Р
Е Ш Е Н И Е
№6
Габрово,
25.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на двадесети януари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря Радослава Кънева и с участието на прокурор А. Александров от Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа
докладваното от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 118 от 2020 година по описа на същия
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН,
във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е въз основа на жалба вх. № СДА-01-2138 от 25.11.2020 г., подадена
от Р.И.Р. ***, с ЕГН: **********, против
съдебно Решение № 260028 от 22.10.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 578 от 2020
г. по описа на Районен съд Габрово /РСГ/, с искане за неговата отмяна, както и
за отмяна на потвърденото с него НП.
С атакуваното съдебно решение е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 86 от 30.04.2020 г., издадено от директора на ОД на МВР -
Габрово, с което на касатора е наложена глоба в размер на 300.00 /триста/ лв.
на основание чл. 209а, ал. 4, предл. второ, във вр. с ал. 1 от Закона за здравето
/ЗЗ/.
Нарушението, за което е издадено процесното НП, се
изразява в следното:
На 24.04.2020 г., около 14.25 ч., в гр. Габрово, на
посочена улица, касаторката посещава открито обществено място при наличие на
обявено за Република България извънредно положение с решение на НС от
13.03.2020 г. и въведена на основание чл. 63, ал. 1 от ЗЗ със Заповед №
РД-01-124 от 13.03.2020 г. и № РД-01-197 от 11.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването противоепидемична мярка, изразяваща се в задължението на
всички лица да имат поставена защитна маска за лице или друго средство,
покриващо носа и устата на закрити или открити обществени места за времето от
12.04.2020 г. до 26.04.2020 г., включително, като Р. не е ползвала такова
защитно предпазно средство, с което е нарушила разпоредбата на чл. 209а, ал. 1
от ЗЗ.
В законния срок привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с
която моли за отмяна на процесното НП.
За да постанови съдебния си акт, РСГ е счел, че деянието,
извършителят и вината на последния са установени по несъмнен начин, а санкцията
е законосъобразно определена. Тези си изводи той базира на събраните по делото
доказателства, включително свидетелските показания на очевидци. Съдът е приел,
че жалбоподателката не е доказала твърденията си за наличие на поставен върху
лицето й аксесоар, заместващ необходимата маска, като се базира на събраните в
тази насока свидетелски показания. Обсъдена е възможността за прилагане на чл.
28 от ЗАНН като е мотивиран извод, че не са налице предпоставките за неговото
прилагане.
В законния срок касаторът е оспорил първоинстанционния
съдебен акт, с искане за неговата отмяна в едно с отмяната на потвърденото с
него НП. Излага мотиви и твърдения, свързани със съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон, изразяващи се в следното:
процесният АУАН, въз основа на който е издадено оспореното пред РС наказателно
постановление не й е бил връчен. В НП липсва упоменаване на заповед или друг
акт, с който на актосъставителя е предоставено правомощието да съставя актове
от типа на процесния. По делото като доказателство е представена такава
заповед, но същата не е цитирана в този АУАН. Също така връченият на касаторката
екземпляр от акта е нечетлив, което затруднява реализацията на правото й на
защита и по тази причина тя не се била възползвала от възможността да направи
възражения по него. Нечетливият АУАН следва да се приравни на липсващ такъв. Свидетел
по съставения акт е друг полицай, колега на актосъставителя, който бил с него в
патрулния автомобил и това се счита от жалбоподателката за нарушение на чл. 10,
ал. 2 от ЗАНН, т.к. актосъставителят и свидетелят следва да се считат за
свързани лица „по служба“. Освен това РС не е взел предвид съществени факти и
обстоятелства – на процесната, малко преди извършването на проверка и
съставянето на АУАН, Р. била на зъболекар, където й било поставено лекарство
със силно и непоносимо на мирис усещане, поради което вместо защитна маска тя
поставила „аксесоар тип чокър“, който намалявал усещането на миризмата. Поради
рязкото спиране на патрулиращия автомобил тя се изплашила и чокърът паднал
надолу. Проверяващите полицаи също били без маски в служебния автомобил, където
били разположени на не повече от половин метър един от друг. Касаторката
намира, че първо следвало да бъде
предупредена и едва след това да й бъде съставян акт за нарушение, като това
било заявено от министъра на вътрешните работи по Нова ТВ на 13.11.2020 г., когато
той твърдял, че така били инструктирани служителите. Р. страда от детската си
възраст от различни алергии. Освен това за периода 2.03.2020 г. – 30.04.2020 г.
касаторката била в неплатен отпуск, което съществено влошило финансовото й
състояние, поради което не е имала възможност да се възползва от адвокатски
услуги при разглеждане на делото пред районен съд. Съгласно нормата на чл. 63,
ал. 1 от ЗЗ средствата за осъществяване на мярката следва да се осигурят от
държавата, респективно от общината, но в случая не е предвидено осигуряването
на въпросните предпазни средства да се осигурят от бюджета, като по този начин
Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. на МЗ влиза в противоречие със Закона и не
следва да се прилага.
В проведеното по делото открито съдебно заседание
касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от адв. Г., който
поддържа жалбата.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира
жалбата за основателна.
Като подадена в законния срок и от заинтересовано лице,
жалбата се явява редовна и допустима. Разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП, е
редовно издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма,
притежава всички необходими реквизити. В него нарушението е описано така, както
това е сторено в последствие в оспореното пред съда НП, без описанието да
създава съмнения за естеството на обвинението. В случая то е ясно посочено – не
носи предпазна маска или друго предпазно средство, покриващо носа и устата на
място и по време, когато това е било задължително за територията на Република
България поради въведеното извънредно положение и свързаните с него
епидемиологични мерки. Нито в ЗАНН, нито в приложим специален закон, не
съществува изискване за актосъставителя да цитира акта, с който са му възложени
правомощията по установяване на административните нарушения. Достатъчно е, че
съответното доказателство в тази насока е приложено по делото и от него по
несъмнен начин се установява, че полицейският служител притежава съответното
правомощие.
Не е налице нормативно нарушение и по отношение на
свидетеля, подписал процесния АУАН, т. к. същият попадат в кръга лица,
предвидени в ЗАНН, които могат да имат такова качество. Това, че процесният
свидетел е колега на актосъставителя не го прави „заинтересовано лице“, т. к.
това понятие касае лицата, които са заинтересовани от съставянето на самия
АУАН. Такова лице не се явява дори актосъставителят. Тези лица могат да
участват и участват в административнонаказателното производство с други функции
– като вече посочените лица в хода на административната процедура и като
свидетели по време на съдебното производство по оспорване на НП. Във второто си
качество те носят наказателна отговорност за даване на неверни показания, като
до момента не са налице индиции, че те са извършили такива нарушения.
Приложената по делото бланка /ксерокопие/ от АУАН е слабо
четлива, а представената от жалбоподателката оригинална такава е нечетлива. Приложеният
екземпляр – част от административно-наказателната преписка, приложен по делото
е с добра четимост. Очевидно в случая съставеният АУАН е бил в няколко
екземпляра, като долните са писани под индиго. Няма данни обаче на
жалбоподателката да е бил предявен нечетливият екземпляр и тя да е подписала
него. В този акт жалбоподателката, като негов адресат, не е направила възражение
за неяснота на изписания текст на екземпляра, предявен й за запознаване.
Приложеното от касаторката копие е нечетливо, но това не се дължи на нечетлив
оригинал на съответния екземпляр на документа, а е следствие на копирането под
индиго. Дори в екземпляра, представен от касаторката, е ясно четим текстът, че
същата има право да направи възражения по него. Тя е можела да възръзи
включително и по това, че не е разбрала обвинението и екземплярът от АУАН при
нея е нечетлив, но не се е възползвала от тази възможност. При оспорване на НП
е очевидно, че Р. е била наясно със съдържанието на предявеното й обвинение и е
имала възможност да организира и реализира защитата си. Законодателят й е
предоставил възможност да избере, дали тя сама да я осъществи или да се
възползва от услугите на специалист /адвокат/, като няма твърдения и данни в
тази насока за нея да са били създадени пречки.
Съдът не може да приеме за доказано и твърдението, че
процесният акт не е връчен на адресата, т. к. той съдържа подпис на нарушител,
който не е бил оспорен по съответния ред, следователно правилно е прието, че
същият е на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.
Процесното НП е издадено също от компетентен орган, в
рамките на предоставената му от закона компетентност. То също съдържа всички,
предвидени от законодателя, задължителни реквизити.
От свидетелските показания се установява, че описаната в
АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на обективната действителност. Тези
показания не са оспорени, жалбоподателката не е представила на свой ред други,
които могат да разколебаят изводите на съда относно тяхната правдивост. Нещо
повече – самата касаторка сочи в жалбата си, че действително по време на
проверката тя е била на посоченото място без наличие на предвидените
задължителни маска, шал, кърпа или друго средство, покриващо устата и носа.
Твърдението й, че е носела „чокър“, както и необходимостта от носене на такова
средство, неговият вид, съответствието му с изискванията, обективната
невъзможност да постави на лицето си по указания начин задължителното предпазно
средство, остават недоказани. По делото не се установява по съответния начин и
с помощта на допустими и относими доказателства, че за жалбоподателката се
явява обективно необходимо непоставяне на предвиденото в цитираните заповеди на
МЗ предпазно средство. Наличието просто на някакъв тип алергия не е само по
себе си доказателство за това, че тя не може да изпълни разпореждането за носене
на маска, шал, кърпа или друго предпазно средство по посочения в заповедта
начин.
Позоваването на незаконосъобразност на заповедите на МЗ
не може да се приеме като мотив за отмяна на процесното НП, т.к.
незаконосъобразност не се установява от съда преюдициално. Нещо повече – дори
нищожният административен акт следва да бъде изрично прогласен за такъв по
съответния ред и от оправомощения орган, за да се счита за нищожен. Същото и на
още по-голямо основание важи и за незаконосъобразността на АА. След като заповедта
не е отменена като незаконосъобразна, тя подлежи на изпълнение и нарушението й
се санкционира по съответния начин, регламентиран в закона. Дори да бе със
статута на нормативен акт, какъвто безспорно тя няма, съгласно ЗНА, тя не би
следвало да се прилага едва след изричната му отмяна, по аргумент от чл. 195,
ал. 1 от АПК.
Не е налице основание за прилагане разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН, т. к. случаят не се отличава с особено ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Настоящата съдебна
инстанция споделя в тази връзка мотивите, изложени от РСГ изцяло. Дали на
контролните органи са били давани указания първо да отправят предупреждения към
гражданите и едва след неизпълнение на същите да ги санкционират е без значение,
т. к. при наличие на правонарушение законът предвижда дали, кога и как да бъде
санкциониран нарушителят. В случая нарушение е налице и същото е установено по
несъмнен начин от обективна и субективна страна и след като то не се явява
маловажен случай, подлежи на санкциониране, съобразно предвиденото в закона, а
законът е спазен изцяло, поради което потвърждавайки това процесно НП,
първоинстанционният съд се е произнесъл с мотивиран и законосъобразен съдебен
акт, който следва да се остави в сила.
Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2, предл.
първо от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно Решение № 260028 от 22.10.2020 г.,
постановено по н.а.х.д. № 578 от 2020 г. по описа на Районен съд Габрово /РСГ/,
с което на касатора Р.И.Р. ***, с ЕГН: **********, е наложена глоба в размер на
300.00 /триста/ лв. на основание чл. 209а, ал. 4, предл. второ, във вр. с ал. 1
от Закона за здравето, като мотивирано и законосъобразно.
Решението е окончателно.
Препис от решението следва да се връчи на страните в едно
със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.