Решение по дело №1063/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 405
Дата: 21 декември 2021 г. (в сила от 21 декември 2021 г.)
Съдия: Маргаритка Шербанова
Дело: 20211000601063
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 28 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 405
гр. София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
в присъствието на прокурора Росица Георгиева Слабакова (АП-София)
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Наказателно дело за
възобновяване № 20211000601063 по описа за 2021 година
Производството пред Софийски апелативен съд е по реда на чл.420, ал.1, вр.
чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република
България за възобновяване на ВНОХД № 3053/2020г. на Софийски градски съд, НО, XIV
въззивен състав.
В искането се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на
материалния закон и на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК
- основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Във връзка с твърдяното нарушение на материалния закон - чл.348, ал.1, т.1 от
НПК, според Главния прокурор, предходните съдебни инстанции били приели
несъставомерност на извършеното от оправданите подсъдими престъпление, тъй като се
касаело за гражданскоправни отношения. Налице обаче били очевидни пропуски в
дейността на съдилищата по оценката и анализа на доказателствата по делото- безрезервно
кредитиране обясненията на подсъдимите, необективен анализ на доказателствата и
нарушаване на правилата на формалната логика при тяхната оценка, вследствие на което
била приета фактическа обстановка, несъответстваща на доказателствения материал, а от
тук и приети неверни изводи относно приложението на материалния закон.
Събраните по делото доказателства - „споразумение“ от 23.09.1999г., което
въпреки липсата на юридическа стойност, съдържа данни за съгласуване волята на страните,
1
разписки за платени от частните обвинители парични средства /разписка за сумата от 60 000
щ.д.; бележки за закупени материали, показанията на св. В. Н. за сумата от 20 000 щ.д.;
показанията на св. Д./, показанията на свидетелите Д. И., К. С., В. Н., И. М., Т. Д. и П. С.,
според които семейство Б. и С. Д. се считали за собственици на хотела, тъй като
безвъзмездно били ползвали услугите на хотела /престой, храна/, посрещали са свои гости в
хотела, с категоричност установявали, че Б. и С. Д. са имали субективната увереност, че са
фактически съдружници, заедно с подсъдимите, в хотел „Зефир“.
Когато през 2007 година Б. и С. Д. поискали да се оформи документално
съществуващото фактическо положение, подсъдимите категорично отказали. Така, за
периода от 1999 г. до 2007 г. подсъдимите са извършвали действия, с които са поддържали
невярната престава у пострадалите Б. и С. Д., че имат права върху хотела.
З. и А.М.и използвали Б. и С. Д., които им съдействали за закупуването на
хотела, предоставяли им средства за неговото ремонтиране, популяризирали хотела, срещу
обещан дял от същия, което обещание подсъдимите не са имали намерение да изпълнят.
Главният прокурор твърди неубедителност на доводите на съдилищата, за
недоказаността на конкретните параметри на постигнатата уговорка между частните
обвинители и подсъдимите, свързана с хотел „Зефир“. В случая, от значение бил факта, че
на Д. е бил обещан дял от собствеността върху хотела, което обещание не било изпълнено,
довело е до имотна вреда, като е без значение размера на въпросния дял.
При установената фактическа обстановка, Главният прокурор твърди осъществен
състав от страна на оправданите подсъдими, както от обективна, така и от субективна
страна на престъплението по чл.211 от НК. З. и А.М.и били създали у Б. и С. Д. невярна
представа, че ще им прехвърлят част от собствеността на процесния хотел, с подписването
на въпросното „споразумение“, както и с последващите си действия, и с това са ги
мотивирали към разпоредителни действия, с което им причинили имотна вреда. Това
престъпление било доказано по несъмнен начин, съгласно изискването на чл. 303, ал.2 от
НПК.
Във връзка с твърдението за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила - чл.348, ал.1, т.2 от НПК, Главният прокурор твърди, че липсата на отговор по
направените в протеста и въззивната жалба на частните обвинители възражения от страна на
въззивният съд било равнозначно на липсата на мотиви. Липсата на мотиви към съдебния
акт, задължителни по силата на чл.34 от НПК и чл.305, ал.3 от НПК, обуславя наличието на
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, вр. ал.1, т.2 от НПК,
което е абсолютно по своя характер и е основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК за
възобновяване на наказателното дело.
Анализът на доказателствата по делото ярко демонстрирал, допуснати от страна
на предходните съдебни инстанции груби пропуски и нарушения, свързани с приложението
на принципите, залегнали в чл.13 и чл.14 от НПК. Това било вследствие на неизпълнение на
присъщите им задължения по правилното установяване, извеждане на конкретни факти от
значение за делото от съответните доказателствени източници и тяхната оценка.
2
Избирателният подход при оценката на доказателствените източници за
правнорелевантните факти, според Главния прокурор, във всички случаи опорочава
процесуалния ред при формиране на вътрешното убеждение на съда и води до
постановяването на съдебен акт, който подлежи на отмяна с оглед нарушенията по смисъла
на чл.348, ал.1, т.2 вр.чл.348, ал.3, т.1 от НПК. Допуснатото нарушение на правилата за
проверка и оценка на доказателствата по делото е съществено, защото е рефлектирало върху
правилността на приетите фактически констатации и направените въз основа на тях правни
изводи относно приложението на материалния закон.
Твърдението на Главният прокурор е, че допуснатите нарушения при
постановяването на съдебните актове са съществени по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от
НПК и са основание по чл.422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на наказателното дело.
С депозираното искане се претендира възобновяване на ВНОХД № 3053/2020г.
на Софийски градски съд, НО, XIV въззивен състав, отмяна на постановеното решение №
260260/16.12.2020 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния
съд.
В съдебно заседание пред Софийски апелативен съд, прокурорът от САП
заявява, че не оттегля искането на Главния прокурор и предоставя на съда да прецени
изложените съображения.
Оправданите лица З. К. М. и А. Д. М., редовно призовани се представляват от
адв. А.. Пред САС се явява само З.М..
Защитникът намира искането на Главния прокурор за недопустимо, поради липса
на жалба или протест на страната, в чиито интерес се предлага отмяната – конкретно по дело
№ 1063 липсвал подобен документ или акт от страна на частните обвинители. Налице била
влязла в сила присъда още от преди една година, като СГС потвърдил оправдателната
присъда на СРС.
Защитникът твърди и неоснователност на депозираното искане на Главния
прокурор. Сочи, че приложеното по делото споразумение от 23.09.1999 г., подписано от
оправданите подсъдими З.М. и А.М. и частните обвинители Б. К. и С. Д., било коментирано
в постановления, включително и на ВКП, през 2008 г. и 2009 г., за отказ да се образува
досъдебно производство. Образуваното след 2-3 години досъдебно производство, било
обяснено от ВКП с това, че то обхващало времевия период след споразумението, което било
недопустимо, тъй като, според защитника, ВКП не може да черпи аргументи от нещо, което
в началото е било отречено.
Изложеното в искането на Главния прокурор твърдение било, че З. и А.М.и, в
продължение на 8 години поддържали заблуждение у К. и Д., факт, който защитникът
преценява за унизителен по отношение на последните, тъй като се поддали на поддържането
на подобно заблуждение. Защитникът твърди липса на съставомерност в поведението на
подзащитните му и това било посочено в постановлението на ВКП. Убеждението на
защитника било, че наказателното производство срещу подзащитните му било образувано
3
intuitu personae, т.е. заради тъй наречените пострадали, защото „това са еди-кои си
пострадали“, защото ако били някои други, с категоричност това дело е нямало да
съществува вече 15 години.
Моли искането на Главния прокурор да бъде оставено без уважение.
В личната си защита З.М. поддържа изложеното на защитника си. В допълнение
сочи, че е налице оправдателна присъда, произнесена на две инстанции, че процесът се
водил вече 15 години, че това дело било непредсказуемо, причиняващо им неистов тормоз,
който заплащали с цената на разбитото здраве на съпруга ѝ.
В предоставеното право на последна дума, моли искането на Главния
прокурор да не бъде уважено.
Софийски апелативен съд, като обсъди данните по делото и извърши проверка
по изложените в искането твърдения, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело е
процесуално допустимо. В отговор на твърдението на защитника за недопустимост на
депозираното от Главния прокурор на Р. България искане за възобновяване на ВНОХД №
3053/2020г. на СГС, НО, 14-ти въззивен състав, станало основание за образуване на
настоящото дело № 1063, поради липса на жалба или протест на страната, в чиито интерес се
предлага отмяната, САС намира за необходимо да отбележи, че настоящото производство е
по реда на Глава 33-та от НПК.
Оправдателната по отношение на подсъдимите З. К. М. и А. Д. М., присъда от
21.02.2020 г., НОХД № 20079/2016 г. на Софийски районен съд, НО, 12-ти състав, е влязла в
сила на 16.12.2020 г., след като с Решение № 260260 от същА. Д.та, постановено по ВНОХД
№ 3053/2020 г., по описа на СГС, НО, 14-ти въззивен наказателен състав,
първоинстанционната присъда е била изцяло потвърдена. Искането на Главния прокурор е
депозирано в деловодството на Софийски районен съд на 20.04.2021 година, от което
следва, че е направено в срока по чл.421, ал.1 от НПК. Предмет на искането е акт от кръга
на визираните в чл.419 от НПК, при посочено основание по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1,
т.1 и т.2 от НПК. Постановеното решение № 260260/16.12.2020 г., на Софийски градски съд
по ВНОХД № 3053/2020 г., не подлежи на касационен контрол и е влязло в сила.
Разгледано по същество, в контекста на очертаната в него аргументация,
искането е основателно.
С постановената по НОХД № 20079/2016 г. присъда от 21.02.2020 г., Софийски
районен съд, НО, 12-ти състав, е признал подсъдимата З. К. М. за невиновна в това, че на
неустановена дата през месец юли 1999 г., в курортен комплекс „Слънчев бряг”, общ.
Несебър, обл. Бургас, в хотел „Амфора”, действайки като съизвършител в съучастие с А. Д.
М., с цел да набави за себе си и А. Д. М. имотна облага, възбудила заблуждение у С. М. Д. и
Б. И. К.- Д.а, че ще станат съсобственици на хотел „Зефир”, намиращ се в курортен
комплекс „Слънчев бряг”, общ.Несебър, обл.Бургас с равни на нейния и на М.
съсобственически дялове в хотела, като за тази цел трябвало да й дадат сумата от 35 000.00
4
щатски долара, възлизащи на 65 625.00 лева, която била определена като половината от
депозита за участие в приватизационната сделка по продажбата на хотел „Зефир”, и
получила от Б. И. К.- Д.а и С. М. Д. сумата от 35 000.00 щатски долара, възлизаща на 65
625.00 лева.
Впоследствие на 24.08.1999 г., в гр.София поддържала възбуденото заблуждение
у С. М. Д. и Б. И. К.- Д.а, че ще станат съсобственици на хотел „Зефир”, намиращ се в
курортен комплекс „Слънчев бряг”, общ.Несебър, обл.Бургас с равни на нейния и на М.
съсобственически дялове в хотела, като за тази цел трябвало да й дадат допълнително
сумата от 60 000.00 щатски долара, възлизаща на 111 634.20 лева, и получила от Б. И. К.- Д.а
и С. М. Д. сумата от 60 000.00 щатски долара, възлизаща на 111 634.20 лева.
Впоследствие на 21.09.1999 г., в гр.София поддържала възбуденото заблуждение
у С. М. Д. и Б. И. К.- Д.а, че ще станат съсобственици на хотел „Зефир”, намиращ се в
курортен комплекс „Слънчев бряг”, общ.Несебър, обл. Бургас с равни на нейния и на М.
съсобственически дялове в хотела, и за да го затвърди ги уверила, че вече е подписан
окончателен приватизационен договор за продажбата на хотел „Зефир”, намиращ се в к.к.
„Слънчев бряг”, общ.Несебър, обл.Бургас, като за да се оформи окончателната покупка на
хотела трябвало да й дадат допълнително сумата от 40 000.00 щатски долара, възлизаща на
75 311.20 лева, която сума била определена като половината от цялата парична вноска,
необходима за внасяне по окончателното приключване на приватизационната сделка,
касаеща покупката на хотел „Зефир” и след внасянето щяла да се прехвърли собствеността
на същия хотел, и получила от Б. И. К.- Д.а и С. М. Д. сумата от 40 000.00 щатски долара,
възлизаща на 75 311.20 лева.
Впоследствие на единадесет различни неустановени дати в периода от есента на
1999 г. до месец май 2000 г., в гр.София поддържала заблуждение у Б. И. К.- Д.а и С. М. Д.,
че ще станат съсобственици на хотел „Зефир”, намиращ се в курортен комплекс „Слънчев
бряг”, общ.Несебър, обл. Бургас с равни на нейния и на М. съсобственически дялове в
хотела и за да затвърди това заблуждение ги уверила, че те като бъдещи съсобственици
следва да участват в заплащането на извършваните строително- ремонтни дейности на хотел
„Зефир” и затова трябвало да й дават последователно паричните суми от 13 766.97 лв.,
1000.00 лв., 14086.50 лв., 12142.50 лв., 9694.50 лв., 20237.18 лв., 3000.00 лв., 9874.10 лв.,
6154.39 лв., 21202.00 лв., 9467.00 лв., които представлявали една втора от реално платените
парични суми за строително-ремонтни дейности извършени в хотел „Зефир” колкото щял да
бъде и съсобственическия дял на Б. И. К.- Д.а и С. М. Д. в хотел „Зефир”, намиращ се в к.к.
„Слънчев бряг”, общ.Несебър, обл.Бургас, и получила от Б. И. К.- Д.а и С. М. Д. паричните
суми от 13 766.97 лв.,1000.00 лв.,14086.50 лв., 12142.50 лв., 9694.50 лв., 20237.18 лв.,
3000.00 лв., 9874.10 лв., 6154.39 лв., 21202.00 лв., 9467.00 лв., възлизащи общо на 120 625.14
лева.
Впоследствие на неустановена дата през 2000 г., в гр.София поддържала
заблуждение у С. М. Д. и Б. И. К.- Д.а, че ще станат съсобственици на хотел „Зефир”,
намиращ се в курортен комплекс „Слънчев бряг”, общ.Несебър, обл. Бургас с равни на
5
нейния и на М. съсобственически дялове в хотела и за да затвърди това заблуждение ги
уверила,че те като бъдещи съсобственици на хотела трябва да участват в заплащането на
текущите разходи по дейността на хотел „Зефир”, и затова било необходимо да й дадат
паричната сума от 30000.00 щатски долара възлизаща на 63900.00 лева, и получила на същА.
Д.та в гр.Стара Загора от С. М. Д. паричната сума от 30000.00 щатски долара, възлизаща на
63900.00 лева.
Впоследствие на неустановена дата през 2003 г., в гр.София поддържала
заблуждение у С. М. Д. и Б. И. К.- Д.а, че ще станат съсобственици на хотел „Зефир”,
намиращ се в курортен комплекс „Слънчев бряг”, общ.Несебър, обл.Бургас с равни на
нейния и на М. съсобственически дялове в хотела и за да затвърди това заблуждение ги
уверила, че те като бъдещи съсобственици следва да участват в заплащането на
извършваните строително- ремонтни дейности на хотел „Зефир”, и затова трябвало да й
дадат паричната сума от 20000.00 щатски долара, възлизаща на 34500.00 лева, и получила от
Б. И. К.-Д.а и С. М. Д. паричната сума от 20000.00 щатски долара, възлизаща на 34500.00
лева.
Впоследствие на неустановена дата през периода от 2001 г. до 2007 г. в гр.София
поддържала заблуждение у С. М. Д. и Б. И. К.- Д.а, че ще станат съсобственици на хотел
„Зефир”, намиращ се в курортен комплекс „Слънчев бряг”, общ.Несебър, обл.Бургас с равни
на нейния и на М. съсобственически дялове в хотела и за да затвърди това заблуждение ги
уверила, че те като бъдещи съсобственици на хотела трябва да участват в заплащането на
текущите разходи по дейността на хотел „Зефир” и затова било необходимо да дадат
паричната сума от 25000.00 щатски долара, възлизаща на 43125.00 лева и получила от Б. И.
К.- Д.а и С. М. Д. паричната сума от 25000.00 щатски долара, възлизаща на 43125.00 лева и с
всичко това причинила имотна вреда на Б. И. К.- Д.а и С. М. Д. в размер общо на 514 720.54
лева /петстотин и четиринадесет хиляди седемстотин и двадесет лева и петдесет и четири
стотинки/, като измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък
случай, поради което и на основание чл.304 от НПК, съдът я е оправдал по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл.211, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Със същата присъда, Софийски районен съд признал подсъдимия А. Д. М. за
невиновен в това, че на неустановена дата през месец юли 1999г., в курортен комплекс
„Слънчев бряг”, общ.Несебър, обл.Бургас в хотел „Амфора”, действайки като съизвършител
в съучастие със З. К. М., с цел да набави за себе си и З. К. М. имотна облага, възбудил
заблуждение у С. М. Д. и Б. И. К.-Д.а, че ще станат съсобственици на хотел „Зефир”,
намиращ се в курортен комплекс „Слънчев бряг”, общ.Несебър, обл. Бургас с равни на
неговия и на М. съсобственически дялове в хотела, като за тази цел трябвало да му дадат
сумата от 35 000.00 щатски долара, възлизащи на 65 625.00 лева, която била определена като
половината от депозита за участие в приватизационната сделка по продажбата на хотел
„Зефир” и получил от Б. И. К.- Д.а и С. М. Д. сумата от 35 000.00 щатски долара, възлизаща
на 65 625.00 лева.
Впоследствие на 24.08.1999 г. в гр.София поддържал възбуденото заблуждение у
6
С. М. Д. и Б. И. К.- Д.а, че ще станат съсобственици на хотел „Зефир”, намиращ се в
курортен комплекс „Слънчев бряг”, общ.Несебър, обл.Бургас с равни на неговия и на М.
съсобственически дялове в хотела, като за тази цел трябвало да му дадат допълнително
сумата от 60 000.00 щатски долара, възлизаща на 111 634.20 лева и получил от Б. И. К.- Д.а
и С. М. Д. сумата от 60 000.00 щатски долара, възлизаща на 111 634.20 лева.
Впоследствие на 21.09.1999 г. в гр.София поддържал възбуденото заблуждение у
С. М. Д. и Б. И. К.- Д.а, че ще станат съсобственици на хотел „Зефир”, намиращ се в
курортен комплекс „Слънчев бряг”, общ.Несебър, обл.Бургас с равни на неговия и на М.
съсобственически дялове в хотела и за да го затвърди ги уверил, че вече е подписан
окончателен приватизационен договор за продажбата на хотел „Зефир”, намиращ се в к.к.
„Слънчев бряг”, общ.Несебър, обл.Бургас, като за да се оформи окончателната покупка на
хотела трябвало да му дадат допълнително сумата от 40 000.00 щатски долара възлизаща на
75 311.20 лева, която сума била определена като половината от цялата парична вноска,
необходима за внасяне по окончателното приключване на приватизационната сделка,
касаеща покупката на хотел „Зефир” и след внасянето щяла да се прехвърли собствеността
на същия хотел, и получил от Б. И. К.- Д.а и С. М. Д. сумата от 40 000.00 щатски долара,
възлизаща на 75 311.20 лева.
Впоследствие на единадесет различни неустановени дати, в периода от есента на
1999 г. до месец май 2000 г., в гр.София поддържал заблуждение у Б. И. К.- Д.а и С. М. Д.,
че ще станат съсобственици на хотел „Зефир”, намиращ се в курортен комплекс „Слънчев
бряг”, общ.Несебър, обл. Бургас с равни на неговия и на М. съсобственически дялове в
хотела и за да затвърди това заблуждение ги уверил, че те като бъдещи съсобственици
следва да участват в заплащането на извършваните строително-ремонтни дейности на хотел
„Зефир”, и затова трябвало да му дават последователно паричните суми от 13766.97 лв.,
1000.00 лв.,14086.50 лв., 12142.50 лв., 9694.50 лв., 20237.18 лв., 3000.00 лв., 9874.10 лв.,
6154.39 лв., 21202.00 лв., 9467.00 лв., които представлявали една втора от реално платените
парични суми за строително- ремонтни дейности извършени в хотел „Зефир”, колкото щял
да бъде и съсобственическия дял на Б. И. К.- Д.а и С. М. Д. в хотел „Зефир”, намиращ се в
к.к. „Слънчев бряг”, общ.Несебър, обл. Бургас, и получил от Б. И. К.- Д.а и С. М. Д.
паричните суми от 13766.97 лв., 1000.00 лв., 14086.50 лв., 12142.50 лв., 9694.50 лв., 20237.18
лв., 3000.00 лв., 9874.10 лв., 6154.39 лв., 21202.00 лв., 9467.00 лв., възлизащи общо на 120
625.14 лева.
Впоследствие на неустановена дата през 2000 г. в гр.София поддържал
заблуждение у С. М. Д. и Б. И. К.- Д.а, че ще станат съсобственици на хотел „Зефир”,
намиращ се в курортен комплекс „Слънчев бряг”, общ.Несебър, обл. Бургас с равни на
неговия и на М. съсобственически дялове в хотела и за да затвърди това заблуждение ги
уверил, че те като бъдещи съсобственици на хотела трябва да участват в заплащането на
текущите разходи по дейността на хотел „Зефир”, и затова било необходимо да му дадат
паричната сума от 30000.00 щатски долара, възлизаща на 63900.00 лева и получил на същА.
Д.та в гр.Стара Загора от С. М. Д. паричната сума от 30000.00 щатски долара, възлизаща на
7
63900.00 лева.
Впоследствие на неустановена дата през 2003 г., в гр.София поддържал
заблуждение у С. М. Д. и Б. И. К.- Д.а, че ще станат съсобственици на хотел „Зефир”,
намиращ се в курортен комплекс „Слънчев бряг”, общ.Несебър, обл. Бургас с равни на
неговия и на М. съсобственически дялове в хотела и за да затвърди това заблуждение ги
уверил, че те като бъдещи съсобственици следва да участват в заплащането на
извършваните строително- ремонтни дейности на хотел „Зефир”, и затова трябвало да му
дадат паричната сума от 20000.00 щатски долара, възлизаща на 34500.00 лева и получил от
Б. И. К.-Д.а и С. М. Д. паричната сума от 20000.00 щатски долара, възлизаща на 34500.00
лева.
Впоследствие на неустановена дата през периода от 2001 г. до 2007 г. в гр.София
поддържал заблуждение у С. М. Д. и Б. И. К.- Д.а, че ще станат съсобственици на хотел
„Зефир”, намиращ се в курортен комплекс „Слънчев бряг”, общ.Несебър, обл.Бургас с равни
на неговия и на М. съсобственически дялове в хотела и за да затвърди това заблуждение ги
уверил, че те като бъдещи съсобственици на хотела трябва да участват в заплащането на
текущите разходи по дейността на хотел „Зефир” и затова било необходимо да му дадат
паричната сума от 25000.00 щатски долара, възлизаща на 43125.00 лева и получил от Б. И.
К.- Д.а и С. М. Д. паричната сума от 25000.00 щатски долара, възлизаща на 43125.00 лева и с
всичко това причинил имотна вреда на Б. И. К.- Д.а и С. М. Д. в размер общо на 514 720.54
лева /петстотин и четиринадесет хиляди седемстотин и двадесет лева и петдесет и четири
стотинки/, като измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък
случай, поради което и на основание чл.304 от НПК, съдът го е оправдал по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл.211, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
По протест на Районна прокуратура – София и въззивна жалба от поверениците
на частните обвинители С. М. Д. и Б. И. К.- Д.а, е било образувано ВНОХД № 3053/2020 г.,
по описа на Софийски градски съд, НО, 14-ти въззивен наказателен състав, приключило с
Решение № 260260/16.12.2020 г., с което първоинстанционната присъда е била изцяло
потвърдена.
В това производство преди всичко настоящата инстанция следва да разгледа
оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за да може във
функция на решаването на тези въпроси, да провери правилното приложение на
материалния закон. В мотивите, подкрепящи искането за възобновяване се аргументират
оплаквания, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, които са
предвидени в закона като основания за възобновяване чрез препращането в чл.422, ал.1, т.5
от НПК.
Оплакването на Главния прокурор за допуснато съществено нарушение по чл.
348, ал. 1 т. 2 от НПК е основателно.
При постановяването на Решение № 260260 от 16.12.2020 г. по ВНОХД №
3053/2020 г., Софийски градски съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила по чл.13, чл.14, чл.105, ал.2 и, ал.7 и чл.339, ал.2 от НПК.
8
Въззивното решение страда от липса на мотиви. Фактическите и правни изводи
на Софийски градски съд, относно приетото от него, че двамата оправдани подсъдими не са
извършили от обективна страна деянията, за които им е повдигнато обвинение, не са
изведени въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствените
материали по делото и са декларативни. Въззивното решение не удовлетворява
изискванията на чл.339, ал.2 от НПК, тъй като СГС е потвърдил постановената от Софийски
районен съд оправдателна присъда, без изобщо да отговори на възраженията и доводите
изложени в подкрепа на въззивния протест и въззивната жалба на частните обвинители и да
посочи основанията, поради които приема тези доводи за неоснователни. Освен това,
прегледът на атакуваните съдебни актове сочи, че в преобладаваща част съдържанието им е
идентично, което поставя под съмнение формирането на лично вътрешно убеждение на
въззивната инстанция, така както изисква законът в нормата на чл.14, ал.1 от НПК. Вярно е,
че когато въззивният съд не достига до различни фактически изводи, не е длъжен да
обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната
присъда (Р. № 482 от 22.12.2014 г. по н. д. № 1556/2014 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС) , но когА. Д.нните, съдържащи се
в отделните доказателствени източници са били обсъдени превратно от първата инстанция,
или са съставени изводи без съответнА. Д.казателствена подкрепа, или в нарушение на
правилата на формалната логика, или са игнорирани доказателства, или противоречива
информация не е била подложена на анализ, каквито нарушения се констатират в
настоящият случай, въззивната инстанция дължи собствена оценка и анализ на
доказателствата и изготвянето на решение, в което да обективира вътрешното си убеждение,
позволяващо да се проследи начина, по който то е формирано в отличие от начина на
контролирания съд. Така например, въззивният съд не е обсъдил че изложената в мотивите
към първоинстанционната присъда фактическа обстановка сочи на извършени от
оправданите подсъдими измамливи действия по отношение на пострадалите Б. К. и С. Д., а
в изводите си по правото районният съд е приел липса на извършени от последните от
обективна страна престъпления по чл.211, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
В решението си въззивният съд не е обсъдил доводите изложени в подкрепа на
възражението в протеста и въззивната жалба, че при формиране на правните си изводи,
първоинстанционният съд, макар и да е кредитирал показанията на пострадалите, К. и Д.,
които се подкрепят както от гласните, така и от писмените доказателствата, неправилно е
обосновал извод за липса на извършени от обективна страна престъпления по чл.211, вр.
чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
За да бъде доказано престъплението измама от правна страна, изисква се да бъдат
събрани достатъчно доказателства, въз основа на които да може да бъде направено
разграничение, че в случая не става въпрос за неизпълнение на задължение, макар и по
сключено не в изискуемата, съгласно ЗЗД форма, споразумение или за гражданскоправна
измама. За да е налице наказателноправна измама по смисъла на чл.209 от НК чрез
въвеждане на заблуждение посредством използване на гражданскоправни отношения,
каквото се твърди от обвинението, се изисква, на първо място, деецът да е създал погрешна
9
представа у пострадалия по отношение на това, че е постигнато съгласие между страните за
съществените елементи на договора и че действително се е задължил по него. Деецът на
измамата, който използва договорните отношения само като способ за измама, поначало
няма намерение да изпълнява задълженията си по тях, в този смисъл се изисква да бъде
установено това към момента на привидно постигнатото съгласие. В такъв случай
погрешната представа не може да замести съгласието на измамения, ако обхваща
съществените елементи на договора /в случая споразумението/, поради което договорът ще е
сключен при порок на волята на едната страна и ще е недействителен. За да е налице
измама, се изисква още създадената погрешна представа да е предизвикала
разпоредителните действия на пострадалия. Всичко това обаче не е достатъчно, защото
наказателноправната измама има съществени отлики от гражданскоправната измама по чл.
29 ЗЗД - при нея се изисква освен всичко изброено деецът не просто да е сключил умишлено
унищожаем договор /каквото е и процесното споразумение/, но и към момента на
възбуждане на невярната представа да е имал користна цел да увреди въведения в
заблуждение. Именно такъв е и процесният случай и именно в тази насока е и
възражението, че Софийски градски съд не е обсъдил и не е отговорил на доводите в
протеста, че показанията на пострадалите К. и Д. се подкрепят освен от свидетелските
показания и писмените доказателства, но и от обясненията дадени от оправданите
подсъдими З. и А.М.и, които на практика не са отрекли твърденията на частните
обвинители, за приноса им, включително и финансов, в придобиването на хотел „Зефир“, а
по-късно и в реновирането му.
Въззивната инстанция не е изпълнила това задължение, което от своя страна
обуславя абсолютно процесуално нарушение, сведено до липса на мотиви на постановения
от нея акт. Порокът - липса на мотиви на въззивният акт, като абсолютен по смисъла на
чл.348, ал.3, т.2 от НПК е винаги основание за възобновяване на наказателното дело,
отмяната на решението и връщане на делото за ново разглеждане.
Както ВКС е приел в своя практика - макар Касационният съд да не може да
подменя вътрешното убеждение на съда по същество, намеса във всички случаи е
необходима при констатиране на неправилен подход при неговото формиране /Р. № 482 от
22.12.2014 г. по н. д. № 1556/2014 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС/. Допуснатите съществени
процесуални нарушения от въззивния съд касаят правилата за съставяне на вътрешно
убеждение на решаващите съдилища като изградено въз основа на всички събрани по
делото доказателства и на пълно, обективно и всестранно разследване. Доколкото
решението на СГС повтаря в голямата си част - фактите, доказателствено-аналитичната и
правна част на първоинстанционната присъда, допуснатите нарушения се определят като
засегнали присъдата, и като вторичен резултат и въззивното решение.
Тезата на прокурора в обвинението срещу оправданите подсъдими З. и А.М.и е,
че те по начало не са имали намерение да изпълнят сделка сключена между тях и съпрузите
– Б. К. – Д.а и С. Д. по разпределяне собствеността върху хотел „Зефир“, а именно по 25%
между четиримата, съгласно сключеното между тях споразумение.
10
Решаващите съдилища са възприели тази теза, но в подкрепа на съждението за
липса на изначално намерение за изпълнение, респективно - наличие на измамливо
намерение са съставили произволни изводи по правото, които не се опират на правилното
разглеждане на доказателства по делото и са с презумптивен характер. Правилното
формиране на вътрешно убеждение на съда изисква анализ на съответните доказателства
въз основа на тяхното действително съдържание, без изопачавания и превратности. Изисква
анализ и въз основа на пълния обем от доказателства преценен като съвкупност.
Софийски градски съд е следвало да съобрази, че и от правна страна мотивите на
СРС носят съществени недостатъци, като са непълни, до степен да липсва правно
обосноваване. Липсата на наказателната отговорност на оправданите подсъдими е заявена
декларативно. Най - вече този недостатък касае извода на СРС, че оправданите подсъдими
не са извършили престъплението, тъй като се касаело за гражданско-правен спор. В
подкрепа на тази констатация обаче липсва изложение на релевантни факти, на конкретни
аргументи.
Напълно неясно е защо СРС приема неизпълнение на гражданско-правни
задължения, а не измамливо поведение. И в тази част СГС е повторил недостатъците на
първоинстанционната присъда, като не се е мотивирал с нищо повече от това, че се касаело
за гражданско правен спор, а както се посочи, това са произволни изводи, съставени при
порочна процесуална и доказателствено - аналитична дейност на СРС, която СГС е следвало
да констатира и на която дължи свой собствен отговор.
Наличието на тези очевидни пропуски в дейността на съдилищата по оценката и
анализа на доказателствата по делото-безрезервно кредитиране обясненията на
подсъдимите, необективен анализ на доказателствата и нарушаване на правилата на
формалната логика при тяхната оценка, вследствие на което са били приети правни изводи,
несъответстващи на приетата фактическа обстановка, водещи и до неправилното
приложение на материалния закон, налага извода, че Софийски градски съд, не е изпълнил
задължението си по чл. 13 от НПК.
Ето защо, твърдението на Главния прокурор за избирателния подход при
оценката на доказателствените източници за правнорелевантните факти, довел до
опорочаването на процесуалния ред при формиране на вътрешното убеждение на
предходните съдебни инстанции е основателно.
Допуснатото нарушение на правилата за проверка и оценка на доказателствата по
делото е съществено, защото е рефлектирало върху правилността на приетите фактически
констатации и направените въз основа на тях правни изводи относно приложението на
материалния закон. Въпросът за приложението на закона може да се реши правилно само,
ако изводите на съда, относно установените фактически положения, са формирани в
съответствие с процесуалните правила за събиране, проверка и оценка на доказателствените
материали. Тъй като тези процесуални правила в случая са съществено нарушени, на този
етап апелативният съд не може да се произнесе дали материалния закон е приложен
правилно.
11
Констатираните съществени процесуални нарушения представляват
касационните основания по чл.348, ал.1, т.2 във вр. с чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, което
налага възобновяване на ВНОХД № 3053/2020 г. по описа на Софийски градски съд, отмяна
на постановеното по него въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на СГС.
При новото разглеждане на делото следва да се отстранят констатираните
нарушения свързани с несъответствието между изложената фактическа обстановка и
приетите правни изводи, да се извърши собствен прецизен анализ на всички доказателства,
в тяхното действително съдържание, при стриктно спазване на правилата на формалната
логика, на тяхната взаимна връзка и съвкупност, с цел разкриване на обективната истина по
делото по правилата на чл.13 и чл.14 от НПК.
Предвид горното, настоящата инстанция намира, че искането на Главния
прокурор за възобновяване на производството по ВНОХД № 3053/2020 г. на Софийски
градски съд е основателно и следва да бъде уважено.
Следва да се отмени и Решение № 260260 от 16.12.2020 г., постановено по
ВНОХД № 3053/2020 г., по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдена Присъда
от 21.02.2020 г., постановено по НОХД № 20079/2016 г., по описа на Софийски районен
съд.
Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, Софийски апелативен
съд, след като установи, че са налице предпоставките на чл.422, ал.1, т.5 от НПК
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 3053/2020 г. на Софийски
градски съд, НО, XIV въззивен състав,
ОТМЕНЯ Решение № 260260/16.12.2020 г., постановено по ВНОХД №
3053/2020 г., по описа на Софийски градски съд, НО, XIV въззивен състав, с което е
потвърдена Присъда от 21.02.2020 г. , постановена по НОХД № 20079/2016 г., по описа на
Софийски районен съд, НО, 12-ти състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд от
стадия на съдебното производство по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13