Р Е Ш Е Н И E
№ 202 18.06.2019 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд граждански състав
На осми май две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев
секретар Тодорка Стоянова
като разгледа докладваното от съдия Добрев
дело по несъстоятелност номер 439 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на „Синеморец
Парадайз“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Сливница“ №188, вх.Б, ет.2 за откриване на производство по несъстоятелност
на „Синеморец Сънрайз“ ООД, ЕИК131164618 със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.“Екзарх Йосиф“ №24, ет.1. Твърди се, че дружеството- кредитор има
вземане срещу длъжника за сумата 1956,88 евро, предоставена в заем за срок до
30.09.2016 г., както и за неустойка в размер на 2336,51 евро за времето от
01.10.2016 г. до 17.08.2017 г. Посочва се също така, че сумата е постъпила по
сметката на длъжника на 08.09.2016г, преведена от лицето Елина Келебеева.
Представен е и препис от споразумение, подписано между Михаил Келебеев, в
качеството му на управител на „Синеморец парадайз“ЕООД, Елина Келебеева и
Александър Местечкин, в качеството му на управител на „Синеморец Сънрайз“ООД, с
което страните се съгласили, че Келебеева е извършила от свое име, но за сметка
на кредитора банков превод в полза на длъжника в размер на 1956.88 евро, като
последното дружество се задължило да върне сумата до 30.09.2016г., като в
случай на неизпълнение дължи неустойка в размер на 0.2% дневно върху главницата
за времето от 01.10.2016г. до датата на плащането. Тъй като длъжникът не изпълнил
тези свои задължения и изпаднал в състояние на неплатежоспособност се отправят
искания за обявяване в
неплатежоспособност на „Синеморец Сънрайз“ ООД и определяне на начална
ѝ дата, обявяване на свръхзадлъжнялост на „Синеморец Сънрайз“ ООД и
откриване на производство по несъстоятелност, назначаване на временен синдик и
определяне дата на първо събрание на кредиторите.
С молба от 08.10.2018 г., дружеството- кредитор
заявява фактически твърдения за това, че на 01.10.2018 г. е придобил с договор
за цесия, сключен с Михаил Келебеев други вземания против длъжника, а именно
главница в размер на 1 345 405 евро и договорна лихва за периода от
01.11.2007 г. до 31.10.2017 г., в размер на 4 912 319 евро, които
произтичат от договор за заем. Представени са и множество документи,
свидетелстващи за начина на формиране на задължението на „Синеморец Сънрайз“
ООД и проследяващи в хронология придобиването му от различни правни субекти до
момента на прехвърляне на вземането на „Синеморец Парадайз“ ЕООД.
С определение от 10.10.2018г. на основание чл.629 ал.4 ТЗ, като присъединен
кредитор е конституирано „Дедикейтид Пропърти Груп“ ООД, ЕИК147053128. В
молбата на посоченото дружество се заявява съществуването на изискуемо
безспорно парично вземане общо възлизащо на 1 675 741,54 евро и
92810,17 лева по търговска сделка- заем, което е установено с влязло в сила
решение от 24.08.2017 г. по арбитражно дело № 248/2015 г. на Арбитражния съд
при БТПП, за което е издаден изпълнителен лист по частно търговско дело №
237/2017 г. на ОС-Бургас. Този кредитор също счита, че длъжникът е
неплатежоспособен, като неплатежоспособността следва да се презюмира включително
и по смисъла на чл.608 ал.1 ТЗ, тъй като дружеството не е обявявало годишни
финансови отчети от 2010г. насам. Иска се откриване производство по
несъстоятелност с обявяване на платежоспособност с начална дата 23.08.2010 г.,
респективно 31.12.2010 г.
В отделни молби присъединеният кредитор се
противопоставя на начина на водене на счетоводните записвания при длъжника и
прави конкретни доказателствени искания в тази връзка. По повод на изложените
фактически твърдения в първоначалната и последващата молби и приложените към
тях писмени документи изразява становище за неоснователност на претенцията на
„Синеморец Парадайз“ЕООД. Твърди, че първоначалният молител не притежава
никакви вземания към длъжника, като оспорва съществуването на каквито и да е отношения
между тях, произтичащи от договор за заем, включително извършване на банков
превод за посочената от „Синеморец Парадайз“ЕООД сума. Оспорва датата и
автентичността на споразумението, представено към първоначалната молба, като
навежда доводи за нищожност на уговорката за заплащане на неустойка от
длъжника. Заявено е оспорване и на всички писмени доказателства- дата и
автентичност, представени с втората молба на първоначалния кредитор, като се сочи
в тази връзка, че такива вземания към длъжника не съществуват, налице са
нищожни клаузи и уговорки в тази документи, като дори да се приеме обратното
описаните в тях вземания към длъжника са погасени по давност. В заключение се
поддържа позиция, че коментираните по-горе документи, включително последния от
01.10.2018г. не установяват съществуването на произтичащи от търговски сделки
непогасени парични вземания.
Длъжникът „Синеморец Сънрайз“ ООД оспорва молбата на
първоначалния кредитор, като не отрича задължение по споразумение от 15.09.2016
г. за сумата от 1956,88 евро, но сочи, че неплащането на тази сума е въпрос
само на организационен пропуск, а не трайна невъзможност за изпълнение.
Длъжникът оспорва съществуването на вземания на кредитора „Дедикейтид Пропърти
Груп“ ООД.
Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите
на молителите и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ответникът
е капиталово дружество с правноорганизационна форма ООД, вписано като търговец
в търговския регистър, което към датата на образуване на производството е с
регистриран капитал 15600
лева. Вписаният предмет на дейност е
многообразен. Видно е също така от данните по партидата на търговеца в
електронния регистър, че макар заявени за обявяване финансовите отчети на
длъжника за времето 2010-2017г. /за всеки от отчетните периоди/ не са вписани,
а производството е спряно с актове на съда, предвид висящо дело с искане за
отмяна или евентуално прогласяване нищожността на решенията на общото събрание
на съдружниците на „Синеморец Сънрайз“ООД от 23.05.2018г.
В молбата на „Синеморец Парадайиз“ ЕООД се твърди, че дружеството има
качеството на кредитор на длъжника по търговска сделка, като вземането му е за сумата 1956,88 евро, предоставена в заем за срок до
30.09.2016г., както и за неустойка в размер на 2336,51 евро за времето от
01.10.2016г. до 17.08.2017г. Посочва се също така, че правата на кредитора
произтичат от подписаното между него, длъжника и Елина Келебеева споразумение,
в което страните са се съгласили, че последната е извършила от свое име, но за
сметка на кредитора банков превод в полза на „Синеморец Сънрайз“ООД в размер на
1956.88 евро, като сумата трябвало да се върне до 30.09.2016г. и в случай на
неизпълнение се заплаща неустойка в размер на 0.2% дневно върху главницата за
времето от 01.10.2016г. до датата на плащането.
Поначало решение
по чл.630 ал.1 ТЗ следва да се постанови когато се докаже съществуването на
задължение по търговска сделка, която е сключена между кредитор с изискуемо
парично вземане и длъжника. Тогава когато не е установена облигационна връзка
по търговска сделка, съдът е длъжен да отхвърли молбата по чл.625 ТЗ поради
липсата на задължителна материална предпоставка на закона. Доказателствената
тежест за установяване на материалните и процесуални предпоставки за откриване
на производство по несъстоятелност е на лицата по чл.625 ТЗ.
Съдът след внимателно обсъждане на
представените по делото доказателства и като съобрази приетите първоначално и
допълнително заключение на съдебно- счетоводната експертиза намира, че не е
доказана активната материалноправна легитимация на първоначалния кредитор,
съответно наличието на негово изискуемо парично вземане спрямо ответника, имащо
за произход търговска сделка.
За установяване съществуването на
вземане в полза на „Синеморец Парадайз“ЕООД е представен отчет по сметка,
издаден от „Юробанк България“АД, свидетелстващ за факта на получаване от
длъжника на валутен превод в размер на 1956.88 евро. Като наредител на сумата
постъпила на 08.09.2016г. е посочено лицето Елина Келебеева. Основание на
превода не е е записано. Получената сума е осчетоводена при длъжника по дебита
на сметка 504 и по кредита на индивидуалната партида на Елина Келебеева по
сметка 494 “разчети по приведени суми по поръчение“. Едва на 03.01.2018г. в
счетоводството на „Синеморец Сънрайз“ООД е представено споразумението от месец
септември 2016г., като е взета счетоводна операция, с която задължението към
кредитора Келебеева е прехвърлено към „Синеморец Парадайз“. При констатираното
явно неспазване на принципа за „текущото счетоводно отчитане на всички стопански операции, които водят до
изменение на имущественото и финансово състояние, финансовите резултати от
дейността, паричните потоци и собствения капитал, в хронологичен ред“- чл.3
ал.2 от Закона за счетоводството, в допълнителното си заключение и изготвените
счетоводни баланси, вещото лице не е осчетоводило твърдяното вземане на
кредитора „Синеморец Парадайз“. Експертизата приема, че се касае за вземане на
Келебеева към длъжника и разглежда получената от последното дружество сума като
такава предоставена от горното физическо лице.
Настоящият състав изцяло се
солидаризира с изводите на експерта, като намира изготвените по делото
коригиран баланс за 2007г. и счетоводни баланси за 15, 16 и 17 година за
счетоводни документи, отразяващи реално всички извършени стопански операции по
повод на дейността на длъжника за горния период от време. Освен това важно е да
се отбележи, че по делото не е проведено съответното успешно доказване на факта
на сключване между страните на твърдяната търговска сделка, доколкото следва да
се налице безспорни доказателства, че процесната сума на първо място е дадена в
заем и след това разходвана от длъжника за дейности, пряко свързани с неговото
занятие и упражняван предмет. В получения превод не е посочено основание за
даване на сумата, а последната не е осчетоводена при длъжника конкретно като
дадена в заем, а по сметка “разчети на приведени суми по поръчение“. Дори да се
приеме, че същата е дадена в заем категорично отсъстват доказателства за какво
е използвана от длъжника. Независимо от казаното, ако се счете, че сумата е
предоставена в заем и разходвана по повод дейността на търговеца, то липсват
достатъчно убедителни данни въз основа, на които да се приеме, че заемът е получен
именно във връзка с уговорката, отразена в представеното от кредитора
споразумение от месец септември 2016г. Извършеното кредитиране на длъжника,
направено седмица преди подписване на процесното споразумение е лишено и от
икономическа логика, при отсъствие на доказателства за постигнато съгласие и
формиране на обща воля по този въпрос- да се плати сума на длъжника от
физическото лице, вместо кредитора към този момент. При липса на несъмнени
данни, свидетелстващи за това недоказано е останало и твърдението на кредитора,
че е имало подобна устна уговорка между него и Келебеева. Процесното
споразумение, приложено към постъпилата от кредитора „Синеморец Парадайз“ молба
за откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника, така и не е
представено по делото в оригинал. Вместо това на вещото лице по графологичната
експертиза е предаден за изследване и сравняване друг екземпляр от този
документ. По мнение на съда приложеният към първоначалната искова молба
документ е създаден за целите на процеса и не представлява убедително и
достоверно доказателство за възникване на задължение по смисъла на чл.608 ал.1
т.1 ТЗ. По делото следователно не е установено наличие на валидно правоотношение
между кредитора и длъжника- ответник, произтичащо от търговска сделка, поради
което и първият молител не е активно легитимирана страна в настоящото
производство.
Направените по-горе изводи, свързани с легитимацията на
кредитора важат в голямата си част и за заявените с молба от 08.10.2018г. фактически твърдения, че „Синеморец
Парадйз“ ЕООД на 01.10.2018г. е придобил с договор за цесия, сключен с Михаил
Келебеев, други вземания против длъжника в размер на 1 345 405 евро-главница
и договорна лихва за периода от 01.11.2007 г. до 31.10.2017 г., в размер на
4 912 319 евро, които произтичат от договор за заем. Всички
представени от кредитора писмени доказателства, отнасящи се до начина на
формиране на задължението на „Синеморец Сънрайз“ ООД и проследяващи в
хронология придобиването му от различни правни субекти до момента на
прехвърляне на вземането на „Синеморец Парадайз“ ЕООД са оспорени като
неистински и доказателствената тежест за установяване на тяхната достоверност е
възложена на „Синеморец Парадайз“ЕООД. Такова убедително доказване, че
оспорените документи, депозирани пред БОС с молба от 08.10.2018г. са подписани,
от лицата сочени за техни автори и свидетелстват за действително направени
между тях уговорки и възникнали в тази връзка права и задължения по делото не е
проведено, поради което настоящият състав ги намира за неистински и ги изключва
от доказателствата по делото. След като документите са неистински и няма как да
обективират волеизявление на страните по тях, то кредиторът „Синеморец
Парадайз“ не е в състояние да се легитимира като носител на вземане за сумите,
посочени в същите. Аргумент в подкрепа на този извод несъмнено се явява и
заключението на вещото лице, което не е взело предвид отразените в тях
задължения и уговорки, направени с дата преди 2018г., предвид грубото
незачитане принципите на чл.3 ал.2 ЗСч. Представянето на въпросните
доказателства, след изготвяне на първото по делото заключение на вещото лице
навежда на извод, че тези документи и конкретно договора за цесия от 01.10.2018г.
и уведомление до длъжника от същата дата за извършеното прехвърляне на вземане
са изготвени за целите на процеса, за да бъде създадено убеждение, че
първоначалният кредитор притежава и друго изискуемо вземане в заявения от него
размер. Действително процесните документи са приети по делото, но по мнение на
настоящия състав с изложените във втората молба на кредитора фактически
твърдения се променят и изменят по недопустим начин фактите и обстоятелствата,
заявени в първоначалната молба на кредитора, отнасящи се до неговата материална
легитимация, поради което и тези доказателства не следва да се обсъждат при
формиране на изводи за наличието на същата.
Няма как да бъде възприето становището, че
представеният от кредитора „Синеморец Парадайз“ ЕООД, запис на заповед, издаден
на 19.03.2019г., следва да се преценява като
настъпил в хода на делото нов факт, тъй като категорично е настъпила
преклузия за заявяване на нови обстоятелства и твърдения, които на практика
представляват изменение на иска и от които произтича активната легитимация на
кредитора. ВКС в практиката си е последователен в позицията си, че такива нови
факти следва да се събират и изследват по всяко време в производството, но само
и доколкото са свързани и имат отношение към предмета на установяване в
процеса, а именно състоянието на неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост на
длъжника.
Всичко казано потвърждава извода, че молителят
„Синеморец Парадайз“ не се легитимира като неудовлетворен кредитор на
дружеството по търговска сделка и съответно не разполага с активна легитимация
да иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Синеморец
Сънрайз“ ООД.
Присъединеният кредитор „Дедикейтид Пропърти Груп“ ООД
е ангажирал писмени доказателства, с които заявява съществуването на изискуемо
безспорно парично вземане общо възлизащо на сумата от 1 675 741,54
евро и 92810,17 лева по търговска сделка- заем, предоставен на длъжника, което
е установено с влязло в сила решение от 24.08.2017г. по арбитражно дело №
248/2015г. на Арбитражния съд при БТПП, за което е издаден изпълнителен лист по
частно търговско дело № 237/2017г. на ОС-Бургас. Сключването на договорите за
заем се доказва от приложените към молбата писмени документи, от които става
ясно, че кредиторът е извършил в полза на длъжника валутни преводи през 2006 и
2007г., като по този начин е осигурил необходимия капитал на „Синеморец
Сънрайз“ООД, с който дружеството да покрива задълженията си по договор за
кредит. Неоснователни се явяват направените възражения на длъжника за
погасяване на задълженията му, поради изтекла погасителна давност, предвид
настъпилият падеж на вземането на „Дедикейтид Пропърти Груп“ ООД към 22.08.2010г.
и ангажираните доказателства за предявяване на исковата молба срещу длъжника на
21.08.2015г. Конкретни данни за извършено плащане в полза на присъединения
кредитор също отсъстват. По мнение на съда присъединеният кредитор е активно
легитимиран по молбата с правна квалификация чл.625 ТЗ за откриване
производство по несъстоятелност на неизправния длъжник.
Както вече беше казано, по делото са приети основно и
допълнително заключение на съдебно-икономическата експертиза, които съдът
кредитира изцяло и без резерви. При изготвяне на допълнителното заключение
вещото лице е съставило коригиран баланс на длъжника за последните три години- 2015г.,2016г.,
2017г. и към 30.09.2018г. Осчетоводяването при длъжника също така е коригирано
по посочения от вещото лице начин, като през 2007г. са въведени съответните
сторнировъчни счетоводни статии и изчислен общия размер на задълженията на
„Синеморец Сънрайз“ООД възлизащ на сумата от 8590016.06 лева. Констатирано е
освен това, че неправилно е отписано задължението на длъжника към „Дедикейтид
Пропърти Груп“ ООД в размер на 29992400.34 лева, като погасено по давност. Въз
основа на изготвените коригирани баланси вещото лице е изчислило коефициентите
за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, както и тези за автономност и
рентабилност за посочения по-горе тригодишен период от време и към 30.09.2018г.
Изследвана е касовата наличност на дружеството- длъжник, като включително е
анализирана възможността на същия да изпълнява краткотрайните си задължения.
В случая, съдът
приема, че само присъединения
кредитор „Дедикейтид Пропърти Груп“ ООД разполага с
активна легитимация, което предполага разглеждане на молбата с правна
квалификация чл. 625 ТЗ по същество. Молбата
на „Синеморец Парадайз“ЕООД следва да се отхвърли.
Неплатежоспособността
е едно от двете законоустановени основания за откриване на производство по
несъстоятелност по ТЗ, наред със свръхзадължеността.
Тя е обективно трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в
чл.608 ал.1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец да изпълни определени
от закона изискуеми парични вземания.
Предприятието трябва да може
да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения.
Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите
задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните
задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния период. В
конкретния случай, задълженията към присъединения кредитор са изискуеми и с настъпил падеж.
Преценката за способността на
търговеца да погаси тези задължения
следва да се направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо
предприятие поема плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т.нар.
постоянен капитал), не служат за извършване на плащанията на краткосрочните- текущи задължения, тъй като предвид предназначението
им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята дейност, поради
което, ако ги осребри, би преустановило работа. Краткотрайните активи на
предприятието (т. нар. оборотен капитал), за разлика от дълготрайните активи,
които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват
еднократно в производствения процес, при което за длъжника са налице текущи
постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване (плащане) на
краткосрочните, съответно текущите задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на
състоянието на неплатежоспособност по чл. 608 ал.1 ТЗ, следва да се извърши
анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които
да посрещне текущите си задължения, на
база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи-
възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства
на цена, близка до справедливата пазарна стойност. Ето защо са въведени икономическите показатели за ликвидност, позволяващи извършване на преценката за
състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да
поеме плащанията си. Същите се формират като
съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в четири
групи: материални запаси (материали, стоки и готова продукция), краткосрочни
вземания (с падеж до 1 година), краткосрочни финансови активи (акции, облигации
и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба) и налични
парични средства, като групите, освен по вид, се различават и по ликвидността
на активите в тях. Най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като
предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, придобивайки
го. Към 30.09.2018 г. ответникът не разполага парични средства в
наличност, а тези по банковите му сметки
са в размер на 2828 леваа. С оглед отчитане на различната ликвидност на
краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на
предприятието се формират четири коефициента (показателя) на ликвидност: обща,
бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне
(съотнасяне) към краткосрочните задължения (текущите задължения) на определена
част или на всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната
ликвидност.
Така коефициентът на обща ликвидност е
съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви
(задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само
определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи. В настоящия процес стойностите на тези коефициенти /към
31.12.2007г,31.12.2015г.,31.12.2016г., 31.12.2017г. и 30.09.2018г./ са изведени от вещото лице и са много под
препоръчителните такива като към 31.12.2007г. последната година, през която
„Синеморец Сънрайз“ развива стопанска дейност са по-малки от единица, което е
индикация за влошено финансово състояние на фирмата към тази дата т.е.
длъжникът не е в състояние към тази дата да покрива текущите си задължения към
своите кредитори.
Стойността на коефициента на финансова автономност е
-0.0427 към 31.12.2007г., което показва, че към този момент длъжникът е бил в
състояние на висока степен на свръхзадълженост. Според вещото лице към
31.12.2007г. длъжникът не е разполагал с ликвиден ресурс да посреща
дългосрочните си задължения, а собственият му капитал е отрицателна величина,
което е индикация, че към този момент „Синеморец Сънрайз“ изцяло е зависим от
кредиторите си и от финансова гледна точка е в състояние на висока степен на
свръхзадълженост. От друга страна посочва вещото лице към 31.12.2007г.
дружеството няма нает персонал, не осъществява стопанска дейност, от която да
реализира приходи, за да посреща своите текущи разходи, от което следва, че към
всеки свой кредитор с изискуемо вземане след тази дата дружеството ще е в
невъзможност да изпълнява задълженията си и ще бъде в състояние на
неплатежоспособност. Ясно е следователно, че внимателният анализ на дейността
на дружеството и обсъждането на стойностите на изследваните коефициенти и
финансови показатели води до извод, че се касае за настъпило след посочената
по-горе дата състояние на неплатежоспособност и свръхзадълженост на длъжника. Предвид
факта, че в молбата на кредитора „Дедикейтид Пропърти Груп“ ООД главният иск е
този за обявяване на дружеството в неплатежоспособност следва да се приеме, че
са налице предпоставките за наличие на това състояние, като след 31.12.2007г. е
преустановено изпълнението на изискуеми задължения на длъжника, което се дължи на
настъпила трайна невъзможност за плащане на „Синеморец Сънрайз“ ООД.
Важно е да се спомене, че в конкретния казус не следва
да се акцентира само върху конкретното правоотношение между кредитора и
длъжника и произтичащите от него права и задължения, но и върху състоянието на
търговеца - дали същият може да плати изцяло или частично само вземанията на
отделни кредитори, като от значение е преди всичко релацията задължение -
имущество и връзката му с останалите търговски задължения на длъжника.
Релевантен е обективният факт на неплатежоспособността, която представлява
състояние на невъзможност да се посрещат задълженията.
Изводът на съда, че длъжникът не е
изпълнил парично задължение по търговска сделка поради състоянието си на
неплатежоспособност /чл.608 ал.1 ТЗ/ изисква изследване дали неизплащането на
задълженията се дължи на временни затруднения или дали ответникът разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на
кредиторите, които предпоставки чл.631 ТЗ дава като алтернативни. Настоящият
състав съобразява извода на вещото лице по проведената ССЕ, която както вече се
посочи, се кредитира като обективна и компетентна дадена, че предвид липсата на
собствени приходи от търговска дейност ответното дружество има трайни финансови
затруднения. Че затрудненията на дружеството не са временни е видно и от
останалите данни по ССЕ. Липсват каквито и да са данни, характеризиращи
дружеството като работещо такова и които съдът да
отнесе към размера на изискуемите задължения на търговеца в контекста на
материалноправни предпоставки на неплатежоспособността. Липсват данни за
търговска дейност или оперативна такава, като отграничена от пряката търговска
дейност на дружеството. А наличието на временни затруднения на длъжника
е обективно състояние, свързано с очаквани приходи от стопанска дейност,
събиране на вземания или привличане на инвестиции, което състояние не е налице.
При определяне началната дата на
неплатежоспособността следва да се
изследва
обективното финансово състояние на
длъжника,
преценено с оглед коефициентите за ликвидност и финансова автономност, като длъжникът трябва
да е
изпаднал в невъзможност да изпълнява паричните си задължения. Посоченият негативен фактически състав, в настоящия
казус несъмнено в своята съвкупност е изразен като трайно, обективно и
необратимо състояние на търговеца. При определяне на началната дата на
неплатежоспособност съдът изследва всички задължения на търговеца, а не само
тези на представените в производството кредитори. Решението по чл.630 ал.1 ТЗ
има действие спрямо всички, поради което началната дата на неплатежоспособност
се определя при всестранно изследване и анализ на всички задължения на
търговеца. Задължението за служебно установяване на началната дата произтича и
от разпоредбата на чл. 621а ал.1 т.2 ТЗ.
Съобразно
заключението по ССЕ в рамките на
изследвания период, считано от 31.12.2007г., няма данни дружеството да е
извършвало търговска дейност и да е реализирало приходи, с които да е могло да
покрие съществуващите задължения към кредиторите. Практически дружеството не е
разполагало с ресурс за осъществяване на дейността си след тази дата, като това
е основание съдът да приеме, че още през 2007г. е започнал процес на
декапитализация на дружеството, а неизпълнението на вземания към кредиторите му
е вследствие от невъзможността дружеството да обслужва плащанията си. Ето защо, съдът
намира, че началната дата на неплатежоспособност следва да се отнесе към 01.01.2008г.
В обобщение на казаното следва да се направи
извод, че са налице предпоставките за откриване на производство по
несъстоятелност, поради неплатежоспособността на длъжника, с посочената по-горе
начална дата.
При липса на доказателства за наличие на
парични средства и бързоликвидни активи, чиято стойност е достатъчна да покрие
разноските по производството по несъстоятелност, откриването му би било
самоцелно и не би се реализирала неговата цел, формулирана в чл.607 ал.1 ТЗ, а
именно да се осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за
оздравяване на предприятието на длъжника.
По отношение на реда, по който следва да
бъде открито производството по несъстоятелност, съдът счита, че от събраните по
делото доказателства не може да се направи извод, че продължаването на
дейността на дружеството очевидно ще доведе до увреждане на масата на
несъстоятелността. Предвид извода на съда, че наличното имущество на длъжника
не е достатъчно за покриване на началните разноски в производството по
несъстоятелност, с протоколно определение от 10.05.2019г. съдът е указал на молителя и присъединения кредитор в двуседмичен
срок, считано от съобщението, да представят доказателства за внесена сума в
размер на 10 000 лв., представляваща предплатени начални разноски в
производството по несъстоятелност за срок, на основание чл.629б ТЗ, определени
съобразно депозираното заключение в зависимост от текущото възнаграждение на
временния синдик и очакваните разноски по несъстоятелността, ведно с
предупреждение за последиците по чл.632 ал.1 ТЗ при непредставяне на
доказателства за авансиране на разноските. Представени са доказателства за
авансирани разноски в производството по несъстоятелност, поради горното същото
следва да бъде открито при условията на чл.630 ал.1 от ТЗ, като се назначи
временен синдик и се предприемат действия, подготвящи осребряването на вещите и
имуществените права от масата на несъстоятелността, с оглед удовлетворяването на
кредиторите.
За временен синдик съдът следва да
назначи Венцeслава Стефанова Стефанова, с
адрес гр.Русе, ул.“Църковна независимост“ №11, ет.1 тел. 082/587-487, e-mail: advokat@stefanova.bg, включена в утвърдения от министъра на правосъдието
списък на лицата които могат да бъдат назначавани за синдици, като датата на
встъпване в длъжност бъде определена на 7 дни от вписване на решението в
Търговски регистър. Последната трябва да представи декларация- съгласие по
чл.666 вр. чл.655 ТЗ в 7-дневен срок, като бъде определено възнаграждение в
размер на 800 лева, считано от датата на встъпване в изпълнение на задълженията
до настъпване на законна причина за изменение размер на възнаграждението.
На основание чл.630 ал.1 т.5 ТЗ, съдът,
намира, че датата на първо събрание на кредиторите следва да бъде определена за
12.07.2019 г. от 11.00 часа.
Основателно се явява искането на
присъединения кредитор за присъждане на разноски в размер на 1100 лева,
представляващи внесени депозити за възнаграждение на вещото лице, която сума
следва да бъде присъдена на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.621 ТЗ, като
съгласно чл.620 ал.3 ТЗ разноските ще се събират от масата на
несъстоятелността.
Ето защо и на основание чл.630 ал.1 ТЗ, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Синеморец
Сънрайз“ ООД, ЕИК131164618, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул.“Екзарх Йосиф“ №24, ет.1 като определя за нейна начална дата 01.01.2008г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ
по отношение на „Синеморец Сънрайз“ ООД, ЕИК131164618, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“Екзарх Йосиф“ №24, ет.1.
НАЗНАЧАВА
ЗА ВРЕМЕНЕН СИНДИК на „Синеморец Сънрайз“
ООД, ЕИК131164618 със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Екзарх
Йосиф“ №24, ет.1, Венцeслава Стефанова Стефанова, с адрес гр.Русе,
ул.“Църковна независимост“ №11, ет.1 тел.082/587-487, e-mail: advokat@stefanova.bg, включена в утвърдения от министъра на правосъдието
списък на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици, като определя
месечно възнаграждение в размер на 800 лева и 7-дневен срок за встъпване от
вписване на решението в търговския регистър.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на синдика в 7-дневен срок
да представи нотариално заверена декларация по чл.656 ал.2 вр. чл.655 ТЗ и
писмено съгласие, съгласно чл.666 ТЗ.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на възбрана
върху недвижимите имоти и запор върху
движимото имущество и всичките вземания
на длъжника „Синеморец Сънрайз“ ООД, ЕИК131164618, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“Екзарх Йосиф“ №24, ет.1, представлявано от управителя
Александър Местечкин.
ОПРЕДЕЛЯ дата на първо събрание на
кредиторите на „Синеморец Сънрайз“ ООД, ЕИК131164618, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ул.“Екзарх Йосиф“ №24, ет.1, представлявано от
управителя Александър Местечкин, на 12.07.2019г.
от 11.00 часа в сградата на Окръжен съд гр.Бургас, с
дневен ред съгласно чл.672 ал.1 т.1 и ал.2 ТЗ: изслушване на доклада на
временния синдик по чл.668 т.2 ТЗ, избор на постоянен синдик и предложение на
съда за неговото назначаване, предлагане на съда размера на възнаграждението на
синдика, избор на комитет на кредиторите.
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Синеморец Парадайз“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Сливница“ №188, вх.Б, ет.2 за откриване производство по несъстоятелност на
„Синеморец Сънрайз“ ООД, ЕИК131164618 със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.“Екзарх Йосиф“ №24, ет.1, поради липса на активна легитимация.
ОСЪЖДА „Синеморец Сънрайз“ ООД,
ЕИК131164618, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Екзарх Йосиф“
№24, ет.1, представлявано от управителя Александър Местечкин да заплати на „Дедикейтид
Пропърти Груп“ ООД, ЕИК147053128, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Фритьоф Нансен“ №37а, ет.5 направените разноски в размер на 1100/хиляда и
сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в
седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати
незабавно за вписване в Търговския регистър на Агенция по вписвания, на
основание чл.622 ТЗ, чл.14 ЗТР.
Съдия: