О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 820
27.02.2020 г. Град Бургас
Бургаският окръжен
съд, гражданско
отделение, V-ти въззивен състав
На двадесет и седми февруари две
хиляди и двадесета година
В открито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
гражданско дело № 1229
по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският окръжен съд е сезиран
с молба, подадена от присъединения взискател С.А.Б., представляван от адв.С.Н.,
с искане за допълване на решението по делото в частта относно претенцията му за
присъждане на разноски по делото.
Молбата е с правно основание чл.248,
ал.1, предл.1 ГПК.
По делото е постъпил отговор от
взискателя „Райдър 777“ ЕООД, по чиято жалба е образувано гр.д.№1229/19г. на
БОС, чрез адв.В.М.. Същият намира, че
молбата е просрочена, понеже не е подадена в законния едноседмичен срок. По
същество намира молбата за неоснователна. Сочи, че не е налице основание за
заплащане на разноски от „Райдър 777“ ЕООД
в полза на С.Б., понеже жалбата е срещу действие на ЧСИ Николов и касае
законосъобразността на това действие. Преценката на присъединени взискатели
дали да вземат становище по подадената жалба е тяхно право, а не задължение.
Намира, че в случая не се касае за насрещна страна по смисъла на закона, която
да понесе направените разноски. На следващо място изтъква, че Наредба №1/2004г.
на ВАдвС не предвижда възнаграждение за изготвяне на възражение против жалба
срещу действията на ЧСИ, още по-малко имало основание такова да бъде понесено
от друг взискател в изпълнителното производство. При условията на евентуалност
възразява оспорва разноските като прекомерни. Заявява, че предвиденото в чл.10,
т.5 от наредба №1 възнаграждение за обжалване действията на съдебен изпълнител
е 200 лв., като такъв бил и размерът по чл.11. Счита, че няма основание да се
присъди по-висок размер в тежест на насрещната страна.
След като се запозна със събраните
по делото доказателства Бургаският окръжен съд приема за установено следното.
Молбата на адв.Н. като
пълномощник на С.Б. за допълване в частта за разноските на решение №V-1095 от 4.12.2019г., по гр.д.№1229/19г. по описа на
БОС, с която е оставена без уважение жалбата на „Райдър 777“ ЕООД против
разпределение от 3.06.2019г. по изп.д.№251/15г. на ЧСИ Делян Николов, е подадена
в законоустановения срок и е допустима.
Решението по делото е постановено
на 4.12.2019г. , като е подлежало на обжалване в едноседмичен срок от
връчването на му на страните. Съобщението до молителя С.Б. е връчено на
10.12.2019г. чрез адв.Н.. Молбата по чл.248 ГПК за допълването му носи
вх.№20095/13.12.2019г. по описа на БОС, като същата е изпратена по пощата на
12.12.2019г. Следователно не е налице твърдяното от „Райдър 777“ ЕООД
просрочие.
По същество молбата е
основателна.
Искането на С.А.Б. за присъждане
на разноски е направено своевременно- с подадено възражение вх.№13725 от
24.06.2019г. против постъпилата жалба /първо изречение/. Към него е приложен
договор за правна защита и съдействие от 21.06.2019г. /л.8/, според който С.Б.
е заплатил в брой на адв.Н. сумата от 300 лв. за изготвяне на възражение срещу
жалбата, която сума съответства на договореното от двамата адвокатско
възнаграждение.
Неправилно е становището на
представителя на „Райдър 777“ ЕООД, че разноски в полза на Б., който е
присъединен взискател, не се дължат, тъй като същия няма качеството на насрещна
страна и няма задължение да депозира възражение срещу жалбата. В тази връзка
следва да се посочи, че жалба на „Райдър 777“ ЕООД, по която е постановено
решението, чието допълване в частта за разноските се иска, е с правно основание
чл.460 ГПК, поради което в производството по обжалването му страни са всички
взискатели- първоначален и присъединени, както и длъжника- аргумент от чл.462,
ал.1 ГПК. Освен това разпоредбата на чл.463, ал.1 ГПК изрично предвижда, че
жалбата се разглежда по реда на чл.278 ГПК, т.е. по общия ред за обжалване на
определенията. Затова в съдебното производство по обжалването на
разпределението, изготвено по реда на чл.460 ГПК от съдебния изпълнител са
приложими общите правила за разноските, обективирани в чл.78 ГПК /а не тези на
чл.79 ГПК, касаещи изпълнителното производство/.
Разпоредбата на чл.81 ГПК също
сочи, че във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът
се произнася и по искането за разноски.
Отделно от това, доколкото между Б.
и „Райдър 777“ ЕООД е налице спор по чл.464 ГПК относно задържаната сума, която
се оспорва като вземане на „Райдър 777“ ЕООД, за Б. несъмнено е налице интерес
да изложи възраженията си срещу жалбата, респективно- да иска възстановяване на
разноските за адвокатска защита, направени в тази връзка.
С оглед изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че с оглед изхода на делото- отхвърлянето на жалбата на
„Райдър 777“ ЕООД, на С.Б. се дължат направените разноски за изготвяне на
възражението, които са доказани в размер на 300 лв.
Неоснователно е възражението за
прекомерност на разноските. Адвокатския хонорар се уговаря между страните, а
Наредба №1/2004г. на ВАдвС постановява само минималните размери на адвокатските
възнаграждения /така чл.1 от същата/, като същата не урежда изчерпателно всички
хипотези, в които адвокатът и довереникът му могат да уговарят възнаграждение
за извършени услуги /така §1 от ДР на Наредбата/. В случая, по аналогия от
разпоредбите на чл.0, ал.5 и чл.11 от наредбата, възнаграждението на насрещната
страна, включително присъединения взискател, чиито права конкурират тези на
жалбоподателя, минималното възнаграждение за изготвянето на възражение срещу жалбата,
без участие в съдебно заседание, е 200 лв.
Преценката по възражението за
прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК зависи от две обстоятелства- действителната
фактическа и правна сложност на делото. В случая възнаграждението надвишава
само със 100 лв. минималното, като предвид обема на изпълнителното дело, вида
на обжалвания акт и естеството на направените доводи и възражения от страните,
които са разгледани от съда, възражението за прекомерност е неоснователно.
Предвид гореизложените
съображения молбата по чл.248 ГПК за допълване на решението в частта за
разноските е основателна и следва да бъде уважена, като на С.Б. се присъдят
деловодни разноски в размер на 300 лв.
Мотивиран от изложеното, на
основание чл.248, ал.1, предл.1 ГПК Бургаският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА решение
№V-1095 от 4.12.2019г., постановено по гр.д.№1229/2019г. на Бургаския окръжен
съд в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА
„РАЙДЪР 777“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.“Порто Лагос“ №30 да заплати на С.А.Б. ЕГН:********** *** сумата от 300 лв. (триста лева),
представляваща разноски по гр.д.№1229/19г. по описа на ОС- гр.Бургас.
Определението подлежи на обжалване
с частна жалба пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването
му на страните /„РАЙДЪР 777“ ЕООД и С.Б./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.