита
включва и предпазването на тези лица от извършване на правни
действия, с които те биха могли да увредят собствените си интереси.
До приемането на нова уредба, която да е в съответствие с
европейското и международно право, разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗЛС
следва да се прилага, макар и ограничително, като способ за подкрепа
и съдействие на нуждаещите се лица.
В определеният от съда срок, по чл. 158, ал. 1 ГПК, ищецът не
можа да осигури присъствието на ответника за личен разпит, а
принудителното му довеждане се оказа невъзможно в четири поредни
съдебни заседания. В съответствие с гореизложеното, съдът намира,
че не могат да бъдат ограничени правата на ответника.
С оглед невъзможността съдът да добие непосредствени
впечатления от ответника и да прецени неговото физическо и
психическо състояние, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Н. П. с ЕГН: ********** от с. Л.
срещу З. Н. С. с ЕГН: ********** от с. Л., общ. С., С. о., иск с правно
основание чл. 5, ал. 2 от ЗЛС, за поставяне на ответника под
ограничено запрещение, като неоснователен.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
7