Решение по дело №936/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.

Делото е образувано по жалба на З. А., гражданин на Мароко, представляван от адвокат А. К. А., назначена на основание чл.25, ал.2 от ЗПП вр. чл. 23, ал. 2 вр. чл. 25, ал.1 и ал.3, т.2 и т.3 от ЗУБ, срещу решение № 11670 от 08.11.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата се наведени твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с приложимия материален закон и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че административният орган не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства от бежанската му история, поради което е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка. Сочи, че чуждият гражданин е непридружен непълнолетен, а в обжалвания акт не бил съобразен най-добрия интерес на детето. Основава молбата си за международна закрила с опасенията си, че при завръщане в Мароко, баща му ще го върне в държавното религиозно училище, от което е избягал, тъй като не желае да спазва строгите правила на исляма. В съдебно заседание, заявява, че е бил подложен на натиск от терористична организация да работи за нея и затова е напуснал Мароко. Моли съда да отмени оспореното решение.

Ответникът – председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния представител счита жалбата неоснователна. В подробни писмени бележки аргументира законосъобразността на обжалваното решение и моли жалбата да бъде отхвърлена.

Съдът, като съобрази оплакванията на жалбоподателя, становищата на страните, събраните по делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, подадена чрез РПЦ – [населено място], Овча купел с вх. № ОК-13-123/19.01.2024 г. (л.112 от делото), жалбоподателят е поискал предоставянето на международна закрила от Република България. Същият бил регистриран въз основа на попълнен регистрационен лист вх. № 15411/19.01.2024 г. (л.108 и л.109 от делото), съгласно който З. А. е гражданин на Мароко, роден на [дата]. в [населено място], Мароко, религия – мюсюлманин, с основно образование, професия – общ работник, неженен, с адрес в Р България - [населено място], [улица], дата на влизане в Р България – 10.01.2024 г. Самоличността на жалбоподателя е определена по Декларация на основание чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ вх. № 15411/19.01.2024 г. (л.95 от делото) и съгласно Изходна карта от началника на Център за усъвършенстване и дисциплина „Айн Алсабаа“ с рег. № 15411/25.07.2024 г. (л.64 от делото).

П. З. А., с [ЛНЧ], е бил настанен в РПЦ – София, [жк], [улица], видно от Решение за настаняване № 12/18.01.2024 г. (л.94 от делото). Той напуснал самоволно центъра на 28.01.2024 г. (виж докладна записка на л. 89 от делото), като на 31.01.2024 г. подал молба за настаняване в същия център (л.88 от делото). След нанесен побой върху него от други лица, настанени в същия център, с него е проведена среща с началник отдел ПМЗ-кв. О. К./РПЦ – София, на която жалбоподателят е отказал преместване в друг център с оглед неговата безопасност, което е обективирано в Докладна записка вх. № ОК-115/08.02.2024 г. (л.84 от делото). След като самоволно напуснал пак центъра за настаняване, З. А. подал повторна молба за ново настаняване с рег. № 15411/23.02.2024 г. (л.81 от делото). Съгласно заповед № ЗД/Д-С-КС-011/29.02.2024 г. на директора на Д СП – Красно село, жалбоподателят е бил настанен в Кризисен център за непридружени деца чужди граждани в [населено място], [улица], ет. 2 до произнасяне на съда с решение, считано от 01.03.2024 г. (л.16 от делото).

На 28.02.2024 г. с жалбоподателя било проведено интервю, в присъствието на представител на социален работник от ОДЗ Красно село, преводач, както и представител по чл. 25 от ЗУБ, резултатите от което са обективирани в протокол рег. № 15411 (л.69 – л.80 от делото). В него жалбоподателят заявил, че е напуснал Мароко нелегално с ферибот, през ноември 2023 г. Мислел, че ще пристигне в Европа, но като слязъл установил, че е в Турция. Там 15 дни живял на улицата, а после започнал работа и живял в общежитие в Истанбул. Пребивавал нелегално в Турция за два месеца. След това се свързал с трафикант и тръгнали към границата. Поради липса на средства да плати, продължил сам, като с други момчета останал в гората за 8 дни. След като стигнали в Р България, той се качил с тях в автомобил, когато ги спряла полиция и били задържани. Първоначално бил настанен в Харманли, но тъй като бил непълнолетен бил настанен в РПЦ – София, Овча купел. Заявява, че не е имал крайна цел. Искал да стигне до сигурно място. Твърди, че е учил в светско училище до 4 клас, след което баща му го записал в религиозно такова през 2017 г., където искали да му наложат да бъде мюсюлманин сунит и трябвало да изучава и спазва строгите изисквания на Корана и исляма. Учителите видели негови снимки в Инстаграм с момичета в дискотека и го нарекли неверник и предател. Затворили го за 3 дни в стая в училището, след което бил поет от полицията и престоял в ареста 15 дни. Последвала среща с адвокат, който поискал от жалбоподателя да приеме идеите на исляма и го оставили още 15 дни в ареста. Междувременно го обвинили и в увреждане на имуществото на училището. При свиждане с баща си, той споделил какво се случва, но баща му не му повярвал. При новата си среща с адвоката, жалбоподателят изразил съгласие с неговите искания и бил пуснат от ареста и освободен на 29.11.2022 г. Прибрал се вкъщи. След една седмица, оттам го взел автомобил до [населено място] и бил настанен отново в ново религиозно училище – Ислямска проповед. Твърди, че там е бил под охрана, не е можел да излиза и трябвало да учи Корана наизуст. Имал „ЮТЮБ“ канал, за да проповядва религия. След 6 месеца имал среща със същия адвокат, който отново му казал, че да излиза с момичета не е правилно. Забранили му да излиза с хора, които не са много вярващи и му наложили да спазва изцяло ислямската религия, като го предупредили, че ако се отклони ще бъде наказан. Изискали от него да бие хора, които говорят против религията. Той се съгласил с условията, за да може да избяга. Избягал с влак до Казабланка, но не се прибрал вкъщи, тъй като обвинява баща си за проблемите си. Останал 4 дни на пристанището в Казабланка. Скрил се под камион , който се качил на ферибота и така напуснал страната си. Заявява, че родителите му живеят в Казабланка, Мароко. Живял е с тях и е имал всичко необходимо. В момента поддържа връзка с майка си, но не и с баща си, тъй като той го е настанил в религиозното училище против волята му. Заявява, че има 2 сестри, които са омъжени в Мароко и 2 братя – един, който се е върнал от Франция при родителите им и един в Италия с разрешение за пребиваване. Поддържа връзка с едната сестра, която била учителка по английски език в Мароко и живеела със съпруга си, както и с брат си в Италия, който бил съгласен да отиде при него, но жалбоподателят не искал, за да не му е в тежест. Имал братовчед и в България, с който не били близки и не поддържали връзка. Отговаря, че не е служил в армията и не е бил търсен за служба. Твърди, че религиозните училища в Мароко са държавни, поради което никой няма да ги накаже, каквото и да правят с него. Излага, че е бил изтезаван. В началото му давали да излиза, но после излизал само веднъж седмично с охрана. Разказва, че при срещите със семейството му не е имал възможност да разкаже за проблемите си, тъй като те не го слушали. Твърди, че родителите му са му казали, че дори и да избяга от училището, ще го хванат и ще го върнат. Избягал няколко пъти, но семейството му го върнали. Сестрите му също се страхували от баща им. Твърди още, че му обръснали главата след като научили, че е изрусен. Учителите го наказвали заради бягствата му и го биели, защото не спазва религията. Излага, че адвокатът, с който се е срещал го е заплашвал, че ще го убие. Заявява, че не иска да спазва никаква религия, иска да излиза с момичета, да прави това, което му харесва и да живее свободно. Поддържа, че не е имал проблеми, основани на етническата му принадлежност и не е имал други проблеми освен изложените. Заявява, че напуснал страната по произход, защото знаел, че ако остане ще умре, тъй като го обвиняват, че излиза с момичета. Твърди, че докато бил в Турция, разбрал от сестра си, че 3 пъти седмично властите проверявали дали е при нея и го търсели и при родителите им. Изпратили призовка през 2023 г. Баща му се явил пред полицията, но той не знаел, че синът му е в Турция, а същият адвокат заплашил, че ще го убие, когато го намерят. Не знае дали семейството му е било заплашвано. Отговаря, че е правил опит да напусне България веднъж (след нанесения побой) и да отиде в Македония. Искал да се установи в Косово, но на българската граница бил заловен.

В отговор на писмо на ДАБ, с писмо с рег. № М-5408/07.03.2024 г. на Държавна агенция "Национална сигурност" (л.66 от делото) е посочено, че не се възразява да бъде предоставена международна закрила в Р България на жалбоподателя в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

Представено е становище от младши експерт в ПМЗ – Овча купел, РПЦ – София към ДАБ (л.46 от делото), с което, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Приложена са и две справки към 27.09.2024 г. (л.47 - л.52 от преписката) и към 27.12.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ при МС (л.130, гръб - л.133 от делото), с почти идентично съдържание, от които се установява, че с народен референдум през юли 2011 г. в Кралство Мароко е приета нова конституция, според която кралят назначава министър-председателя от политическата партия с най-много места в парламента и одобрява членовете на правителството. През ноември 2011 г. Партията на справедливостта и развитието – умерена ислямистка партия – печели най-много места на парламентарните избори. През 2021 г. се провеждат нови парламентарни избори, характеризирани от наблюдателите като добре организирани и без съществени проблеми и нередности. Мароканският апарат за сигурност включва няколко полицейски и паравоенни организации с припокриващи се правомощия. Отчитат се на Министерството на вътрешните работи. Мароко претендира за суверенитет над Западна Сахара и контролира близо 80% от нея. Народният фронт за освобождение, известен като Ф. П., оспорва претенциите на Мароко. Мароканските сили и силите на Фронта воюват с прекъсвания до 1991 г., когато е установена мироопазваща мисия на ООН, чиито мандат е подновен през 2022 г. През 2023 г. няма съобщения за произволни и/или извънсъдебни убийства, извършвани от правителството на Мароко или негови агенти. Липсват доклади за принудителни изчезвания, извършвани от държавните органи. Законите в страната предвиждат свобода на движението, пътуване в чужбина, емиграция и репатриране. Мароканското правителство си сътрудничи със Службата на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и с други хуманитарни организации в предоставяне на закрила и помощ на бежанци, завръщащи се бежанци, търсещи убежище и други нуждаещи се лица. Населението на Мароко се състои предимно от мюсюлмани – сунити, включва също мюсюлмани – шиити, християни, евреи и бахаи. Според конституцията на Мароко, държавата гарантира на всеки индивид свободата да изповядва своята религия. Религии различни от исляма и юдаизма не се признават от конституцията като местни за страната. Кодексът на труда забранява дискриминация срещу лица при наемане на работа въз основа на раса, религия и т.н. Мароко демонстрира забележителна икономическа устойчивост благодарение на стабилната рамка на макроикономическата политика и проактивна реакция от страна на правителството. Мароканските власти напредват с ключови реформи за дългосрочно развитие, като разширяване на здравното осигуряване, прилагане на образователна реформа за подобряване на резултатите от обучението и др. Кралство Мароко се счита за сигурна страна на произход от правителствата на Р България и Гърция, съгласно Решение № 247/03.04.2024 г. на МС на Р България и Решение № 708368 на гръцкото Министерство на външните работи, миграция и убежище.

Предвид обстоятелството, че преди да премине нелегално в Р България, жалбоподателят е пребивавал известно време и е работил в Турция, е приложена и справка към 27.09.2024 г. (л.53 - л.61 от делото) на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ при МС относно общото положение в Турция. От нея е видно, че през април 2013 г. Анкара приема всеобхватен Закон за чужденците и международна закрила, който създава специална правна рамка за убежище в Турция и потвърждава задълженията на турските власти към всички лица, нуждаещи се от международна закрила, независимо от държавата им на произход.

След анализ и преценка на събраните по административната преписка доказателства председателят на ДАБ е издал оспореното решение, в което е приел, че липсват предпоставките по чл. 8 от ЗУБ и чл. 9 от ЗУБ, поради което и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна – от адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок по чл. 84, ал. 3 от ЗУБ, при наличие на правен интерес и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган – председателят на ДАБ, съобразно нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗУБ вр. чл.75, ал.1 ЗУБ. Спазена е предвидената в закона форма като актът съдържа всички изискуеми реквизити.

В производството не са допуснати съществени процесуални нарушения. В съответствие на чл. 68, ал. 1 от ЗУБ, производството е започнало по молба, заведена в ДАБ под вх. № ОК-13-123/19.01.2024 г. (л.112 от делото), подадена от жалбоподателя и същият е бил регистриран чрез попълване на регистрационен лист. Търсещото международна закрила лице е своевременно информирано още при започването на производството за правата му, писмено му е разяснена процедурата, по която се подават и разглеждат молбите. При съставянето на регистрационния лист и при провеждане на интервюто на кандидата е назначен преводач на родния му език (арабски), по който няма възражения като той е заявил, че преводът е бил разбираем и между него и превода не е имало комуникативни пречки, няма възражения и допълнения. Съгласно изискванията на чл. 74, ал. 1 от ЗУБ има изготвено и приложено от интервюиращия орган становище на младши експерт в ПМЗ – Овча купел, РПЦ – София към ДАБ (л.46 от делото). В съответствие с изискването на чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗДАНС и чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, е поискано становище от ДАНС и такова е приложено по преписката.

Административният орган е приложил правилно материалния закон.

Предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут са уредени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Общо условие и за двата е лицето да е чужденец, като дефиницията за това е дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗУБ. По делото не е спорно, че жалбоподателят - гражданин на Кралство Мароко, попада в тази категория лица.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход. Съгласно Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец 1992 на Служба на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците (ВКООНБ), в съответствие с Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 г., изразът „основателни опасения от преследване" е ключовият израз в определението.

Съгласно Раздел първи, Глава втора-В, § 42 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, опасенията на кандидата следва да бъдат считани за основателни, ако той е в състояние до голяма степен да представи и обоснове основателни причини защо той самостоятелно се опасява от преследване. Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценява с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни.

Определящо значението за наличието на предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ е и понятието „преследване“ по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от същия закон, изразяващо се в нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека и които да са достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание.

Административният орган, изхождайки от установените по преписката факти, е направил правилен извод за липса на такова преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, което да обосновава опасенията на жалбоподателя и което да се основава на някое от обстоятелствата по чл.8, ал.1 от ЗУБ. Не се констатира, че на същия са нарушени основни права или спрямо него да е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. З. А. твърди, че е бил наказван и преследван от учителите в религиозното училище поради несъгласието му с правилата и осъществените от него бягства, но не излага твърдения, да е бил преследван поради етническата си или религиозната си принадлежност в страната по произход. В т.64 от интервюто му обаче, той заявява, че фактически арестът му е извършен след поредното бягство от училището. Както се вижда и от представените справки за актуалната обстановка в държавата по произход, основната религия в нея е ислям, каквато изповядва и жалбоподателя, както сам е посочил в регистрационния си лист. Не са заявени от него конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническата група или поради религиозни причини, е налице достатъчно основание за опасения от преследване. Действително в бежанската си история З. А. разказва за срещи с адвокат, който го е заплашвал, ако не спазва стриктно изискванията на исляма, но следва да се има предвид и обстоятелството, че жалбоподателят е заявил, че не е бил политически ангажиран и е бил арестуван само веднъж по повод няколкократните му бягствата от религиозното училище, като при последното бягство е бил обвинен и в унищожаване на училищно имущество, като е престоял в ареста за 30 дни, след което е бил освободен без да бъде осъден. Следователно, задържането му не може да бъде свързано с евентуалните заплахи от страна на адвоката, тъй като от останалите данни е видно, че чужденецът е бил в ареста поради множеството бягства от училището, а не поради „проблеми с религията“ както твърди. По тези причини, не може да се обоснове извод за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ.

По делото не са установени и твърдените от жалбоподателя действия на преследване спрямо него по смисъла на чл.8, ал.5 от ЗУБ. Основното опасение, споделено от жалбоподателя, е свързано с неговото нежелание да спазва изискванията на изповядваната от него религия. Той открито заявява, че не желае да спазва изискванията свързани със срещи с момичета, ходене по дискотеки, пушене и външен вид. Твърди, че семейството му, по-конкретно баща му, който бил имам, против волята му ще го върне в религиозното училище, а защото е неверник там ще го убият. Съдът намира, че тези твърдения не са доказани нито в административното, нито в съдебното производство. Дори напротив, в съдебно заседание, проведено на 19.03.2025 г., З. А. излага нова теза за напускането на държавата си по произход: „Една ислямска организация ме натискаше да работя за тях….Аз не съм религиозен до такава степен, техните идеи не ми харесваха и затова търся убежище извън моята страна. Страхувах се за живота си …..напуснахме и училището заради тях…“.

Съгласно Раздел I, глава IIВ, § 3(с) от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на ВКООНБ, Всеобщата декларация за правата на човека и Пактът за правата на човека провъзгласяват правото на свобода на мисълта, съвестта и религията, което право включва свободата на човек да промени своята религия и свободата му да я изповядва публично или частно, чрез преподаване, практикуване, богослужение и ритуали.

В т. 72 от същия текст: “Преследването по „религиозни причини“ може да приеме различни форми, например забрана за членство в религиозна общност, за богослужение насаме или публично, за религиозно обучение или сериозни мерки за дискриминация, наложени на лица, защото практикуват своята религия или принадлежат към определена религиозна общност“. Наведените от жалбоподателя доводи за искания статут не представляват нито една от посочените форми на преследване.

Освен това, двете защитни тези, от своя страна, са пречка за съда да приеме, че жалбоподателят може до голяма степен да представи и обоснове основателни причини защо той самостоятелно се опасява от преследване – един път е поради „проблеми с религията“ в училището, друг път е поради ислямска организация.

В случая няма никакви данни, че при завръщане на жалбоподателя в държавата по произход той ще бъде убит, поради желанието си да излиза с момичета и да не спазва стриктно законите на исляма. Напротив, от представените справки за обстановката в Мароко е видно, че няма съобщения за произволни и/или извънсъдебни убийства, извършвани от правителството на Мароко или негови агенти. Липсват доклади за принудителни изчезвания, извършвани от държавните органи. Законите в страната предвиждат свобода на движението, пътуване в чужбина, емиграция и репатриране, а мароканското правителство си сътрудничи със Службата на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН). Според конституцията на Мароко, държавата гарантира на всеки индивид свободата да изповядва своята религия. Кодексът на труда забранява дискриминация срещу лица при наемане на работа въз основа на раса, религия и т.н.

Извън нежеланието на жалбоподателя да спазва исляма единствената допълнителна причина, изтъкната от него, са отношенията с баща му, който не се съобразявал с неговата воля, които обстоятелства обаче не попадат в кръга от причини, посочени в чл. 8 от ЗУБ.

Както бе посочено по-горе, основно значение при определяне дали едно лице отговаря на законовите изисквания за бежанец е понятието „основателен страх от преследване“. В глава IV – Анализ по същност, буква „А“ – Основателен страх от преследване, т. 13 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на ВКБООН, основателният страх от преследване зависи от конкретните обстоятелства по случая, разгледани в светлината на актуалната информация за страната по произход. След преглед на информацията за тази страна, съдът счита, че към настоящия момент, няма основания да се приеме, че в Мароко са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост.

Информацията от различните източници не сочи, към датата на постановяване на настоящия съдебен акт, в Мароко да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, както и действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. Освен това, З. А. твърди, че „проблемите му с религията“ (твърди, че е бит, заключван, не е имал право да излиза) са започнали откакто е настанен в религиозното училище през 2017 г., но въпреки това е публикувал свои снимки в Инстаграм, от които е видно, че е с момичета, че е изрусен и пуши. Очевидно, предвид нормалната житейска логика, ако действително се е чувствал заплашен или преследван, не би следвало да публикува снимки, които биха довели до отношение като твърдяното от него, тъй като то би засилило страха му от преследване.

На следващо място, жалбоподателят е пребивавал известно време в Турция, работил е и е живял там. Не е предприел действия за получаване на закрила от Турция, въпреки че е имал тази възможност, видно от представената справка за актуалната обстановка и режим по отношение на бежанците. Освен това, два пъти самоволно е напускал центъра, в който е бил настанен, като той признава само за един от тези два пъти и сочи, че е искал да премине в Северна Македония и да се установи в Косово, но е бил задържан. Това обстоятелство, също сочи, че желанието на жалбоподателя не е действително да получи статут на бежанец или хуманитарен статут в Р България, поради основателен страх от преследване или смърт. Обстоятелството, че той не желае да спазва училищните правила и бяга от училище, както и несъгласието му с възпитанието на баща му, не обосновават твърдения от него основателен страх от преследване.

В тази връзка, посочените мотиви по време на проведеното от ДАБ интервю, настоящият състав намира, че не са от кръга на обстоятелствата по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, поради което не е налице основание за предоставяне на статут на бежанец. Кандидатът не е преследван поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждения. Не се доказа по категоричен начин, че спрямо него действително е било упражнявано физическо насилие или да е бил обект на репресии. Съдът намира за правилни изводите на органа, че жалбоподателят не е доказал наличието на необходимите по закон предпоставки за предоставяне на търсения бежански статут.

На следващо място, съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В разглеждания случай, чужденецът не навежда като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция, да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. В проведеното интервю с жалбоподателя същият е заявил, че е бил арестуван само веднъж и не е бил осъждан, както и не е имал други проблеми с официалните власти в страната си, освен свързаните с бягствата от училище, които той твърди, но не доказва, че са по религиозни причини. Изразил е единствено своите предположения, че ще бъде убит, тъй като е неверник, които не са подкрепени с доказателства в производството, включително и от данните съдържащи се в предоставените справки за обстановката в страната му по произход.

Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут е тази регламентирана в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, а именно: тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.

Нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ съответства на чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г., тълкувана по задължителен начин в РЕШЕНИЕ на Съда на ЕО (сега Съд на ЕС) от 17.02.2009 г. по дело № C - 465/07, Elgafaji. Понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Обосновано административният орган е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. В този смисъл е и практиката на ВАС по сходни случаи (вж. решение № 3091 от 25.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1744/2025 г., IV о., решение № 4594 от 2.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1920/2025 г., IV о., решение № 4715 от 8.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3709/2025 г., VIII о. и др.).

За да е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, то е необходимо освен наличие на вътрешен въоръжен конфликт в съответната държава по произход, но и този конфликт да е довел до тежки и лични заплахи за живота или личността на чужденеца като гражданско лице, като съществуването на такива заплахи може да се предполага, ако ситуацията в страната по произход достигне до изключително високо ниво на безогледно насилие.

Следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че ситуацията със сигурността в държавата по произход на жалбоподателя е сравнително спокойна. Мироопазващата мисия на ООН по повод периодичните сблъсъци между Кралските въоръжени сили на Мароко и бойците от Полисарио, е с подновен мандат от 2022 г. В Мароко разрешените протести са мирни, а неразрешените понякога водят до сблъсъци между протестиращи и полиция. Както бе посочено по-горе, Кралство Мароко се счита за сигурна страна на произход от правителствата на Р България и Гърция.

По изложените съображения, съдът намира, че ситуацията със сигурността в държавата по произход не отговаря на критериите по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, тъй като сблъсъците и протестите са периодични, не засягат цялата територия на страната, освен това не са насочени пряко към мирните граждани на тази страна и това не може да бъде приравнено на безогледно насилие. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в страната жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт.

Според чл.9, ал.2 от ЗУБ тежки посегателства могат да бъдат извършвани и от недържавни субекти, но само ако може да бъде доказано, че държавата и/или контролиращите партии и организации, включително международни, не могат или не желаят да предоставят закрила срещу тях. Доказателства в тази насока не се съдържат нито в бежанската история на жалбоподателя, нито в информационните справки, както и в общодостъпните източници. Напротив, правителството на Мароко работи в тясно сътрудничество с ВКБООН.

Съдът намира, че административният орган правилно е приел, че в Мароко не е налице въоръжен конфликт по смисъла на ЗУБ и международното право. Освен това, от изявленията на жалбоподателят в интервюто, не може да се направи извод, че личното и общественото му положение предполагат той да попада в рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на периодичните сблъсъци и протести в страната по произход. Предвид това, обосновано административният орган е приел, че в случая не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Правилен се явява и извода, че не са налице и основанията, визирани в чл. 9, ал. 5, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Твърдения в тази насока, не са наведени от жалбоподателя.

По отношение направеното възражение, че в обжалвания акт не е бил взет предвид най-добрия интерес на детето съдът намира, че правата на непридружения непълнолетен са охранени в хода на административното производство чрез назначаване на представител по чл. 25 от ЗУБ, както чрез участието в производството на определения социален работник от отдел „Закрила на детето“ към ДСП - Русе. И двамата са участвали в административното производство като са присъствали при провеждане на интервюто с жалбоподателя именно с цел осигуряване на неговия най-добър интерес по смисъла на § 1, т.5 от ДР на ЗЗДт. Освен това, съгласно чл. 9, т. 1 от Конвенцията на ООН за правата на детето: „Държавите – страни по Конвенцията, осигуряват детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен когато компетентните власти решат в съответствие с приложимите закони и процедури и при възможност за съдебен преглед, че такова разделяне е необходимо за висшите интереси на детето. Т. решение може да бъде необходимо в някои особени случаи, като например малтретиране или изоставяне на детето от родителите, или когато родителите живеят разделени и трябва да се вземе решение относно местоживеенето на детето“.

По делото не са събрани доказателства за малтретиране на жалбоподателя в семейството му или да е бил изоставен от родителите си, а на практика с получаването на искания от него статут жалбоподателят ще бъде разделен от родителите си. Както става ясно от бежанската му история и от социалния доклад, той поддържа контакт с майка си. Разривът в отношенията с бащата са основани на различия във възгледите във връзка с обучението на непълнолетния чужденец, но тези семейни отношения не попадат в обхвата на Конвенцията.

Както вече бе посочено по-горе, от събраните доказателства и най-вече от бежанската история на З. А., не може да се приеме, че същият е напуснал страната си поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, нито е заплашен от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Само фактът, че е непридружен непълнолетен, не може да обуслови предоставянето на международна закрила, тъй като опасностите, на които изобщо е изложено населението или част от населението на една държава, обикновено не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства. Освен това следва да се посочи, че най-добрият интерес на детето не е въведен от законодателя като задължителна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут в чл. 9 ЗУБ, нито е определен като условие за предоставяне на субсидиарна закрила в глава V от Директива 2011/95/ЕС, предвид което не представлява самостоятелно и достатъчно основание за предоставяне на международна закрила, което да може законосъобразно да замени отсъствието на материалноправните предпоставки за предоставяне на такъв вид закрила (виж решение на СЕС от 09.11.2021 г. по дело С-91/2020, т. 38 и т. 40; решение на СЕС от 04.10.2018 г. по дело С-652/16, т. 71). В този смисъл е и съдебната практика на ВАС ( виж Решение № 1878 от 20.02.2023 г. по адм. д. № 8939/2022 г., ІV отд. на ВАС; Решение № 5367 от 22.05.2023 г. по адм. д. № 42/2023 г., ІV отд. на ВАС).

Ето съдът счита, че оспореното решение е законосъобразно, а депозираната срещу него жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З. А., гражданин на Мароко, [ЛНЧ], роден на [дата]., срещу решение № 11670 от 08.11.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, на жалбоподателя е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.