№ 73229
гр. С., 13.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20221110141258 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
Подадено е заявление от „Сити кеш“ ООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ю. П. Б. за следните суми: 141,71 лева –
главница, ведно със законната лихва от 29.07.2022 г. до изплащане на
вземането; неустойка за забава за плащане в размер на 125 лева; и 10 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.08.2022 г.
до 01.07.2022 г. – задължения по договор за паричен заем №
503774/08.03.2021 г., сключен между страните по делото.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
във всеки един момент да преценява евентуалната неравноправност на
договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност, въведено от практиката Съда на Европейския съюз,
включително и в случаи, когато съдът не е натоварен служебно да следи
някои обстоятелства – § 32 от Решение по дело C-243/08 Pannon GSM, както и
чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, намира, че от представените по дело документи може
да се направи извод за евентуална неравноправност на някои от клаузите по
договора за кредит. В приложения към заявлението за издаване на заповед за
изпълнение договор за паричен заем в т. 8 е посочено, че неустойка в размер
на 344,16 лева се дължи в случай, че съгласно чл. 6 от договора длъжникът в
3-дневен срок от сключване на договора не предостави на заемодателя
обезпечение чрез банкова гаранция или поръчител, който отговаря на редица
кумулативно определени условия, включително доход в размер на най-малко
4 минимални работни заплати за страната и нямат други задължения по заеми.
Съгласно чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП неравноправна е клаузата, с която
потребителят се задължава при неизпълнение на своите задължения да
заплати необосновано висока неустойка. Преценката за неравноправност се
извършва към момента на сключването на договора при съобразяване на вида
на стоката или услугата, както и всички останали обстоятелства, свързани с
неговото сключване. Съгласно чл. 146 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите, сключени с потребители, са нищожни, освен ако са уговорени
1
индивидуално, като нормата на ал. 4 възлага тежестта за установяване на
индивидуалния характер на уговорката върху търговеца. Установяването на
сериозна вероятност клаузата да е неравноправна и да не е индивидуално
уговорена е основание за отхвърляне на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, тъй като ако потребителят не осъзнава неравноправния характер
на клаузата е вероятно да изпълни доброволно, вместо да оспори вземането
си, а задължение на съдилищата е да коригират този информационен дефицит.
Уговорена по посочения по-горе начин неустойката е в размер около 68
% от този на размера на задълженията за главница по договора за заем (500
лева). При преценка за необосновано високия размер на неустойката следва
също така да се държи сметка за обстоятелството, че същата обезпечава не
пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане
на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи
независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и
лихва съобразно уговорения погасителен план. Съдът приема, че такава
неустойка създава съмнения за съществено и неоправдано неравновесие
между правата на потребителя и търговеца по заемното правоотношение,
поради което намира същата за вероятно неравноправна. С оглед изложеното
същата се явява и вероятно нищожна и съдът не следва да я приложи в
едностранно производство като заповедното.
Следва да се посочи, че дори и посочената клауза да е изключена от
обхвата на нищожността при неравноправност, тъй като е била уговорена
индивидуално, същата се явява и в евентуално противоречие с добрите нрави.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009
г. на ОСТК на Върховния касационен съд неустойка, която излиза извън
присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, е
нищожна като уговорена в противоречие с добрите нрави. В случая се
установява, че е уговорена неустойка в необичайно висок размер (на практика
надхвърлящ сбора на размера на лихвите по кредита) за неизпълнение на
задължение, което не е основно по договора – това за изплащане на главница
и лихви. Не е обоснована и необходимостта от намиране на обезпечение с
качество, годно да обезпечи от два до осем пъти размера на задължението по
договора, при отпуснат заем в размер на под 1 минимална работна заплата
към датата на отпускането му. Следователно се налага изводът, че
уговарянето на неустойка в абсолютен размер за ненамиране на двама
поръчители цели единствено необосновано увеличаване на разходите по
договора в нарушение на предвидените от законодателството забрани за
уговаряне на лихва над определен размер (чл. 33, ал. 1 ЗПКр).
Обстоятелството дали претендираното вземане противоречи на добрите нрави
се следи и в заповедното производство (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК), поради което
съдът следва да вземе предвид недействителността на това задължение.
Не следва да бъде издавана и заповед за заплащане на договорна
неустойка за забавено изпълнение от длъжника, която произтича от чл. 37, ал.
1 от общите условия по договора, тъй като посочената клауза в пряко
нарушение на чл. 33, ал. 1 ЗПКр предвижда потребителят, изтеглил кредит,
2
при забава да заплаща нещо различно от лихва. В случая се претендира
неустойка за забава в размер на 125 лева, за която заявлението следва да се
отхвърли поради противоречие с императивна правна норма.
Доколкото с молба от 06.06.2023 г. заявителят е признал, че е получил
плащане от длъжника на пет вноски по 152 лева, или общо 760 лева, които
покриват напълно вземането за главница по договора за кредит от 500 лева,
лихвите по договора в размер на 67,84 лева, и остават повече от 192,16 лева,
които могат да покрият законната лихва върху 500 лева от момента на
отпускане на заема и до днес (определени по реда на чл. 162 ГПК с
калкулатора на НАП – единствен такъв на държавна институция, те възлизат
на 118,24 лева върху 500 лева главница), съдът намира, че искането за
издаване на заповед за изпълнение следва да се отхвърли изцяло поради
плащане от длъжника на всичките му вземания, възникнали въз основа на
действителни клаузи по договора за кредит, за които няма съмнения за
неравноправност.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявление за издаване
на заповед за изпълнение с вх. № 158847/29.07.2022 г., подадено от „Сити
кеш“ ООД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: С., ул. „Славянска“, №
29, ет. 7, срещу Ю. П. Б., с ЕГН: **********, с адрес: С., ж.к. „Дружба“, бл.
6, вх. А, ет. 3, ап. 12.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „Сити
кеш“ ООД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: С., ул. „Славянска“, №
29, ет. 7, че може да предяви гореописаните си претенции с осъдителен иск в
едномесечен срок от влизане на разпореждането в сила.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя „Сити
кеш“ ООД. Препис да се връчи на двете страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3