№ 18797
гр. София, 18.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20251110111257 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно
село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от П.Р.П. и М.С.Ц., чрез юрк. Ф.И., против В.
Т. Х., ЕГН **********, с адрес в ......
Ищецът твърди, че ответницата, в качеството й на собственик на топлоснабден имот,
находящ се на адрес ......, инсталация № ...., е потребител на топлинна енергия за битови
нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според
които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок
след изтичането на периода, за който се отнасят, като лихва се начислявала, в случай че
потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45- дневен срок от публикуване
на изравнителните фактури. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на
етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от
„Далсия“ ООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост
договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило частично
плащане от страна на ответницата. Ищецът моли съда да признае за установено, че
ответницата му дължи заявените суми.
Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от
съда по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 39914 по
описа на съда за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и
състав.
Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Топлофикация
София“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на иск против ответницата за
установяване дължимостта на сумата от 1 127 лв. (хиляда сто двадесет и седем лева),
дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2017 г.,
респ. месец юли 2018 г. до месец април 2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в ..... от
която а) 920,33 лв. (деветстотин и двадесет лева и тридесет и три стотинки) - главница,
представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от
1
месец май 2017 г. до месец април 2020 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на заявлението – 07.07.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, б) 142,22
лв. (сто четиридесет и два лева и двадесет и две стотинки) - лихва за периода от 15.09.2018 г.
до 01.06.2021 г., в) 54,54 лв. (петдесет и четири лева и петдесет и четири стотинки) –
главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец юли
2018 г. до месец април 2020 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението – -7.07.2021 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 9,91 лв. (девет
лева и деветдесет и една стотинки) – лихва върху главница за стойността на предоставена
услуга за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 01.06.2021 г.
С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и за
допускането и назначаването на съдебно – счетоводна и съдебно – техническа експертизи.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа
само искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като сочи, че
ответницата е погасила изцяло останалите задължение – главници, лихви и разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата, редовно уведомена, не представят писмен
отговор, с който да изрази становище по депозираните искове и/или да ангажират
доказателства. В заповедното производство В. Х. представя молба, в която твърди, че е
платила цялото задължение, за което прилага платежни документи.
В съдебно заседание ответницата се явява лично и моли за отхвърляне на иска, тъй
като е погасила изцяло задължението си към ищцовото дружество.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
За процесния период между страните съществува облигационна връзка, възникнала
по силата на закона. Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Според разпоредбата на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Ответницата не оспорва обстоятелството, че е собственици на процесния топлоснаден имот.
Горното мотивира съдът да приеме за установено обстоятелството, че през процесния
период В. Х. е била собственик на топлоснабдения имот и ползвател на доставената от
ответното дружество топлинна енергия и дължи заплащането на стойността на
предоставените от ищеца услуги, включително тези за дялово разпределение.
По делото е приет като доказателство договор № Д – О – 72 от 09.06.2020 г., сключен
между ищеца и „Далсия“ ООД (с предходна фирма „Бруната“ ООД), с който на последното
дружество му е възложено извършването на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия между клиентите в сгради етажна собственост при спазване на Общите условия,
одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-024/10.08.2007 г.
Ответницата не оспорва доставката на топлинна енергия и предоставянето на услуга
за дялово разпределение за процесния период, нито тяхната стойност. Напротив, тя заплаща
претендираните главници, мораторните лихви и разноските и признава основателността на
претендираното от ищцовото дружество вземане, както и размера му.
Направеното плащане в хода на производството се потвърждава от ищеца и същото
погасява изцяло задълженията на В. Х.. Погасяването на задължението от страна на
2
ответницата е обстоятелство от значение за решаването на спора, настъпило в хода на
производство, което на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК, съдът е длъжен да вземе при
постановяването на крайния съдебен акт. Същото обуславя неоснователност на исковите
претенции.
По разноските:
Ответницата отговаря за разноските, направени от ищцовото дружество в настоящето
производство и в предхождащото го заповедно производство, тъй като е заплатила
задълженията си след образуването на исковото производство. В. Х. е заплатила разноските,
направени от ищеца за държавна такса, поради което в нейна тежест следва да бъдат
възложени само разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. в
заповедното производство и в размер на 100 лв. в настоящето производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б,
представлявано от П.Р.П. и М.С.Ц. против В. Т. Х., ЕГН **********, с адрес в ..... искове за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 1 127 лв.
(хиляда сто двадесет и седем лева), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия
за периода от месец май 2017 г., респ. месец юли 2018 г. до месец април 2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се в ..... от която а) 920,33 лв. (деветстотин и двадесет лева и
тридесет и три стотинки) - главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода от месец май 2017 г. до месец април 2020 г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 07.07.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата, б) 142,22 лв. (сто четиридесет и два лева и двадесет и
две стотинки) - лихва за периода от 15.09.2018 г. до 01.06.2021 г., в) 54,54 лв. (петдесет и
четири лева и петдесет и четири стотинки) – главница, представляваща стойността на дялово
разпределение за периода от месец юли 2018 г. до месец април 2020 г., ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 7.07.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането и г) 9,91 лв. (девет лева и деветдесет и една стотинки) – лихва
върху главница за стойността на предоставена услуга за дялово разпределение за периода от
31.08.2018 г. до 01.06.2021 г.
ОСЪЖДА В. Т. Х., ЕГН **********, с адрес в ..... да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно
село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от П.Р.П. и М.С.Ц. сумата от 150 лв. (сто и
петдесет лева), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящето
производство и в производството по частно гражданско дело № 39914 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, 162-ри състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните от деня на връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3