Р Е Ш Е Н И Е
№ 1915 02.12.2021г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд ХХ-ти състав, в публично заседание на осми ноември две
хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно
дело № 2243 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК.
Административното дело е
образувано по жалба от С.А.В. с ЕГН **********,***, чрез адв. Г.С. ***, против Акт
с изх.№ 01-6500/755 от 13.08.2021г. на зам. изпълнителен директор на ДФЗ П.С.за
прекратяване на Агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“
(„АК“) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020г. за
кампания 2020, с който е прекратен агроекологичния ангажимент на С.А.В. с УРН
706360, по мярка 10 „Агроекология и климат“,
с направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за
селското стопанство.
Иска се отмяна на
административния акт като незаконосъобразен и немотивиран. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият С.А.В.,
редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Процесуалният му представител адв. Г. С. представя писмена молба, с която
изразява становище по същество, като моли за отмяна на оспорения
административен акт и за присъждане на направените по делото разноски за
внесена държавна такса в размер на 10.00 лева.
Ответната страна Заместник изпълнителен
директор на ДФ”Земеделие” – РА гр.София, се представлява от ю.к. Г. Б., който
оспорва жалбата като неоснователна и прави възражение при условията на
евентуалност за прекомерност на
адвокатския хонорар на процесуалния представител на жалбоподателя и претендира
разноски за възнаграждение на юрисконсулт.
След
цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят
е подал общо заявление за подпомагане с УРН 706360, УИН 02/140618/30848 с вх.№
18836984/08.06.2018г. /л.65 от делото/ и заявление за подпомагане 2018 с УИН
02/140618/30848 от 11.06.2018г. /л.67-68 от делото/ , като е заявил участие в
мярка 10 „Агроекология и климат“ с направление „Опазване на застрашени от
изчезване местни породи, важни за селското стопанство“.
На
следващата година В. е подал общо заявление за подпомагане с УРН 706360, УИН
02/210619/38544 с вх.№ 19059057/10.05.2019г. /л.20 от делото/ и заявление за
подпомагане 2018 с УИН 02/210619/38544 от 10.05.2019г. /л.30-32 от делото/,
като е заявил участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ с направление
„Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското
стопанство“.
За 2020г.
не е подавал заявление за подпомагане.
На
жалбоподателя С.А.В. била издадена служебна бележка изх.№
РППО-11-98-1/30.12.2019г. от Областна дирекция „Земеделие“ – гр.Бургас, в
уверение на това, че същият е отписан от регистъра на земеделски стопанин,
считано от 30.12.2019г., във връзка с подадено от него заявление с вх.№
РППО-11-98/30.12.2019г.
След
извършена проверка и констатацията, че В. не е подал заявление за плащане по
направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за
селското стопанства“ през кампания 2020г., административният орган - зам.
изпълнителен директор на ДФЗ П.С.издал оспорения Акт с изх.№ 01-6500/755 от
13.08.2021г. на зам. изпълнителен директор на ДФЗ П.С.за прекратяване на
Агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ („АК“) от
Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020г. за кампания 2020,
с който е прекратен агроекологичния ангажимент на С.А.В. с УРН 706360, по мярка 10 „Агроекология и климат“, с
направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за
селското стопанство. Актът бил връчен лично
на В. срещу подпис на 03.09.2021г., видно от направеното отбелязване върху
оспорения акт /л.165 от делото/.
Недоволен
от издадения акт В. го оспорил пред Административен съд – Бургас с жалба вх.№
9415/14.09.2021г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, в срока
по чл.149, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество същата се
явява неоснователна поради следните
съображения:
Предмет на оспорване пред
Административен съд Бургас е Акт с изх.№ 01-6500/755 от 13.08.2021г. на зам.
изпълнителен директор на ДФЗ П.С.за прекратяване на Агроекологичен ангажимент
по мярка 10 „Агроекология и климат“ („АК“) от Програмата за развитие на
селските райони (ПРСР) 2014-2020г. за кампания 2020, с който е прекратен
агроекологичния ангажимент на С.А.В. с УРН 706360, по
мярка 10 „Агроекология и климат“, с направление „Опазване на застрашени от
изчезване местни породи, важни за селското стопанство.
Съгласно чл.168 от АПК във връзка
с чл.142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към
момента на издаването му на всички основания по чл.146 от АПК, без да се
ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а
именно да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Липсата на някоя от
предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е
основание за отмяната му.
Държавен фонд “Земеделие” е
акредитиран като единствена Разплащателна агенция за Република България за
прилагане на Общата селскостопанска политика /ОСП/ на ЕС съгласно чл.11а от Закона
за подпомагане на земеделските производители, а по силата на пар.1, т.13 от ДР
на ЗПЗП “Разплащателната агенция” е специализирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащанията от Европейските
земеделски фондове и за прилагане на пазарни
мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата
на законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл.20а от ЗПЗП
изпълнителният директор на фонда е и изпълнителен директор на Разплащателната
агенция, който организира и ръководи нейната дейност и я представлява.
В конкретния случай оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган – заместник изпълнителният
директор на ДФ”Земеделие” П.С.в рамките на нейните правомощия, съгласно заповед
№ 03-РД/2891 от 23.07.2019г., на основание чл.20, т.2 и т.3 и чл.20а, ал.1, 2,
4 и 6 от ЗПЗП и чл.10, т.1 и 2, т.7 и т.13 и чл.11, ал.2 от Устройствения
правилник на ДФ”Земеделие”.
Заповедта е издадена в
предписаната от закона писмена форма и при спазване на
административнопроизводствените правила. Административният акт е мотивиран в
достатъчна степен и при издаването му не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са накърнили правото на защита на адресата му в степен,
която да обоснове неговата отмяна на това основание. Жалбоподателят не твърди,
че не му била предоставена възможност да се защити в хода на административното
производство по издаване на оспорения акт, като не оспорва, че е подал
възражение с вх.№ 01-6500/755 от 24.02.2021г. срещу откритото производство по
издаване на акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент, но заявява, че
административният орган не е взел предвид възражението му, което не е получило
мотивиран отговор в оспорения акт.
По делото
не е спорно между страните, че жалбоподателят С.А.В. не е подал заявление за
плащане по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи,
важни за селското стопанства“ през кампания 2020г., което съгласно чл.18, ал.3,
т.1 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и
климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., е
основание за прекратяване на агроекологичния ангажимен и възстановяване на
получените суми от земеделския стопанин.
Защитната
теза на жалбоподателя и неговия процесуален представител е, че В., не е имал
задължение да подава заявление за подпомагане за календарната 2020г., тъй като
е бил отписан от регистъра на земеделските стопани, за което представя служебна
бележка изх.№ РППО-11-98-1/30.12.2019г. от Областна дирекция „Земеделие“ –
гр.Бургас. Същият се позовава на разпоредбата на чл.14, ал.3 от НАРЕДБА № 5 от
27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания, според който „Кандидат,
който е оттеглил заявление за подпомагане или една или повече схеми или мерки
от него, не може да ползва никакви права, произтичащи от оттегленото заявление
или от оттеглената една или повече схеми или мерки от него.“
Неоснователно
жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.48, ал.1 от Наредба № 7 от
24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020г., доколкото тази норма регулира подаването на заявления за
подпомагане. Следва да се има предвид, че посоченото заявление за подпомагане е
различно от заявлението за плащане, което е следвало да подаде жалбоподателят.
Съгласно
разпоредбата на чл.23, ал.6 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология
и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г. (приложимата редакция) „Подпомаганите земеделски стопани могат да
оттеглят земеделски парцели и/или животни или цялото заявление по мярка 10
"Агроекология и климат" по всяко време на петгодишния си
агроекологичен ангажимент по дадено направление, съгласно изискванията на чл.
14 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания.“
От своя
страна разпоредбата на чл.14, ал.1 от Наредба № 5 определя, че кандидатът за
подпомагане може да оттегли подаденото заявление или една или повече схеми или
мерки от него с изключение на схемата за подпомагане на дребни земеделски
стопани до момента на извършване на плащането по съответната схема или мярка,
но не по-късно от 1 декември на годината на подаване на заявлението. Не подлежи
на оттегляне част от земеделски парцел. Оттеглянето се извършва с писмено
искане до съответната ОД на ДФЗ от областта, в която е: 1. постоянният адрес на
кандидата – физическо лице; 2. адресът на управление на кандидата – юридическо
лице или едноличен търговец.
Съдът
намира възраженията на жалбоподателя за неоснователни, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.14, ал.1 от НАРЕДБА № 5 от 27.02.2009г. за условията и реда
за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, заявленията за
оттегляне на подпомагането следва да бъдат подадени до ОД на ДФЗ, а не до
ОД“Земеделие“, както е постъпил в случая земеделският стопанин В.. В този смисъл и доколкото не е подадено искане за
промяна до компетентния орган, подаденото от жалбоподателя заявление няма
характер на оттегляне на заявлението по смисъла на чл.23 ал.6 от Наредба №
7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
Предвид
изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени
нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с
материално разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него се
явява неоснователна и не следва да бъде уважена.
Съобразно този изход на процеса в
полза на ответната страна следва да се присъдят разноските по делото, в т.ч.
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.В. с ЕГН **********,***, чрез адв. Г.С. ***,
против Акт с изх.№ 01-6500/755 от 13.08.2021г. на зам. изпълнителен директор на
ДФЗ П.С.за прекратяване на Агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология
и климат“ („АК“) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР)
2014-2020г. за кампания 2020, с който е прекратен агроекологичния ангажимент на
С.А.В. с УРН 706360, по мярка 10
„Агроекология и климат“, с направление „Опазване на застрашени от изчезване
местни породи, важни за селското стопанство.
ОСЪЖДА С.А.В. с ЕГН **********,***, да заплати на
Държавен фонд „Земеделие“ – София
направените от ответника разноски по делото общо в размер на 100.00 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: