№ 204
гр. Варна, 22.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20223110112102 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1, предл. 1 вр. с чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК от Т. А. В., ЕГН ********** действащ чрез адв. М. М. от ПАК срещу "Изи Асет
Мениджмънт" АД за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 4259108,
поради противоречие на закона с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, неспазване на
изискването за посочване на правилен размер на ГПР.
В условията на евентуалност, за прогласяване нищожността на Договор за паричен
заем № 4259108 поради заобикаляне на закона и нарушаване на максималния размер на
ГПР, иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 2 от ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. с чл. 19,
ал. 4 ЗПК.
В условията на евентуалност иск за обявяване за нищожна клаузата на чл.4 от
Договор за паричен заем № 4259108 сключен с „ Изи Асет Мениджмънт " АД поради
противоречие с добрите нрави, иск с правно основание чл.26,ал.1, предл. 3 от ЗЗД вр. с чл.
143, ал. 1 ЗЗП.
В условията на евентуалност иск за обявяване за нищожна клаузата на чл.4 от
Договор за паричен заем № 4259108 сключен с „ Изи Асет Мениджмънт " АД ,
неотговаряща на изискването за добросъвестност и водеща до значително неравноправие, на
осн. чл.26,ал.1, предл. 3 от ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
В условията на евентуалност иск за обявяване за нищожна клаузата на чл.4 от
Договор за паричен заем № 4259108 сключен с „ Изи Асет Мениджмънт " АД поради
нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на осн.
чл.26,ал.1, предл 3 от ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП
ІІ. Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД от Т. А. В., ЕГН
********** действащ чрез адв. М. М. от ПАК срещу "Файненшъл България" ЕООД за
прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство № 4259108,
поради противоречие с добрите нрави .
В условията на евентуалност, за прогласяване нищожността на Договор за
1
предоставяне на поръчителство № 4259108 поради заобикаляне на закона и нарушаване на
максималния размер на ГПР, иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл 2 от ЗЗД вр. с чл.
11, ал. 1, т. 10 вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В условията на евентуалност иск за обявяване за нищожен на Договор за предоставяне
на поръчителство № 4259108, сключен с „Файненшъл България" ЕООД, неотговарящ на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие, на осн. чл.26,ал.1,
предл. 3 от ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Ищецът твърди, че е сключил Договор за паричен заем № 4259108 с „ Изи Асет
Мениджмънт " АД за сумата от 100 лв. и във връзка с него е сключил Договор за
предоставяне на поръчителство № 4259108 с „Файненшъл България" ЕООД за сумата от
700 лв.
Ищецът излага ,че съобразно чл.11,ал.1 т.10 от ЗПК годишният процент на разходите
следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителна лихва и се изчислява по специална формула. Спазването
на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и
общо дължимата сума по договора,като в Договор за паричен заем № 4259108 е посочена
само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита.
Сочи, че не е ясно посочената годишна лихва в договора за паричен заем, как точно се
съдържа и как е начислена по отношение на общия ГПР.
Ищецът счита, че заплащането на сумата по договора за поръчителство също следва да
се разглежда като елемент от общия разход по кредита. Сключването на договор за
поръчителство и въздигнато, като елемент от сключването на договор за паричен заем,
поради което е налице заобикаляна на закона, разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК. Ищецът
излага, че "Изи Асет Мениджмънт" АД и "Файненшъл България" ЕООД са свързани лица,
което се установява при справка в ТР, поради което в договора за поръчителство се уговаря
възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на "Изи Асет
Мениджмънт" АД. Ищецът твърди, че със сключването на договора за поръчителство се
цели оскъпяване на договора за кредит, с цел избягване ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Ищецът сочи, че наред с това посочването в кредитния договор на размер на ГПР,
който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на
потребителите.
Във връзка с чл.4 от договора ищецът твърди, че въз основа на него, е длъжен да
сключи договор за поръчителство, за да му бъде отпуснат кредит. Посочената клауза, води
до нееквивалентност на насрещните престации. За да се приеме, че е налице нищожност, е
необходимо да се установи значителна липса на еквивалентност на насрещните престации
или вземането на едната страна да е в размер, който чувствително надвишава насрещната
престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е
настоящият случай. С оглед тази конкретна преценка, се прави извод, че клаузата на чл.4 от
договора за заем е нищожна, доколкото с нея се задължава доверителят ми да сключи
договор за поръчителство и то с предварително избрано дружество, чието възнаграждение е
в размер на 80% от отпусната сума. Счита в тази връзка клаузата на чл.4 от Договора
противоречи на добрите нрави.
Ищецът сочи, че клаузата е и нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 от
ЗЗП. Същата е във вреда на потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност
и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин са в ущърб на доверителя
ми като потребител /чл.143, ал.1 ЗЗП/. Посочените по-горе клаузи не са формулирани по
ясен и недвусмислен начин /чл.147 ал.1 ЗЗП/ и разглеждани сами или в съвкупност с
2
договора за гаранция /поръчителство/ непозволяват на потребителя да прецени
икономическите последици от сключване на договора - чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП.
На следващо място, клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем е нищожна на
основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП, като не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл.
146, ал.2 ЗЗП. Част е от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на
договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към
момента на сключване на договора. В този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Ищецът счита, че така сключения Договор за предоставяне на поръчителство №
4259108 е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1
пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, като сочи следните съображения:
Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД се е достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на подзащитната ми с цел
извличане на собствена изгода на кредитора. Когато е налице явна не еквивалентност между
предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при
участие в облигационните отношения.
Ищецът счита, че в случая, такава нееквивалентност между престациите е налице, тъй
като сумата която се претендира чрез него е в размер на 700 лева и съставлява допълнителна
сума, която е в размер на над 2/3 от сумата на отпуснатия кредит от 1000.00 лева като по
този начин се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.
Отделно от това, сочи, че тази сума от 700 лева, се заплаща без ищецът да получава
нищо насреща, напротив същият е принуден да сключи Договор за предоставяне на
поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, „Файненшъл
България" ЕООД, за да му бъде отпуснат заем. Т.е чрез Договор за предоставяне на
поръчителство се стига единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 80%, без
каквато и да е насрещна престация.
Ищецът излага, че на следващо място, Договор за предоставяне на поръчителство №
4259108 сключен с „Файненшъл България" ЕООД е нищожен поради това, че се стига до
нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на
основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК.
В настоящия случая, възнаграждението което следва да се заплати по Договор за
предоставяне на поръчителство е в размер на 700 лв., е следвало да бъде отразен в
определение ГПР. Съгласно чл. 19,ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В §1, т.1 от ДР на ЗПК "Общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Така уговореното възнаграждение по Договор за предоставяне на
поръчителство по своята същност представлява разход по кредита, който е бил известен и е
следвало да бъде включен в ГПР.
При извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответната страна се
установява, че едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД е "Изи
Асет Мениджмънт" АД. Печалбата на "Файненшъл България" ЕООД, от извършената от
3
него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик
"Изи Асет Мениджмънт" АД. С оглед това обстоятелство ищецът заключава, че със
сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4
ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще
бъде разпределено като печалба на "Изи Асет Мениджмънт" АД. С договора за
поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "Изи Асет
Мениджмънт" АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "Изи Асет
Мениджмънт" АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на
договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит,
допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго
правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от
своя страна води до недействителност на договора за поръчителство.
Ищецът счита Договор за предоставяне на поръчителство № 4259108 сключен с
„Файненшъл България" ЕООД за недействителен на основание чл.143 ал.1 и ал.2 т.19 от
ЗЗП, като същият е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за
добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по
този начин е в ущърб на доверителката ми като потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП/. Посоченият
Договор за поръчителство не е разбираем и не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП.
Ищецът претендира съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника "Изи Асет Мениджмънт"
АД, в който оспорва исковете. Счита, че договорната лихва не е нищожна и не противоречи
на добрите нрави. Счита, че в договора е уговорен ГПР, който не е в противоречие на чл. 19,
ал. 4 ГПК. Вземанията по договора за поръчителство не са включени в ГПР, доколкото не са
част от него, те не са част от договора за кредит и неформирали ГПР. Излага съображения за
действителност на договора за поръчителство. Счита същите за неоснователни и моли за
тяхното отхвърляне по подробни съображения, изложени в отговора. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски за процесуално представителство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника "Файненшъл България"
ЕООД, в който оспорва исковете. Счита, че договорът за поръчителство е действителен и не
страда от сочените от ищеца пороци. Също така договорът бил сключен като обезпечение на
действителна кредитна сделка. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски за
процесуално представителство.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните
правни изводи:
В настоящото производство съобразно разпределената от съда доказателствена
тежест, в тежест на ищеца бе да установи твърдените положителни правнорелевантни факти,
на които основава искането си, а именно, че е сключил Договор за паричен заем № 4259108
с „ Изи Асет Мениджмънт" АД и Договор за предоставяне на поръчителство № 4259108 с
„Файненшъл България" ЕООД и уговореното в тези договори.
Обстоятелствата, които ищецът поиска да установи по реда на чл. 190 ГПК,
задължаване на ответника да представи договорите и прилагането на неблагоприятните
последици при неизпълнение на задължението, би довело до недопустимо разместване на
доказателствената тежест в процеса и до нарушаване на чл. 154, ал. 1 ГПК.
От събраните по делото доказателства съдът приема за недоказано твърдението на
ищеца за валидно сключен договор за кредит и Договор за предоставяне на поръчителство -
обстоятелство, обуславящо неоснователността на исковете, основани на твърдения за
нищожност и неравноправност на договорни клаузи .
4
В тази връзка съдът намира, че в настоящото производство не се събраха никакви
доказателства във връзка със сключването на твърдените между страните договори, нито
такива, от които да бъде установено съдържанието на тези договори.
По делото е представена единствено разпечатка за активни кредити-л.9-10 от делото,
но от нея не се доказват горните обстоятелства.
При липсата на доказателства за възникнало облигационно отношение между ищеца
и всеки един ответник, съдът намира, че предявените главни искове са изцяло
неоснователни, без да обсъжда останалите доводи и възражения на ответниците в
производството.
Съдът следва да разгледа предявените в условията на евентуалност искове. Същите
намира за изцяло неоснователни също така при липсата на доказателства за възникнало
облигационно отношение между ищеца и всеки един ответник.
С оглед изложеното предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските: На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените в производството разноски .
На ответникът "Изи Асет Мениджмънт" АД, следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с
чл.25 от НЗПП.
На ответникът "Файненшъл България" ЕООД, следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с
чл.25 от НЗПП.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. А. В., ЕГН ********** срещу "Изи Асет
Мениджмънт" АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл.26 ал.1, предл. 1 вр. с чл. чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 4259108,
поради противоречие на закона с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, неспазване на
изискването за посочване на правилен размер на ГПР.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. А. В., ЕГН ********** срещу "Изи Асет Мениджмънт"
АД, ЕИК ********* иск за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем №
4259108 поради заобикаляне на закона и нарушаване на максималния размер на ГПР, иск с
правно основание чл. 26, ал.1, предл. 2 от ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. А. В., ЕГН ********** срещу "Изи Асет Мениджмънт"
АД, ЕИК ********* иск за обявяване за нищожна клаузата на чл.4 от Договор за паричен
заем № 4259108 сключен с „ Изи Асет Мениджмънт " АД поради противоречие с добрите
нрави, иск с правно основание чл.26,ал.1, предл. 3 от ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. А. В., ЕГН ********** срещу "Изи Асет Мениджмънт"
АД, ЕИК ********* иск за обявяване за нищожна клаузата на чл.4 от Договор за паричен
заем № 4259108 сключен с „ Изи Асет Мениджмънт " АД , неотговаряща на изискването за
добросъвестност и водеща до значително неравноправие, на осн. чл.26,ал.1, предл. 3 от ЗЗД
вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. А. В., ЕГН ********** срещу "Изи Асет Мениджмънт"
АД, ЕИК ********* иск за обявяване за нищожна клаузата на чл.4 от Договор за паричен
заем № 4259108 сключен с „ Изи Асет Мениджмънт " АД поради нарушаване на
5
нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на осн. чл.26,ал.1, предл 3
от ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. А. В., ЕГН ********** срещу "Файненшъл България"
ЕООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство № 4259108, поради
противоречие с добрите нрави.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. А. В., ЕГН ********** срещу "Файненшъл България"
ЕООД, ЕИК ********* иск за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на
поръчителство № 4259108 поради заобикаляне на закона и нарушаване на максималния
размер на ГПР, иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл 2 от ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10
вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. А. В., ЕГН ********** срещу "Файненшъл България"
ЕООД, ЕИК ********* иск за обявяване за нищожен на Договор за предоставяне на
поръчителство № 4259108, сключен с „Файненшъл България" ЕООД, неотговарящ на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие, на осн. чл.26,ал.1,
предл. 3 от ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
ОСЪЖДА Т. А. В., ЕГН ********** да заплати на "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК
********* сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева), представляваща направените разноски в
производството, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Т. А. В., ЕГН ********** да заплати на "Файненшъл България" ЕООД,
ЕИК ********* сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева), представляваща направените
разноски в производството, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6