РЕШЕНИЕ
№ 261/8.2.2021г.
08.02.2021 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пловдив, пети
състав, в публично заседание на 12,01,2021 година в състав:
Административен съдия:
СТОИЛ БОТЕВ
При секретаря В. К., като разгледа
докладваното АД № 2816 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК, във връзка с чл. 64, ал. 7 от ЗМВР.
Жалбоподателят
– Т.Г.Ш., с ЕГН **********,*** чрез адв. Н. и адв. А. оспорва Разпореждане от
29.10.2020 г., издадено от Н.И.М. – командир на отделение /К.О/ от Трето РУ при
ОД на МВР Пловдив, връчено на 29.10.2020 г. на осн.чл.64 от ЗМВР и чл.60, ал.1
от АПК.
В жалбата, както и в хода по същество
от адв.Н. се твърди , че оспореното разпореждане е незаконосъобразно, немотивирано
и издадено от некомпетентен орган. Цитира се практика на ВАС и Тълкувателно решение № 16 от
1975 г. и се оспорва направеното от ответника възражение за размера на адвокатското
възнаграждение. Претендира и съдебни разноски за един адвокат.
Ответникът –
полицейски орган Н.И.М., командир на отделение при ТРЕТО РУ ПРИ ОД НА МВР ПЛОВДИВ в писмено
становище /л. 17/ счита жалбата за неоснователна. Заявява, че разпореждането го
е изготвил собственоръчно на осн. Чл. 64
от ЗМВР и мотивите към същото се намират в докладна записка / л. 8/ , поради
което счита че разпореждането е издадено при
наличие на материално правните основания по закона.
По допустимостта на жалбата, следва
да се посочи че тя е подадена в законоустановения 14-дневен срок, тъй като
разпореждането е било връчено на Ш. на 29, 10, 2020г., видно от отразеното в
разписката към него на л.11, а жалбата е
подадена пред настоящия съд на 02.11.2020г., с вх. № 17650. Предвид горното
съдът приема, че жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен
съд, поради което е процесуално
допустима за разглеждане.
От фактическа страна съдът приема
за установено следното:
Жалбоподателят Т.Г.Ш., с ЕГН **********,***
на 29,10,2020г. е участвал в скандал с лицето Н.Н.Ш.с ЕГН ********** от
гр. Стамболийски по повод изкопни работи
извършвани от фирма „Пътинженеринг“ в
гр. Пловдив , на ул. Карловско шосе. Т.Г.Ш. е собственик на фирма „Шот-59 ЕООД , а Ш. работи към фирма „Пътинженеринг“ гр. Пловдив.
С процесното разпореждане
полицейския орган М. е разпоредил на жалбоподателя да
не нарушава обществения ред, да не използва обидни думи и закани , както и да не
възпрепятства работата на строителна фирма „Пътинженеринг“ и всички въпроси да решава по законоустановения ред.
В преписката са приложени два предупредителни протокола от 10,30ч. срещу Ш. и Ш., както и процесното разпореждане от 12,10ч. срещу жалбоподателя.
Съдът приема , че по
инцидента са били издадени два предупредителни протокола от 10,30ч. срещу Ш. и Ш., но страстите не са били успокоени и
впоследствие е било издадено и
оспореното разпореждане.
В подкрепа на горното са и
показанията на разпитания свидетел и като цяло страните не спорят по фактите.
Спора е правен
и основно се твърди незаконосъобразност
и немотивираност на процесното разпореждане, както и издаване преди да е
изяснена напълно фактическата обстановка
и нарушаване на основни принципи по членове 6,7 и 13 от АПК.
Твърди
се и липса на яснота относно изписаната
длъжност на полицейския орган като „К.О.“ в оспорения протокол.
В съдебната фаза оспорващият чрез упълномощените адвокати поддържа жалбата и по тяхно
искане съдът е допуснал до разпит свидетеля А.Ю.А.– от показанията на който се
установи , че инцидента бил на 29.10.2020
г. в гр.Пловдив , на ул.”Карловска”,
пред № 18 . Дошъл един човек и взели да
си говорят с Т.Ш. за някакво копане, искал да копа отново и след 10 минути дошли
двама полицаи. Човекът, който дошъл си говорел с Т.Ш. на висок тон, а пристигналите полицаи съставили протоколи и
на двамата. Първото идване на полицаите било към 09.30 – 10.00 часа, а след
като си заминали първите двама полицаи , дошли още трима други полицаи с
първите двама. Пояснява, че човека който дошъл да се разправя с шефа му Ш.,
преди няколко дена изправял бордюри на
тротоара.
Показанията на свидетеля , като цяло
подкрепят отразеното в писмените доказателства по делото , поради което няма
пречка съдът да ги кредитира напълно.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Оспореното разпореждане съдържа
волеизявление на издателя му, с което се засягат права и законни интереси на
жалбоподателя като адресат на този акт. Разпореждането е акт по смисъла на чл.
64, ал. 1 от ЗМВР, поради което и съгласно изричния текст на чл. 64, ал. 7 от ЗМВР подлежи на съдебно оспорване по реда на АПК.
Разгледана по същество в съвкупност
със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Пловдивския
административен съд, пети административен състав намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Съгласно изискванията на чл. 168, ал.
1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът
извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността
му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Оспореното разпореждане е постановено
в писмена форма, от компетентен орган и съдържа законово установените реквизити
по чл. 64, ал. 5 от ЗМВР, като са посочени правните основания за издаването му
– чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, и фактически основания – в изпълнение на възложените
функции по опазване на обществения ред. Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че е налице нарушение на изискванията за форма по чл. 64, ал. 5
от ЗМВР, тъй като в разпореждането са налице изискуемите задължителни
реквизити, а подробните фактически основания за издаването на акта се съдържат
в съпровождащите издаването му документи, намиращи се в административната
преписка – докладна за посетен скандал /л. 8/ и становище на орган / л.17/.
Като частично основателно съдът
приема твърдяната неяснота относно изписаната длъжност на полицейския орган като „К.О.“ в оспорения протокол. Видно
от цитираното становище на л. 17, става ясно че „К.О“ означава командир на
отделение при Трето РПУ Пловдив.
Съдът приема че оспореното
разпореждане е мотивирано и това се извежда от текстовата част на самото
разпореждане.
В текстовата част на разпореждането
изрично полицейския орган М. е разпоредил на жалбоподателя
да не нарушава обществения ред, да не
използва обидни думи и закани , както и
да не възпрепятства работата на
строителна фирма „Пътинженеринг“ и
всички въпроси да решава по
законоустановения ред.
В края на разпореждането е посочено,
че същото е задължително за изпълнение, както и че може да се обжалва по реда
на АПК.
Приемането на мотивираност на
разпореждането се налага от трайно установената съдебна практика във връзка с
приетото в Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на Общото събрание на ГК на
ВС, което не е загубило действието си. Няма пречка мотивите да се съдържат и да
бъдат изложени допълнително, с което са постигнати целите, които законодателят
преследва с изискването за мотивиране на акта – страната е наясно със
съображенията за издаване на разпореждането и е възможен контролът за
законосъобразност. В случая са ясни конкретните факти, въз основа на които
полицейският орган е счел, че следва да упражни предоставените му властнически
правомощия. Не е налице липса на подробни мотиви в административен акт, тъй
като фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се
съдържат и в другите доказателства- докладната записка на полицейския орган на
л. 8, които са налични по делото и са част от административната преписка.
Настоящият състав не констатира при
издаване на обжалваното разпореждане да е допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила, същото е издадено след провеждане на
регламентираното в специалния закон производство – чл. 64 от ЗМВР. С оглед на
изложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл. 64, ал. 5 от ЗМВР и
на чл. 59, ал. 2 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт при
спазване на процесуалните правила на закона – противно на възраженията на
жалбоподателя.
Разпореждането е съобразено и с
приложимите материалноправни разпоредби на ЗМВР. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи,
организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение
на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено, но ал. 2 от същия
член дава възможност те да се издават и устно или чрез разбираеми за лицата
действия. В случая разпореждането е издадено писмено и съдържа изискуемите по
закон реквизити. Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за
изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление
или нарушение, или застрашават живота или здравето му – чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.
В чл. 6 от ЗМВР са изброени основните
дейности на министерството на вътрешните работи, част от които е и
охранителната, която според чл. 14, ал. 1 от същия закон се изразява в дейност
по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по
пътищата в Република България.
От доказателствата по делото се
установява непротиворечиво, че в случая са били налице всички материалноправни
основания за издаване на процесното разпореждане. Органите на МВР са били
сезирани със сигнал , за скандал на
висок тон между Т.Г.Ш. и Н.Н.Ш.по повод
изкопни работи извършвани от фирма „Пътинженеринг“ в гр. Пловдив , на ул. Карловско шосе.
В настоящия случай, доказателствата в
преписката са редовно събрани и имат доказателствена сила и пред съда (чл. 171,
ал. 1, изр. първо от АПК). Към момента на произнасяне от административния
орган, са били налице всички факти, налагащи издаването на оспореното
разпореждане .
Оспореният административен акт
съответства и на целта на закона. С разпореденото полицейския орган явно е
целял да не се нарушава обществения ред от участниците в скандала , както и да
се преустанови скандала , за да не се
достигне евентуално до извършване на
престъпление от общ характер.
С оспорения административен акт ясно
се цели да се защитят правата и
спокойствието на гражданите живущи в района на инцидента – ул. Карловска , в
гр. Пловдив. От друга страна съдът счита че не са налице съществени процесуални
нарушения при издаването на оспорения акт, които да нарушават правата на
жалбоподателя в по голяма степен от необходимото, което да налага отмяната на
оспорения акт.
По изложените съображения съдът
намира, че оспореното разпореждане е законосъобразно като издадено от
компетентен орган, в предписаната от закона форма, при съобразяване с
административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и
неговата цел, поради което жалбата срещу него като неоснователна следва да бъде
отхвърлена. Съдебна практика по Решения по адм. д. № 3374/2019 г., по адм. д. № 14398/2018 г., V о и други на ВАС.
Ответникът не претендира съдебни
разноски, поради които такива не му се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Пловдивския административен съд, пети административен
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Г.Ш., с ЕГН **********,*** срещу
Разпореждане от 29.10.2020 г., издадено от Н.И.М. – командир на отделение /К.О/
от Трето РУ при ОД на МВР Пловдив, връчено на 29.10.2020 г. на осн.чл.64 от ЗМВР и чл.60, ал.1 от АПК.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: