Р Е Ш Е Н И Е
№…………
Гр. Варна,
……………………… 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, III касационен
състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Дарина РАЧЕВА
Даниела НЕДЕВА
при
участието на прокурора Силвиян И. и секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа
докладваното от съдия Рачева касационно административно дело № 1009 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от П.Й.И. ***, против
Решение № 260430/23.03.2021 г. на Районен съд – Варна, постановено по н.а.х.д.
№ 5111 по описа на съда за 2020 г., с което е потвърдено Наказателно
постановление № 20-0445-000633/17.11.2020 г., издадено от
Началник група при Районно управление Аксаково към ОД на МВР – Варна, с което на
касатора П.Й.И. са наложени четири административни наказания, както следва: по
пункт 1) за нарушение на чл. 6, т. 1 и на основание чл. 183, ал. 2, т. 3,
предл. 1 от ЗДвП — глоба в размер на 20
лв.; по пункт 2) за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1,
т. 4 от същия закон — глоба в размер на 100
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца; по пункт 3)
за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП — глоба в размер на 200
лв.; по пункт 4) за нарушение на чл.
139, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и на основание чл. 185 от същия закон — глоба в размер на 20
лева.
Касационният жалбоподател твърди, че съдебният акт на
въззивната инстанция е нищожен, неправилен и необоснован. Излага твърдения, че
има съществени противоречия между диспозитива и мотивите на решението на
Районен съд – Варна. Касаторът сочи, че необосновано първоинстанционният съд не
е взел предвид, че моторното превозно средство не е било собственост на П.И..
Излагат се доводи, че е присъдено юрисконсултско възнаграждение без такова да е
било претендирано. Моли решението на Варненски районен съд да бъде отменено и
да се постанови ново, с което да се отмени издаденото наказателно
постановление. В условие на евентуалност моли наложеното наказание по пункт
втори да бъде намалено от 4 месеца на 1 месец.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция
на МВР – Варна, с писмени бележки, депозирани чрез процесуален представител, изразява
становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на
въззивното решение и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, пледира
за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
Административен съд - Варна намира, че касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от
надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното
решение. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Предмет на обжалване пред Районен съд — Варна е било Наказателно
постановление № 20-0445-000633/17.11.2020
г., издадено от
Началник група при Районно управление Аксаково при ОД на МВР – Варна, с което
на И. са наложени четири административни наказания, както следва: по пункт 1)
за нарушение на чл. 6, т. 1 и на основание чл. 183, ал . 2, т. 3, предл. 1 от ЗДвП — глоба в размер на 20 лв.; по пункт 2) за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и
на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от същия закон — глоба в размер на 100 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месец; по пункт 3) за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП —
глоба в размер на 200 лв.; по пункт 4)
за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и на основание чл. 185 от
същия закон глоба в размер на 20 лева.
Административнонаказателната
отговорност на И. е ангажирана за това, че на 03.08.2020 г. в 17,14 часа, в община Аксаково, на път
втори клас № 29, като водач на лек автомобил „Фолксваген голф“ с peг. № В***, собственост на Т
М Н , не спира на
пътен знак „Б2“ на пътен възел „Баир Баши“. Водачът не спира на подаден сигнал
със стоп палка по образец, своевременно подаден от униформен служител и ясен за
възприемане. Автомобилът е технически неизправен - неизправна е
шумозаглушителната уредба. Установено е, че липсва светлоотразителна жилетка.
На 03.08.2020 г. срещу П.И. е съставен акт за установяване на административно нарушение, в който били описани допуснатите от него нарушения на ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на И., който го е подписал без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН.
На 17.11.2020 г., след като се запознал с
доказателствата, събрани в административнонаказателното производство,
административнонаказващият орган издал процесното наказателно постановление.
При така установените факти, от правна страна
първоинстанционният съд е приел, че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са съставени и издадени от компетентни
органи, административнонаказателното производство е проведено в сроковете,
предвидени в ЗАНН и при спазване на процесуалните правила. Приел е също, че
правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на И., че административнонаказващият
орган е дал правилна правна квалификация на деянията, като е посочил правилно и
кореспондиращите с тях санкционни норми. По пункт 1) Варненски районен съд
излага доводи, че касаторът не е съобразил поведението си с пътен знак „Б-2“ и
наложеното наказание е правилно. В мотивите по отношение на пункт 2) Районен
съд – Варна сочи, че административнонаказващият орган се е съобразил с тежестта
на извършеното нарушение и наказанието е определено правилно, справедливо и
съответстващо на извършеното нарушение. Едновременно с това въззивният съд излага
мотиви, че следва да се намали размерът на наложеното наказание „глоба“ от 100
лв. на 50 лв., а наложеното наказание „лишаване от правото да управлява МПС“ от
4 месеца на 1 месец. По отношение на пункт 3) и 4) са изложени мотиви, че И. е
правилно наказан. При така изложените мотиви Районен съд – Варна е потвърдил
изцяло обжалваното наказателно постановление.
Предвид тези констатации касационното
възражение за противоречие между мотивите и диспозитива на обжалваното съдебно решение
в частта по отношение на пункт 2), равняващо се на липса на мотиви, е
основателно. Налице е несъответствие между формираната воля на съда,
обективирана в мотивите на решението, и нейното изразяване в неговия
диспозитив. Това противоречие представлява особено съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като препятства възможността да се установи каква е
била действителната воля на съда. Липсата на мотиви представлява съществено
процесуално нарушение на районния съд съгласно чл.
348, ал. 3, т. 2 от НПК, доколкото препятства проверката на касационната
инстанция, която не може да замести липсващите мотиви на районния съд със
своите съображения, тъй като би лишила страните от двуинстанционното
разглеждане на административнонаказателното дело. Ето защо това е основание за
отмяна на решението в тази част и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на районния съд по отношение на наложеното наказание по пункт 2) от
обжалваното наказателно постановление.
Настоящият съдебен състав не споделя
възраженията на касатора, че противоречието между мотивите и диспозитива на
решението води до нищожност на същия. Противоречието, равняващо се на липса на
мотиви не се приравнява на липса на надлежно волеизявление, поради което не
води до нищожност на съдебното решение.
Касационната
инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и
правните му изводи по отношение на извършените нарушения по пункт 1), 3) и 4)
от процесното наказателно постановление, поради което в съответствие с чл. 221,
ал. 2, изр. второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.
Доводите на касатора, че от обжалваното решение не
става ясно дали ОД на МВР са изложили становище по жалбата и съответно дали е
претендирано юрисконсултско възнаграждение са несъстоятелни. Видно от протокол
от открито съдебно заседание, проведено на 11.03.2020г., съдът е докладвал постъпили
писмени бележки, с които процесуалният представител на въззиваемата страна е
изразил становище по делото и е направил искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. На откритото съдебно заседание е присъствал както касаторът
лично, така и неговият процесуален представител, същите са запознати от Районен
съд – Варна с представените писмени бележки, както и със становището на ОД на
МВР по отношение на жалбата и искането им за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. По
отношение на възражението на П.И. във връзка с присъдените разноски пред РС –
Варна, съдът намира същото за неоснователно. С писмени бележки вх. №
276307/04.03.2020г. /л. 10 от делото/, депозирани от процесуалния представител
на ОД на МВР – Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. След преценка на фактическата и правна сложност на спора и като
е взел предвид, изготвените и депозирани писмени бележки, първоинстанционният съд е
определил юрисконсулстско възнаграждение в размер на 80,00 лв., което е
определено към минимума, предвиден в чл. 27е на Наредбата за заплащането на
правна помощ.
По отношение на твърдението на касатора, че
въззивният съд не е посочил името на свидетелката А , съдът го намира за
неоснователно. На стр. 1 от решението на първоинстанционният съд е посочено, че
в хода на съдебното производство са разпитани свидетелите А и А . Районен съд – Варна
сочи, че кредитира показанията на същата, като я е индивидуализирал като майка
на касатора. Действително не е посочено цялото име на свидетелката, но това не
е необходимо, нейната самоличност е установена в откритото съдебно заседание,
проведено на 11.03.2020г. В протокола от същото заседание са записани както три
имена на свидетелката, така и нейният единен граждански номер.
За констатираните нарушения по пункт 3) и
пункт 4) съдът изцяло споделя мотивите на Районен съд – Варна. За пълнота
следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП предвижда
наказание за лице, което управлява технически
неизправно пътно превозно средство. Съдът намира, че законодателят не е
обвързал налагането на наказание по тази разпоредба със собствеността на пътното
превозно средство. Поради което въззивният съд правилно не е взел предвид
възраженията на И. в тази насока.
По тези съображения, касационният състав намира, че не
са налице твърдяните касационни основания по отношение на решението, в частта,
с която се потвърждава наказателното постановление по пункт 1), 3) и 4) и
жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена в тази част. По отношение
на решението в частта, с която се потвърждава наказателното постановление по
пункт 2) жалбата се явява основателна и в тази част първоинстанционното решение
следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за разглеждане от
друг състав.
При този
изход на спора и предвид актуалната редакция на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (ДВ бр. 94/2019 г.), направеното от процесуалния представител на
ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
уважено. Съдът определя възнаграждението в размер на 80 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 144 от АПК, тъй
като в настоящото производство е депозирано писмено становище от юрисконсулт,
не е осъществено процесуално представителство в съдебно заседание и делото не е
с фактическа и правна сложност.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260430/23.03.2021 г. на Районен съд –
Варна, постановено по н.а.х.д. № 5111 по описа на съда за 2020 година, в частта,
с която е потвърдено Наказателно постановление №20-0445-000633/17.11.2020 г. на Началник група при
Районно управление Аксаково към ОД на МВР – Варна, с което на П.Й.И. са
наложени административни наказания, както следва: по пункт 1) за нарушение на
чл. 6, т. 1 и на основание чл. 183, ал . 2, т. 3, предл. 1 от ЗДвП — глоба в
размер на 20 лв.; по пункт 3) за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 и на
основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП — глоба в размер на 200 лв.; по пункт
4) за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 4
от ЗДвП и на основание чл. 185 от същия закон — глоба в размер на 20 лева.
ОТМЕНЯ Решение № 260430/23.03.2021 г. на Районен съд – Варна, постановено
по н.а.х.д. № 5111 по описа на съда за 2020 година, в частта, с която е
потвърдено Наказателно постановление №20-0445-000633/17.11.2020г. на Началник група при Районно управление
Аксаково към ОД на МВР – Варна, с което на П.Й.И. е наложено административно
наказание по пункт 2) за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175,
ал. 1, т. 4 от същия закон — глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от четири месеца.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен
съд – Варна в тази част.
ОСЪЖДА П.Й.И. ***, ЕГН **********, да заплати на Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна сумата от 80
(осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.