Присъда по дело №816/2022 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 70 |
| Дата: | 4 юли 2022 г. (в сила от 20 юли 2022 г.) |
| Съдия: | Димитър Бишуров |
| Дело: | 20225220200816 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 14 юни 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимия Х. М. АЛ. от гр.Русе е за
престъпление по чл.195 ал.1, т.7 във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1, вр.
с чл.26 ал.1 и с чл.63 ал.1, т.3 от НК, а именно за това, че на 24.01.2020 г., в с.
Варвара, общ. Септември и с. Ветрен дол, общ. Септември, при условията на
продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи - парична сума от
общо 57 лв. от владението на Н. Б. В. от с. Варвара и АТ. ИВ. Т. от с. Ветрен
дол, без тяхното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършено повторно в немаловажен случай и макар и
непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си по деяния, както следва:
- на 24.01.2020 г. в с. Варвара, общ. Септември е отнел чужди движими
вещи - парична сума от 30 лв. от владението на Н. Б. В. от същото село, без
нейното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено повторно в немаловажен случай и макар и непълнолетен е могъл
да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си;
- на 24.01.2020 г. в с. Ветрен дол, общ. Септември е отнел чужди
движими вещи - парична сума от 27 лв. от владението на АТ. ИВ. Т. от
същото село, без неговото съгласие е намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено повторно в немаловажен случай и макар
и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си.
Производството пред първата инстанция е по реда на Глава ХХVІІ от
НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-
гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и пледира за
осъдителна присъда с налагане на справедливо наказание ЛС, без да се
ангажира с неговия размер и начин на изтърпяване.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със служебен
защитник, като се признава за виновен по предявеното обвинение, признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и отказва да се
събират доказателства за тези факти.
Районният съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Към инкриминираната дата – 24.01.2022г., подс. Х.А. бил настанен във
ВУИ „А. Узунов“ гр. Ракитово, обл. Пазарджик. Преди тази дата бил осъждан
за извършени от него кражби по смисъла на чл.194 – 195 от НК с отделни
влезли в сила присъди на РС-Русе, както следва: по НОХД № 699/2019 г.,
НОХД № 713/2019 г., НОХД № 1015/2019 г., НОХД № 930/2019 г., НОХД №
1
1440/2019 г. и НОХД № 1143/2019г. Всяка от присъдите по тези дела влязла в
сила в периода 30.052019г. – 08.10.2019г. Били му наложени отделни
наказания ЛС, след което с Определение № 854/22.11.2019г. по ЧНД №
2098/19г. на РС-Русе, на основание чл.25 ал.1 вр. с чл.23 ал.1 от НК ми било
определено и наложено едно общо най-тежко наказание измежду наложените
по горецитираните дела, а именно една година ЛС, чието изтърпяване било
отложено с изпитателен срок от три години. След горепосочената
инкриминирана дата, подс.А. бил осъждан още много пъти за извършени от
него кражби, като на основание чл.68 ал.1 от НК било постановено да
изтърпи изцяло и определеното общо най0тежко наказание от 1 година ЛС по
посочената по-горе съвкупност.
На 24.01.2020 г., след обяд, подс.А. избягал от интерната в гр.Ракитово
и отишъл в с. Варвара, обл.Пазарджишка. Там минал покрай дома на св. Н.В.,
находящ се на ул. „38-ма“ № 20, пред който тя била паркирала незаключен
лекия си автомобил „Ауди А3“ с peг. № ***. Подс. А. отворил шофьорската
врата и от жабката в автомобила взел намиращата се там парична сума от 30
лв.
След това отишъл в с. Ветрен дол, обл.Пазарджишка, където по същия
начин отворил незаключената врата на автомобила на св. А.Т. - „БМВ 320 Д“
с peг. № ***, който бил паркиран на ул. *** и взел оставената в подлакътника
парична сума от 27 лв.
След това се придвижил до ЖП-гарата в гр.Септември, където бил
проверен от полицейски служители. Те установили, че подсъдимият е избягал
от горепосоченото ВУИ и го върнали там. Няколко дни след това, по повод
кражбата от автомобила на св.В., св.А. П. – полицейски служител в
РУМВРІСептември, провел телефонен разговор с директора на ВУИ, който
му заявил, че след ката подсъдимият бил върнат в училището у него били
открити пари. На 28.01.2020г. св.П., заедно със свои колеги, отишли до ВУИ
и забрали подсъдимия с цел да го откарат до районното управление в
гр.Септември, където да беседват с него относно евентуалната му
съпричастност към кражбата. Още по пътя под.А. признал за извършената
кражба от автомобила на В. и завел полицейските служители пред дома й в
с.Варвара. След това признал и за извършената кражба от автомобила на
св.Т., като ги завел и пред неговия дом в с.Ветрен дол. До този момент св.Т.
не бил подал сигнал за извършената му кражба, но след като полицаите и
подсъдимия се появили пред дома му, потвърдил, че такава му била
извършена преди няколко дни.
С протокол за доброволно предаване от 28.01.2020 г. подсъдимият
предал сумата от 11,80 лв., която след това била върната с разписка на
пострадалата Н.В..
По този повод било отпочнато настоящото наказателно производство.
Горната фактическа обстановка, съдът възприе въз основа на
самопризнанията на подсъдимия за фактите, изложени в обстоятелствената
2
част на ОА и събраните в ДП доказателства, които подкрепят направеното
самопризнание, а именно – показанията на свидетелите В., Т., П. и Д., а също
и от писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал
по делото.
Съдът изцяло дава вяра на събраните писмени и гласни доказателства,
т.к. те са абсолютно непротиворечиви и взаимно се допълват, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
Непротиворечивостта на доказателствата прави безсмислен техния подробен
анализ.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от
обективна и субективна страна подсъдимият А. е осъществил престъпния
състав на чл.195 ал.1, т.7 във вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл.28 ал.1, вр. с чл.26 ал.1
и с чл.63, ал.1, т.3 от НК, като на 24.01.2020 г., в с. Варвара, общ. Септември и
с. Ветрен дол, общ. Септември, при условията на продължавано
престъпление, по подробно описания по-горе начин е отнел чужди движими
вещи - парична сума от общо 57 лв. от владението на Н. Б. В. от с. Варвара и
АТ. ИВ. Т. от с. Ветрен дол, без тяхното съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно в
немаловажен случай и макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и
значението на деянието, и да ръководи постъпките си.
Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно
доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на
извършване на престъплението. Подсъдимият е имал представа и за всички
обективни елементи на престъплението, включително и квалифициращите.
Съзнавал е, че е осъждан с отделни присъди по горепосочените шест
дела на РС-Русе за извършени от него кражби по основния състав на чл.194
ал.1 от НК и по квалифицирания на чл.195 ал.1 от НК, като са му налагани
отделни наказания ЛС, чието изтърпяване е било отложено по реда на чл.66
от НК. Съзнавал е и това, че извършва настоящото деяние в рамките на срока
по чл.30 ал.1 от НК, считано от влизане в сила на всяка от присъдите по
шестте дела, което обуславя квалифициране на кражбата като повторно
извършена, по смисъла на т.7 от чл.195 ал.1 във вр. с чл.28 ал.1 от НК.
Деянието не съставлява маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от
НК, независимо от ниската стойност на вещите предмет на посегателство –
парична сума от общо 57 лева, която е доста под една МРЗ. На тази стойност
обаче следва да се противопостави наличието на висока степен на обществена
опасност на самото деяние и на дееца. Деянието е извършено демонстративно
и чувство за безнаказаност. Подс.А. е изключително негативно
охарактеризиран, като извършител на множество противоправни деяния,
основно престъпни посегателства против собствеността. Миналите му
осъждания, подробно описани по-горе, също не са били за него достатъчен
контрамотив, че да се откаже от извършване на престъпления. Независимо че
3
стойността е ниска, следва да се каже и това, че когато е предприел
извършването на кражбата подсъдимият не е имал съзнание колко пари има в
автомобилите на пострадалите, при което е искал да открадне всичко, което
има, дори и да е било със значителна стойност. Освен ниската стойност не са
налице никакви други смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
правят деянието с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Подсъдимият е извършил деянието при условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, т.е. осъществил е две деяния,
подробно описани по-горе, които осъществяват поотделно състав на
престъпление кражба по чл.195 ал.1, т.7 от НК. Деянията се извършени през
непродължителен период от време /в рамките на няколко часа/, при
идентична фактическа обстановка и еднородност на вината, като
последващото деяние се е явило от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото.
Подсъдимият е предвиждал конкретно и искал настъпването на
общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл
по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Той е бил непълнолетен – на 17 години и 8
месеца, но е бил достатъчно психо-физически съзрял, че да може да разбира
свойството и значението на извършеното от него, т.е. да осъзнава
запретеността на деянието, както и да ръководи постъпките си.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.60 от НК -
относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата
индивидуализация.
За да определи наказанието, съдът отчете високата степен на обществена
опасност на деянието - кражба, което е тежко умишлено престъпление по
смисъла на чл.93, т.7 от НК и е предвидено в раздел І-ви на глава V-та от НК
– “Престъпления против собствеността”. Конкретното деяние също е със
завишена степен на обществена опасност, предвид времето, начина и мястото
на неговото извършване – при условията на продължавано престъпление,
хладнокръвно и чрез противозаконно проникване в чуждо МПС, т.е.
демонстративно и с чувство за безнаказаност.
Подсъдимият е личност със завишена степен на обществена опасност.
Осъждан е преди деянието, както по-горе се посочи вече. Освен това е
осъждан многократно и след настоящото деяние за извършени от него
кражби. Също така е и изключително негативно охарактеризиран по
местоживеене, а и от ръководството на ВУИ, в което е бил настанен до
момента на навършване на пълнолетие, като криминално проявен и системен
извършител на противообществени прояви. Предприетите спрямо него мерки
по ЗБППМН и миналите осъждания не са постигнали целения корекционен
ефект.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането
4
на установения в страната правов ред и правото на собственост, както и в
желанието на подсъдимия да си набавя средства за живеене по бърз и
престъпен начин, което е една рефлексия от ниския жизнен стандарт, който
той и семейството му поддържат, от липсата на перспективи за социална
реализация, както и от занижения родителски контрол.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за
подсъдимия, съдът прецени направеното самопризнание още в ДП, което
допринася за разкриването на авторството на престъплението, тежкото
семейно, материално положение и имотно състояние, а също и ниската
стойност на вещите предмет на посегателство, която е под 1/4 от МРЗ.
Отегчаващи отговорността обстоятелства са изключително негативните
характеристични данни, последващите осъждания на подсъдимия, т.е. за
извършените кражби след настоящото деяние, както и че деянията са
извършвани чрез противозаконно проникване в чуждо МПС. Миналите
осъждания на подсъдимия по гореизброените НОХД не се отчетоха като
отегчаващи обстоятелства, т.к. те са обективен елемент на правната
квалификация на настоящото деяние – повторност.
С оглед на горното и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест,
съобразявайки и редукцията на наказанието ЛС по реда на чл.63 ал.1, т.3 от
НК, съобразявайки се и с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът
приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, като определи наказание за
престъплението при условията на общата част – чл.54 и сл. от НК. На тази
база съдът намери, че на подс.А. следва да бъде определено наказание от
девет месеца лишаване от свобода. След като определи този размер на
наказанието съдът намали същото с една трета, т.е. с 3 месеца, при което и
осъди подсъдимия на шест месеца лишаване от свобода.
С оглед данните за личността на подсъдимия, изложени по-горе и
преди всичко фактът, че се е оформил като личност, системно извършваща
правонарушения, включително и престъпни посегателства, основно против
собствеността, а също и при наличието на предишни осъждания за
престъпления от ОХ на лишаване от свобода условно, съдът намери, че за
процесното деяние не би могъл да се приложи институтът на условното
осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 във вр. с чл.69 ал.1 от НК.
По тези причина и на основание чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът
определи общ първоначален режим на изтърпяване на наказанието от шест
месеца лишаване от свобода.
В конкретния казус е неприложима разпоредбата на чл.64 ал.1 от НК и
съдът не пристъпи към освобождаване от изтърпяване на наложеното
наказание ЛС с настаняване във ВУИ или налагането на друга възпитателна
мярка по МБППМН. Това е така, защото според императивната норма на
чл.64 ал.3, бук.”б” от НК, правилото на ал.1 не се прилага, когато
непълнолетният извършител е осъден, след като е навършил пълнолетие, а
5
подсъдимият е навършил такова на 27.09.2020 година, т.е. повече от две
години преди постановяване на настоящата присъда.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6