Р Е
Ш Е Н
И Е
№………/………………, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА-ІV
тричленен състав, в публично съдебно заседание на първи юли две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ЙОРДАН ДИМОВ
при секретар Деница Кръстева и с
участието на прокурор Александър Атанасов, като разгледа докладваното от
председателя касационно адм. дело № 1222
по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и следващите във вр. с пар. 19 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по касационна жалба на кмета на район „Приморски“ при община Варна, срещу
Решение № 260798/08.03.2021 година, постановено по гр. дело № 15597/2019 година
по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, ХLІХ състав
В
жалбата се релевира неправилност на постановеното съдебно решение, поради
допуснато нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено
нарушаване на съдопроизводствените правила – касационни основания за обжалване
по чл.209, т.3 от АПК. Твърди се, че изложените от решаващият състав на Районен
съд – Варна доводи, касаещи местоположението на имота на С.Г. и П.Г., както и
тези за липса на реституционни основания се явяват неотносими към конкретното
производство производството. Районният съд е разглеждал спор за собственост ,
който би следвало да се реши по общ исков ред. Излагат се твърдения, че в
производствата по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ кметът на общината действа в
условията на обвързана компетентност. С удовлетворяване на доказателствените
искания на касационните ответници ВРС е допуснал съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и прилагането на материалния закон. Районен съд е
събрал доказателствени източници , които нямат касателство към изследване
съществуване на фактическото основание
на оспорената по съдебен ред заповед.
Отправеното към касационния съд е за отмяна на обжалваното решение на
Районен съд – Варна и потвърждаване на издадената заповед.
В
съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт В. А., която
поддържа жалбата на изложените в нея основания. Излага твърдения, че ВРС е
нарушил нормата на чл. 146 от АПК.
Ответниците
по касационната жалба – С.Н.Г. и П.Н.Г., в депозиран чрез представител по
пълномощие писмен отговор на касационната жалба оспорват същата като
неоснователна и излага становище за правилност на обжалвания съдебен акт. В
съдебно заседание техният пълномощник поддържа
писмения отговор и твърди, че на заин. лица не следва да се присъждат
съдебно-деловодни разноски .
Заинтересованите
страни – Б.И.С., Б.Щ.Ф., Г.Б.Б., Ф.Б.Ф., П.Г.Г., Д.Р.М. и М.Р.М., в депозиран писмен отговор
на касационна жалба излагат становище за нейната основателност В съдебно
заседание същите не се явяват, но се представляват се от адв. Н.К., която
поддържа депозирания отговор. Излага твърдения, че в обжалваното решение изцяло
липсва изследване на предпоставките на чл. 146 АПК и моли решението на ВРС да
се отмени като неправилно .
Заинтересованото
лице Е. Е. А. редовно призован, не се явява и не се
представлява в съдебно заседание, не депозира писмено становище по жалбата. .
Участващият
по делото представител на Окръжна прокуратура – Варна пледира за основателност
на касационната жалба и отмяна на решението на Районен съд – Варна. Излага твърдения
за материална законосъобразност на решението на въззивния съд.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Касационната
жалба е допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимирано лице – страна в
производството пред ВРС, подадена е при спазване на разписаните процесуални
срокове по упражняване на потестативното процесуално право на жалба и при наличие
на правен интерес от оспорване , а разгледана по същество е основателна.
Предмет на съдебна проверка за
законосъобразност пред Районен съд гр. Варна е била заповед № 171/11.04.2019 г.
на кмета на район „Приморски“ при Община Варна, поправена със заповед №
266/15.05.2019г., с която на основание пар. 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ е
възстановено правото на собственост при условията на пар. 4б, ал. 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ на наследниците на Е. М.Г., съгласно регистър от база данни „Население“ /Е.
М.Г., съгласно регистър ПНИ/, върху имот, представляващ имот с ид.
№10135.25.26.2451 по ПНИ на м. „Свети Никола“, с площ 391 кв.м. при граници с
имоти 1331, 9588, 2450.
От събраните в хода на съдебния
процес титули за собственост и
заключение на допусната съдебно-техническа експертиза районният съд
е установил съществуване на правен
интерес за С.Г. и П.Г. за обжалване на атакуваната заповед , тъй като същите се
легитимират като собственици на части от
ПИ с ид. 10135.25526.2541 по КККР на гр. Варна .
За да отмени цитираната заповед,
ВРС е приел, че същата е издадена от компетентен административен орган, при
спазване на изискванията за форма на административния акт, но същата е издадена
в нарушение на материалния закон , понеже не се установява ПИ с ид. *********„
да е бил обект на отчуждаване , на
предоставяне за ползване и
съответно подлежащ на реституция“.
Касационната инстанция счита
атакувания съдебен акт за валиден, допустим, но неправилен, тъй като е постановен
в нарушение на съдопроизводствените правила и
е необоснован .
Заповед 171/11.04.2019 г. на
кмета на район „Приморски“ при Община Варна, поправена със заповед №
266/15.05.2019г. , е индивидуален административен акт. Съгласно пар. 19, ал.1 от ЗИД на АПК индивидуалните
административни актове по ЗСПЗЗ и правилника за
прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра
на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по
местонахождение на имота по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Районният съд не е проявил нужната процесуална активност да
съдейства на на страните за установяване истината , каквото задължение му се
вменява от чл. 10 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Първоинстанционния съд не е
дал указания на ответника и на заинтересованите лица по реда на чл. 171, ал.2
от АПК, а се е задоволил само да укаже на ответника за доказателствената му
тежест , възпроизвеждайки разпоредбата на чл. 170 от същия кодекс в определение
№14680/07.11.2019 г. Поради пасивното
процесуално поведение на съда не са били събрани доказателствени източници за
проверка съществуване на фактическото основание за издаване не заповедта . Заповедта
е постановена на основание пар. 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Според посочената правна
норма възстановяването, съответно придобиването на
правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на
кмета на общината, която се съобщава по реда на Гражданския процесуален кодекс.
В заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и
ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага
скица на имота.
Районният съд не е събрал в
цялост обжалваната заповед , тъй като липсва
скицата на имота, което е неразделна част на акта .
Районния съд не е дал указание на
ответника и заинтересованите лица по чл. 171, ал. 2 от АПК , че не сочат
доказателства за твърдяните факти в обстоятелствената част на атакуваната
заповед , а именно влязъл в сила ПНИ на
„ Свети Никола“ , одобрен със заповед №
РД-07-7706-203/08.08.2007 г. на областния управител на област Варна, в който
попада и процесния имот , както и за
идентичност на данните за субекти, имоти
и площ от разпоредителната част на
заповедта с информацията от регистъра към влезлия в сила ПНИ на м. „Свети
Никола“ .
Налице е непълнота на
доказателства за относими юридически факти , която рефлектира върху фактическата обоснованост на обжалваното
съдебно решение с отражение върху правилността на изведените правни изводи от
районния съд. Тази непълнота на
доказателства е следствие на порочно процесуално поведение на
първоинстанционния съд. Активността на
РС-Варна е била в насока събиране на
доказателствени средства / писмени доказателства и експертиза/ за изясняване
на възникналия спор за собственост между жалбоподателите и заинтересованите
лица , въпреки че предмет на делото е била законосъобразността на издадената
заповед по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ.
Тази заповед представлява
декларативен административен акт. Същата
обективира придобитото право , което е възникнало в хода на реституционното
земеделско производство , което е сложен фактически състав по ЗСПЗЗ и
правилника за неговото приложение. Тази
заповед възпроизвежда описанието на
имота и неговите характеристики по одобрения и влязъл в законна сила план на
новообразувани имоти. Отразяването на вече придобити права в този
административен акт определя неговия
декларативен характер. В този смисъл е съдебната практика на Върховния
административен съд / Решение № 7124 от 13.06.2008 г. на ВАС по адм. дело №
3255/2008 г.; Решение № 1726 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. дело № 9410/2009
г. /.
Съдебната проверка на районния
съд за законосъобразност на акта включва изследване на съществуването на пороци
чл. 146 от АПК. Тази проверка по зададените 5 критерия на цитираната норма е задължителна без значение на заявените
в жалбата до съда основания за незаконосъобразност / арг. чл.168 от АПК/. В мотивите на обжалваното съдебно решение има бланкетно твърдение
за спазена „ писмена форма“ на
акта без да има анализ за съществуването
на зададените с чл. 59 , ал. 2 от АПК и § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ реквизити на
заповедта . В обжалваното съдебно
решение няма изследване на основанията за незаконосъобразност на
административните актове по чл. 146 т. 3
и 5 от АПК - съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и
несъответствие с целта на закона. В обжалваното съдебно решение няма
обсъждане на съответствие на атакуваната заповед с относимите материалноправни
разпоредби и по-специално с изискванията на § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ , което се
дължи и на липсата на относими
фактически установявания .
Отсъствието на мотиви е пореден
довод в насока на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила , обосноваващи отмяна на
постановеното съдебно решение и връщане на делото на РС-Варна за ново
разглеждане при съобразяване с дадените по-горе указания.
При този изход на правния спор и
предвид разпоредбата на чл. 226, ал.3 от АПК при новото разглеждане първоинстанционният
съд следва да се произнесе за разноските по водене на делото.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 222, ал.2 от АПК, Административен съд – Варна
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 260798/08.03.2021 година, постановено
по гр. дело № 15597/2019 година по описа на Районен съд – Варна, ХLІХ състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
Варненския районен съд.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.